Р Е Ш Е Н И Е
№ 1081/23.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Н.К.,
подадена чрез адв. М.Я. и адв.
В.З., срещу наказателно постановление №
19-0819-004329 от 26.07.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени следните
административни наказания:
1) на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП;
2) на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца;
3) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
4) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
5) на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Б.К., редовно призован, не
се явява, не се представлява.
Процесуалния
представител на въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – гр. Варна - главен юрисконсулт К.Л. - А.- изразява
становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли
за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.05.2019 г. св. А.К.С. (мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) бил на работа в екип с К.Й.Д..
Полицейските служители
патрулирали със служебен автомобил, като преминавайки по ул. „Капитан Райчо“,
влезли в ул. „Пискюлиев“, където забелязали да
престоява в зоната на действие на знак В27 ("Забранени са престоят и
паркирането") лек
автомобил „Шевролет Авео“ с peг.
№ ТХ 8889 КХ, който бил със запалени светлини и работещ двигател. Водач на
автомобила бил жалбоподателят Б.Н.К.. Контролните органи спрели и казали на
жалбоподателя да се измести, след което тръгнали. След около 100 метра
забелязали, че автомобилът не тръгва, поради което се върнали назад.
Жалбоподателят
слязъл от автомобила, заключил го и се опитал да напусне мястото. Полицейският
служител К.Д. го спрял и установил, че лъха на алкохол. Служителите на ОДМВР –
Варна поискали от Б.К. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с №
ARBB-0054, но той отказал, като посочил, че в момента той не е управлявал
проверяваното МПС. След това поискали документи за проверка, като
жалбоподателят не представил свидетелство за управление на МПС, контролен талон
към свидетелството за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС -
представил само лична карта и направил възражение, че не е управлявал
автомобила.
На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване, който отказал да получи, като отказът бил
удостоверен с подпис от свидетел И.С.Х..
На същата дата св. А.К.С.
съставил акт за установяване на административни нарушения, с който вменил на
жалбоподателя Б.К. нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, две нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който в графата за възражения
написал, че носи СУМПС и контролен талон, но не е водач.
На същата дата била издадена
заповед от П.Г.А. - П.(полицейски инспектор към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“), с която на Б.Н.К. била наложена принудителна административна мярка
„отнемане на свидетелството да управление на моторно превозно средство“ до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
След изтичане на предвидения
в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок жалбоподателят депозирал писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 26.07.2019 г. С.М.С.- началник група към ОДМВР – Варна,
сектор „Пътна полиция“, издала обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетеля А.К.С. и писмени доказателства и доказателствено
средство – заповед на министъра на вътрешните работи; талон за изследване;
заповед за прилагане на принудителна медицинска мярка; справка за
нарушител/водач и АУАН.
Деянията и
тяхното авторство се установяват изцяло от показанията на св. А.К.С., които са
непротиворечиви, хронологично последователни и логични. От показанията на
свидетеля се установява, че на посочените в наказателното постановление дата и
място жалбоподателят на процесната дата и място е
спрял лек автомобил, който е бил с включен двигател и светлини, в зоната на
действие на пътен знак „В27“, след което е отказал да бъде тестван с техническо
средство за установяване на употребата на алкохол и е отказал медицинско
изследване на кръвта, като същевременно не е носил в себе си свидетелство за
управление на МПС, контролен талон към свидетелството за управление на МПС и
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив
показанията на св. С. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
По отношение на
нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Разпоредбата
на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за всеки участник в движението да съобразява
своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка.
От обективна
страна жалбоподателят е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в
наказателното постановление дата, час и място е престоявал с управлявания от
него лек автомобил в зоната на действие на знак В27, който забранява престоят и
паркирането.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е знаел, че се намира в зоната на действие на знак В27, но
въпреки това съзнателно е престоявал с управлявания от него автомобил.
Следователно
законосъобразно е била ангажирана отговорността на Б.Н.К. за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
По отношение на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП (съдържаща едновременно и правило за поведение, и
санкция) предвижда задължение за водачите на МПС да се подложат на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
От обективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради това, че на посочените в наказателното постановление дата, час и
място е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Впоследствие е отказал и медицинско изследване,
което представлява самостоятелно нарушение, но доколкото му е наложено едно
административно наказание – за нарушаване на първата алтернатива от посочената
разпоредба, съдът намира, че не следва да обсъжда нарушението, свързано с отказ
да се подложи на медицинско изследване.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е бил поканен от контролните органи да бъде проверен с
техническо средство, но въпреки това съзнателно, ясно и недвусмислено е отказал
извършването на проверка.
Следователно
законосъобразно е била ангажирана отговорността на Б.Н.К. за извършено нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По отношение на
двете нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Съгласно
нормата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От обективна
страна Б.К. е нарушил и двете хипотези на посочената разпоредба, тъй като на
посочените в наказателното постановление дата, час и място същият не е носил
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
От
субективна страна двете нарушения са извършени при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е предприел
управление на МПС, като е знаел, че не носи в себе си свидетелство за управление
на МПС и контролен талон.
Следователно
законосъобразно е била ангажирана отговорността на Б.Н.К. за извършени две
нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По отношение на
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Съгласно
нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява.
От обективна
страна Б.К. е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното
постановление дата, час и място същият не е носил свидетелство за регистрация
на моторното превозно средство, което управлява.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е предприел
управление на МПС, като е знаел, че не носи в себе си свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Следователно
законосъобразно е била ангажирана отговорността на Б.Н.К. за извършени
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
По възраженията на въззивната
страна:
Относно
възражението, че жалбоподателят не е давал повод за извършване на проверка,
съдът намира, същото за ирелевантно за преценката за съставомерността на вменените му нарушения, тъй като съгласно чл. 165, ал. 1 ЗДвП определени от
министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за
движение от участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването
на товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост. В закона не е въведено като предпоставка за
извършването на проверка даването на конкретен повод.
Неоснователно
е възражението, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС.
Съгласно разпоредбата на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни
животни или стада по пътищата. Дефиниция за понятието „управление“ е дадена в
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. Съгласно т.
2, б. „а“ от посоченото постановление в понятието "управление" се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните
превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или
машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици. В конкретния
случай автомобилът е бил с включен двигател и светлини, което води до извод, че
жалбоподателят е извършвал действия с механизмите на моторното превозно
средство, което обективно винаги е източник на опасност от настъпване на съставомерни последици.
Относно
мястото на извършване на проверката и установяване на нарушението съдът намира,
че същото е недвусмислено индивидуализирано чрез посочване на населеното място
(гр. Варна) и улицата, където и установен автомобилът (ул. „Капитан Райчо“).
Действително наименованието на улицата е непълно, но доколкото в гр. Варна не
съществува друга улица, съдържаща в наименованието си „Капитан Райчо“, съдът
намира, че тази непълнота не се е отразила на правото на защита на
санкционираното лице, нито в невъзможност да се определи мястото на нарушението
като основен негов индивидуализиращ белег.
Възражението,
че в НП е посочено, че жалбоподателят управлява автомобил, а не както е
посочено в АУАН, че престоява, е неоснователно. По отношение на първото вменено
на жалбоподателя нарушение е посочено и в АУАН и в НП, че престоява.
Не е
ограничено и правото на защита на наказаното лице от наказващия орган, който в диспозитивната част на НП е посочил, че водачът не е
съобразил поведението си с пътен знак В27 или В28, доколкото в
обстоятелствената част изрично е посочено, че автомобилът е престоявал при
наличието на пътен знак В27.
Възражението,
че в АУАН не е посочено техническото средство за установяване на употребата на
алкохол е неотносимо, поради това, че водачът изобщо
е отказал да бъде подложен на проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“, като в този
случай е без значение индивидуализирането му посредством посочването на неговия
номер.
По наказанията:
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвижда административно наказание
глоба в размер на 20 лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал
неправилно. В конкретния случай размерът на наказанието е фиксиран и съдът не разполага
с правомощия да го ревизира.
Съгласно
санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв. Поради това, че размерът на наказанието е фиксиран
и съдът не разполага с правомощия да го ревизира.
Разпоредбата на чл. 183, ал.1,
т. 1 ЗДвП предвижда наказание в размер на 10 лв. за водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Размерът на наказанието е фиксиран и съдът не разполага с правомощия да го
ревизира, като правилно са наложени три наказания, доколкото жалбоподателят е
извършил три отделни нарушения (по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и по чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП) – по арг. от чл. 18 ЗАНН.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно във всички пунктове, поради което следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира
присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото е в размер на 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет
съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0819-004329 от
26.07.2019 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на Б.Н.К. са наложени следните административни наказания:
1) на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП;
2) на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца;
3) на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
4) на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП;
5) на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП;
ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР
- ВАРНА, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: