Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14387/2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявена искова претенция от „И."
ЕООД,
*** срещу „П.М.” ЕООД, *** за осъждане на ответника да заплати сумата от
2594,10 лв., дължима на истинския кредитор „И." ЕООД и представляваща
главница, платена на мнимия кредитор „П.М.” ЕООД от длъжника „Е.П.П." АД , представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.П.П." АД фактура № **********/12.05.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД с
Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен лист
от 25.03.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9774/2014г., 25 с-в в
полза на „К.Г." ЕООД, които суми са изплатени в полза на ответника по изп.дело № 390/2019г. на ЧСИ С.К.Д..
Сочи се , че през 2014 год. „К.Г." ЕООД е подал
пред ВРС искова молба срещу „Е.П.П." АД с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както
следва за присъждане на сумата в размер на 2594,10 лв., представляваща платена
без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена
от „Е.П.П." АД фактура № **********/12.05.2011г.
На основание така подадената искова молба е образувано
гр.д. № 9774/2014г. по описа на ВРС.
В хода на производството по гр.д. № 9774/2014г. по
описа на ВРС, на 23.10.2014г., „К.Г." ЕООД. прехвърлил вземането си в
размер на 2594,10 лв. на „И." ЕООД, като делото продължило между
първоначалните страни съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК.
С Решение № 4573/13.11.2018г. по гр.дело №
9774/2014г., ВРС уважил предявения от „К.Г." ЕООД срещу „Е.П.П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .
На 25.03.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза
на „К.Г." ЕООД за сумата в размер на 2594,10 лв., представляваща главница
по фактура № **********/12.05.2011г.
Сочи се, че на 23.12.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И."
ЕООД е подписана Спогодба - Анекс /към 198 договора за продажба на вземания
сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД.
Излага се, че процесното вземане е описано в т. 83 от
Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г.ю
Съгласно чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г."
ЕООД се задължило да им предаде в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки, че изпълнителният лист е издаден още на
25.03.2019 год. същият до настоящия момент не им е предаден.
Освен това на 03.07.2019 г. получили Покана от „Е.П.П." АД с изх. № EPRS-1583/03.07.2019r.
От същата покана установили, че на 26.06.2019г. „Е.П.П." АД са получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20197180400390 по описа на ЧСИ С.К.Д., peг. № 718, район на действие ОС - гр. Варна.
Изпълнителното дело е образувано по вземането, което
им е прехвърлено с договора за цесия от
23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС
изпълнителен лист по гр. дело № 9774/2014г. по описа на ВРС.
Изпълнителното дело обаче не е образувано от „К.Г."
ЕООД, а от друго неизвестно трето лице - „П.М." ЕООД.
След справка по изпълнителното дело установили, че три
месеца след като са прехвърлили вземането си на ищеца, „К.Г." ЕООД е
уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на „П.М." ЕООД, след което
му е предало и оригинала на изпълнителния лист.
За да придаде достоверност на прехвърленото вземане от
„К.Г." ЕООД на „П.М." ЕООД, че е извършено преди цесията между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД същите умишлено са изписали в договора за прехвърляне на
вземане като дата два дена по-ранна от договора за цесия сключен между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД.
Тези действия на „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД
са направени с единствената цел да увредят законните права и интереси на „И."
ЕООД като единствен титуляр на процесното вземане.
Същите са в разрез и със сключената между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД Спогодба-Анекс /към 198 договора за продажба на вземания
сключени на 23.10.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/, подписана на
23.12.2014г.
Съгласно чл. 8 от Спогодба-Анекс от 23.12.2014г., „К.Г."
ЕООД декларира, че към датата на сключване на договорите за продажба на
вземане, описани подробно в Приложение № 1 /процесното вземане се намира под
номер 83 от приложението/ , е изключителен собственик на вземането по чл. 1,
ал. 1, буква „А" от договорите, като същият се задължава да не прехвърля
на трето лице нито едно от вземанията описани в Договорите за прехвърляне на
вземания, приложени в Приложение № 1.
Видно от Уведомление по чл.99 ал.4 от ЗЗД за сключения
договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД е съобщена на длъжника
„Е.П.П." АД на 26.10.2014г.
От друга страна Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
от цедента „К.Г." ЕООД за сключения между „К.Г."
ЕООД и „П.М." ЕООД договор за цесия за същото вземане е получено от
длъжника „Е.П.П." АД на дата 20.01.2015г., тоест
3 месеца след Уведомлението изпратено на „Е.П.П."
АД, че процесното вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И." ЕООД.
Съгласно текста на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Следователно „И." ЕООД надлежно е придобил от „К.Г."
ЕООД вземане за сумата в размер на 2594,10 лв., по Договор за цесия от
23.10.2014г., като цедентът „К.Г." ЕООД е
изпратил Уведомление на длъжника „Е.П.П." АД на
26.10.2014г.
След тази дата /26.10.2014г./ единствен кредитор на „Е.П.П." АД за процесното вземане е дружеството „И."
ЕООД.
Изпратеното и получено Уведомление от 20.01.2015г. до
„Е.П.П." АД, с което „К.Г." ЕООД уведомява
същото, че вземането в размер на 2594,10 лв. по Фактура №
**********/12.05.2011г. е прехвърлено на „П.М." ЕООД, няма никаква правна
стойност, тъй като към този момент единствен кредитор по това вземане е „И."
ЕООД.
След като научили за тези неправомерни действия на „К.Г."
ЕООД и „П.М." ЕООД, на 08.07.2019г., депозирали молба до ЧСИ С.К.Д., с
което на осн. чл. 456 от ГПК, поискали да бъдат
конституирани като взискател по изп.д.
№ 20197180400390, както и да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника „Е.П.П." АД.
На 11.07.2019г. с Постановление по изп.д.
№ 20197180400390, ЧСИ С.К.Д. отказва да конституира „И." ЕООД по същото
изпълнително дело като частен правоприемник на взискателя
„К.Г." ЕООД.
Видно от мотивите на Разпореждането вместо да вземе
предвид датата на Уведомлението до длъжника, от която дата е прехвърлителното действие за извършената цесия съгласно
изискванията на закона - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, съдебният изпълнител поради неясни
причини не се е съобразил с разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД и неправилно е
приел, че „П.М." ЕООД е титуляр на вземането тъй като в договора им за
цесия е била посочена дата два дена преди датата на цесията сключена между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК приемството се установява с писмени доказателства, каквито
„И." ЕООД е представило към молба вх. № 8771/08.07.2019г. с правно
основание чл. 456 от ГПК, депозирана по изп.д. №
20197180400390, по описа на ЧСИ С.К.Д., per. № 718,
Район на действие ОС - гр. Варна.
Към молбата им за конституиране по изпълнителното дело
с вх. № 8771/08.07.2019г. е представено и Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, от което е видно, че на 26.10.2014г. за длъжника и третите лица, титуляр
по процесното вземане е само и единствено „И." ЕООД.
Излага се, че буди недоумение как съдебният изпълнител
излага мотиви, че „П.М." ЕООД е титуляр на процесното вземане при
положение, че същият трябва да е представил Уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с което „К.Г." ЕООД уведомява длъжника „Е.П.П."
АД, че новият кредитор е „П.М." ЕООД.
От Уведомлението по договора за цесия, сключен между „К.Г."
ЕООД и „П.М." ЕООД, се установява, че е от дата 20.01.2015г., т.е. три
месеца след като „Е.П.П." АД е бил уведомен, че
титуляр по процесното вземане е именно „И." ЕООД.
Излага се, че плащане от длъжника „Е.П.П." АД е осъществено по принудителен ред, като
процесната сума е събрана и получена от ответника „П.М." ЕООД по изп.дело № 390/2019г. на ЧСИ С.К.Д. , който е мним кредитор
, като истинският кредитор е „И." ЕООД и сумата е следвало да бъде
заплатена на него.
Предвид изложеното , се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде уважена предявената искова претенция, като се
претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и тези за
адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество „П.М.”
ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК, е депозирало отговор, в който се излага
становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Счита се, че по същество
предявеният иск е неоснователен,, поради следните съображения:
Твърди се, че е
неправилна тезата на ищеца, че след като има извършено уведомление за цесия с
по ранна дата, то същият е единствения легитимен носител на правото. Уведомлението не е правно действие, което
поражда правоотношение между страните по договора. Действително нормата
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД гласи, че договорът за цесия поражда действие спрямо
третите лица и длъжника от момента, в който той бъде съобщен на последния от
предишния кредитор. Единствените правни последици от липса на уведомяване се
свеждат до това, че до момента на съобщението за настъпили промени в лицето на
кредитора, длъжника може да изпълни на стария кредитор, и в тази връзка да се
освободи валидно от дълга. Съобщението има оповестителен
характер и е предвидено в закона като превантивна мярка, която има за цел да
брани интересите на длъжника, а не като условен акт за възникване на
правоотношение между страните по сключената цесия. Цедираното
право преминава върху новият му носител с всичките му привилегии, ако не е
договорено друго от момента на постигането на съгласие между страните по
договора, т.е. със сключването на договора - чл.99, ал.1 - 2 ЗЗД, а не от
момента в който бъде изпратено съобщение до длъжника. В този смисъл,
тълкуванията на ищеца по отношение на нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД са неправилни.
Уведомлението не е елемент от състава на договора. Следва също така да се
отбележи, че законодателя не е регламентирал специална форма, задължение и
срокове за уведомяване. Тоест, цесията е действителна и тогава, когато не е
съобщена.
Предвид
гореизложеното, и с оглед момента на настъпване на транслативен
ефект върху цедираното правото. След като процесното
вземане е прехвърлено на „П.М." ЕООД с договор от 21.10.2014г., то няма
как да се приеме, че претенцията на ищеца е основателна само поради факта, че е
налице уведомяване с по ранна дата за цесия, която всъщност се явява последваща
сключения договор от 21.10.2014г.
Вследствие на
изложеното се моли предявената исковата претенция да се отхвърли като
неоснователна.
Моли се за присъждане
на сторените разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството
Релевираните по делото
възражения за недопустимост на производството по делото са разгледани от въззивната инстанция в определение № 4565/30.12.2021г. по
в.ч.т.д. № 2878/2021г. на Окръжен съд – Варна, които настоящият състав на съда,
не намира за необходимо да преповтаря.
По
основателността на иска
На 28.07.2014г.,
“К.Г.” ЕООД е депозирал пред Районен съд – Варна искова молба срещу „Е.П.П.” АД с правно осн. чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на 2 594,
10 лв.,
представляваща платена без основание
стойност на начислена електроенергия след извършена корекция на сметка за
обект, находящ се в *******за периода от 13.10.2010г. до 29.03.2011 г., което
вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 28.04.2014г., на осн. чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, видно от приобщеното гр.д. № 9774/2014г. на ВРС.
В съдебно заседание, проведено на 19.11.2014г. по
процесното дело, е представено и приобщено към доказателствата по делото 1 брой
уведомление от
законния представител на “К.Г.” ЕООД П.К., с което уведомява „Е.П.П.” АД, че е прехвърлил с договори за цесия от 23.10.2014г. на „И.” ЕООД 198 вземания,
измежду които и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, посочено в позиция под № 142. Уведомлението е постъпило по ел. поща на „Е.П.П.” АД на 26.10.2014г.
Посоченият договор за цесия от 23.10.2014г.
не е приложен към процесното уведомление.
Производството по гр.д. № 9774/2014г. на ВРС
е приключило с определение от 25.05.2015г. за прекратяване, поради отказ от
иска, на осн. чл. 233 ГПК.
Прекратителното определение е
отменено с решение № 47/17.07.2018г. по т.д. № 188/2018г. на ВКС и делото е
върнато на първоинстнационния съд за произнасяне по
същество на спора.
След връщане на делото, е постановено
решение № 4573/13.11.2018г., с което
претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е уважена
в пълния й претендиран размер от 2 594, 10 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 28.07.2014г. до окончателното изплащане на
задължението.
След обявяване на делото за решаване в ОСЗ,
проведено на 31.10.2018г. и
постановяване на решението, е постъпила молба от „Е.П.П.“
АД на 29.11.2018г., към която е
приложено уведомление от законния представител
на “К.Г.” ЕООД П.К., с което уведомява дружеството, че е прехвърлил с договори
за цесия от 21.10.2014г. вземанията
си, измежду което и това, предмет на осъдителния иск под № 52, в полза на “П.М.”
ЕООД. В титулната част на уведомлението е поставена датата 20.01.2015г., като такава на която уведомлението е достигнало до
длъжника „Е.П.П.” АД.
Към
същата молба е приложено и уведомление от 18.03.2015г., с което П.К., явяващ се
законен представител на „К.Г.“ ЕООД, е оттеглил уведомленията за сключени 297
броя цесии от 23.10.2014г., което изявление не би могло да бъде отнесено към
договора за цесия от 23.10.2014г., с който са прехвърлени вземания по 198
договора за цесия.
Въз основа на влязлото в сила съдебно
решение е издаден изпълнителен лист в полза на „К.Г.“ ЕООД.
В хода на образуваното изпълнително
производство по изпълнително дело № 20197180400390 по описа на ЧСИ С.К.Д., за
събиране на вземанията въз основа на издадения изпълнителен лист по гр.д. №
9774/2014г. на ВРС, в качеството на взискател е
конституиран „П.М.“ ЕООД, легитимиращ се като носител на вземане по договор за
цесия от 21.10.2014г.
Изпълнителното производство е прекратено
поради пълното погасяване на вземането, чрез плащане, извършено в полза на „П.М.“
ЕООД, факт, който се признава от ответника.
Спорният по делото въпрос е кое от двете
дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр на вземане, придобито от “К.Г.”
ЕООД с договор за цесия от 28.04.2014г.
От съществено значение в разрешаване на
конкуренцията между множество правоприемници, респ. за пораждане на правните
последици за новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от цедента
на длъжника. Когато цедираното вземане не е обявено
на длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не се счита прехвърлено
от стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се включат
длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента
и цесионера.
Когато цесионерите
се конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил на длъжника най-напред. Останалите могат
да търсят отговорност от цедента.
Цесията от 21.10.2014г. е действителна, но е
породила действие спрямо всички трети лица с уведомяването на длъжника „Е.П.П.” АД на 20.01.2015г. към който момент „К.Г.” ЕООД вече не
е бил носител на вземането, тъй като го е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за
цесия от 23.10.2010г., за което прехвърляне длъжникът е уведомен на
26.10.2014г. От тази дата титуляр на прехвърленото вземане, както спрямо
длъжника, така и спрямо третите лица, вкл. и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз
основа на договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният извод на съда се подкрепя и от
изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД, съдържащо се в уведомлението,
достигнало до „Е.П.П.” АД на 26.10.2014г., което
представлява признание на неизгоден факт, че към посочения момент титуляр на
вземането от 2 594, 10 лв., е „И.” ЕООД въз основа на договор за цесия от
23.10.2014г.
Следователно, вземането принадлежи на „И.”
ЕООД и доколкото то е платено на мнимия кредитор „П.М.” ЕООД, който не е негов
носител, осъдителната претенция по чл. 75, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде уважена.
Изявлението за разваляне от „К.Г.“ ЕООД до „И.”
ЕООД, получено на 29.08.2022г., не е породило целените правни последици, тъй
като в него не е индивидуализирано конкретното правоотношение от всички „198“
от дата 23.10.2014г., за което то се отнася.
По
разноските
При този изход на спора с право на разноски
разполага „И.” ЕООД, чиито размер, според представения списък по чл. 80 ГПК и
ангажираните доказателства, възлиза на 578, 76 лв., от които 523, 76 лв. за
настоящото производство, 40 лв. за производството по обезпечаване на бъдещ иск
по ч.гр.д. № 13310/2019г. на ВРС и 15 лв. за производството по ч.в.т.д. № 2878/2022г.
на ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „И." ЕООД, *** сумата от 2594, 10 лв.
/две хиляди петстотин деветдесет и четири лева и десет ст./, представляваща дължима на
истинския кредитор „И." ЕООД главница, платена на мнимия
кредитор „П.М.” ЕООД от длъжника „Е.П.П." АД, представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Е.П.П." АД фактура №
**********/12.05.2011г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г."
ЕООД на „И." ЕООД с договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 25.03.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. №
9774/2014г., 25 с-в в полза на „К.Г." ЕООД, които суми са изплатени в
полза на ответника по изп.дело № 390/2019г. на ЧСИ С.К.Д.,
на осн. чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на „И." ЕООД, *** сумата от 578,
76 лв. /петстотин седемдесет и осем лева и седемдесет и шест ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 523, 76 лв. за
настоящото производство, 40 лв. за производството по обезпечаване на бъдещ иск
по ч.гр.д. № 13310/2019г. на ВРС и 15 лв. за производството по ч.в.т.д. № 2878/2022г.
на ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието на трето лице – помагач „К.Г.“ ЕООД, *** на страната
на ответника „П.М.“ ЕООД, ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: