№ 23
гр. С., 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20242200500566 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №148/04.10.2024г. по гр.д.
№145/2023г. на Н. районен съд, с което: 1. признато е за установено по отношение на Р.
А. Г., И. Р. Г. и Н. И. Г., че Т. Р. И. и Р. Л. Й. са собственици в режим на СИО на
недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Н.З. – дворно място, съставляващо УПИ
№VI-194, кв. 28 по ПУП на с. К., с площ 3350кв.м., при описани граници, ведно с
находящите се в дворното място сгради: паянтова жилищна сграда със ЗП от 50кв.м.,
масивна жилищна сграда със ЗП 6 кв.м., паянтова жилищна сграда със ЗП 10 кв.м.,
масивна стопанска сграда със ЗП 16кв.м., паянтова стопанска сграда със ЗП 8 кв.м.,
паянтова стопанска сграда със ЗП 48 кв.м., ведно с всички подобрения, приращения и
трайни насаждения в имота, придобит в режим на СИО чрез възмездна сделка
покупко-продажба, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот със запазване правото на ползване №25, том I, рег. №152, дело №25/25.09.1998г.
на нотариус В.И., рег. №163, вписан в СлВ с вх.рег.№883/25.09.1998г., акт №184, том I,
дело №2061/1998г.; 2. Обявен е за относително недействителен по отношение на Т. Р.
И. и Р. Л. Й. договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №104, том I,
рег. №1184, дело №83/07.03.2022г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с който Р. А. Г. продава
на И. Р. Г. гореописания недвижим имот; 3. Отхвърлен е предявения от И. Р. Г. и Н. И.
1
Г. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за направени подобрения в процесния
имот в периода 2012г. – 2022г. с цена 12000лв., наведен с възражение с отговора на
исковата молба. С Решението са присъдени разноски на ищците.
Първата въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното
производство И. Р. Г. и Н. И. Г. чрез адв. М. А. и с нея се обжалва посоченото решение
изцяло.
Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното
производство Р. А. Г. чрез адв. Г. Х. и се обжалва решението изцяло.
С разпореждане от 09.12.2024г. съдията-докладчик е констатирал нередовности
на исковата молба по отношение на втория, изложен в нея, петитум за обявяване за
относително недействителен договора за покупко-продажба, сключен на 07.03.2022г.,
поради което е оставил същата без движение с указания за отстраняване на подробно
посочените нередовности. В указания срок нередовностите не са отстранени.
В жалбата си въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г., чрез пълномощника си адв. М. А.,
посочват, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е недопустимо в частта
относно произнасянето по иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД, като постановено по непредявен
иск. Посочват, че съдът е дал правна квалификация едва с крайния си съдебен акт и
същата е неправилна. Освен това се е произнесъл по заявено от тях материалноправно
възражение, което не е предявено като насрещен или инцидентен установителен иск.
Посочват, че с отговора на исковата молба, наред с възражението за давностно
владение на процесния имот са заявили, че имат качеството добросъвестни владелци и
като такива имат право на подобренията, направени в имота, съгласно чл.70, ал.1 от
ЗС. Съдът е решил делото въз основа на неприложим материален закон, като
решението в тази част е постановено по непредявен иск и е недопустима, като следва
да бъде обезсилено. На следващо място въззивниците излагат съображения за
неправилност, материална и процесуална незаконосъбразност и необоснованост на
обжалваното първоинстанционно решение, с искане за неговата отмяна и отхвърляне
на исковите претенции. Изтъкват непълнота на доклада на съда по чл.146 от ГПК, като
съдът възпроизвел твърденията на страните, без да укаже правната квалификация на
претендираните права и възражения, а дадените указания били бланкетни и не
отговаряли на изискванията на чл.146, ал.2 от ГПК. Посочват, че първите им две
възражения, при условията на евентуалност били за право на собственост по силата на
прехвърлителна сделки и евентуално – на оригинерен придобивен способ –
придобивна давност. Посочват, че ищците не декларирали придобития недвижим имот
в нито една институция, те дори не разполагали с оригинал на нотариалния акт.
Считат, че придобивната сделка на ищците не е валидна. От друга страна посочват, че
те са упражнявали фактическата власт върху имота от 2002г. да 2022г., като са владели
за себе си и това било явно за ищците, впоследствие и на основание действителна
2
правна сделка, способна да породи прехвърлителен ефект. Това се установило от
събраните по делото гласни доказателства. Анализират свидетелските показания в тази
насока. Посочват, през всички тези години от 2002г. до 2022г. никой не е предявявал
претенции към имота и не е оспорил фактическото състояние до 2023г., когато е
подадена исковата молба. Въззивниците посочват, че са демонстрирали явно и
недвусмислено спрямо всички намерението си за своене, а тъй като не са знаели, че
друго лице е действителният собственик /ищците/, не биха могли да им го
противопоставят конкретно на тях. Ищците не са оспорвали установеното от тях
фактическо положение и не е имало необходимост въззивниците да отблъскват
претенциите им. Посочват, че придобивната сделка на ищците била оспорена от
другата ответница Р. Г., като нищожна, поради липса на съгласие за сключването й, но
съдът не зачел нищожността, въпреки събраните по делото доказателства. С
обясненията на Р. Г. по чл.176 от ГПК се установило, че тя не е давала съгласие да
продажбата от 1998г. Посочват, че те са оспорили и двете съдебно-графологични
експертизи, назначени в първоинстанционното производство. При тройната експертиза
сравнителният материал бил предоставен от експерта, изготвил едноличната оспорена
експертиза, затова и тази експертиза била опорочена. Другите две вещи лица не били
виждали и оригинала на нотариалния акт, а обследвали снимка, предоставено им от
в.л. В.. От установените подобрения се установило, че те били добросъвестни
владелци и имали правата на такива по чл.72 от ЗС. Считат, че от събраните по делото
доказателства се установило, че към момента на предявяване на иска правото на
собственост върху процесния имот принадлежало на тях. С оглед изложеното,
въззивниците молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите
претенции, както и да обезсили същото в частта относно произнасянето по иска по
чл.59 от ЗЗД, като недопустимо. Претендират присъждане на направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
С тази въззивна жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
С въззивната жалба, подадена от Р. А. Г. чрез пълномощника адв. Г. Х. се оспорва
първоинстанционното решение изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
На първо място сочи, че първоинстанционният акт е постановен при съществено
процесуално нарушение – в определението по чл.140 от ГПК в проекто-доклада е дадена
правна квалификация на исковете по чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 537 ал.3 от ГПК, въз основа на
тях е разпределил и доказателствена тежест за страните в процеса, а с окончателния си
съдебен акт се е произнесъл по искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 135 от ЗЗД
и чл.59 ал.1 от ЗЗД. Посочва, че иск с правно основание чл.537 ал.3 от ГПК не е депозиран,
тъй като не е налице констативен нотариален акт за спорния имот, за да се търси защита по
него. Съдът не е направил анализ на събрания по делото доказателствен материал. Посочва,
че тя не страда от психическо заболяване, няма амнезия, както и деменция и била
категорична в отговорите на поставените й от ищцовата страна въпроси, че никога не е
ходела в кантората на нотариус В.И. на дата 25.09.1998 г., не е прехвърляла имота на Т. Р. И.
3
и не е получавала пари от дъщеря си за имота в с. К.. Съдът не посочил защо не приема тези
нейни отговори. Ищците нямали представени данни за осигурителен стаж и доход и не са
имали посочената в акта сума, за да платят имота към 1998г. По отношение на обявяването
на договора от 07.03.2022г. за относително недействителен, посочва, че не са налице
предпоставките на чл.135 от ЗЗД за уважаване на този иск. Прави анализ на П. иск и
предпоставките за уважаването му. Въззивницата посочва, че съдът не аргументирал
изводите си защо не приема наличие на 10-годишна придобивна давност в полза на другите
двама ответници, въпреки че тя се установила от свидетелските показания. Липсвало и
анализ на доказателствата, въз основа на които съдът отхвърлил иска на ответниците по
чл.59, ал.1 от ЗЗД, при наличие на две експертни заключения, установяващи реално
направени в имота подобрения и тяхната стойност. С оглед изложеното, въззивницата Г.
моли съда да отмени обжалваното решение изцяло. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
С тази въззивна жалба е направено доказателствено искане за назначаване на нова
тройна съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор на въпроса на оспорената
такава.
С определението по чл.267 от ГПК съдът е оставил доказателственото искане без
уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивните жалби от
насрещната страна.
В с.з., въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. М. А., която
поддържа подадената жалба. Моли съда да отхвърли първия иск като неоснователен и
недоказан. Посочва, че въззивниците са придобили имота по давност, както и че е
налице валидна прехвърлителна сделка в тяхна полза. Заявява, че не поддържа, т.е.
оттегля възражението си за недопустимост на решението в частта относно претенцията
по чл.59 от ЗЗД за подобрения и искането си за обезсилване на съдебното решение в
тази част. Моли съда, в случай че намери исковата претенция за основателна да уважи
претенцията на нейните доверители за заплащане на направените в имота подобрения,
въз основа на възражението, направено с отговора на исковата молба. Моли съда да
прекрати производството по втория иск. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. въззивницата Р. А. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., която поддържа подадената
въззивна жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на въззиваемите. Излага съображения относно
неоснователността на исковата претенция в писмена защита.
В с.з. въззиваемите Т. Р. И. и Р. Л. Й., редовно призовани, се явяват лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. М. М., която оспорва въззивните жалби
като неоснователни. Намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и моли съдът да го потвърди. Посочва, че ищците са придобили
4
имота въз основа на валидна възмездна сделка от 1998г. и са владели имота от този
момент до настоящия такъв. Посещението на имота от Н. и И. Г.и нямало характер на
упражнявано владение, което да ги направи собственици. Твърденията за направени
подобрения в имота били недоказани. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалните представители на въззивниците.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно.
При проверката за допустимост на решението, което е обжалвано изцяло,
настоящата инстанция констатира, че същото е частично недопустимо в частта, с
която първоинстанционния съд е обявил за относително недействителен по отношение
на Т. Р. И. и Р. Л. Й. договор за покупко-продажба от 07.03.2022г., обективиран в
Нотариален акт №104, том I, рег. №1184, дело №83/07.03.2022г. на нотариус Н.Б., рег.
№416 и в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Р. Г. и Н. И. Г. иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за направени подобрения в процесния имот в периода
2012г. – 2022г. с цена 12000лв., наведен с възражение с отговора на исковата молба.
Съображенията за това са следните:
Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество. Липсата на положителна или наличието на отрицателна
процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Такова е решение,
постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, ако
съдът е бил десезиран или е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск.
По отношение на обявяването за относително недействителен на договора за
покупко-продажба от 07.03.2022г., сключен между ответниците, следва да се посочи,
че по отношение на това искане, формулирано в петитумната част на исковата молба,
въззивният съд е констатирал нередовност, тъй като в молбата няма изложени никакви
фактически и правни твърдения, свързани с този петитум, както и съображения
относно правния интерес на ищците от предявяването му. По този начин съдът е
констатирал препятстване възможността да се даде правна квалификация на искането,
както и да се прецени допустимостта му, с оглед наличието или липсата на правен
интерес. Поради това, съдът с разпореждане от 09.12.2024г. е оставил исковата молба
без движение с дадени подробни указания към ищците за отстраняване на
нередовностите, свързани с втория, заявен петитум – излагане на фактически и правни
основания /обстоятелства/, на които основават искането си; мотивиране на правния си
5
интерес от това искане; формулиране във връзка с изпълнение на горните указания нов
точен петитум; посочване цена на иска и вписване на допълнителната искова молба.
Указанията не са изпълнени, нередовностите на исковата молба по отношение на
второто искане не са отстранени.
Неотстраняването на констатираните и указани на ищците нередовности на
исковата молба, налага да се приеме, че са налице условията на закона за връщане на
исковата молба в тази й част, поради неотстраняване на нередовностите в срок /чл.129,
ал.3, вр. с ал.4 от ГПК/ и за прекратяване на производството по делото в тази му част.
Съгласно т.7 от ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на ОСГК и ТК,
което е задължително за съдилищата, когато тази констатация се направи от въззивния
съд, какъвто е настоящия случай, той освен прекратяване на производството,
обезсилва и решението на първата инстанция като недопустимо - постановено по
ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и
без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от
въззивния съд.
С оглед неотстраняването на указаните нередовности на исковата молба и
съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело №2/2004г. на
ОСГК и ТК задължителни указания, настоящия състав намира постановеното
първоинстанционно решение за недопустимо в частта, с която съдът е обявил
договорът за покупко-продажба от 07.03.2022г. за относително недействителен спрямо
ищците, като постановено по ненадлежно предявен иск, поради което следва същото
да бъде обезсилено в тази му част, а производството по делото в тази част –
прекратено.
По отношение на първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен
иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за направени подобрения в процесния имот в периода 2012г.
– 2022г. с цена 12000лв., съдът се е произнесъл по непредявен иск.
Запознавайки се подробно с отговорите на исковата молба и в частност с
отговора, подаден от И. Р. Г. и Н. И. Г., съдът констатира, че с него е направено
възражение за извършени от двамата ответници подобрения в процесния недвижим
имот, но заявени като мотив на възражението си за изтекла придобивна давност по
отношение на този имот в тяхна полза, т.е. като обстоятелство, сочещо завладяването
на имота с намерение за своене. Ответниците са посочили в отговора, че за тях би
имало правен интерес от предявяване на претенция за заплащане стойността на
направените в имота подобрения, но такава на практика по делото не е предявена.
Извън възражението, направено с отговора на исковата молба, ответниците не са
предявили насрещен иск за заплащане на подобрения, направени в имота. Районният
съд не е приемал такъв за разглеждане с определението си по чл.140 от ГПК, нито е
давал указания с доклада по чл.146 от ГПК в тази насока. Не е прието за разглеждане и
6
възражението за подобрения, няма указания във връзка с него. Следва да се посочи, че
тъй като исковата претенция е с правно основание чл.124 от ГПК – установителен иск
за собственост, т.е. не е с предмет парично вземане, то няма възможност да се извърши
каквото и да е било прихващане с вземането, предмет на възражението. Вземането,
предмет на възражението има самостоятелен характер и следва да се предяви с
насрещен иск, какъвто в случая не е предявен. Недопустимо е при липса на правен
интерес /невъзможност за прихващане/ предявяване на това възражение в настоящия
процес. Следва да се посочи, че по направено с отговора възражение за подобрения,
съдът не следва да се произнася с нарочен диспозитив.
По този начин, с атакуваното съдебно решение първоинстанционния съд в грубо
нарушение на процесуалните правила и диспозитивното начало на процеса се е
произнесъл по непредявен иск. Решението в тази му част е недопустимо. Макар и
въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г., в съдебно заседание да са оттеглили възраженията,
изложени във въззивната им жалба в тази насока, то съдът следи служебно за
допустимостта на решението в обжалваните части и именно при тази служебна
проверка констатира въпросната недопустимост. Въззивният съд следва да обезсили
първоинстанционното решение и в тази му част, като недопустимо – произнасяне по
непредявен иск.
В останалата обжалвана част - относно иска по чл.124 от ГПК, решението на Н.
районен съд е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение, в допустимата му част, е законосъобразно и
правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Въззивната инстанция не допуснала
събирането на допълнителни доказателства.
Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е положителен
установителен иск за собственост върху недвижим имот – дворно място,
съставляващо УПИ №VI-194, кв. 28 по ПУП на с. К., с площ 3350кв.м., ведно с
построените в него сгради, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците Т. Р. И. и Р. Л. Й. се позовават на деривативен придобивен способ –
договор за покупко-продажба от 25.09.1998г., сключен под формата на нотариален акт
№25, том I, рег.№ 152, дело №25/1998г. на нотариус В.И. с район на действие НЗРС,
вписан в СлВП – Н.З., вх. №883 от 25.09.1998г., акт №184, том I, дело №2361/98г. за
7
придобИ.е правото на собственост върху имота.
Ответницата Р. А. Г. е направила възражение за недействителност – нищожност
на договора за покупко-продажба от 25.09.1998г., поради липса на съгласие от нейна
страна, като заявява, че подписа, положен като продавач не е неин, както и че не е
получавала посочената в договора продажна цена.
Другите двама ответници И. Р. Г. и Н. И. Г. се позовават също на деривативен
придобивен способ – договор за покупко-продажба от 07.03.2022г., сключен между
първия от тях по време на брака му с втората ответница и ответницата Р. А. Г. по
отношение на същия недвижим имот. Посочват, че при сключване на сделката не са
знаели за правата на ищците. В условията на евентуалност правят и възражение за
придобИ.е правото на собственост върху имота по силата на давностно владение,
чието начало е 2012г.
Направените от ответниците възражения, въззивният състав намира за
неоснователни.
Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищците в
първоинстанционното производство Т. Р. И. и Р. Л. Й. са придобили правото на
собственост върху процесния имот по силата на договора за покупко-продажба,
сключен под формата на нотариален акт№25, том I, рег.№ 152, дело №25/1998г. на
нотариус В.И. с район на действие НЗРС.
Във връзка с възраженията на ответниците следва да се посочи, че нотариалният
акт е надлежно вписан в СлВп - Н.З., като вписването е отразено в нотариалния акт и
така сделката става известна за трети лица. Ирелевантно е обстоятелството дали
смяната на собствеността е декларирана в Община Н.З., което би довело до евентуално
административно нарушение, но не касае действителността на сделката и вещно-
транслативният й ефект. Неясно защо при сключването на втората сделката през 2022г.
нотариусът не е извършил надлежна проверка и не е констатирал наличието на
предходна вписана сделка с имота. Но това също е ирелевантно в случая.
Възраженията за недействителност на договора за покупко-продажба от
25.09.1998г. останаха недоказани от носещата доказателствената тежест страна –
ответницата Р. А. Г..
От назначените и изслушани от първоинстанционния съд първоначална и
повторна тройна съдебно-графологични експертизи се установява по категоричен
начин, че подписът, положен срещу „продавач“ в нотариалния акт №25, том I, рег.№
152, дело №25/1998г. на нотариус В.И. с район на действие НЗРС, е положен от Р. А.
Г.. Вещите лица са категорични в извода си, направен на база установените
съвпадения в общите и частните признаци в почерка. Категорично са посочили, че не
са установени различия. Въззивният съд кредитира заключенията и по-специално
8
заключението на тройната експертиза, като обосновано, дадено от вещи лица, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява. Вещите лица
са дали подробно и обосновано заключение, като са отговорили подробно на
въпросите, поставени им в съдебно заседание от страните. От заключението и
отговорите не възникват никакви съмнения относно правилността и обосноваността на
заключението. Поради това и въззивният съд е оставил без уважение искането за
извършване на нова тройна съдебно-графологична експертиза с определението си по
чл.267 от ГПК.
Съдът не констатира липса на съгласие за сключване на сделката от страна на
ответницата Р. Г.. Както бе посочено твърдяната липса на воля – неполагане на
подписа на ответницата ката продавач не е налице. Съдът не констатира
волеизявлението да е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“ – скрита
резерва, несериозно волеизявление, насилие, пълна недееспособност на една от
страните. Р. А. безспорно е била дееспособна, интелигентна, с ясна представа за
постъпките си и последиците от тях, не е страдала от деменция, без ментални
проблеми /арг. свид. Стайкова/. Установените от свид. Петя Ганчева временни
проблеми с паметта по време на хоспитализацията на Г. във връзка с операция на
жлъчката, са през периода м.октомври – ноември 2020г. и не касаят менталното
състояние на ответницата към момента на процесната сделка през 1998г. Към датата на
сделката не е установено, а и няма твърдения, че Г. не е била дееспособна /поставена
под пълно запрещение/. Твърдения, водещи до унищожаемост на сделката по чл. 31 от
ЗЗД няма заявени. Ответницата не твърди, че не е могла да разбира или ръководи
действията си при сключването на договора.
Във връзка с възраженията, направени с отговора на исковата молба за
осъществено насилие спрямо Г. от дъщеря й – ищцата Т. И., следва да се посочи, че не
е твърдяно и не е установено осъществено насилие по отношение на ответницата -
продавач към момента на сключване на договора – 25.09.1998г. Твърденията са за
осъществявано насилие по време на следболничното възстановяване на ответницата
след операцията от жлъчка в края на 2020- началото на 2021г. и в началото на 2022г.,
във връзка със спорове относно продажбата на земеделски земи. Следва да се
отбележи, че доказване в тази насока не е проведено по безспорен и категоричен начин
и тези твърдения остават недоказани, съответно са неоснователни. Към момента на
сключване на договора за покупко-продажба от 25.09.1998г. осъществено насилие и
сключването му в резултат на пряка физическа принуда не е установено.
По отношение на твърдението на ответницата Р. Г., че не е получавала пари по
тази сделка, следва да се отбележи, че извън обстоятелството, че това твърдение е
останало недоказано, то е и ирелевантно за действителността на договора за покупко-
продажба от 25.09.1998г. Неплащането на продажната цена не води до
9
недействителност на договора за продажба, а евентуално до облигационно вземане в
полза на продавача. Такова вземане не е заявено и не е предмет на настоящото
производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за продажба на недвижим имот
от 25.09.1998г. не страда от твърдения порок липса на съгласие, съгласно чл.26, ал.2,
предл. 2 от ЗЗД. Същият е валиден и е породил присъщите му правни последици, в т.ч.
вещно-транслативния ефект, като ищците са станали собственици на процесния имот.
Поради това /действителността на договора за покупко-продажба от 25.09.1998г.,
сключен под формата на нотариален акт №25, том I, рег.№ 152, дело №25/1998г. на
нотариус В.И. с район на действие НЗРС/ ответницата Р. А. Г. престава да е собственик
на имота. По силата на тази сделка Р. Г. е придобила единствено право на ползване
върху процесния имот, но е загубила правото на собственост върху имота. Поради това
и тя не може и не е прехвърлила правото на собственост върху другите двама
ответници с договора за покупко-продажба от 07.03.2022г. Тъй като продажбата е
деривативен способ за придобИ.е на вещни права и тъй като Р. Г. към него момент
вече не е притежавала правото на собственост върху процесния имот, то и купувачът
И. Р. Г. не е могъл да придобие това право. Договорът за покупко-продажба от
07.03.2022г. е непротивопоставим на ищците, не засягат правата, които те притежават
върху имота.
Възражението на ответниците И. Р. Г. и Н. И. Г., че към момента на сключване
на договора не са знаели за правата на ищците върху имота е ирелевантно. То би
имало значение при евентуално последващо ангажиране отговорността на продавача Р.
Г. при евикция.
Ответниците И. Р. Г. и Н. И. Г. са направили и възражение за придобИ.е правото
на собственост по силата на оригинерния способ добросъвестно давностно владение в
периода от 2012г. до 2022г.
Следва да се посочи, че е недопустимо направеното с въззивната жалба
твърдение от тяхна страна, че са установили владение от 2002г., тъй като такова
обстоятелство с отговора на исковата молба не е заявено - твърдението с отговора е за
установена фактическа власт от 2012г. Съдът ще разгледа именно това твърдение.
Тежестта на доказване се носи изцяло от ответниците, направили възражението,
които следва по пътя на пълното, пряко и главно доказване да установят този твърдян
факт – придобИ.е правото на собственост по силата на установено постоянно,
спокойно, явно, непрекъснато и несъмнително владение с намерение да го своят.
Въззивният съд споделя напълно извода на районния съд за неоснователност и
недоказаност на това твърдение.
За да настъпи придобивния ефект на този оригинерен способ /придобивната
10
давност/ следва да са налице предпоставките на давностното владение. Съгласно
разпоредбата на чл.79 от Закона за собствеността правото на собственост върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
респ. 5 години при добросъвестно владение. Фактическия състав на придобИ.ето по
давност включва два елемента: владение и определен период от време. Необходимо е
владението да съдържа признаците, установени в чл.68 от ЗС и да е непрекъснато.
Владението има няколко основни признака: На първо място е обективния признак –
упражняване на фактическа власт върху вещ - владелецът държи вещта, служи си с
нея, употребява я, т.е. упражнява пълна власт върху нея, като изключва възможността
други лица да въздействат върху същата вещ. Вторият субективен признак на
владението е намерението на владелеца, да държи вещта като своя. Освен това
владението трябва да отговоря и на следните признаци: да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно. Доказателствената тежест се носи изцяло от ищците,
които следва по пътя на главното и пряко доказване да установят по безспорен начин
всички елементи на посочения фактически състав.
На първо място следва да се посочи, че твърдяното владение е недобросъвестно,
тъй като се твърди установяване на такова от 2012г., без да се основава на правно
основание, годно да направи ответниците собственици /договорът за покупко-
продажба е от 2022г./.
От събраните пред районния съд доказателства не се установява по безспорен и
несъмнен начин, на първо място, обективния признак на владението – упражняване на
фактическа власт върху целия процесен имот постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели не
се установява установяване на фактическа власт от ответниците И. и Н. Г. върху имота,
нито през 2012г., нито по-късно до 2022г. В имота през цялото време е живяла
ответницата Р. Г. по силата на учреденото й от страна на ищците право на ползване с
договора от 25.09.1998г. Ответникът И. Г. е посещавал майка си, действително често,
всяка седмица или през седмица, помагал й е в домашните дейности в къщи и по двора
– копане и поддържане на овощни дървета, които били засадени от преди 15 години,
но именно като помощ на ответницата Р. Г.. В помощ на майка си и с цел улесняване
нейното обслужване, ответникът И. Г. през 2021г. е изградил втора септична яма в
двора, заради външната тоалетна /която винаги е била там/ и е преустроил
неизползвана стая до тази, в която живее Р. Г. в баня. През този период бил поставен и
климатик в стаята на Р. Г. /арг. свид. С.В./. Тези действия не означават установяване на
фактическа власт върху имота. Те са извършени в помощ на ответницата Р. Г., която е
ползвателят на имота и действията по обикновената му поддръжка са нейно
задължение.
От свидетелските показания се установи, че през този период, всеки месец или
11
през месец, в имота са идвали и ищците, както да видят и да помогнат на ответницата
Р. Г., така и да оправят оградата, която често падала – свид. Д.П.. В предния двор
ищците си направили и поддържали през годините градинка със склуптури, осигурени
от Р. Й.. През летните месеци всяка година ищцата Т. И. прекарвала в имота. След
оперативното лечение на ответницата Р. Г. в края на 2020г., ищцата Т. И. била
непрекъснато с нея в продължение на около половин година, като тя полагала грижите
за възстановяването на майка си. През целия период от 2012г. до 2022г. нито един
свидетел не е възприел лично наличие на разправии между ищцата Т. И. и Р. Г.. Свид.
Е. и свид. В. споделят за чути слухове за тормоз по отношение на Р. от страна на
дъщеря й, но без лични възприятия и потвърждение от самата Р. Г..
Доказателства относно демонстриране на намерение за своене на имота от
страна на ответниците И. и Н. Г.и също не са ангажирани по делото. Такива не могат
да се извлекат от показанията на разпитаните по делото свидетели. Както правилно е
посочил първоинстанционният съд едва през 2022г. ответниците са демонстрирали
собственически права върху имота и то /според съда/ именно на база сключения на
07.03.2022г. договор за покупко-продажба.
Следователно, от така ангажираните доказателства не се установява
непрекъснато, явно, постоянно, несъмнено и необезпокоявано владение от страна на
ответниците И. Р. Г. и Н. И. Г. върху процесния недвижим имот през периода от 2012г.
до 2022г., т.е в период от поне 10 години.
Въз основа на изложеното, съдът е мотивиран и приема, че не е осъществен
сложния фактически състав на оригинерния придобивен способ – давностно владение
по отношение на процесния недвижим имот от страна на направилите възражението за
придобивна давност ответници.
С оглед изложеното, съдът намира предявения положителен установителен иск
за собственост върху процесния имот за основателен и доказан.
Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивните жалби се явяват неоснователни. Атакуваният съдебен акт в неговата
допустима част относно произнасянето по иска по чл.124 от ГПК следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
С оглед изход на спора, на ищците се дължат направените по делото разноски,
във връзка с допустимата искова претенция, в размер от 102,86лв. за платена държавна
такса и по 325лв. на всеки от ищците за заплатено адвокатско възнаграждение.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която са присъдени
разноски на ищците над тези дължими размери.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят по
съразмерност разноски, с оглед недопустимата искова претенция, за заплатено
адвокатско възнаграждение, както следва: 900лв. на Р. Г. /половината от заплатеното
12
адвокатско възнаграждение/ и 900лв. на И. Р. Г. и Н. И. Г. /половината от заплатеното
адвокатско възнаграждение/. Ответниците следва да понесат останалите разноски,
които са направили – за възнаграждение за вещи лица, тъй като те са направени във
връзка със защитата им по първата искова претенция, която е основателна.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса, следва да се разпредели по съразмерност между страните, както следва: На
въззивниците И. Р. Г. и Н. И. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 51,50лв. за
платена държавна такса за въззивното обжалване /половината от заплатената д.т./ и
425лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение/.
На въззивницата Р. Г. следва да се присъдят разноски в размер на 51,50лв. за
платена държавна такса за въззивното обжалване /половината от заплатената д.т./ и
425лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /половината от заплатеното адвокатско
възнаграждение/.
На въззиваемите Т. Р. И. и Р. Л. Й. следва да се заплатят по съразмерност
разноски в размер на 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /половината от
заплатеното адвокатско възнаграждение/.
Следва да се отбележи, че направените от всички страни възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощниците на насрещната
страна са неоснователни. Възнагражденията са в минималния размер по Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответстват на
фактическата и правна сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №148/04.10.2024г., постановено по
гр.д.№145/2023г. по описа на Н. районен съд, в частта, с която е обявен за
относително недействителен по отношение на Т. Р. И. с ЕГН ********** и Р. Л. Й. с
ЕГН **********, договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №104,
том I, рег. №1184, дело №83/07.03.2022г. на нотариус Н.Б., рег. №416, с който Р. А. Г.
продава на И. Р. Г. недвижим имот, находящ се в с. К., общ. Н.З. – дворно място,
съставляващо УПИ №VI-194, кв. 28 по ПУП на с. К., с площ 3350кв.м., при описани
граници, ведно с находящите се в дворното място сгради: паянтова жилищна сграда
със ЗП от 50кв.м., масивна жилищна сграда със ЗП 6 кв.м., паянтова жилищна сграда
със ЗП 10 кв.м., масивна стопанска сграда със ЗП 16 кв.м., паянтова стопанска сграда
със ЗП 8 кв.м., паянтова стопанска сграда със ЗП 48 кв.м., ведно с всички подобрения,
приращения и трайни насаждения в имота, като НЕДОПУСТИМО, като
13
постановено по ненадлежно предявен иск.
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно Решение №148/04.10.2024г., постановено по
гр.д.№145/2023г. по описа на Н. районен съд, в частта, с която е отхвърлен е
предявения от И. Р. Г. с ЕГН ********** и Н. И. Г. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за направени подобрения в процесния имот в периода
2012г. – 2022г. с цена 12000лв., наведен с възражение с отговора на исковата молба,
като НЕДОПУСТИМО, като постановено по непредявен иск .
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му две части, като
НЕДОПУСТИМО.
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №148/04.10.2024г., постановено по гр.д.
№145/2023г. по описа на Н. районен съд, в частта, с която Р. А. Г., И. Р. Г. и Н. И. Г. са
осъдени да заплатят на Т. Р. И. и Р. Л. Й. разноски за внесена държавна такса над
размера от 102,86лв. до размера от 205,72лв., както и в частта, с която Р. А. Г., И. Р. Г.
и Н. И. Г. са осъдени да заплатят съответно на Т. Р. И. и на Р. Л. Й. разноски за платено
адвокатско възнаграждение над размера от 325лв. на всеки до пълния размер от по
650лв. на всеки.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №148/04.10.2024г., постановено
по гр.д.№145/2023г. по описа на Н. районен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА Р. А. Г. с ЕГН ********** от с. К., общ. Н.З., И. Р. Г. с ЕГН
********** и Н. И. Г. с ЕГН **********, двамата от гр. С., кв. С.З. ..... да заплатят на
Т. Р. И. с ЕГН ********** и Р. Л. Й. с ЕГН **********, двамата от гр. С., бул. „В.“
№..... сумата от 400лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Т. Р. И. с ЕГН ********** и Р. Л. Й. с ЕГН **********, двамата от
гр. С., бул. „В.“ №..... да заплатят на Р. А. Г. с ЕГН ********** от с. К., общ. Н.З.,
сумата от 476,50лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Т. Р. И. с ЕГН ********** и Р. Л. Й. с ЕГН **********, двамата от
гр. С., бул. „В.“ №..... да заплатят на И. Р. Г. с ЕГН ********** и Н. И. Г. с ЕГН
14
**********, двамата от гр. С., кв. С.З. ..... сумата от 476,50лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15