РЕШЕНИЕ №141
Гр. Бургас, 19 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,
ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,
Христина Марева,
Секретар:Станка Ангелова
като се запозна с докладваното от съдия Хр. Марева в.т.д. № 280 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от Т. Д. И. - синдик на „Т. - " Е. (в несъстоятелност) срещу решение № 236 от 21.06.2019 г., постановено по т. д. № 114 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което e развален поради неизпълнение, сключения между: от една страна като продавачи - Р. К. Д. , и Д. Н. Д. – починал, с наследници Р. и от друга страна като купувач „Т“ Е. – в несъстоятелност, договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 12.04.2013 год., обективиран в нотариален акт № ***год. на нотариус А. Д. , с рег. № * в НК, по силата на който продавачите са продали на купувача недвижими имоти – в гр. С., описани подробно в решението, за обща продажна цена от 146 040 лв., като „Т“ Е. – в несъстоятелност, е осъдено да заплати сумата от 1 757.43 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски.
Решението се оспорва като недопустимо и неправилно.
Във връзка с недопустимостта се поддържа, че с чл. 637, ал. 6 ТЗ, е установена забрана за образуването на дела срещу въззивника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност.
По правилността на решението се изтъква, че не са били събрани своевременно посочените от синдика писмени доказателства, установяващи изпълнението от страна на купувача - „Т. " Е. (в несъстоятелност), за заплащане на уговорената в нотариалния акт цена. Изложени са твърденията относно положените от синдика усилия за снабдяване с писмените доказателства – представени с въззивната жалба, установяващи изпълнението на задължението за плащане на цената по договора, а с оглед на това – неоснователността на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 КПК от Р. К. Д. и К. Д. Д. е представен отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна и се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа се твърдение, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила , а представените с въззивната жалба писмени доказателства са недопустими, поради настъпила преклузия. Наред с това се оспорва представеното с въззивната жалба извлечение от банкова сметка като негодно доказателство. Твърди се, че не е подписано и не носи белезите на документ, издаден от надлежното длъжностно лице, в кръга на правомощията, тъй като е подписано от „Директор О. дейности", при липсата на доказателства относно връзката му с „К" АД (н) вместо синдик в банковата несъстоятелност. Т
По отношение на възражението за недопустимост на предявения иск, подробно е аргументирано становище, че предявеното право е потестативно и за разлика от притезателните права не попада в обхвата на чл. 637, ал. 2 от ТЗ. Поддържа се, че делата, образувани по конститутивни искове, с които се предявяват преобразуващи (потестативни) права, в това число и искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, които не могат да бъдат приети от синдика или съда по несъстоятелността, не представляват имуществени спорове и се изключват от хипотезите на чл. 637, ал. 1 – ал. 6 ТЗ.
Със свое определение от 15-ти октомври 2019г. Бургаски апелативен съд прие, че жалбата е допустима жалба е допустима.
В обхвата на правомощията си Бургаски апелативен съд извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение на Бургаски окръжен съд и не констатира пороци, налагащи обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.
Конкретно въведеното възражение за недопустимост, аргументирано с разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ е неоснователно, тъй като предявеният иск за разваляне на процесния договор попада в обхвата на изключенията по чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ.
Производството по несъстоятелност е открито за въззивника с Решение № 133 от 01.11.2013, по т.д.н. № 87/2013 по описа на Окръжен съд – П. , обявено по партидата на дружеството в Търговския регистър на 4-ти ноември 2013г.
За разлика от подлежащите на установяване и удовлетворяване вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност, потестативните и вещни права се установяват извън него, поради което такива дела не се спират съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ и образуването им е изключено изрично от забраната на чл. 637, ал. 6 ТЗ. В конкретния случай, предявеният констиутивен иск има за предмет защитата на правото на ищците върху недвижими имоти по процесния договор за покупко-продажба, включени в масата на несъстоятелността, поради което по отношение на този иск е изключена забраната за разглеждане, произтичаща от чл. 637, ал. 1 и ал. 6 ТЗ.
Във връзка с поставените от страните въпроси по правилността на решението, Бургаски апелативен съд констатира следното:
Предмет на делото е предявения от въззиваемите на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД иск за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижими имоти от 12. 04. 2013 год., обективиран в нотариален акт №**год. на нотариус А. Д. , с рег. № ** в НК, по силата на който продавачите са продали на купувача следните недвижими имоти: ½ ид. ч. от поземлен имот, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота: гр. С., местност „Б“, с площ на имота от 893 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план:***, парцел ****, и ½ ид.ч. от сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., разположена в поземлен имот, с идентификатор***, със застроена площ от 124 кв. м., брой етажи – 1/един/, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; и сграда с идентификатор***.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., разположена в поземлен имот, с идентификатор ***със застроена площ от 86 кв. м., брой етажи – 3/три/, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, за обща продажна цена от 146 040 лв. Твърдението е, че купувачът не изпълнил задължението за заплащане на посочената в нотариалния акт цена.
Така предявеният иск е бил оспорен от името на въззивника като неоснователен.
В отговора на исковата молба, подаден на 21-ви септември 2018г. от вписания към този момент синдик на „Т. " Е. (н) – Л. М. Л. , изрично е посочено, че същата не е разполага със счетоводна и банкова информация за дружеството, поради което е поискала да бъде снабдена със съдебно удостоверение, въз основа на което да с банкови извлечения за периода от 01.01.2013г. – 01.20.2013г.
Искането е разгледано и уважено с определението на съда по чл. 374, ал. 1 ГПК от 20-ти март 2019г., като съдът е указал да се представи документ за платена такса и проект за удостоверение.
С определението си от 15-ти октомври 2019г. Бургаски апелативен съд допусна представените за първи път след постановяване на обжалваното решение писмени доказателства, които намира, че следва да се считат новооткрити.
По искането за събиране на писмени доказателства, в определението си по чл. 267, ал. 1 ГПК Бургаски апелативен съд намери, че от данните по т.д. № 114/2018г. по описа на БОС се потвърждават описаните от синдика както в молбата му от 23.05.2019г., така и във въззивната жалба действия, от което се налага извод, че синдикът последователно и своевременно е направил всичко необходимо както за получаване на информацията за съществуване на доказателствата, така и за снабдяване с предвидените от закона доказателствени средства.
Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да посочват нови доказателства, когато не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато страната, въпреки положената дължима грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае за тях, да ги посочи или да ги представи преценката е, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК и следва да бъдат събрани, доколкото същите са допустими и относими към спорното право.
БАС намира, че случаят е именно такъв.
Представителството на синдика по делата на търговеца, за когото е открито производство по несъстоятелност, е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, но във вътрешните им отношения, по отношение на несъстоятелния търговец със синдика, последният има особено статут на самостоятелност, поради което не се счита негов представител. Именно с оглед на тази отдалеченост в отношенията между търговеца и синдика, съставените документи, доколкото не са били предадени в срока по чл. 640, ал. 1 ТЗ, следва да се считат новооткрити по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК.
Видно от приложените към въззивната жалба писмени доказателствени средства, писмо с изх. № 1979/14.06.2019г. с извлечение от разплащателна сметка на „Т. -СН" Е. (н) са получени с писмо, носещо клеймо от 21.06.2019г., на която дата е постановено и обжалваното решение. С оглед постановеното съдебно решение и функционално обусловената последователност на процесуалните действия, първото процесуално действие, което синдикът е могъл да извърши е подаването на въззивна жалба, с която са представени.
Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция доказателства се установява, че между Р. К. ова Д. , и Д. Н. Д. – починал, с наследници Р. , от една страна като продавачи и „Т“ ЕООД-, преди обявяването му в несъстоятелност - от друга като купувач, е бил сключен с нотариален акт № ***год. на нотариус А. Д. , с рег. № * в НК, договор за възмездното прехвърляне на правото на собственост на ½ идеални части от поземлен имот с идентификатор ***и сградите, находящи се в него, както и изцяло друга сграда в същия поземлен имот, срещу което е уговорено заплащането на обща продажна цена за процесните имоти в размер на 146 040 лева, която е следвало да бъде платена по банков път от ответното дружество в тримесечен срок от сключване на договора. Следователно, задължението за плащане , считано от датата на сключване на договора-12.04.2013 год., е следвало да бъде изпълнено до 12.07.2013 год.
Видно от Писмо с изх. № 1* на „К" АД (н), ведно с И. от банкова сметка на „Т. -СН" Е. (н) с IBAN за периода 19.04.2013 г. до 02.01.2014 г. сумата, съответстваща на цената по процесния договор, е била преведена на продавачите чрез три транзакции, както следва: в размер на 45 000 лв. – на 25-ти април 2013 година; в размер на 44 900 лева – на 26-ти април 2013 година и в размер на 56 140 лева – също на 26-ти април 2013година или общо за сумата в размер на 146 040 лева, с основание „Покупка на имот" и получател - Р. К. ова Д. , като не се твърди и липсват данни, въз основа на които да се приеме наличието на друго основание за плащане на сумата.
Възражението в отговора на въззивната жалба, отнасящо се до валидността на доказателствата и тяхната доказателствена стойност, е неоснователно. Съгласно чл. 178, ал. 1 ГПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото, където те са съставени. Съгласно чл. 67, т. 5 и т. 8 ЗКИ банката създава, поддържа и осъвременява информационна система, която съдържа информация по клиенти с данни за сключените с тях или за сметка на тях сделки и за кредитните и дебитните им салда, както и друга информация, изисквана по този закон и от актовете на БНБ. Последното означава, че съставената и съхранена по предвидения от закона ред информация от банката чрез предвидената в чл. 67 ЗКИ информационна система, част от която представлява извлечението на хартиен носител, заедно с придружаващото го писмо от банковия служител има доказателствената стойност на документ по смисъла на по чл. 179 ГПК.
Съображенията, че писмото е следвало да бъде подписано от синдика на „К“ АД (н) не намира опора в закона. Писмото не съдържа волеизявление в изпълнение на правомощията на синдика на банката по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗБН, извън които и по аргумент от чл. 635, ал. 3 ТЗ несъстоятелния длъжникът се представлява от органите си, дори да са десезирани, поради обявяването му в несъстоятелност.
С оглед представените съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК нови доказателства, се налага извод, че въззивното дружество като купувач по сделката, сключена с нотариален акт № ***год. на нотариус А. Д. , с рег. № * в НК е изпълнил задължението си по чл. 183, ал. 1 ЗЗД – да заплати договорената цена и в уговорените срокове, поради което предявеният иск за разваляне на договора за покупко- продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД е неоснователен.
Предвид изводите на въззивната инстанция по основателността на предявения иск, обжалваното решение следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли, с произтичащите от това последици.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 236 от 21.06.2019 г., постановено по т. д. № 114 по описа за 2018 г. на Бургаския окръжен съд ИЗЦЯЛО и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Р. К. ова Д. , ЕГН ********** – лично и в качеството и на наследник на Д. Н. Д. заедно с К. Д. Д. , ЕГН ********** двамата наследници със съдебен адрес: гр. П., бул. “. № 9* партер против „Т“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК ****с предишно наименование „Т“ Е. , със седалище гр. П., община П., област П. и адрес на управление ул. “. № 15, представлявано по делото от синдика - Т. Д. И. , иск за разваляне, поради неизпълнение на сключения между: Р. К. Д. , ЕГН ********** и Д. Н. Д. , ЕГН ********** починал на 15.12.2017 год. от една страна като продавачи и от друга „Т“ ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК *** като купувач, договор от 12. 04. 2013 год. за покупко- продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № *год. на нотариус А. Д. , с рег. № * в НК, по силата на който продавачите са прехвърлили в полза на купувача правото на собственост върху следните недвижими имоти: ½ ид. ч. от поземлен имот, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., с адрес на имота: гр. С., местност „Б“, който имот е с площ от 893 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план: 8075, парцел ****, при съседи на имота:***, ****и ***½ ид.ч. от сграда, с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., разположена в поземлен имот, с идентификатор***, със застроена площ от 124 кв. м., брой етажи – 1/един/, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; и сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., разположена в поземлен имот, с идентификатор ***със застроена площ от 86 кв. м., брой етажи – 3/три/, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, срещу заплащане на обща продажна цена от 146 040 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. К. ова Д. , ЕГН ********** и К. Д. Д. , ЕГН ********** да заплатят на „Т“ ЕООД(в несъстоятелност) сумата от общо 1 177.56 лв. „хиляда сто, седемдесет и седем лева и 56 ст.) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ
П.
Членове: