Присъда по дело №105/2021 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 14
Дата: 11 октомври 2022 г.
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20213320200105
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Кубрат, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. Д. Великова
СъдебниНесрин Осм. А.османова

заседатели:Мехмед М. Мутиш
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от А. Д. Великова Наказателно дело от общ
характер № 20213320200105 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. А. Х. – роден ***, с постоянен адрес в ***,
с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно образование,
безработен, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за периода от началото
на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и
Султанство Оман, при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор със С. А. К., С. Х. А. и неустановено в хода на
разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., С. Х. А. и
неустановеното лице, имотна облага, възбудил и поддържал у Х. А. А. А. –
гражданин на Султанство Оман заблуждение, че С. К. иска да заживее с него
в Султанство Оман и да се омъжи за него, като за невъзможността да
отпътува изтъквал различни причини и трудности, мотивирайки го така да
изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по системата „Мъни
грам“ и с това му причинил имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и
шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и четири стотинки),
1
представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски
долара, като измамата е извършена от повече от две лица предварително за
нейното извършване и причинената вреда е в големи размери, сговорили се, с
което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го осъжда на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.
ПРИЗНАВА подсъдимата С. Х. А. – родена ***, с постоянен адрес в
***, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с основно
образование, безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за
периода от началото на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. Севар, гр.
Завет, гр. Исперих и Султанство Оман, при условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., Х. А. Х. и
неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С.
А. К., Х. А. Х. и неустановеното лице, имотна облага, възбудила и
поддържала у Х. А. А. А. – гражданин на Султанство Оман заблуждение, че
С. К. иска да заживее с него в Султанство Оман и да се омъжи за него, като за
невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и трудности,
мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични преводи
по системата „Мъни грам“ и с това му причинила имотна вреда в размер на
106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и
четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и
9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица,
сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в
големи размери, с което от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я
осъжда на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.
2
ПРИЗНАВА подсъдимата С. А. К. – родена ***, с постоянен адрес ***,
с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с начално образование,
безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че за периода от началото
на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и
Султанство Оман, при условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор със С. Х. А., Х. А. Х. и неустановено в хода на
разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. Х. А., Х. А. Х. и
неустановеното лице, имотна облага, възбудила и поддържала у Х. А. А. А. –
гражданин на Султанство Оман заблуждение, че С. К. иска да заживее с него
в Султанство Оман и да се омъжи за него, като за невъзможността да
отпътува изтъквала различни причини и трудности, мотивирайки го така да
изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по системата „Мъни
грам“ и с това му причинила имотна вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и
шест хиляди петстотин и двадесет лева, деветдесет и четири стотинки),
представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски
долара, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се
предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи
размери, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК я осъжда на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на
наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.
ОСЪЖДА Х. А. Х. да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград
сумата 767.70 (седемстотин шестдесет и седем лева, седемдесет стот.) лева –
разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр.
Кубрат сумата 48.30 (четиридесет и осем лева, тридесет ст.) лева – разноски
на съдебното следствие, както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. Х. А. да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград
сумата 767.70 (седемстотин шестдесет и седем лева, седемдесет ст.) лева –
разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр.
Кубрат сумата 48.30 (четиридесет и осем лева, тридесет ст.) лева – разноски
3
на съдебното следствие, както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. А. К. да заплати в полза на ОД на МВР – гр. Разград
сумата 767.70 (седемстотин шестдесет и седем лева, седемдесет ст.) лева –
разноски на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр.
Кубрат сумата 48.30 (четиридесет и осем лева, тридесет ст.) лева – разноски
на съдебното следствие, както и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. А. К., да заплати в полза на Националното бюро за правна
помощ – гр. София сумата 200.00 двеста лева, нула ст.) лева – разноски за
осъществяване на правна помощ по ДП, както и сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред
ОС – Разград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 14/11.10.2022 Г. ПО НОХД № 105/2021 Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ


Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура –
Разград, ТО-Кубрат обвинителен акт ведно с материА. по Досъдебно производство №
12-2017 г. по описа на ОСлО – ОП–Разград срещу подсъдимите:
– Х. А. Х. от *** за това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до
11.12.2016 г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и Султанство Оман, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., С. Х. А. и
неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., С.
Х. А. и неустановеното лице, имотна облага, възбудил и поддържал у Х. А. А. А. З. –
гражданин на Султанство Оман заблуждение, че С.К. иска да заживее с него в
Султанство Оман и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквал
различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови
познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинил имотна
вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева,
деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27
евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица
предварително сговорили се за нейното извършване и причинената вреда е в големи
размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
– С. Х. А. от *** за това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до
11.12.2016 г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и Султанство Оман, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. А. К., Х. А. Х. и
неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. А. К., Х.
А. Х. и неустановеното лице, имотна облага, възбудила и поддържала у Х. А. А. А. З. –
гражданин на Султанство Оман заблуждение, че С.К. иска да заживее с него в
Султанство Оман и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквала
различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови
познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила имотна
вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева,
деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27
евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица,
сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи
размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.
– С. А. К. от ***, за това, че за периода от началото на месец октомври 2016 г. до
11.12.2016 г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и Султанство Оман, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С. Х. А., Х. А. Х. и
неустановено в хода на разследването лице, с цел да набави за себе си и за С. Х. А., Х.
А. Х. и неустановеното лице, имотна облага, възбудила и поддържала у Х. А. А. А. З. –
гражданин на Султанство Оман заблуждение, че С.К. иска да заживее с него в
Султанство Оман и да се омъжи за него, като за невъзможността да отпътува изтъквала
различни причини и трудности, мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови
познати парични преводи по системата „Мъни грам“ и с това му причинила имотна
1
вреда в размер на 106 520.94 лева (сто и шест хиляди петстотин и двадесет лева,
деветдесет и четири стотинки), представляваща левовата равностойност на 45370.27
евро и 9600.25 щатски долара, като измамата е извършена от повече от две лица,
сговорили се предварително за нейното извършване и причинената вреда е в големи
размери – престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа
обвинението, така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, както и
признанията за виновност на подсъдимите Х. и А., установяват по безспорен начин
авторството им в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на всеки от
подсъдимите да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание,
като с оглед смекчаващите отговорността им обстоятелства, същото да бъде
ориентирано на минимума – една година лишаване от свобода, което следва да бъде
отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимите Х. А. Х., С. Х. А. и С. А. К., на досъдебното производство не се
признават виновни по обвинението, за което са привлечени. В съдебно заседание
подсъдимите Х. и А. признават вината си и изразяват съжаление за стореното.
Защитникът им пледира съдът да постанови осъдителна присъда с оглед събраните
доказателства установяващи виновността на подзащитните му , като счита, че
налагането на предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода ориентирано на минимума от една година при приложението на института на
условното осъждане ще постигне целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Подсъдимата С. А. К. в съдебно заседание не се признава виновна по
повдигнатото й обвинение. Заявява, че другите двама подсъдими са използвали
отсъствието й, когато била на лечение в болница, взели личната й карта и с нея са
получили пари, изпратени от чужд гражданин. Защитникът й пледира за постановяване
на оправдателна присъда, тъй като не са събрани доказателства установяващи
причастността на подзащитната му към инкриминираното деяние.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Х. А. Х. е 57-годишен, с българско гражданство, женен, неосъждан, с
основно образование, безработен.
Подс.С. Х. А. е 37-годишна, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с
основно образование, безработна.
Подс. С. А. К. е 53-годишна, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана,
с начално образование, безработна.
Подсъдимите Х. А. Х. и С. Х. А. са съответно баща и дъщеря и живеят заедно в
***.
Подсъдимата С. А. К. е сестра на подсъдимия Х. и леля на подс.А., и живее в
***.
Подс. С.А. през инкриминирания период ползвала телефон, в който била
поставена сим карта с номер ++359*********, която била на нейния брат – св. А. Х. А..
В началото на месец октомври 2016 г. подс. С. Х. А. и леля й – подс.К.
2
започнали да разговарят с мъж от чужбина, на който се представили с името на
втората. Така те се свързали със св. Х. А. А. А. З., гражданин на Оман посредством
сайт за запознанства www.muslima.com. По това време К. живеела с приятеля си в гр.
Завет, но често гостувала на семейството на своя брат – подс. Х..
Подс.А. казала на леля си, че тя ще пише съобщения и ще разговаря С..л А. А. А.
З., но ще се представя с името на леля си, а именно - С.К.. Обяснила й, че ще го
заблуди, че го обича и иска да заживее с него, като ще го накара да й изпрати пари. В
разговора между двете се включил и подс. Х. А. Х.. Подс. С.А. и подс. Х. Х. обещА. на
подс. С.К., че ще си разделят парите, които ще получат. Подс. С.К. се съгласила. Подс.
С.А. написала на св. А. З., че се казва „С.К." и е от България. Така започнали да си
разменят съобщения. В един момент св. А. З. поискал да види „С.“ и пожелал да се
свържат чрез видеовръзка по Скайп, но А. отказала, като обяснила, че в Република
България „Скайп“ бил блокиран. Предоставила на св. А. З. телефонен номер
0037253171205. Св. А. З. също дал своя номер 8996802200125394400. След като обаче
не успели да се свържат и да проведат разговор, подс.А. му предоставила телефонния
номер +359*********, ползван лично от нея. Подс. С.А. и св. А. З. започнА. да си
разменят всеки ден съобщения чрез WHAT'S UP, като тя пишела на турски, а той си
превеждал с помощта на Гугъл преводач. От своя страна св. А. З. пишел на английски,
а подс. С.А. също ползвала такова приложение, за да преведе написаното. В указателя
на телефона св. А. З. записал номера, предоставен му от А. като „С.-А. Р.“.
Комуникирали помежду си като свидетелят мислел, че си пише със „С.К.“, а
всъщност съобщенията били писани от подс. А., като при нея била и подс.К..
Разменяйки си съобщения, А. успяла да убеди св. А. З., че е влюбена в него и го обича.
Той от своя страна поискал да се ожени за нея, като тя да отиде при него в Оман, да се
запознае със семейството му и ако се харесат – да се оженят. Попитал дА. иска да
отиде при него в Оман и за колко време да остане, а отговорът на подс. А. бил
„..завинаги“. След като разбрала, че св. А. З. вече се е влюбил в нея, А. провела
разговор с другите подсъдими и с неустановено в хода на разследването лице, и всички
те съставили план, който целял по всякакъв начин да убедят св. А. З., че „С.“ силно
желае да заживее със св. А. З. в Султанство Оман и да се омъжи за него, но ще й
трябват пари за да отиде при него, както и да измислят различни причини, за да се
отлага заминаването й, така че той отново да им изпраща различни суми.
В последващ разговор със св. А. З., подс. А., представяйки се като С.К.,
продължила с любовните обяснения и макар, че изобщо нямала такива намерения,
продължила с уверенията, че силно иска да го види, че е готова да отиде при него в
Султанство Оман и да остане при него „завинаги4, а по-късно и да се омъжи за него,
но няма пари за да се снабди с паспорт, няма пари и да си купи самолетен билет. Св. А.
З., предложил да й изпрати пари по банкова сметка, но тя отказала под предлог, че
откриването на банкова сметка в България е скъпо. Препоръчала му да направи превод
по системата за международни парични преводи „Мъни Грам“. Св. А. З. се съгласил и
на 09.12.2016 година, подс. А., след като му съобщила, че се намира на летището в гр.
София и че е резервирала билет на катарските авиолинии за същата вечер по
направление София– Доха– Маскат. Обяснила му, че ще пристигне в Оман на 10
декември сутринта. Св. А. З. проверил и установил, че действително има такъв полет.
Малко по-късно същия ден, видял че има пропуснато обаждане и съобщение от номера
на „С.“, която му пишела, че има проблем. Св. А. З. веднага позвънил, но тя го
помолила да разговаря с англоговорящ служител на летището. Лицето – служителят,
който се представил с името „Е.“, било именно неустановеното в хода на разследването
3
лице, обяснило в телефонния разговор, че „С.“ няма пари, кредитни карти и според
българските закони, не може да пътува, защото се предполага, че отива в чужбина с
цел проституция. За да й разрешат да пътува, било необходимо да се изпрати депозит
за един месец престой определена сума пари, които трябва да внесат в зелена карта, от
която той можел после да ги вземе обратно след „пристигането“ на „С.“ в Оман/. Св. А.
З., мислейки, че „С.“ действително се намира на летището, веднага се съгласил да
изпрати парите. Така, на 09.12.2016 г. чрез системата за парични преводи „Мъни
Грам“ изпратил сумата от 1 750.06 щатски долара. Като получател на превода била
посочена подсъдимата С.К.. Св. А. З. продиктувал код – MTCN на подсъдимите, за да
могат да получат сумата. Сумата по MTCN № 29025789/09.12.2016 г. с получател подс.
С.К., била изплатена в бюро за парични преводи на „ОВ-О.“ ЕООД в гр. Исперих.
Подсъдимата С.А. продължила с обажданията си до свидетеля на същата дата. Той
отново бил помолен да разговаря със служителя — неустановеното в хода на
разследването лице, като този път му заявили, че било подадено заявление за три
месечен престой на „С.“ в Оман, а не за един месец, поради което трябва да изпрати
още пари за останА.те два месеца. Мотивиран от подсъдимата и неустановеното лице
да разреши така възникнА.я проблем и убеден, че това е начина „С.“ да пристигне при
него, св. А. З. направил втори паричен превод с контролен номер MTCN
57185352/09.12.2016 г. в размер на 3 500.11 долара. Получател на сумата била отново
подс. С.К.. Малко по-късно същия ден подс. С.А. отново позвънила на св. А. З. и му
обяснила, че имала банков кредит в размер на 2700 долара и от банката й било
наложено ограничение да пътува, докато не изплати този кредит. Св. З., мотивиран от
подсъдимата да разреши и този проблем, изпратил сумата от 2700.01 щатски долара
(MTCN 63525832/09.12.2016 г.), за да може „С.“ да погаси кредита си и да отпътува със
самолет за Оман. Получател на паричния превод била отново подсъдимата С.К..
Последвало и четвърто обаждане същия ден от подс. А., за да убеди А. З., че
действително се намира на летището и прави всичко възможно да излети за
султанството. Този път свидетелят узнал от неустановеното в хода на разследването
лице, че „С.“ е претърпяла инцидент и била глобена със сумата от 1650 долара. Св. А.
З. превел и тази парична сума от 1650.-07 щатски долара (MTCN 35064019/09.12.2016
г.) отново с посочен получател подсъдимата К.. Всички суми били изплатени в офис на
„ОВ-Орлин“ ЕООД в гр. Исперих лично на подсъдимата С.К..
Подсъдимите обаче отново позвънили на св. А. З.. „С.“, т. е. А., започнала да
плаче по телефона, обяснявайки, че има в себе си 7 монети, които били стари, ценни,
но тъй като няма сертификат за тях, поискала сумата от 4500 евро, за да може да извади
такъв сертификат и да ги пренесе през границата. За да мотивират св. А. З. да изпрати
исканите пари, в разговора се включило отново неустановеното лице – служителката
от летището, която обяснила, че ако не бъде платена тази сума, в паспорта на „С.“ ще
се постави „черен печат“ и тя няма да може да пътува извън България в следващите пет
години. Св. А. З. решил отново да помогне на „С.“ убеден, че това е единствения
начин, за да може тя да пристигне при него в Оман. Затова изпратил исканите пари.
Този път паричната сума в размер на 4500 евро била изпратена на името на подс.Х.Х. с
разписка MTCN № 26315245/09.12.2016 г. Св. А. З. продиктувал кода на подс. А..
Подс.Х. след като получил от дъщеря си необходимата информация за получаване на
превода, отишъл в офис на дружество „Беркай Ч.“ ЕООД в гр. Исперих, където лично
му била изплатена изпратената от св. А. З. парична сума.
На следващия ден – 10.12.2016 г., св. А. З. провел няколко разговора с подс. А. и
с неустановеното в хода на разследването лице, представило се за служител на
4
летището с името „Е.“. „Е.“ му обяснила, че трябва да изпрати още пари, които били
необходими за сертификати, такси, данъци, както и за да бъде премахнат черен печат
ограничаващ пътуването на „С.“ за Оман. Заблуден, че това е единствения иачии
неговата любима да пристигне в султанството, св. А. З. изпратил исканите парични
суми, за да могат да бъдат премахнати ограниченията пред „С.“ и тя да пристигне при
него, за да се оженят и заживеят заедно. Като получатели на паричните преводи, подс.
А. посочвала различни имена, като напр. на св. Г. Ж. С., лицата Д. М. К., И. Ю. С., П.
АС. Д., тъй като от „Мъни Грам“ имало ограничения за сумите, които едно лице може
да получи като превод. Както сочи в обясненията си пред с съда, подсъдимата давала
малки суми на тези лица за услугата, че „са си дали имената“. Така, само на 10.12.2016
г. св. А. З. изпратил следните парични суми: 4999.97 евро на името на св. Г. Ж. С.;
3600.05 евро на името на Д. М. К.; сумата от 1000.11 евро на името на Д. М. К.; сумата
от 4999.97 евро на името на И. Ю. С.; сумата 4671.12 евро на името на П. А. Д. и
сумата от 3600.05 евро на името на подсъдимия Х.Х.. Тези парични суми свидетелят
изпратил, защото вярвал, че по този начин ще паднат ограниченията и „С.“ ще може да
отпътува към Оман. Паричните суми били изплатени лично на св. Г. Ж. С., както и на
лицата Д. М. К., И. Ю. С. (племенник на подсъдимите Х. и К.) и П. А. Д.
(съжителстващ на семейни начала по това време с подс. К.) в офис на „Б. Ч." ЕООД гр.
Завет. След като получили паричните суми св. Г.С. и лицата Д.К., И.С. и П.Д. ги предА.
на подс. А. и подс. Х., които ги чакА. пред офиса. За услугата лицата получили
различни парични суми. Подс.Х. също лично получил изпратения на негово име
паричен превод в размер на 3600.05 евро. За да затвърдят убеждението на св. А. З., че
„С.“ пътува към Оман, подсъдимите му обяснили, че „С.“ ще пътува през Федерална
Република Германия до Дубай и след това до Маскат.
На следващия ден – 11.12.2016 г. подсъдимите решили, че биха могле да
получат още пари от св. А. З.. Затова подсъдимата А. отново му позвънила, а той
върнал обаждането. Тя дала отново на неустановената в хода на разследването „Е.“ да
разговаря с него и тя му съобщила, че „С.“ била върната от Германия обратно в
България заради неплатени данъци и ако не ги плати, отново щели да й поставят черен
печат в паспорта за срок от 5 години и няма да може да пътува. За да не се случи това
поисали св. А. З. да изпрати сумата от 12 000 евро. А. З. решил да изпрати и тези пари,
тъй като бил уверен, че с тях ще бъдат погасени дължимите от „С.“ данъци и най-
накрая тя ще пристигне при него в Оман. Мотивиран от това, на 11.12.2016 г. св. А. З.
превел чрез „Мъни Грам“ следните парични суми : сумата от 6000 евро с получател св.
Г. Ж. С. (MTCN № 76701246/11.12.2016 г. и MTCN № 56889510/11.12.2016 г.) и сумата
от 6000 евро с получател И. Ю. С. (MTCN № 34084774/ 11.12.2016 г. и MTCN №
99616613/ 11.12.2016 г.), уверен, че ги изпраща, за да плати с тях „С.“ своите данъци.
Допълнително го мотивирал факта, че семейството му вече знаело за пристигането й и
чакА. с нетърпение да се запознаят с нея. Малко по-късно същия ден, чрез телефона на
подс. А., неустановеното в хода на разследването лице, представящо се с името „Е.“
отново провело разговор със свидетеля и му обяснила, че „С.“ претърпяла нов пътен
инцидент и отново били нужни пари. Св. А. З. обяснил, че вече бил изпратил пари за
този инцидент, но „Е.“ му казала, че този път били необходими още 6000 евро,
представляващи лихви свързани с глобата. Св. А. З., решен най-накрая да приключат
проблемите на „С.“ превел и тази парична сума на два пъти, а именно: сумата от 3000
евро - изпратена на името на П.Д. (MTCN № 76277148/11.12.2016 г.) и сумата от 3000
евро изпратена за получаване от подс. Х. (MTCN № 24975264/11.12.2016 г.). Както
обикновено, за да могат да бъдат получени сумите от лицата, на които са изпратени, св.
А. З. продиктувал на подсъдимите уникалните контролни кодове на всяко едно от
5
нарежданията (MTCN), както и конкретната сума, а съответно те ги предоставяли на
съответните служители, за да бъдат изплатени сумите. Парите, подс. Х., получил лично
в офис на „Беркай Ч.“ ЕООД гр. Исперих, както и св. Г.С. и лицата И.С. и П.Д., лично.
След напускането на офиса, пред същия ги чакали А. и Х., на които лицата предавА.
получените пари. За услугата отново им била заплатена малка сума.
Подсъдимите обаче вместо да спрат, отново позвънили на св. А. З.. Подс. А.
плачела по телефона, обяснявайки, че изгубила зелената карта с всичките пари и й
били необходими още 24 000 евро. Това вече усъмнило св. А. З. и той заявил, че ще се
обади на властите. Веднага комуникацията му с подсъдимите прекъснала. Св. А. З. се
свързал със служител на „Мъниграм“, който направил справка и му казал, че
изпратените от него парични суми били теглени в град Завет, а не в град София, както
той мислел. След това се свързал и с офиса на катарските авиолинии, за да разбере дали
на името на „С.К.“ има резервация за полет. От там му отговорили, че е ималосамо
временна резервация на името на „С.К.“ за 09.12.2016 г., но тъй като билета не бил
закупен, резервацията е била анулирана. Тогава всъщност свидетелят разбрал, че бил
измамен.
В разпита си в качеството на свидетел А. З. заявява, че освен със „С.К.“, с която
комуникирал по телефон с номер +359*********, провеждал разговори и със
следните телефонни номера – +359********* и +359*********. Първият номер се
ползвал от „Е.“, а вторият от лице, което се представило като „сестра на С.К.“, но
основно комуникацията е била с номера, ползван от подс. С.А. –+359*********.
Допълва, че парите изпращал не само от свое име, но и чрез негови познати, тъй като в
Оман имало ограничения относно размера на паричните преводи, които можело да
изпрати едно лице.
Разпитана в съдебно заседание свидетел Г. Ж. С. заявява, че ходила няколко
пъти до различни бюра, за да получи парични преводи. Парите, които получавала
предавала на подс. А., а С. само се подписвала на дадените й документи. Дочула, че
парите били изпращани от човек с първо име Х..
Разпитан в качеството на свидетел И. Ю. С. заявява, че един ден, но не помни
кога бил в гр. Исперих. При него дошли подсъдимите С.А. и С.К.. Те му казали, че
трябва да изтеглят пари, изпратени на негово име от чужбина. Отишли до бюро за
парични преводи, в което влязъл с подсъдимите, подписал се на някакви документи, но
тъй като бил неграмотен – не разбрал какви били. Парите взели двете подсъдими.
В хода на разследването по ДП била назначена съдебно-икономическа
експертиза. От заключението на същата се установява, че сумите, изпратени от св. Х.
А. А. А. З. и потвърдени с документ за получаване са както следва:
MTCN №76701246/11.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 3000 евро (5867,94
лева);
MTCN №74218971/10.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 4999,97 евро
(9779,09 лева);
MTCN №56889510/11.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 3000 евро (5867,49
лева);
MTCN №60123858/10.12.2016 г. с получател Д.К. за сумата от 3600,05 евро
(7041,09 лева);
MTCN №67099794/10.12.2016 г. с получател Д.К. за сумата от 1000,11 евро
(1956,05 лева);
6
MTCN №98371868/10.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 4999,97 евро
(9779,09 лева);
MTCN №34084774/11.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 3000 евро
(5867,49 лева);
MTCN №99616613/11.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 3000 евро
(5867,49 лева);
MTCN №75993204/10.12.2016 г. с получател П.Д. за сумата от 4671,12 евро
(9135,92 лева);
MTCN №76277148/11.12.2016 г. с получател П.Д. за сумата от 3000 евро
(5867,49 лева);
MTCN №29025789/09.12.2016 г. c получател С.К. за сумата от 1750,06 щатски
долара (3241,62 лева);
MTCN №35064019/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 1650,07 щатски
долара (3056,41 лева);
MTCN №57185352/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 3500,11 щатски
долара (6483,22 лева);
MTCN №63525832/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 2700,01 щатски
долара (5001,20 лева);
MTCN №24975264/11.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 3000 евро
(5867,49 лева);
MTCN №26315245/09.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 4500 евро
(8801,24 лева);
MTCN №94073166/10.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 3600,05 евро
(7041,09 лева);
Общо изпратените от Х. А. А. А. З. суми в инкриминирания период са в размер
на 45 671.27 евро и 9 600.25 щатски долара, с левова равностойност 106 520.94 лева.
От заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно
почеркова експертиза, че
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№76701246/11.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 3000 евро (5867,94 лева); MTCN
№74218971/10.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 4999,97 евро (9779,09 лева);
MTCN №56889510/11.12.2016 г. с получател Г.С. за сумата от 3000 евро (5867,49 лева),
са положени от Г. Ж. СТ.;
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN №
60123858/10.12.2016 г. с получател Д.К. за сумата от 3600.05 евро (7041,09 лева);
MTCN №67099794/10.12.2016 г. с получател Д.К. за сумата от 1000,11 евро (1956,05
лева) са положени от Д. М. К.;
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№98371868/10.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 4999,97 евро (9779,09 лева);
MTCN №34084774/11.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 3000 евро (5867,49 лева);
MTCN №99616613/11.12.2016 г. с получател И.С. за сумата от 3000 евро (5867,49 лева)
са положени от И. Ю. С.;
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№29025789/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 1750.06 щатски долара (3241,62
7
лева); MTCN №35064019/09.12.2016 г. с
получател С.К. за сумата от 1650,07 щатски долара (3056,41 лева);
MTCN № 57185352/09.12.2016 г. c получател С.К. за сумата от 3500.11 щатски долара
(6483,22 лева); MTCN № 63525832/09.12.2016 г. с
получател С.К. за сумата от 2700,01 щатски долара (5001,20 лева)
не са на С.К.;
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№75993204/10.12.2016 г. с получател П.Д. за сумата от
4671.12 евро (9135,92 лева); MTCN №76277148/11.12.2016 г. с получател
П.Д. за сумата от 3000 евро (5867,49 лева) са положени от П. А. Д.;
-подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№24975264/11.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 3000 евро (5867,49 лева); MTCN
№26315245/09.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 4500 евро (8801,24 лева); MTCN
№94073166/10.12.2016 г. с получател Х.Х. за сумата от 3600,05 евро (7041,09 лева) са
положени от Х. А. Х.;
Видно от заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза,
подписите положени срещу подпис на получателя в парични преводи: MTCN
№29025789/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 1750,06 щатски долара; MTCN
№35064019/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 1650,07 щатски долара; MTCN
№57185352/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 3500,11 щатски долара; MTCN
№63525832/09.12.2016 г. с получател С.К. за сумата от 2700,01 щатски долара и
подписа в графа „декларатор“ от Декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от
ЗМИП от името на С. А. К., не са положени от лицата: Г. Ж. СТ., Д. М. К., П. А. Д., И.
Ю. С. и Х. А. Х.. Вещото лице не изключва възможността подписът, обект на
изследване в инкриминираните документи да е положен от С. Х. А.а. Подписа в графа
„декларатор“ от декларацията и подписите, положени срещу „подпис на получателя“ в
парични преводи - обект на изследване, са положени от едно и също лице.
По досъдебното производство била назначена и изготвена техническа експертиза
на мобилен телефон „Sony Xperia X“ със сим карта № 8996802200125394400, ползван
от св. А. З.. Видно от заключението на същата в паметта на мобилния телефон са
открити разговори с номера: ++359********* (номерът, ползван от подс. С.А.);
++359*********; ++359*********. Открити са и текстови съобщения с номера:
++359*********; ++359*********; съобщения и изображения, провеждани през услугата
WhatsApp с телефонни номера ++359*********; +37253171205 и +40732163246.
Регистрирани са общо 165 входящи, изходящи и пропуснати повиквания от и към
номера на св. А. З. към мобилен номер ++359*********; изходящи и пропуснати
повиквания към мобилен номер ++359********* и общо 2 – изходящо и входящо
повикване от и към мобилен номер ++359********* (след инкриминирания период).
Регистрирани са 52 бр. съобщения (СМС) от и към мобилен номер ++359*********.
Извършен и приложен е превод на кореспонденцията. Видно от същата, между св. А. З.
и номер +359********* (записан като С.х-Ал-руси) се разменят съобщения с посочени в
тях имена, референтни номера на парични документи и парични суми.
Тъй като мобилния телефон, чрез който св. А. З. е комуникирал със „С.К.“ бил
собственост на св. А. Х. А., в дома му, находящ се в. Севар, ул. „Кирил и Методий“ №
17 било извършено претърсване и изземване с предварително разрешение на съдия при
Районен съд Разград. При извършеното претърсване и изземване били иззети като
веществени доказателства: мобилен телефон Айфон 4, мобилен телефон Айфон 6, нано
8
сим карта на Теленор с № ++359*********, мобилен телефон Айфон 6 със сим карта с
№ ++359********* и 1 бр. зарядно, преносим компютър „НР“, преносим компютър
„Асус“, преносим компютър „Aser Aspire“, мобилен телефон „Самсунг“ и 1 бр.
мобилен телефон със сим карта с изписан № *********. Назначена и изготвена е
техническа експертиза, която след преглед на устройствата заключава, че не се
установяват данни за изтрити текстови, информационни, растерни и други файлове,
които да са свързани с обстоятелства по делото. CMC кореспонденция с телефонните
номера, посочени в постановлението, а именно +37253171205, ++359*********,
++359*********, ++359*********, +40732163246 не е водена.Извършено било
претърсване и изземване и в дома, обитаван от подс. С.К.. В хода на същото не били
открити и съответно иззети вещи, които да са от значение за воденото разследване.
По доказателствата:
Всички доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на
подсъдимите, така и индивидуА.зират деянието им. Приобщените по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 3 от НПК показания на св. Х. А. А. А. З., показанията на разпитаните на
съдебното следствие свидетели З., К., С., Ч. и С. се подкрепят от писмените
доказателства по делото: протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми, съдебно-
икономическа експертиза, съдебно-почеркова експертиза, техническа-компютърна
експертиза, справки от мобилни оператори, оригинА. на бланки за получени преводи
изпратени от пострадА.я Х. А. А. А. З. чрез системата „Мъни грам, веществени
доказателства, справки за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са
логични и безпротиворечиви и съответстват на останА.те събрани по делото
доказателства.
Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата К., която заявява, че не е
посещавала офиса на фирмата, за да изтегли пари, изпратени от пострадалия, тъй като
по това време била в болница на лечение, както и че тогава брат й подс.Х. взел нейната
лична карта и без нея изтеглил парите. От изисканата от болницата в гр. Исперих
медицинска документация наистина се установява, че К. е била на лечение в периода
от 11.12.2016 г. до 16.12.2016 г., а парите до С.К. са изпратени и получени на
09.12.2016 г., т. е. преди да бъде приета в болницата. Поради това съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата К., че не е знаела и не е участвала в извършване на
инкриминираното деяние.
Съдът кредитира изцяло останалите събрани по делото писмени доказателства.
Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
С действията си подсъдимите Х. А. Х., С. Х. А. и С. А. К. са осъществили
състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от началото на месец октомври 2016 г. до 11.12.2016
г. в с. Севар, гр. Завет, гр. Исперих и Султанство Оман, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с неустановено в хода на
разследването лице, с цел да набавят за себе си и за неустановеното лице, имотна
облага, възбудили и поддържали у Х. А. А. А. З. – гражданин на Султанство Оман
заблуждение, че С.К. иска да заживее с него в Султанство Оман и да се омъжи за него,
като за невъзможността да отпътува изтъквала различни причини и трудности,
мотивирайки го така да изпрати сам и чрез негови познати парични преводи по
9
системата „Мъни грам“ и с това му причинили имотна вреда в размер на 106 520.94
лева, представляваща левовата равностойност на 45370.27 евро и 9600.25 щатски
долара, като измамата е извършена от повече от две лица, сговорили се предварително
за нейното извършване и причинената вреда е в големи размери.
От обективна страна: Подсъдимата С. Х. А., С. А. К. и неустановено по делото
лице, при разговорите през социалните мрежи и по телефон, са създали неправилна
представа у св. Х. А. А. А. З., че иска да заживее с него, че е купила самолетен билет,
но не може да напусне страната, тъй като има непогасен кредит, трябва да се платят
наложени глоби и пр. Неустановеното по делото лице се представило на пострадА.я
като служител на летището и също потвърдило нуждата от финансови средства. По
този начин създА. неправилни представи у пострадА.я. Те поддържали
заблуждението, като заявявали, че ще излети през Федерална Република Германия, че
й трябват пари за неплатени такси, данъци, да не и поставят черен печат и пр.
Формираните в съзнанието на свидетеля неверни представи, са повлияли на волята му
да извърши разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги
извършил без заблуждението, в което е бил въведен, поради което предоставил на
подсъдимите исканите средства, в резултат на което А., Х. и К. са установили
фактическа власт върху движимите вещи – пари. В резултат на тези разпореждания,
извършени вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за
пострадА.я, която всъщност е била целта на подсъдимите, тъй като има характер на
облага за тях и с това е и довършено престъплението. Установява се, че в
инкриминирания период от месец октомври 2016 г. до 11.12.2016 г. са извършили
няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо
извършеното от нея следва да се квА.фицира в условията на продължавано
престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.
Доколкото деянието е извършено от четири лица – подсъдимите Х. А. Х., С. Х.
А., С.А. Кургева и неустановено по делото лице, сговорили се предварително, съдът
намира, че е налице квА.фициращия признак във връзка със субекта на престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК. Предварителният общ умисъл на извършителите за
осъществяване на конкретната измама в значителна степен увеличава възможностите за
създаване и използване на невярната представа у заблуденото лице, а оттук и за
причиняване на имотната вреда. Тази вреда е в размер над 140 пъти МРЗ, поради което
е налице и квалифициращият признак „големи размери“ по см. на чл. 210, ал. 1, т. 5 от
НК.
От субективна страна подсъдимите са действА. при пряк умисъл – съзнавали са
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са настъпването на
общественоопасните последици и видно от действията им, водени от користни мотиви
са искА. настъпването на тези последици.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс. Х. А. Х. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и му наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на
обективната истина; изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до
10
реА.зиране на наказателната отговорност, и отегчаващи – няма. Предвид изложеното
съдът отмери наказание една година лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над
три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на определеното
наказание за тригодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна подс. С. Х. А. за виновна в извършване на
престъплението по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на
обективната истина; изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до
реА.зиране на наказателната отговорност, и отегчаващи – няма. Предвид изложеното
съдът отмери наказание една година лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над
три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на определеното
наказание за тригодишен изпитателен срок.
Предвид изложеното съдът призна подс. С. А. К. за виновна в извършване на
престъплението по чл. 210, ал.1, т. 2 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на
обективната истина; изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до
реА.зиране на наказателната отговорност, и отегчаващи – няма. Предвид изложеното
съдът отмери наказание една година лишаване от свобода.
С оглед чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над
три години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на определеното
наказание за тригодишен изпитателен срок.
С оглед този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимите Х. А. Х., С. Х.
А. и С. А. К. следва да заплатят, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по
делото разноски: в полза на ОДМВР – гр. Разград по 767.70 лева – разноски на
досъдебното производство и по сметка на Районен съд – Кубрат по 48.30 лева –
разноски на съдебното следствие.
В този смисъл съдът постанови съдебния си акт.

Председател:

11
Съобщи за изтекли лични данни