Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 03.08.2020 г. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ч.
ПЪРВИ СЪСТАВ
На 23.07.2020 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр. дело
номер № 267 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 127а, ал. 2 от СК.
Образувано по искова молба (ИМ) на А.П.В., с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Ю.А.П., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
чрез адвокат Е.Ч. *** против Г.С.С., с ЕГН ********** с адрес: ***. В молбата се твърди, че страните са живели заедно, без да сключват граждански брак. По време на
съвместното им съжителството на 19.07.2006 г. в гр. Н., държава К. се родило
детето - Ю.А.П., с ЕГН **********. С Решение № 16/12.07.2011 г. по гр. дело № 192/2011 г.
по описа на Районен съд - Ч., упражняването
на родителските права по отношение на малолетното им дете Ю.А.П., с ЕГН **********, било
предоставено на бащата А.П.В., с
ЕГН **********. Твърди, че с Решение № 32/14.06.2018 г. по гр. дело № 201/2018
г. по описа на Районен съд - Ч., било дадено разрешение на малолетното дете Ю.А.П., с ЕГН ********** да напуска
територията на Република България, за да пътува до В. и държавите членки на
Европейския съюз, придружаван от ищеца - неговият
баща А.П.В., с ЕГН **********,
без да се иска предварителното писмено съгласие на майката Г.С., с ЕГН **********, за срок до
една година считано от влизане в сила на съдебното решение. Твърди се, че повече от година и
половина ищецът живеел и работел в град Л., В., до който синът му пътувал,
за да се виждат, но поради изтичане на срока на горецитираното съдебно решение,
не можел да пътува с право да заминава и отново да се завръща, извън пределите
на страната, защото майката на детето не давала съгласие за извеждането му
извън страната. За да се види със сина си трябвало винаги той - ищецът да
пътува до България, което не винаги можело да се случи с оглед задълженията му
по трудовите правоотношения. Към настоящия
момент, ищецът и синът му били принудени да живеят разделено, тъй като Ю. не
можел да пътува извън страната без необходимите документи. Майката на детето му
отказвала всякакво съдействие, като умишлено пречела на детето да пътува в
чужбина.
Моли
съда, с оглед липсата на съгласие между страните, след като докаже
гореизложеното, да постанови решение с което да разреши на детето Ю.А.П., с ЕГН **********, да напуска
територията на Република България, за да пътува до В. и да пребивава извън страната, придружаван от баща си А.П.В., с ЕГН **********, за период от
5 /пет/ години, без да е необходимо за това съгласието на майката Г.С.С.,
с ЕГН **********. Моли да му бъдат
присъдени разноските по делото, както и възнаграждението за адвокат.
В съдебно заседание процесуалния представител
на молителя, изразява становище молбата да бъде уважена.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че родители на детето Ю.А.П. са ищеца и
ответницата по делото, обстоятелство установяващо се и от представеното
Удостоверение за раждане от *** г. издадено въз основа на Акт за раждане № 0116
от 21.05.2007 г. на Община Ч..
По
делото са представени и приети Удостоверения за постоянен и настоящ адрес, от
които се установява, че детето Ю.А.П., с
ЕГН ********** има заявен постоянен и настоящ адрес:***.
От
приетият като писмено доказателство по делото социален доклад за детето Ю.А.П. *** се установява, че с Решение
№ 16 от 14.06.2011 г. на РС - Ч., родителските права върху детето Ю. са били предоставени
на бащата А.В.. С Решение № 32 от 14.06.2018 г. на РС - Ч. е било дадено
разрешение на детето Ю. да напуска територията на Република България без
разрешение на майката за срок от една година, който бил изтекъл. Към момента бащата
и детето Ю. пребивавали в Обединеното Кралство. Майката Г. била създала ново
съжителство и имала родено дете М.Ш.Б.на 5 месеца, както и друго по-голямо дете
М. Г.С. на 8 г. Майката била безработна, получавала месечна помощ по чл. 7 и чл.
8 от ЗСПД. Същата, заедно с новото си семейство, живеела в собствено жилище,
находящо се в гр. Ч., ул. Д. М. № **, състоящо се от две стаи, обзаведени с
всичко необходимо за едно домакинство.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, посредством разпит на свидетелката Ф.А.П., поискана
от молителя, която твърди, че за детето се грижи баща му А.. Детето живеело
заедно с баща си в гр. Ч., ул. С.р.№ **. Бащата работел в чужбина, в А. и бил
добре заплатен. Когато А. го нямало, грижи за детето полагали родителите на А..
Майката на детето – Г. не отделяла никакво внимание на детето, не плащала
издръжка, нито се интересувала от детето. Когато бащата бил в чужбина, на
детето му било мъчно и А. искал да вземе детето при него, в А., за да може да
го запише да учи там. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй
като се основават на нейните преки и непосредствени наблюдения и кореспондират
с останалия доказателствен материал.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Искането за даване
на заместващо съгласие за пътуване на малолетното дете в страните, извън
територията на Република България е допустимо, като подадено до надлежния съд и
от легитимирана страна.
Съгласно чл. 127а,
ал. 2 от СК, когато родителите не могат да постигнат съгласие по въпроси
свързани с пътуване на децата им в чужбина и издаването на необходимите лични
документи за това, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето. При преценка на основателността на направеното искане, съдът
следва да се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една
страна конкретните особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко
дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, която включва, както
възможността да се премества и установява в различни места на територията на
страната в която живее, така и свободно да напуска и да се завръща на тази
територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията
на Република България, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на
ООН, по която Република България е страна.
В постоянната практика на ВКС се
приема, че интересите на детето са главен критерии при решаването на спор между
родителите относно мерките на лични отношения между тях и детето, включително
при разногласие на родителите относно пътуването на детето зад граница (В този смисъл Решение № 697 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010
г., IV г.о. Решение № 403 от 29.02.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 6903/2014 г., IV г.о., Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6871/2013 г., III г.о. и др.).
По делото не се спори, че майката не
дава необходимото съгласие за извеждане на детето в чужбина, като тези факти се
доказаха от показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Приема се също
така, че ограничаването на срока на разрешението за пътуване извън границите на
страната при малолетните деца е наложително и в техен интерес, като след
изтичането му, при продължаващо разногласие между родителите, съдът отново
следва да бъде сезиран с искане по чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на
обстоятелствата, с оглед настъпили промени след постановяване на решението от
значение за интересите на детето. Разрешение за напускане на страната от
малолетно дете без ограничение в броя на пътуванията и със срок до навършване
на пълнолетие може да бъде преценено в интерес на детето само в изключителни
случаи, при извънредни по своя характер обстоятелства, несъмнено налагащи
определянето му (Решение № 244 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. на ІV
г.о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
В Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017
г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК се приема, че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина, без съгласието на единия родител, само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем. В мотивите на цитираното тълкувателно решение се приема, че
когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно -
с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска
разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на детето, ако
искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето
на детето.
Производството по
чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения,
в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето
за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай, съобразно
установените по делото обстоятелства.
По делото не се
представиха доказателства, че е възникнала конкретна извънредна необходимост,
изключителна по своя характер, която да налага несъмнен извод, че детето Ю.
следва да пътува в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията до
неограничен брой държави до навършване на 18-годишната
му възраст.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
в интерес на детето Ю.А.П. е да бъде дадено разрешение заместващо съгласието на
майката за пътуване на детето извън пределите на Република България до Кралство В. и да пребивава извън страната, придружаван от баща си А.П.В.,
за период от една година, считано от влизане на решението в сила.
Предвид изхода на делото ответницата Г.С.С. следва да заплати направените от ищеца съдебни и
деловодни разноски в размер на 325 лева, от
които: 25.00 лева - държавна такса и 300 лева - възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на детето Ю.А.П.,
с ЕГН **********, да напуска територията на Република България, за да пътува до
Кралство В. и да пребивава извън страната, придружавано от своя баща и законен
представител А.П.В., с
ЕГН **********, с адрес: ***, без да е необходимо за това
съгласието на майката Г.С.С., с
ЕГН ********** с
адрес: ***, за срок до една година,
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН **********, да заплати на А.П.В., с ЕГН ********** направените съдебни и деловодни разноски в размер на 325.00 лева, от
които: 25.00 лева - държавна такса и 300 лева - възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: