Р Е
Ш Е Н
И Е № 215
гр. Стара Загора, 04.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 184 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София против Решение №169/11.03.2020г., постановено по АНД №
3035/2019 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление
№ 004749 от 07.10.2019г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с
наложена на ответника по касация глоба в размер на 300 лв. за извършено
нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП. В жалбата се навеждат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия
материален закон. Оспорват се изводите на съда, че наказателното постановление
не съдържа изискуемите по закона реквизити. Обосновава се, че в АУАН и
наказателното постановление мястото на извършване на нарушението е посочено
ясно – републикански път II-66 част от Е-733/, км
74+300, посока на движение от гр.Чирпан към гр.Стара Загора. Изложени са
съображения, че неправилно съдът е приел, че контролните органи са били длъжни
да локализират мястото на проверката с несъмнени и безспорни доказателства –
заповед, снимков материал, схема на контрол и др. Сочи се, че ЗДвП предвижда
два вида проверки – физическа проверка (чл.167а, ал.2, т.1) и проверка чрез
заснемане с камера (чл.167а, ал.3, вр. ал.2, т.7 и чл.189ж), като районният съд не е
разграничил двата виса проверки. По подробно
изложени съображения е направено искане за отмяна на решението на въззивния
съд и постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции в максимален размер
съобразно тарифата за адвокатските възнаграждения.
Ответникът
по касация Н.Н.К., редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, заявява, че оспорва жалбата и моли съда да
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. В
предоставено по делото възражение срещу касационната жалба обосновава
неоснователността й, като сочи, че касатора смесва нормативната уредба,
регулираща издаването на електронните фишове с разпоредбите на чл.179, ал.3 и
чл.167а от ЗДвП. Сочи, че разпитаните по делото свидетели заявяват, че мястото
на извършване на нарушението – „сухата река“, се е намирало между с.Ракитница и
с.Богомилово, но това място не е надлежно описано от АУАН и санкционния акт. Моли
се съда да остави в сила оспореното решение. Претендира направените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно
и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява основателна.
Производството
пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на Н.Н.К. *** против Наказателно
постановление №004749/07.10.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, с което на К. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.179,
ал.3 от Закона за движение по пътищата. От фактическа страна административното
обвинение се основава на това, че Н.Н.К. на
25.04.2019 г., около 13:00 часа, е
управлявал пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № ***, вид лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел Вито, с обща техническа допустима максимална
маса до 3,5 тона, по републикански път II-66 (част от Е-773), от гр.Чирпан към
гр.Стара Загора, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Като място на нарушението е посочен км.74+300 на републикански път II-66 (част
от Е-773) (О.п. Сливен - Нова Загора - о.п. Стара Загора - о.п. Чирпан -
Поповица) от гр.Чирпан посока гр.Стара Загора, за който се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към
т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на
Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна
такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4
от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските
пътища. В резултат на проверката е установено, че за ППС с регистрационен № ***,
към момента на проверката, няма заплатена винетна такса, която да съответства
на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство (К3).
Съгласно чл.189е, ал.8 от Закона за движението по пътищата, извършеното
нарушение е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни
такси от контролно устройство с идентификатор №MEU031, като данните от справката
са отразени в съставения Акт за установяване на административно нарушение №004749/25.04.2019г.,
който е връчен на жалбоподателя на същата дата и въз основа на който е издадено
наказателното постановление. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.139,
ал.6 от Закона за движението по пътищата.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно
постановление. Прието е, че в наказателното постановление е
посочено републикански път II-66 /част от Е-773/ от гр.Чирпан към гр.Стара Загора, но по никакъв начин не е
локализирано мястото на извършената проверка с несъмнени и безспорни доказателства.
Посочено е, че разпитаните по делото свидетели заявили, че проверката е била
извършена на така нареченото място „сухата река“, което се намирало между
с.Ракитница и с.Богомилово, но те са мобилна система и винаги могат да променят
мястото на проверката. Обосновано е, че в случая мястото на извършване на
проверката не е локализирано и установено по несъмнен начин – със заповед,
снимков материал, схема за контрол и др., с което се сочи, че са нарушени
задължителните правилата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП за локализиране на мястото на
извършване на проверката. Изложени са съображения, че описанието на мястото на
нарушението в АУАН и наказателното постановление е твърде общо и води до
предположение относно същото, което е недопустимо, тъй като не дава възможност
на наказания да разбере кое е конкретното място, възприето от актосъставителя и
наказващия орган, като възпрепятства и съда при контрола му относно
законосъобразността на обжалвания акт. Съдът е приел, че посоченото в
свидетелските показания място на извършване на нарушението не е посочено в
съдържанието на констативния и санкционния акт, с което е допуснато нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 и 4 от ЗАНН, и предвид на това се явява
невъзможно разглеждането на спора по същество.
Решението
на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Императивните
законови разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвиждат в АУАН
и наказателното постановление да се съдържа посочване на мястото на извършване
на нарушението. Констативен и санкционен акт, които не съдържат указания в тази
насока, не очертават по необходимия категоричен начин предмета на доказване в
производство, като с това се възпрепятстват съда и страните да формират
категорични изводи от фактическа и правна страна и се ограничава правото на
защита на наказаното лице, поради което санкционния акт подлежи на цялостна
отмяна, заради формалната му незаконосъобразност.
Издаването
на формално незаконосъобразно наказателно постановление представлява порок на
санкционния акт, който се различава от недоказаността на описаното в него
административно нарушение, която също е основание за отмяната на акта.
Недоказаността е свързана с обстоятелството дали от събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства се установява
по категоричен начин извършването на нарушението или не. Когато това не се
установява, какъвто е случая при несъответствие на мястото на извършване на
нарушението, посочено в наказателното постановление и събраните доказателства
по делото, се касае за недоказаност на извършване административното нарушение и
в тези случай санкционният акт се явява необоснован.
В
разглеждания случай и в АУАН и в наказателното постановление ясно и точно е
посочено мястото на извършване на нарушението – км.74+300 на републикански път
II-66 (част от Е-773) от гр.Чирпан към гр.Стара Загора, следователно
изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени. Районният съд
обаче е смесил основанията за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като от една страна е посочил, че същото е формално
незаконосъобразно, а от друга – че от съдържанието на процесните АУАН и
наказателно постановление не може да се направи извод, че мястото на
нарушението е точно соченото от свидетелите и това препятства разглеждането на
спора по същество. Така от въззивното решение не става достатъчно ясно дали
оспорения санкционен акт не съответства на императивните разпоредби на ЗАНН или
се касае за недоказаност на административнонаказателното
обвинение, тъй като посоченото в санкционния акт място на извършване на
нарушението не съответства на обективната
действителност, установена от доказателствените материали по делото.
Освен
това въззивният съд неправилно е приел, че контролните органи, според текста на
чл.167а, ал.2, т.7 от ЗДвП, могат единствено да проверяват създадени записи от
електронната система на събиране на пътни такси и на тяхна основа да съставят
АУАН при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, като е пренебрегнал възможността,
произтичаща от т.1 и т.8 на същия законов текст, а именно – контролните органи да
спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с
червена светлина, описваща полукръг и да съставят АУАН за нарушения по чл.179,
ал.3 от ЗДвП. Именно по последния посочен начин са процедирали проверяващите в
разглеждания случай, като са спрели управлявания от ответника по касация
автомобил и след като са установили, че за посоченото ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, са съставили
АУАН за констатираното нарушение.
С оглед на изложените съображения следва да се
приеме, че изводите на съда за формална незаконосъобразност на санкционния акт
и нарушение на правото на защита на санкционираното лице, както и за нарушена
процедура при установяване на административното нарушение, са неправилни. В
съдебното решение изрично е посочено, че е невъзможно разглеждане на спора по
същество, а липсата на мотиви по същество води до невъзможност за касационната
инстанция да извърши проверка на оспореното решение относно съответствието му с
материалния закон и затова винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, налагащо след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.) в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
При прилагането на чл.226, ал.3 от АПК във вр. с чл.63, ал.3
от ЗАНН, по направените разноски за воденето на делото пред
касационната инстанция ще се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на
делото.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№169/11.03.2020г., постановено по АНД №3035/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.