Р Е Ш Е Н И Е
№ 181/28.8.2019г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРАЙЧО АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИН
АТАНАСОВ
КРАСИМИР
ГАЙДАРОВ
Секретар Н.Ковачева
прокурор В.Дачевска
като разгледа
докладваното от съдията Гайдаров
ВЧНД № 931 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предмет на въззивното производство е решение №1541/01.08.2019г. на ВРС 32 състав с което С.
В В. е настанен на задължително лечение в лечебно заведение за психиатрична
помощ-Държавна психиатрична болница –с.Царев брод стационарно на срок от един месец.
В
жалбата от процесуалния представител на освидетелстваното лице адв.А.Ж., се сочат
допуснати съществени процесуални нарушения довели до незаконосъобразност на
решението на първоинстационния съд. Излагат се доводи относно доброволно
осъществяване на лечение при психиатър от страна на В., както и за липса на
медицинския и социалния критерий обуславящи възможността за принудително
лечение. Моли се за отмяна на решенето за принудително лечение.
В съдебно заседание прокурорът счита че не е
налице медицинския критерий за настаняване на принудително лечение на В..Предлага
да бъде отменено решенето на ВРС с принудително лечение.
Процесуалният представител на освидетелстваното
лице – адв. Ж. поддържа жалбата и моли да бъде разпитан психиатъра при който се
лекува доброволно неговият клиент д-р М.. Моли за отмяна на решението като
незаконосъобразно и необосновано.
Освидетелстваното лице в съдебно заседание
моли определението на бъде отменено тъй като не се нуждае от принудително лечение.Заявява
че желае да продължи лечението си при избрания от него психиатър.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима и по същество
се явява основателна
Освидетелстваното лице С.В.. не е лекуван в психиатрично
заведение, но е посещавал амбулаторна психиатрична служба, обслужвана от
психиатъра д-р Р.М.. Същият живее с приятелката си в жилище, находящо се в гр.
Варна, ул. и. А..Заключението на назначената и приета от решаващия съд
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза е че осв. В. страда от
Органично разстройство на личността с травмена генеза. Посочено е от
експертите, че при освидетелстваният към настоящият момент се диагностицира
състояние, характеризиращо се с изявена и персистираща емоционална лабилност,
инконтинетност, уморяемост и разнообразие от неприятни физически усещания и болки, които се дължат на органично
разстройство. Диагностицираната клинична симптоматика към момента на изследване
на лицето, провокират емоционални отреагирвания в поведението му, емоционално
волева неустойчивост и слабост на волевия процес. Вещите лица приемат, че към
настоящия момент при освидетелствания болестните изживявания са актуални и са
пречка за хармонизиране на поведението му. Изводът на вещите лица е, че към
момента на освидетелстването му, същият няма съзнание за психично разстройство
и отказва доброволен прием на медикаменти за овладяване на поведението си, като
заключението е че настоящия момент са налице медицинския критерий за
настаняване на лечение в стационар.
Решаващият съд като е съобразил формираното
становище към момента на изготвянето на експертизата, че лицето няма съзнание
за психично разстройство и отказва доброволен прием на медикаменти за
овладяване на поведението си, както и с оглед данните по делото, че същият не
се лекувал адекватно и системно чрез приемане на медикаменти, предписвани от
посещавания от него психиатър д-р Р.М., е приел че декларираното съгласие за
доброволно лечение в съдебно заседание от страна на освидетелстваното лице е
формално е не би могло да доведе до неговото адекватно лечение.
Същевременно първоинстанционния съд е приел
че в хода на съдебното производство са събрани и доказателства за наличие на
социалния критерий за настаняването на лицето за задължително лечение, което е
видно от разпитаните по делото свидетели. Видно от разпитите им В. е проявявал
агресивно поведение към тях и е отправял заплахи към своите съседи.
При така установената фактическа обстановка,
съставът на ВРС е приел, че са налице както медицинският, така и социалният
критерий за настаняването на осв. С. В В. в
специализирано болнично заведение, посочено от вещите лица за задължително лечение, в срока, визиран в
експертизата.
Настоящият състав на въззивния съд намира че
изводите на решаващия съд са неправилни и необосновани и противоречат на
събраните по делото доказателства. Разпитания в съдебно заседание пред
въззивния съд психиатър д-р Р.М. подбробно и обосновано описва симптомите на
заболяването от което страда С.В., както и поведението му по отношение на
провеждането на адекватно лечение.Становището на лекуващия лекар е че
заболяването е следствие на получена в миналото травма от лицето и е извън
кръга на описаните в чл.146 от ЗЗ психични заболявания. Освен това разпитана в
качеството на свидетел, д-р М. удостоверява че лицето С.В. доброволно е
потърсил квалифицирана психиатрична помощ и доброволно е предприел адекватно
лечение на болестта от която страда.Лечението което е предприел продължава и
според лекуващия лекар добре се отразява приема на предписаните медикаменти.
Приетите от въззивния съд допълнителни
доказателства относно състоянието на лицето водят до други изводи относно
необходимостта от принудително лечение, какъвто е смисъла и на настоящото
производство.Самия категоричен извод че освидетелстваното лице провежда
адекватно лечение прави безпредметно последващо обсъждане налице ли са или не
медицинския и социален критерий за принудително лечение.Въпреки това следва да
се отбележи, че решението на ВРС страда от определени пороци, най вече по
отношение на мотивацията на същото.Съда се е задоволил да приеме СППЕ
безкритично без да обсъди очевидните противоречия в нея относно естеството на
заболяването на освидетелстваното лице и наличието на медицинския критерий. Не е обсъдил и противоречивите
доказателство относно осъществяването на доброволно лечение и се е задоволил с
извода че декларираното съгласие за доброволно лечение в съдебно заседание от
страна на освидетелстваното лице е формално е не би могло да доведе до неговото
адекватно лечение.
Няма
нито една дума относно и причината решението да бъде изпълнено веднага дори
след като е обжалвано, което е изключение от принципа визиран в чл.162 ал.2 от
ЗЗ и следва в този случай това да бъде мотивирано.
По изложените съображения
и предвид установените основания за отмяна
на решението и на основание чл. 163, ал.
1 от ЗЗ, вр. чл. 334, т. 2 от НПК въззивният съд:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № №1541/01.08.2019г. на ВРС 32 състав с
което С. В В. е настанен на задължително лечение в лечебно заведение за
психиатрична помощ-Държавна психиатрична болница –с.Царев брод стационарно на срок от един месец.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: