Р Е Ш Е Н И Е
№ 2424, 11.06.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
В публично заседание на 30.04.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6615 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Т.Д.П. с ЕГН **********,*** , представляван от
пълномощниците му адвокат Х.Х. и адвокат В.В.,***, а в предходните години - ...................в
същия град, както и че упражнявал адвокатска професия, по което време обитавал
кантора в с..... на ул. ..... № ...., в гр. ......., в която се помещава и кантората
на В.С.С.. Твърди се още, че последният го обвинил в това, че на редовна
кметска пресконференция проведена на 15.04.2014 г. по повод на зададен
журналистически въпрос, отнасящ се до тъй наречената ..............., ползвана
за адвокатски кантори, изрекъл обидни думи, адресирани до него, както и изрази,
които били позорни, във връзка с което подал тъжба до Pайонен съд - ......, ..
н. с., по която било образувано н. ч. х. д. № ..../14 г., чийто съдебен акт бил
отменен от Окръжен съд – ......и ищецът бил признат за невинен и оправдан по
повдигнатите му обвинения, като с решение от 20.05.2016 г. ВКС на РБ, ІІІ н. о.
потвърдил оправдателната присъда на Окръжен съд – ........ Сезирайки районния
съд с тъжбата, посредством която е ответникът настоявал П. да бъде признат за
виновен и осъден за престъпленията обида и клевета, той е извършил
противоправно действие, тъй като е знаел, че ищецът не е осъществил съответните
наказателно-правни състави; когато Pайонен съд - ......, .. н. с. дал ход на н.
ч. х. д. № ..../14 г. С. е сочил гласно доказателствено средство – свидетел,
комуто задавал въпроси с цел да бъде доказана вината на ищеца; в съдебно заседание
на 07.11.2014 г. С. представил статия по повод на която изрично заявил пред съдебния
състав : „Моля да се предяви статията на свидетеля, за да заяви дали е вярно
или не написаното.”; в това съдебно заседание ответникът настоявал за преразпит
на посочен от него свидетел, а след като бил даден ход на делото по същество,
ответникът пледирал за осъдителна присъда; пред въззивната инстанция С.
пледирал жалбата на П. да бъде оставена без уважение; С. представил пред
съдебния състав диск, който възпроизвеждал ......... пресконференция от
15.04.2015 г., като макар и да не били изяснени произходът му и неговият автор,
ответникът се позовал на него и настоявал да
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 2/8
бъде
приет като решително доказателство, като същият се различавал съществено по
времетраене и съдържание с официалния диск, приложен като доказателство по
делото; в хода на съдебните прения С. пледирал П. да бъде признат за виновен и
осъден; след оправдателната присъда на Окръжен съд – ......., С. сезирал ВКС с
жалба, настоявайки присъдата да бъде отменена, като всички тези действия са
извършени от ответника, ако и да е знаел, че ищецът не е извършил вменените му
престъпления. Ищецът изживял болезнено случващото, че бил подсъдим. Фактът, че
е трети последователен ......... - обстоятелство случващо се за първи път в ......... след 1989 г., говори за
неговите лични и професионални качества. Образуваното дело от частен характер
поставило на изпитание човешкия и професионалния му морал. Преди влизане в сила
на присъдата в местната преса били публикувани материали, в които се твърдяло,
че е осъден. Той изживял болезнено процеса. Били му приписвани обвиненията
обида и клевета, които не бил извършил. Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева ведно със законната
лихва от датата на увреждането – 17.04.2014 г., до окончателното изплащане на
тази сума. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът В.С.С. с ЕГН **********,*** , представляван
от пълномощника му адвокат В.Т., не оспорва, че е подал частна тъжба против
ищеца, по която е образувано н. ч. х. д. № ... по описа на Районен съд – .........,
за 2014 г., изпратено за разглеждане на Районен съд – ......, при който е
образувано под № ..../2014 г., но оспорва предявения иск, като твърди, че :
ищецът научил за образуваното срещу него наказателно дело от частен характер в
края на месец юли – началото на месец август на 2014 г.; нито едно открито
съдебно заседание по това дело не е посетено от него, никога и никъде не е
присъствал и лично възприел откритите съдебни заседания и самото дело, нито се
е явявал пред въззивната и касационната инстанции; не е изживял никакви
негативи изживявания, тъй като по същото време имало ревизия от .................
с констатации за щети на ......... бюджет, във връзка с което са му съставени
10 и повече акта за начет, а също и проверка и ревизия от НАП - ТД - ....... за
имущественото му състояние и доходите му, а в началото на 2015 г. била ..........и
най-близката му сътрудничка, като именно това са негативните изживявания за
него; не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му отговорност,
тъй като няма нито виновно, нито противоправно деяние, нито претърпени вреди от
ищеца; процесуалната активност на частен тъжител по наказателно дело от частен характер не е противоправна
дейност, поведението на засегнато лице с инициирането на наказателно дело от
частен характер не е противоправно, ролята му в процеса по разглеждането и
решаването на това дело не е противна на закона, а съобразена с НПК и НК; няма
противоправност, няма виновност, тъй като думите са изречени
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 3/8
от
ищеца на тази пресконференция; няма причинени болки или страдания, резултат от
сезиране на съд с подаване на частна жалба и образуване на наказателно от
частен характер дело, което е право на всеки гражданин, чиито права и законни
интереси са защитени по смисъла на чл. 56 от Конституцията; сезирането с частна
жалба е процесуално право, не е неправомерно, нито е налице злоупотреба с
такова право; не е налице противоправна проява, а истинността на представения
диск изключва всякаква недобросъвестност; убеждението в правотата и защитата на
накърнените си чест и достойнство е законно закриляна, защитена цел, не цели
увреждане на ищеца; обстоятелството за оправдаване не прави реализираното право
на защита неправомерно; всяко поведение съобразено със закона и предписващо
такова е правомерно; не е налице виновност, тъй като ответникът е действал с
ясното съзнание за истинността на проведената пресконференция от П. и
автентичността на записа се потвърждава от заключението на вещите лица; не е
налице вино противоправно действие в изпълнение на конституционно гарантирани
права по чл. 56, чл. 117, ал. 1 и чл. 120 от Конституцията, като в тези
случаи отговорност не се носи от частното лице, ако наказателното производство
е приключило с оправдателна присъда; ищецът не е претърпял вреди, тъй като не
са въведени никакви факти за претърпени морални вреди, а посоченото „значителни
по обем и словесно трудно изразими болки и страдания от неимуществен характер”
е неконкретизирано, неопределено и неясно; ако има някакви вреди ищецът сам си
ги е причинил, защото му е било предложено да се извини и да забравят за
случая, което обстоятелство е изрично записано в протокола от съдебно заседание
на районен съд; ищецът е можел да излезе с опровержение във вестника, но не го
е направил, а в основата на оправдаването му лежи идеята, че казаното от него
може да се тълкува двояко, а не само като обида, поради което моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът му
– адвокат В.Т., е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 3 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със сбраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема следното :
Основен
принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което съгласно
чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Според цитираната разпоредбата елементите на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност;
действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и
последвалия вредоносен резултат; вина, като същите следва да се установят
кумулативно, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника.
Не се спори, а и се установява от приложеното за
послужване по настоящото дело н. ч. х. д. № ....по описа на Районен съд –
......, .. н. с. за 2014 г., че : на 17.04.2014 г. В.С. е подал тъжба до
Районен съд –
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 4/8
.........,
с която е повдигнал обвинение срещу Т.П. за извършени престъпления по чл. 148,
ал. 1, т. 1, 2, 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 във връзка
с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 НК във връзка с чл. 147, ал. 1 НК за това, че публично,
като длъжностно лице, при и по повод на службата си на 15.04.2014 г., около 11.00 ч.,
в с.....та на ........, по повод на образувани от ответника и колегата му В.Т. ***
съдебни дела той заявил, че Т. и С. са „щурчовци”, че „Когато и да ни
освидетелстват все ни е късно”, нарекъл ги „идиоти”, както и заявил, че стояли
в кантората си на студено и ходили в неговия офис да се стоплят, а след това
риторично попитал те ли да следят за законността; във вестник ....... било
публикувано само изявлението му : „Че сме стояли в кантората си на студено и
сме ходили в неговия офис да се стоплим и риторичното му питане ние ли да
следим за законността, но всички останали изявления, обаче, били чути от
журналистите присъствали в залата, като по тъжбата е образувано н. ч. х. д. № .../14 г., производството
по което е прекратено на основание чл. 43, т. 3 Наказателно-процесуален кодекс
/НПК/ и въз основа на определение № 77 постановено на 26.05.2014 г. от ВКС на
РБ, ... н. о. то е продължено от Районен съд – ......, пред който е образувано
н. ч. х. д. № ..../14 г.; на 27.04.2015 г. по последното е постановена Присъда №
..., с която подсъдимият П. - е признат за виновен в това, че на 15.04.2014 г.
в гр. ........., в качеството му на длъжностно лице – ...., при изпълнение на
службата му, публично е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя В.С., а
именно, че е стоял на студено и е идвал в неговата стая като адвокат да се
топли, защото не е искал да пуска печка – престъпление по чл. 148, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1 НК, като на основание
чл. 78, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба в размер на 2000 лв.”; признат е за невиновен
за това клеветата да е разпространена чрез печатно произведение, както и да е
осъществена и чрез въпроса дали тъжителят следи за законността, поради което е
оправдан по така повдигнатото му първоначално обвинение и за правната
квалификация на същото във връзка с т. 2 на чл. 148, ал. 1 НК; признат е за
невиновен за това на 15.04.2014 г. в гр. ......... в качеството му на длъжностно
лице – ...., при изпълнение на службата му, публично да е казал нещо унизително
за честта и достойнството на тъжителя С. в негово присъствие, като е употребил
думите „щурчовци”, „идиоти”, „тях когато и да ги освидетелстват все ще им е
късно”, като обидата е била разпространена по друг начин – по телевизия, поради
което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 във връзка с чл. 146, ал. 1 НК; подсъдимият П. е осъден да заплати на
тъжителя С. сумата от 2000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от
престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 4 във връзка с чл.
147, ал. 1 НК ведно със законната лихва от 15.04.2014 г., като гражданският иск
до пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен като недоказан; подсъдимият П.
е осъден да заплати на тъжителя С. сумата от 1000 лв. като обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от изречени унизителни
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 5/8
реплики
„щурчовци”, „идиоти”, „тях когато и да ги освидетелстват все ще им е късно” по
адрес на С. ведно със законната лихва от 15.04.2014 г., като гражданският иск
до пълния предявен размер от 5000 лв. е отхвърлен като недоказан; с Присъда №
...постановена на 08.12.2015 г. по внчхд № ..../15 г. по описа на Окръжен съд –
....... - Присъда № .../27.04.2015 г. постановена по нчхд № ..../14 г. на Районен
съд – ...... е отменена, като подсъдимият П. е признат за невинен в това, че на
15.04.2014 г. в гр. ........., в качеството му на длъжностно лице – ...., при
изпълнение на службата му, публично е разгласил позорно обстоятелство за В.С.,
а именно, че е стоял на студено и е идвал в неговата стая като адвокат да се
топли, защото не е искал да пуска печка”, като е оправдан по така повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 4
във връзка с чл. 147, ал. 1 НК; Присъда № .../27.04.2015 г. постановена по нчхд
№ ..../14 г. на Районен съд – ...... е отменена и в частта й, в която П. е
осъден да заплати на С. сумата от 2000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди от престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 4 във
връзка с чл. 147, ал. 1 НК ведно със законната лихва от 15.04.2014 г., а също и
обезщетение в размер на 1000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от изречени унизителни реплики „щурчовци”, „идиоти”, „тях когато и да
ги освидетелстват все ще им е късно” по адрес на С. ведно със законната лихва
от 15.04.2014 г., като присъдата на Окръжен съд – ....... е потвърдена с
окончателно Решение № .. постановено на 20.05.2016 г. от ВКС на РБ, ... н. о.
Сами по себе си действията по подаване на тъжба в
защита на накърнено нематериално или материално благо от престъпление, участието
на тъжителя в иницииран от него наказателен процес за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, представянето на доказателства, подаването
на жалба срещу актовете на съда, които накърняват законните права и интереси на
тъжителя не са противоправни. Това са все процесуални права на пострадалия от
престъпление, което не се преследва по общия ред, а по тъжба на самия пострадал
съгласно чл. 80 и чл. 82, ал. 1 от Наказателно-процесуални кодекс, израз на едни
от основните права на всеки български гражданин гарантирани в чл. 45 и в чл. 56
от Конституцията на Република България /КРБ/, според които всеки български
гражданин има право на жалби, предложения и петиции до държавните органи, както
и право на защита, когато са нарушени или
застрашени негови права или законни интереси, като единствените въведени в чл. чл.
57, ал. 2 КРБ ограничения при упражняването им е да не се злоупотребява с тях,
както и да не се използват, ако това ще накърни права или законни интереси на
други.
Следователно по силата на чл. 45 и н чл. 56 КРБ всеки
български гражданин има право да подава жалба/сигнал до разследващите органи,
съответно тъжба с твърдения за извършено от дадено лице престъпление, като
жалбоподателят/тъжителят ще е добросъвестен дори и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени, като с оглед на регламентираното в чл. 57,
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 6/8
ал.
2 КРБ ограничение в трайната съдебна практика е прието, че това действие би
могло да е деликтно само, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба
с право, т. е. следва да се докаже от субективна страна умисъл и вина.
Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение ще е налице, когато
жалбата/тъжбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се
вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са
неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди другиму, или да накърни
друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна
и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно
признато право, като доказателствената тежест е за ищеца.
В настоящия случай исковата претенция се осланя на
твърдението, че описаните в исковата молба действия от ответника били извършени,
ако и последният да знаел, че ищецът не е извършил вменените му престъпления,
но същото не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Видно от приложеното към настоящото дело нчхд №
..../14 г. и постановената от Окръжен съд – ......присъда по внчхд № ..../15 г.
по делото е безпротиворечиво установено, че част от описаните в тъжбата на
ответника действия са извършени от П. и по-специално, че на 15.04.2014 г. на
проведена от него в качеството му на ... на ............... редовна пресконференция,
на която присъствали длъжностни лица и журналисти, той заявил : „Т. не искаше
да плати 58 стотинки ток. Аз съм работил с него. Той не е платил един лев в
живота си за нищо. С В.С. стояха на студено, защото не искаха да пускат печка и
идваха в нашата стая да се топлят. Те ли ще следят за законността?!”, като тези
му изявления били излъчени по местната телевизия в гр. ......... ..........,
както и били публикувани на 16.04.2014 г. в брой 74 на вестник ....... –
регионално печатно издание на област ........., но в решаващите мотиви
въззивната инстанция е приела, че горните действия не изпълват фактическия
състав на престъплението „клевета”, тъй като казаното от подсъдимия било негово
мнение, оценка, а не разгласа на позорящи и неистински обстоятелства, а що се
отнася до повдигнатото обвинение за употребата на обидни квалификации и изрази,
същото е прието за недоказано от събраните по делото доказателства. Или част от
описаното в тъжбата на ответника е осъществено от ищеца. Последният ......на
гр. ......... за втори ......, което обстоятелство предполага, че се ползва с
доверието на по-голямата част от жителите на ....., поради което направата на
горните изявления, които не са лицеприятни за адвокат С., публично, а
впоследствие и разгласяването им чрез регионални средства за масово
осведомяване, неминуемо е засегнало ответника. Следователно съвсем логично е и поведението
му да търси защита на накърнените си чест и достойнство. Друг е въпросът, че
тези действия неправилно са били интерпретирани от С. като престъпления, но
грешната му преценка не съставлява злоупотреба с право.
Вън от горното не само не се твърди, а и не се
установи ответникът да е инициирал наказателния процес срещу ищеца с цел да му
навреди, поради което настоящият състав намира, че активното участие на С. в
същия,
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 7/8
включително
и посредством представянето на доказателства от негова страна, е единствено и с
цел изложените в тъжбата обстоятелства да бъдат проверени.
А тъй като описаните в исковата молба действия на С.
не са забранени от правовия ред, не са предприети с цел да бъдат накърнени
законни права и интереси на ищеца, а само в защита на накърнени на ответника
нематериални блага, то същите не са противоправни, поради което и предвид
липсата на една от предпоставките на чл. 45, ал. 1 ЗЗД предявеният иск за
обезвреда следва да бъде отхвърлен, без да се обсъжда наличието на останалите
елементи на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане.
Без уважение следва да бъде оставено искането на
ответника за присъждане на разноски в общ размер на 17.50 лв., от които 9 лв.
за флашка, 3.50 лв. за изготвяне на копия и 5 лв. – заплатени дискове за запис,
тъй като същите не съставляват разноски по смила на чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата
ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ответника –
адвокат В.Т., сумата от 680 лв. адвокатско възнаграждение, определено в съответствие
с чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 8 от Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Д.П. с ЕГН **********,*** 1, против
В.С.С. с ЕГН **********,*** 1, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 5000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в следното: С. сезирал районния съд с тъжба, по която
било образувано нчхд № ... по описа на Районен съд – ........., продължено от
Районен съд –....... под № ..../14 г., посредством която настоявал П. да бъде
признат за виновен и осъден за престъпленията обида и клевета; когато Pайонен
съд - ......, .. н. с. дал ход на н. ч. х. д. № ..../14 г. С. сочил гласно
доказателствено средство – свидетел, комуто задавал въпроси с цел да бъде
доказана вината на П.; в съдебно заседание на 07.11.2014 г. С. представил
статия по повод на която изрично заявил пред съдебния състав : „Моля да се
предяви статията на свидетеля, за да заяви дали е вярно или не написаното.”; в
това съдебно заседание С. настоявал за преразпит на посочен от него свидетел, а
след като бил даден ход на делото по същество, С. пледирал за осъдителна
присъда; пред въззивната инстанция С. пледирал жалбата на П. да бъде оставена
без уважение; С. представил пред съдебния състав диск, който възпроизвеждал .........
пресконференция от 15.04.2015 г., като макар и да не били изяснени произходът
му и неговият автор, той се позовал на него и настоявал да бъде приет като
решително доказателство, като същият се различавал съществено по времетраене и
съдържание с официалния диск,
Продължение на решение по гр. д. № 6615/17 г. на РСПД
– стр. 8/8
приложен
като доказателство по делото; в хода на съдебните прения С. пледирал П. да бъде
признат за виновен и осъден; след оправдателната присъда на Окръжен съд –
......., С. сезирал ВКС с жалба, настоявайки присъдата да бъде отменена, като всички
тези действия са извършени от него, ако и да е знаел, че П. не е извършил
вменените му престъпления, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Д.П. с ЕГН **********,*** 1, да заплати на адвокат
В.Т. с адрес на упражняване на дейността – гр. ........., ул. ........ № ...,
сумата от 680 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита на ответника В.С.С. по гр. д. № 6615 по описа на Районен съд – ......,
ХІХ гр. с. за 2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п ./ Таня
Букова
Вярно
с оригинала!
ММ