Р Е Ш Е Н И Е
№ 766 27.02.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 9815 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.В.Г. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която са
предявени установителни искове по чл.439 от ГПК, че ищцата не дължи на
дружеството като погасени по давност следните суми: 1154,46 лева главница;
955,60 лева, законна лихва от 27.09.2011 г. до датата на подаване на исковата
молба; 25 лева разноски; 440 лева адвокатски хонорар, за събирането на които
вземания е образувано изпълнително дело № ***/2011 г. по описа на ЧСИ И. М..
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът на първо място твърди, че исковете са недопустими, защото
изпълнителното производство е прекратено, а по същество, че са неоснователни.
Първото по делото съдебно заседание е насрочено за
22.01.2020 г.
С
определение № 219/06.01.2020 г. по настоящото дело е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство на Р.В.Г., като в
съдебно заседание, проведено на 22.01.2020 г., адв. Г.П. е назначена за
процесуален представител на ищцата. В това съдебно заседание ход на делото не е
даден поради нередовното призоваване на ответното дружество, като делото е
отложено за 17.02.2020 г.
С
определение № 778/24.01.2020 г., влязло в сила, съдът прекрати производството
по делото в частта,
с която Р.В.Г. предявява против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД установителен иск по чл.439
от ГПК, че не дължи като погасена по давност сумата от 440 лева адвокатски
хонорар, за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № ***/2011
г. по описа на ЧСИ И. М..
В
проведеното на 17.02.2020 г. съдебно заседание съдът прие изменение на размера
на иска за недължимост на главницата чрез неговото увеличаване от 1154,46 лева
на 1154,63 лева, т.е. с 0,17 лева. В същото съдебно заседание
процесуалният
представител на ищцата поддържа
исковете и моли съда да ги уважи.
В
съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 01.11.2011 г. по ч. гр. дело № ***/2011 г. по описа на
БРС е издаден изпълнителен лист на основание чл.416, вр. чл.410 от ГПК поради
влязла в сила заповед за изпълнение, по силата на който Р.В.Г. е осъдена да
заплати на „***“ АД сумата от 1154,63 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва, считано от 27.09.2011 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 25 лева – разноски по делото.
На 30.11.2011 г. „***“ АД, чрез адвокат Ж. Д. подава
молба до ЧСИ И. М. за образуване на изпълнително дело въз основа на издадения
изпълнителен лист и за присъждане на разноски, включително адвокатско
възнаграждение в размер на 440 лева. В молбата се сочи, че към момента на
подаването й е налице цесия между „***“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Към молбата се
приложени договорът за цесия и пълномощни, от които е видно, че адвокат Д.е
пълномощник и на двете дружества (цедент и цесионер). На 01.12.2011 г. е
образувано изпълнително дело ***/2011 г. по описа на този ЧСИ (идентично като
номер с изпълнително дело ****** по описа на ЧСИ И. М.). По това дело е
представен договор за правна и защита и съдействие, по силата на който „ЕОС
МАТРИКС“ ООД възлага, а адвокат Д.приема да предприеме действия по образуване и
водене на изпълнително дело по описа на ЧСИ И. М. с длъжник – Р.В.Г..
Договореното възнаграждение е в размер на 440 лева, които са изплатени. С
протокол от 01.12.2011 г. ЧСИ приема за разноски по изпълнителното дело
адвокатски хонорар в размер на 440 лева за сметка на длъжника.
На 05.12.2011 г. е изпратена до Г. покана за доброволно
изпълнение, в която се посочва, че е издаден изпълнителен лист по гр. дело № ***/2011
г. по описа на БРС, с който тя е осъдена да заплати суми в полза на взискателя
„ЕОС МАТРИКС“ ООД. Поканата е получена лично от Г. на 10.01.2012 г. Изпратено е
запорно съобщение до „***“ ООД, което е получено на 13.01.2012 г. На 16.01.2012 г.
по изпълнителното дело постъпва отговор от това дружество, че Р.Г. не работи там.
Впоследствие са изисквани справки от НАП за регистрираните трудови договори на
длъжника.
На 01.07.2019 г. по изпълнителното дело постъпва молба от
ищцата за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С постановление за прекратяване на производството от
21.10.2019 г. ЧСИ И. М. прекратява изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. В постановлението се приема, че последното извършено
изпълнително действие е от дата 11.01.2012 г. Препис от постановлението е
връчен на ищцата на 18.11.2019 г., като на същата дата тя депозира исковата
молба по делото. Препис от постановлението е връчен на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на
21.11.2019 г.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
С оглед влизане на в сила на определението за частично
прекратяване на делото, то съдът дължи произнасяне по три иска с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК.
По
допустимостта на исковете:
Към момента на предявяване на исковете, 18.11.2019 г.,
изпълнителното производство все още не
е прекратено, независимо от настъпилата по него перемпция, тъй като постановлението за прекратяването
му все още не е влязло в сила. Към настоящия момент то е влязло в сила, но
исковете отново са допустими, независимо
от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземанията.
Правната
сфера на ищцата
се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
/бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в
което е издадено изпълнителното основание, Г.
има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или
неимуществени права. Дори такива права
да не са
заявени, както е в настоящия случай, достатъчен е
безспорният интерес на ищцата
от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство – в този смисъл Определение
№ 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016
г., I т. о., аргумент и от Решение
№ 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. и Решение № 76 от
7.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г., I т. о., според което искът е с
правно основание чл.439 от ГПК, както и определение № IV-250/22.01.2020 г. по частно
гражданско дело № 2075/2019
г. по описа на ОС – Бургас.
Неправилно в отговора на исковата молба
ответникът приема, че „разноските не могат да бъдат предмет на самостоятелен
иск“. В случая ищцата твърди, че ликвидното и изискуемо вземане за разноски е
погасено по давност, а не предявява иск за присъждане на разноски, направени в
хода на друго производство.
Ето защо исковете са допустими и следва да
бъдат разгледани.
По съществото
на спора:
Заявеното от процесуалния представител на ищцата за първи
път в хода на устните състезания възражение за незаконосъобразно конституиране
на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател в изпълнителното производство е
неоснователно. Със сключването на договор за цесия вземането преминава от
цедента към цесионера. Съобщаването на цесията е предвидено в закона само като
условие за пораждане на действие на цесията и по отношение на длъжника с оглед
охраняване на интересите му – в този
смисъл Решение № 404 от 12.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 666/2015 г., IV г. о.
Никъде в исковата молба Г. не твърди, че договорът
за цесия не й е известен. Ако беше така, нямаше да предяви иск срещу цесионера, а
срещу цедента. С получаване на поканата за доброволно изпълнение тя узнава кое
вземане срещу нея претендира „новото“ дружество.
Извън горното, по силата на чл.
429, ал. 1 ГПК частното правоприемство се установява с писмени
доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на
приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД до Г.,
за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на
изпълнителни действия по отношение на
нея – аргумент от Решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5788/2015 г., III г. о.
Тези документи са представени по изпълнителното производство.
Въпреки това исковете следва да бъдат уважени, като
мотивите за това са следните:
Според разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Следователно
вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за сумата от 1154,63 лева главница се погасява
с изтичане на 5-годишна давност. На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземането за
лихва се погасява с изтичане на 3-годишна давност.
Вземането
за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма
връзка със съществуването, респективно погасяването на дълга
на длъжника, произтичащ от договор. Вземането за разноски поради самостоятелния си
характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на
произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл. 119 ЗЗД. За него е приложима
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД –
в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о.
В случая, изпълнителният
лист е издаден на 01.11.2011 г. и от този момент е започнал да тече 5-годишният
давностен срок за признатите вземания на „***“ АД, цедирани на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
за главница и разноски, респективно 3-годишен давностен
срок за вземането за лихва. Изпълнителното дело е образувано на
01.12.2011 г., изпратено е запорно съобщение до евентуален работодател на
длъжника на 11.01.2012 г., получено на 13.01.2012 г., а поканата за доброволно
изпълнение е връчена на 10.01.2012 г. Давността, съгласно чл.
116 б. "в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, се прекъсва
от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, като след това започва да тече нова давност
– в изпълнителното производство давността се прекъсва многократно. Следователно
с налагането от ЧСИ на запор върху трудово възнаграждение на длъжника давността
се прекъсва и започва да тече нова давност.
В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др.
Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и това
прекратяване настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да го
прогласи в постановление, когато установи
осъществяването на съответните правно-релевантни
факти.
Видно от изпълнителното дело с молбата за образуването му
взискателят посочва начин на изпълнение – запор върху трудово възнаграждение на
длъжника. От 30.11.2011 г. насетне взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия повече от 2 години – така приема и ЧСИ – „последното
извършено изпълнително действие е на 11.01.2012 г.“ Следователно изпълнителното
дело е прекратено по право на 12.01.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
го е направил. Този акт (в случая от 21.10.2019 г.) има декларативно, а не
конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита
началото на давностния срок за вземането. Според т. 10 от цитираното
тълкувателно решение каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по
право (с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи изпълнителните способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания). В този смисъл всички
предприети след 12.01.2014 г. изпълнителни действия по изпълнителното
дело се считат обезсилени, така че те също не прекъсват
давността за
вземането, дори и да са от вида на посочените в чл.
116, б. "в" ЗЗД, според задължителното за
прилагане и съобразяване решение на ВКС.
Новата
давност започва да тече от датата, на която е предприемането
на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. в случая от 11.01.2012 г. и е изтекла към
11.01.2017 г. и тогава всички вземания по изпълнителния лист (включително и за
законна лихва) са погасени по давност.
Предвид изложеното, исковете на ищцата се явяват основателни
и следва да бъдат уважени.
По въпроса за
разноските:
По твърдението на ответника, че не е дал повод за
завеждане на делото:
Макар ответникът да съзнава, че изпълнителното
производство е прекратено по право много преди 2019 г., той не поисква писмено от
съдебния-изпълнител да „обяви“ прекратяването, каквато възможност предвижда
чл.433, ал.1, т.2 от ГПК.
Както вече се посочи, интересът на длъжника да установи,
че вземането на кредитора е погасено по давност, за да осуети
възможността за иницииране на ново изпълнително производство, е правно защитим и следва да бъде реализиран чрез
исково производство. Ето защо ответникът е дал повод за делото и има право на
разноски само за прекратената част от производството (аргумент от чл.78, ал.4
от ГПК), а именно за сумата от 440 лева.
Ответникът е
защитаван в процеса от юрисконсулт, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя за справедливо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. С оглед
прекратената част от исковете, страната има право на такова възнаграждение в
размер на 25,63 лева.
Ищцата не е направила разноски. С определение от
19.11.2019 г. съдът я освободи от заплащане на държавни такси и разноски за
производството, поради което и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 150 лева,
представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените искове.
С определение от 06.01.2020 г. съдът предостави правна помощ на ищцата под формата на процесуално представителство. В този смисъл към настоящия не е ясно какво
възнаграждение ще бъде определено и изплатено на адв. П. от НБПП – аргумент от
чл.78, ал.7 от ГПК, поради което и разноски, изразяващи се в адвокатско
възнаграждение, не следва да се възлагат в тежест на ответника.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Р.В.Г., ЕГН – **********, не
дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 1154,63 лева
(хиляда сто петдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), представляваща вземане
за главница по изпълнителен лист, издаден на 01.11.2011 г. по ч. гр. дело № ***/2011
г. по описа на БРС, което вземане е предмет на изпълнително дело № ****** по
описа на ЧСИ И. М., като погасено по
давност; 955,60 лева (деветстотин петдесет и пет лева и
шестдесет стотинки), представляваща вземане за законна лихва върху главницата
от 1154,63 лева за периода от 27.09.2011
г. до датата на подаване на исковата молба на 18.11.2019 г. по изпълнителен
лист, издаден на 01.11.2011 г. по ч. гр. дело № ***/2011 г. по описа на БРС, което
вземане е предмет на изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ И. М., като погасено по давност;
25 (двадесет и пет) лева, представляваща вземане за разноски по ч. гр. дело № ***/2011 г. по описа на БРС, за което е
издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. по ч. гр. дело № ***/2011 г. по
описа на БРС, което вземане е предмет на изпълнително дело № ****** по описа на
ЧСИ И. М., като погасено по давност.
ОСЪЖДА
Р.В.Г., ЕГН – **********, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 25,63 лева (двадесет и пет лева и шестдесет и
три стотинки), представляваща разноски по делото, съобразно прекратената част
от производството.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК –
*********, да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 150 (сто и петдесет)
лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси по уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ