№ 1608
гр. ***, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430102048 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ****
гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.Сан Стефано, № 25, с
ЕИК *********, против С. С. С. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.21
вх.Г ап.27 с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК.
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ са, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 от ГПК пред *** – гр.*** срещу ответника като е
било образувано ч.гр.д. №209/2023г. и е била издадена заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на ответника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ищцовото дружество е
предявило исковата молба в указания от съда срок. Ищецът твърди, че е
предоставял на ответника в качеството и на потребител водоснабдителни и
канализационни услуги, за които са издавани фактури. Твърди, че между ***
оператора и потребителя има облигационни отношения, които се регулират от
Закон за водите, Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги, Наредба №4 и от Общите условия на *** ***.
1
Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и ал.3 от Наредбата, получаването на ***
услуги се осъществява при публични общи условия, предложени от ***
оператора и одобрени от собственика. Твърди, че съгласно общите условия,
*** операторът е длъжен да водоснабди и отведе и пречисти отпадъчните
води, а потребителят е длъжен да на заплати на *** услугите в установения
между страните срок и размер. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията
си за предоставяне на *** услуги, но потребителят не е заплатил дължимата
сума. Твърди, че *** операторът е издавал ежемесечно фактури, но плащания
по същите няма. Твърди, че за периода 29.11.2019г. – 27.10.2021г. има
изискуемо и непогасено вземане към ответника за главница в размер на
288,89 и 60,65 лева лихва.
В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата от 288,89 лева главница за ползвани но
незаплатени *** услуги и сумата от 60,65 лева лихва за забава върху
неплатените фактури от датата на дължимостта на всяка фактура – първата от
29.12.2019г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва от 16.01.2023г. до
окончателното изплащане.
В едномесечния срок ответникът, чрез назначения си особен
представител прави възражение за давност по отношение на част от
вземането.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител и поддържа исковата молба, като не възразява, че по две от
фактурите вземането е погасено по давност. Ответникът, чрез назначения
особен представител поддържа възражението за погасено по давност вземане
по две фактури.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: От приложеното ч.гр.д. № 209/2023г. по описа на ПлРС се
установява, че ищецът е депозирал на 16.01.2023г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
С. С. С. за следните суми – сумата 288,89 лв., представляваща главница за
периода 29.11.2019г – 27.10.2021г., сумата 60,65 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 29.12.2019г. до 06.01.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2023г. до изплащане на
2
вземането, както и разноски по делото 25,00 лв. внесена държавна такса и 50
лева юрк.възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 113/16.01.2023г., връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на
15.03.2023г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от
съда. Искът е предявен в законоустановения срок – на 13.04.2023г., поради
което съдът го приема за допустим.
Ищецът представя 20 бр. фактури, от които се установява, че на името
на С. С. С. по партида № **********, за водоснабден имот, находящ се
в гр.*** ж.к.*** бл.21 вх.Г, ап.27, за периода 29.10.2019г. – 25.10.2021г. има
начислена сума за изразходена вода, на обща стойност от 288,89 лв.
Видно от справка №481124/12.04.2023г., на 19.10.2021г. ответникът С.
С. С. е прехвърли притежаваната от него ½ идеална част на *** С.а, за което е
съставен №138, том 36, Вх.регистър № 12315 и дв.вх.рег № 12303 от
19.10.2021г. На същата дата *** е прехвърлила своята собствена ½ идеална
част на *** С.а, за което е съставен №136, том 36, Вх.регистър № 12314 и
дв.вх.рег № 12300 от 19.10.2021г. С посочените два акта, единствен
собственик на имота, считано от 19.10.2021г. е станала *** С.а.
С оглед така представената справка, съдът приема, че считано от
19.10.2021г. собственици с по ½ идеална част от имота са били *** с ЕГН
********** и С. С. *** с ЕГН ********** – ответник по настоящето дело.
С оглед описаната фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното : В производството по чл.422 ГПК взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията
си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и
отвеждане на отпадъчна такава, като ответникът не е изпълнил задължението
си за плащане на доставената питейна и отведена канална вода за посочения
период.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
исковия процес, ищецът следва да установи твърдените в исковата молба
факти, от които произтича претендираното вземане и съответно да ангажира
доказателства за неговия размер да установи вземането си на претендираното
3
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че
през процесния период е извършвал в договореното качество, количество и
срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, както
и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на общите условия. В тежест на ответника е да установи
възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
Процесният недвижим имот е водоснабден и се намира в район, за
който водоснабдителен оператор е дружеството ищец. Съгласно разпоредбата
на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители на водоснабдителни услуги,
потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги”. Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на *** са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени
към едно водопроводно отклонение. Т.е. потребител, по смисъла на наредбата,
е носител на вещно право върху имота.
В конкретния случай, не е спорно, че партидата по процесния имот е
записана на името на ответника, като същият имот през процесния период е
бил съсобствен между ответника и ***, при равни квоти, което се установи от
представената по делото справка от Служба по вписванията гр.***.
Доколкото по делото не са събрани доказателства и не са наведени
доводи, че единият от собствениците е имал качеството на потребител, се
носи разделна отговорност за формираните задължения от
потребени *** услуги с оглед съответния дял в съсобствеността. Този извод
следва и от разпоредбата на чл.30, ал.3 от Закона за собствеността, която
гласи, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ,
4
съразмерно дяла си.
Съдът приема, че ирелевантно се явява обстоятелството дали през
процесния период в имота е живял само единия съсобственик. В качеството
си на съсобственик, всеки от двамата съсобственици има качеството
потребител на *** услуги за апартамент №27, находящ се в гр.***, ж.к.***,
бл.21, ет.9, като съсобственик с право на 1/2 идеална част от имота. Липсват
доказателства, опровергаващи този извод.
При това положение, и след като съсобствеността върху имота е при
равни квоти, то ответникът дължи припадащата му се ½ част от стойността
на потребената питейна и отведена канална вода в имота.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи - услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според чл.32, ал.1
от публично известните Общи условия на *** - ***, доставянето на питейна
вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води, се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на ползваната питейна вода е регламентирано в раздел II
Отчитане количествата на питейна вода в Общите условия.
Представените по делото с исковата молба фактури не са оспорени от
ответника, с оглед на което не са събирани като доказателства карнети за
отчет на консумация на вода.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено
изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и
пречистване на вода през процесния период по процесната партида, което от
своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в
качеството му на потребител/съсобственик, да заплати
извършената *** услуга, съразмерно притежаваната от него съсобственост.
Представените от ищеца 20 бр. фактури касаят вземане в общ размер на
288,89 лв., от което ответникът следва да заплати 144,45 лв. За тази сума
предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен,
5
като в останалата част до претендираната главница от 288,89 лв. искът
подлежи на отхвърляне, като недоказан.
Видно е, че фактурите са издавани за периода 29.11.2019г. –
27.10.2021г. Изискуемостта на вземането възниква с издаване на фактурата.
Видно е, че ч.гр.д. №209/2023г. е образувано по заявление, подадено на
16.01.2023г., и с оглед направеното възражение за погасено по давност
вземане, по фактурите 29.11.2019г. и 23.12.2019г. вземането е погасено по
давност. Предвид изложеното, искът се явява основателен до сумата от 132,88
лева.
В чл.33, ал.2 на ОУ на *** – *** е предвидено, че потребителите са
длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на
фактурирането им, при неизпълнение на което задължение се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа. В случая дължимата лихва за
забава върху посочената главница за периода 29.11.2019г. – 06.01.2023г. се
равнява на 60,65 лв. Основателна е претенцията за 23,59 лева, като за
разликата до 60,65 лева претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед на изложеното, съдът следва да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 132,88 лв. - главница,
дължима за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
29.11.2019г – 27.10.2021г. за водоснабден обект, находящ се в гр.***, ж.к.***,
бл.21, вх.Г, ет.9, ап.27, по партида с абонатен номер **********, сумата 23,59
лв. лихва за забава за периода 29.12.2019г. до 06.01.2023г ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.01.2023г. до окончателното изплащане
на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 113/16.01.2023г. по ч.гр.дело № 209/2023г.,
по описа на РС *** като за разликата до 288,89 лева за главница и 60,65 лева
за лихва, претенциите се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска – в
заповедното производство сумата от 33,57 лв.; в настоящото производство
257 лв.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. С. С. с ЕГН
********** от гр.*** ж.к.*** бл.21 вх.Г ап.27, че дължи на „**** – гр.***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.***,
представлявано от **** от 132,88 лв. - главница, дължима за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода 18.12.2019г. –
25.10.2021г. за водоснабден обект, находящ се в гр.***, ж.к.***, бл.21, вх.Г,
ет.9, ап.27, по партида с абонатен номер **********, сумата 23,59 лв. лихва
за забава за периода 29.12.2019г. до 06.01.2023г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.01.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 113/16.01.2023г. по ч.гр.дело № 209/2023г.,
по описа на РС ***, като за разликата до 288,89 лева за главница и 60,65 лева
за лихва ОТХВЪРЛЯ предявените искове.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.*** бл.21 вх.Г
ап.27, ДА ЗАПЛАТИ на „**** – гр.***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.***, ул.***, представлявано от ****
сумата 33,57 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 209/2023г., по описа
на РС *** разноски, както и сумата от 257 лв., представляваща направени в
настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при *** – ***: _______________________
7