РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Петрич, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Д.а Домусчиева
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230100023 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от В.
А. В., ЕГН ********** от с. Б., община П., действаща чрез пълномощник адв.
Д. М., АК-П. срещу „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. С., жк „Л.“ *, бул. “Д.Н.“ № **, ет.*, ап.**-**, представлявано
от П. Б. Д. обективираща обективно кумулативно съединени искове :
да се обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство №
413590/03.05.2021 г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗЗП;
да се осъди дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от 30
/тридесет/ лева, недължимо платена по недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство № 3997120/07.12.2020г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозирате на исковата молба в съда
– 04.01.2023г., до окончателното й изплащане, по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем №
4135090/03.05.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД, съгласно който се е задължила
да върне сума в размер на 537 лева, при кредит в размер на 500 лева, чрез
1
заплащане на 4 погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл.4 от Договора
ищцата е сключила и Договор за поръчителство, по силата на който се е
задължила да заплати на поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД сумата от 175 лева,
платими разсрочено на вноски, всяка в размер на 43,75 лева. Сочи, че общото
задължение по договора за заем и договора за поръчителство е в размер на
712 лева.
Ищцата твърди, че на основание горепосочените договори е заплатила
сумите: главница 500 лева, лихва 37 лева и възнаграждение за поръчителство
30 лева. Твърди, че процесният договор за поръчителство е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК,
накърняване на добрите нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Излага подробни съображения. Твърди, че заплатената на основание
нищожния договор за поръчителство сума от 30 лева е без основание, поради
което ответникът следва да я възстанови на молителя. С посоченото
обосновава правния си интерес от предявяване на претенциите . Претендира
съдебни разноски. Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
заявява становище за недопустимост на иска да се обяви за нищожен
процесния договор за поръчителство. Твърди, че за молителката липсва
правен интерес от предявяване на иска, доколкото може да предяви
осъдителен такъв, за да получи по-голям обем защита. Твърди, че в казуса е
налице злоупотреба с право. В случай, че съдът не сподели доводите за
недопустимост на иска, ответникът заявява становище за неоснователност на
предявените претенции. Релевира подробни правни доводи, с които
обосновава искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представител. Депозират писмени становища.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Безспорно се установи по делото /Определение № 359/13.04.2023 г./
възникването на облигационно правоотношение между страните със
2
съдържание, релевирано в исковата молба, по силата на Договор за
поръчителство № 4135090/03.05.2021г., сключен между В. А. В. и „Ф.Б.“
ЕООД, във връзка с Договор за паричен заем № 4135090/03.05.2021 г.,
сключен между В. А. В. и „И.А.М.“ АД, на основание на които ищцата е
заплатила сумите 500 лева главница, 37 лева лихва и 30 лева възнаграждение
за поръчителя.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Несъмнено е по делото, че заемодателят „И.А.М.“ АД представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Несъмнено е, че ответникът „Ф.Б.“ ЕООД предоставя по занятие услуги по
гарантиране на вземания по договори за кредит, предвид което
поръчителският договор има качеството на потребителски такъв.
Несъмнено е по делото, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК.
Предвид горното процесният договор за заем по своята природа е договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на ЗПК.
Релевираните от ответника възражения за недопустимост на предявените
искове са неоснователни.
След като ищецът твърди, че е страна по процесните договори, за същия
несъмнено е налице правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
действителността, респективно недействителността на процесния договор за
предоставяне на поръчителство. В този смисъл т.2 от Тълкувателно решение
№ 8/2012 г. на ВКС.
По същество на спора.
Безспорно се установи по делото, че процесният Договор за поръчителство
№ 4135090/03.05.2021 г. /между В. А. В. и „Ф.Б.“ ЕООД/, е сключен за
обезпечаване на задълженията на заемополучателя В. по Договор за паричен
заем № 4135090/03.05.2021 г., сключен с „И.А.М.“ АД, като по силата на
3
първия договор В. е заплатила на ответника възнаграждение в размер на 30
лева.
С исковата молба са заявени няколко основания за нищожност на
процесния договор за предоставяне на поръчителство –заобикаляне на закона
по чл.26, ал.1, пр.2 във връзка с чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняване на добрите
нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради неравноправност по чл.143, ал.1 от
ЗПК. Досежно първото основание за нищожност се навеждат съображения за
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК. На следващо място се твърди, че договорът
за поръчителство е в нарушение на добрите нрави, тъй като води до
неравноправност в отношенията между страните по смисъла на чл.143, ал.2,
т.19 от ЗЗП, чрез която се достига до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение и до невъзможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора. Твърди, че вземането на поръчителя по договора за поръчителство
не е включен в ГПР като разход по договора за паричен заем /за чието
обезпечение е сключен първият/, поради което съглашението за предоставяне
на поръчителство е неравноправно. Тъй като по делото липсва изрично
заявена от ищеца поредност за разглеждане на исковете за недействителност,
а и дори да беше посочена, тя не е задължителна за съда, следва да се приеме,
че исковете са предявени при условията на евентуално обективно
съединяване, при което един от тях се явява главен по отношение на другия.
Затова разглеждането на евентуалния иск е в зависимост от изхода на делото
по главния иск, като отхвърлянето на същия обуславя разглеждането на
следващия.
В казуса главният иск е този, съдържащ твърдение за наличие на най-
тежкия порок на сделката – в случая заобикаляне на специалния закон - ЗПК,
а след това – недействителност поради противоречие с добрите нрави поради
неравноправност по смисъла на общия закон - чл.143 от ЗЗП, като в случай на
отхвърлянето на първия следва да се разгледа евентуалния иск относно
следващия по тежест порок на недействителност – противоречие с добрите
нрави поради неравноправност по чл.143 от ЗЗП.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да установи
твърдението си за недействителност на процесния договор за поръчителство,
както и че е заплатил на ответника сумата от 30 лева възнаграждение за
4
поръчител. В тежест на ответника е да докаже, че е обвързан с ищеца с
валидно правоотношение, както и че има право да задържи сумата от 30 лева.
Искът за недействителност на договора за поръчителство поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК е основателен и като такъв следва да
се уважи.
При извършената служебна справка в Търговския регистър по партида на
ответника се установи, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“
ЕООД/, е „И.А.М.“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е
гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата
на ответника от извършената от същия търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик „И.А.М.“ АД.
С оглед на горното обстоятелство съдът приема, че със сключването на
процесния договор за поръчителство се заобикаля чл.19, ал.4 ГПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с „И.А.М.“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя, в
полза на „И.А.М.“ АД кредиторът плаща вземането си на себе си. Със
сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение на
кредитополучателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено
с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна
води до недействителност на договора за поръчителство на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, както и поради липса на основание.
С оглед на горното не е налице основание за разглеждане на предявените
при условията на евентуалност искове за обявяване на договора за
поръчителство за нищожен поради противоречие с добрите нрави и
неравноправност по чл.143 ЗЗП.
Констатираното заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр2. ЗЗД
във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК води до извод, че платената от ищцата сума по
договора за поръчителство в размер на 30 лева възнаграждение за поръчителя
/не се спори по делото относно този факт/ е дадена без основание и като
такава подлежи на връщане, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
5
погасяване. В този смисъл съдът следва да уважи като доказан и основателен
и предявения осъдителен иск.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски
в размер на 100 /сто/ лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца безплатна
адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 960 лева /с вкл. ДДС/, от
която сума 480 лева /с вкл. ДДС/ възнаграждение по предявения и уважен иск
за недействителност на договора за поръчителство и 480 лева /с вкл. ДДС/
възнаграждение по осъдителния иск. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие /лист 6/, съгласно който на ищеца е предоставена
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за поръчителство № 4135090/03.05.2021 г.,
сключен между В. А. В., ЕГН ********** от с. Б., община П. и „Ф.Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., жк „Л.“ *, бул. “Дж.Н.“ №
**, ет.*, ап.**-**, представлявано от П. Б. Д., поради заобикаляне на закона по
смисъла чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.С., жк „Л. *, бул.“Дж.Н.“ № **, ет.*,
ап.**-**, управител П.Б.Д. да заплати на В. А. В., ЕГН ********** от с. Б.,
община П. сумата от 30 /тридесет/ лева, недължимо платена по
6
недействителен Договор за предоставяне на поръчителство №
4135090/03.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозирате на исковата молба в съда – 04.01.2023г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.С., жк „Л.“ *, бул.“Дж.Н.“ № **,
ет.*, ап.**-**, управител П. Б.Д. да заплати на В. А. В., ЕГН ********** от с.
Б., община П., съдебни разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА "Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, гр.С., жк „Л.“ *, бул.“Дж.Н.“ № **,
ет.*, ап.**-**, управител П. Б.Д. да заплати на адв. Д. В. М., АК П., на
основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 960
/деветстотин и шестдесет/ лева с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Б. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7