Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./…………2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, Шести касационен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря Галина
Владимирова и прокурор Силвиян Иванов от
Окръжна прокуратура - Варна, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН к.н.а.х.д. № 2452 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Г.Т.Т., срещу решение №
1174 от 01.09.2022 г., постановено по н.а.х.д. № 20223110200599 по описа на
Районен съд – Варна за 2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № В-0047240 от 19.10.2021 г., издадено от директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което за извършено от
дружеството нарушение на чл.5, ал.1 вр. с ал.2 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и
на основание чл. 45, ал.1 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Изложените в касационната жалба /неправилно
изписана като „въззивна жалба“/ съображения са за неправилност на
първоинстанционното решение поради неправилно интерпретиране на фактите от страна на съда при
формиране на правните изводи, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на ВРС
като неправилно и да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени
обжалваното НП. Иска се присъждане на сторените от оспорващото дружество съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции – по 300 /триста/ лева за всяка, т.е.
общият размер на претендираните разноски е 600 /шестстотин/ лева. В съдебно
заседание за оспорващото дружество не се явява представител.
Ответникът по касация – Директорът на РД
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП- за него представител също не се явява. Депозирано
е писмено становище на ст. юрисконсулт В. Подбалканска в качеството на
процесуален представител на ответника, с което касационната жалба се оспорва
като неоснователна. Настоява се решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Претендира в полза на ответника да се присъди на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 /сто и двадесет/ лева. Алтернативно, в случай, че съдът уважи
жалбата на касатора, се прави възражение за прекомерност на претендираните от
касатора съдебни разноски.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
Административен съд – Варна в настоящия
тричленен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е подадена пред компетентния съд от лице, за
което оспореното решение е неблагоприятно и има правен интерес да го оспори.
Касационната жалба и постъпила в законния срок. Наличието на положителните
предпоставки за разглеждане на жалбата и липсата на отрицателни такива навежда
на извод, че същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН
/в сила от 23.12.2021 г./ решението на районния съд подлежи на касационно
обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава ХІІ от АПК. В чл. 348, ал.
1 от НПК изчерпателно са изброени касационните основания: 1/ нарушен е законът;
2/ допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или 3/ наложеното
наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В
случая, липсват предпоставки, обуславящи решението като невалидно или
недопустимо.
С оспореното НП е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД в качеството на кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 от ЗПК за извършено на 20.07.2021 г. нарушение в стопанисвания от
дружеството офис на „Изи кредит“, което се състои в това, че на проверяващите действали като тайни клиенти, които са проявили интерес
към предоставяните от дружеството кредитни услуги, при желание да се запознаят
с условията за кандидатстване за кредит в размер на 1000 лева не е представен
стандартен европейски формуляр /СЕФ/, съгласно Приложение №2 на ЗПК. Разяснения
относно условията за сключване на договор са им били съобщени само устно от служител в офиса. Констатираното е
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.1 вр. с ал.2 от ЗПК, във връзка с
което срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение. Въз основа на същия на 19.10.2021 г. е издадено оспореното НП № В-0047240. Видно от съдържанието му, АНО
е възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, както и правната
квалификация на деянието. На основание чл.45, ал.1 от ЗПК на „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
За да потвърди атакуваното НП,
първостепенният съд е приел, че приложените от страните доказателства недвусмислено
доказват, че дружеството е осъществило състава на описаното в НП нарушение.
Приел е, че санкционният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от
закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение
на закона.
Решението на ВРС е правилно.
В жалбата, с която е сезирана настоящата касационна
съдебна инстанция на практика се съдържат касационни доводи по смисъла на
чл.348, ал.1 от НПК, които преповтарят изложени
и във въззивната жалба. Същите са разгледани от първостепенния съд и са
подробно коментирани в мотивите му. Правните изводи на ВРС изцяло се споделят
от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.1, изречение ІІ-ро
от АПК настоящото решение препраща към
тях.
Правилни са изводите на въззивната
инстанция, че действително е осъществен състава на описаното в НП нарушение на
чл.5, ал.1 вр. с ал.2 от ЗПК. Смисълът от предоставянето на СЕФ на
потенциалните клиенти на кредитната институция, каквито в случая са били
служителите на ДР на КЗП, е те да могат да разберат предварително при какви
условия ще бъде сключен договора за кредит и едва тогава, съобразно посочените
в СЕФ условия, да вземат информиран избор дали да се възползват от предлаганите
от кредитната институция услуги или не. Твърденията на касатора в обратен
смисъл, че не е налице осъществен състав на описаното в НП нарушение, тъй като СЕФ следва да се представи на клиента
едва при финализиране на сделката, малко преди да бъде сключен договора,
противоречи не само на правната, но и на житейската логика. Такова разбиране на
правната регламентация би довело до това договорите за кредитни услуги,
предлагани от кредитни институции, каквато безспорно се явява оспорващото
дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, да бъдат сключвани от клиентите без да им е
дадена възможност да вземат информирано решение, което категорично не съвпада нито
с духа на закона, нито с волята на законодателя. Нормата на чл.5 от Закона за
потребителския кредит е ясна и точна, и недвусмислено сочи, че: „Преди потребителят
да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски
кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал. 1 се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.“.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че проверяващите не могат да бъдат и свидетели на извършване или на
установяване на нарушението, дори напротив, в нормата
на чл.40 ал.1 от ЗАНН е дадено предимство на свидетеля, присъствал на
извършване или на установяване на на
нарушението пред свидетеля на съставяне на акта /чл.40 ал.3 от ЗАНН/.
Съдът не намира за основателен довода, че
проверяващите, представили се за клиенти не са проявили интерес към получаване
на кредит, за да бъде обвързан кредитодателя със задължението да предостави информация във формата на стандартен европейски формуляр. На първо място,
разпоредбата на чл.5 от Закона за потребителския кредит задължава кредитната институция да предостави
своевременно СЕФ, като е конкретизирано, че това трябва да стане предварително преди потребителя да бъде
обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит.
На второ място, видно от свидетелските показания на разпитаните във въззивното
производство Х. М. Х. и В. М.Г., служителите на дружеството-касатор са поискали
техните лични карти, което категорично говори, че лицата представили се за
клиенти действително са били възприети от служителите в офиса за такива проявяващи
интерес към предоставяните кредитни продукти.
Не на
последно място, възможността за сключване на споразумения с административно-наказващия
орган е нова разпоредба и е разписана в
чл.58г от ЗАНН, съгласно измененията на закона, публикувани в ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 година. АУАН е съставен на 05.08.2021 г., а
процесното НП е издадено на 19.10.2021 г., тоест преди влизане в сила на новата
разпоредба на чл. 58г от ЗАНН. Ето защо, за ответника по касация не е съществувала
процесуална възможност да приложи тази процедура.
Изложеното по-горе обосновава извод за
неоснователност на касационната жалба. Наложената имуществена санкция по чл.45
ал.1 от Закона за потребителския кредит е в минимален размер и не може да бъде
изменена.
Този изход на касационния спор обуславя
извод за основателност на претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 /осемдесет/ лева на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд- Варна, VІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1174 от
01.09.2022 г., постановено по НАХД № 20223110200599
по описа на Районен съд – Варна за 2022 година.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния
директор Г.Т.Т., да заплати в полза на РД за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.