№ 3341
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир В.
Членове:Ваня Н. И.
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Ш.
като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело №
20231100505151 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5151/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Н. Х. Ш. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20080815 от 24.02.2023 г по гр.д.№32671/20 г на
СРС , 72-ти състав , в частта , с която въззивникът е осъден на основание чл.150 ЗЕ , чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* гр.София
сумата от 481,45 лв. главница , представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.06.2017 г.-м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.№74, находящ се в гр.София
ж.к.**** , ведно със законната лихва от 22.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата
; сумата от 83,21 лв лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018 г - 02.07.2020 г ; сумата от 13,06 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода м.07.2017 г – м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.07.2020
г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 349,31 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в посочената част/ , тъй
като не е доказано да е потребител на топлинна енергия за процесния имот . Липсва
идентичност между представените документи за собственост и процесния топлофициран
имот .
Въззиваемата страна “Топлофикация София” ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната
жалба .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ********* гр.София не взема становише по
1
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.03.2023 г
и е обжалвано в срок на 20.03.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че според договор за покупко-
продажба на държавен имот от 24.08.1972 г въззивникът е придобил ½ идеална част от
процесния имот . Още 1/8 идеална част е пирдобита от Ш. по наследяване или същата има
общо 5/8 идеални части от имота . Процесните задължения са доказани с представените
писмени доказателства и СТЕ .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Съгласно чл.153 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
вещният ползвател на имота . Според т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г по
тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна
енергия .
В процесния случай ищецът е представил доказателства , че въззивникът е съсобственик
на процесния топлофициран имот и потребител на топлинна енергия - договор за покупко-
продажба на държавен имот от 24.08.1972 г . В договора имотът е надлежно описан с
пълния си адрес . Отделно е представена и възбрана от ЧСИ С.Х. на л.16 от делото пред СРС
, където имотът също е точно описан като адрес и местоположение , включително и с
идентификатор . Други доводи не са релевирани във въззивната жалба и не трябва да се
разглеждат .
Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна , а решението на СРС трябва да се
потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са
разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20080815 от 24.02.2023 г по гр.д.№32671/20 г на СРС , 72-ти
състав , в частта , с която Н. Х. Ш. ЕГН ********** от гр.София е осъдена на основание
чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
********* гр.София сумата от 481,45 лв. главница , представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2017 г.-м.04.2018 г. за топлоснабден имот ап.
№74, находящ се в гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 22.07.2020 г. до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 83,21 лв лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2018 г - 02.07.2020 г ; сумата от 13,06 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2017 г – м.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 22.07.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата
от 349,31 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Н. Х. Ш. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК *********
гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3