РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
в присъствието на прокурора М. Д. Сп.
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330105966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на КР. А. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр. *******срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № ******г., издадена от Д. Г. В. на длъжност ***** в
Сектор „ОП” при ***** гр. *******, с която на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е
задържан за срок от 24 часа.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, като се
твърди, че е издадена при нарушение на материалния закон и административно-
производствените правила. Счита, че задържането е извършено извън предвидените в чл. 72
ЗМВР основания и при липса на необходимост от това. Жалбоподателят твърди, че не е
имал никакво основание да дава или предлага подкуп на длъжностното лице и не е
извършил вмененото му престъпление. Инцидентно и по спешност управлявал конкретния
автомобил, който ежедневно се ползвал от баща му А. Б., който последния е управлявал въз
основа на договор за заем за послужване със собственика му. Твърди, че нито той, нито баща
му знаели, че срокът на застраховката е изтекъл, тъй като задължението за контрол и
своевременно плащане на вноските бил възложен на главния счетоводител- Т. Н..
Твърди, че при проверката му поискали личните документи и талона на автомобила,
които представил. След изискване на документи за застраховка „Гражданска отговорност”
се обадил пред полицаите на баща си, за да попита къде се съхраняват, а последния му
обяснил, че стоят в жабката на автомобила. От там жалбоподателя твърди, че взел плик с
надпис „***************” и без да го отваря го предал на полицейския служител. Не знаел
и нямало как да предположи, че вътре има някакви банкноти. Въз основа на гореизложеното
счита, че към момента на задържането нямало никакви данни да е извършил престъпление
1
по чл. 304 от НК и въпреки, че в заповедта било посочено правното основание за издаването
й, липсвало каквото и да е описание на фактическите основания за задържането му. Отделно
от това счита, че е нарушен принципа за съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, поради
което правата му били засегнати в по-голяма степен от най-необходимата за целта,
предвидена за налагане на тази мярка. Въз основа на така изложените и подробните
съображения обективирани в писмени бележки от пълномощниците му моли за отмяна на
атакуваната заповед за задържане, като незаконосъобразна и претендира присъждане на
направените в хода на настоящото производство разноски.
В предоставения срок, от ответната страна е постъпило становище, с което счита
жалбата за неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на постановената
заповед, за наличието на изложени в заповедта факти и обстоятелства и наличието на
предвидените в чл. 74 от ЗМВР предпоставки. Счита, че Заповедта е законосъобразна. Сочи
се, че за да упражни правомощието си по чл. 72 ЗМВР е достатъчно полицейският орган да
разполага с данни за извършено престъпление и без да е необходимо да съществуват
достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на лицето, а е
достатъчно само предположение за извършено престъпление. Твърди се, че заповедта е
издадена в съответствие с целта на закона – да се предотвратяват и разкриват престъпления,
като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили
престъпления, в това число и правото им на свободно придвижване в пространството,
поради което не било налице незаконосъобразно ограничаване на правата на лицето. Счита,
че оспорената заповед отговаря на условията за редовно действие на административните
актове, което предпоставя отхвърляне на предявеното срещу нея оспорване. Същата била
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени били
административно производствените правила при издаването й и е приложен действащия
материален закон. Счита, че същата съответства и на целта на закона. Моли съда да
постанови Решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира
разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на контролиращата страна- РП-Пловдив счита жалбата за
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Излага в хода на устните състезания подробни
съображения в подкрепа на твърдението си, че атакуваната Заповед за задържане на лице е
законосъобразна и отговаря на предвидените в закона изисквания.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа
жалбоподателя К.Б. е бил задържан в помещение за временно задържане на 04 –то РУ при
ОД на МВР -Пловдив. Като мотиви за постановяване на заповедта е посочено, че за лицето
има данни, че е извършило престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК /предложил сумата от 30
лева на длъжностно лице за да не извърши действие по служба/.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен
акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му
компетентност. Същият обаче е незаконосъобразен, тъй като е издаден при липса на
основание за задържане на жалбоподателя.
2
Според цитираното в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено
престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР
се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането разпоредбата на чл. 74, ал. 2,
т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на
фактическите и правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение
изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в
заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта.
При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения
административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с
посочените от издателя правни норми.
Видно от приложеното на л. 79 от делото Постановление на РП-Пловдив, на
18.11.2021г. е прекратено наказателното производство водено срещу К. А. Б. за
престъпление по чл. 304а, пр. 6-то, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК и е отменена взетата спрямо
него МНО „Парична гаранция в размер на 1500 лева“ поради недоказаност на
обвинителната теза.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства посредством показанията на
св. А. Б. /обективирани в протокол от с.з., проведено на 07.01.2022г./ напълно се установяват
твърденията на жалбоподателя, че на процесната дата управлявал инцидентно ползвания от
баща му- св. Б. автомобил, с който пътувал към база, собственост на фамилното им
дружество, находяща се в гр. ******* за да провери сигнал за възникнала ел. авария.
Жалбоподателят не бил запознат с това какви документи за автомобила има, нито къде се
намират те. Когато го спрели за проверка се обадил на св. Б., който му казал, че документи за
сключената за автомобила застраховка се намират в син плик, поставен в жабката.
Жалбоподателят извадил плика и го подал на полицейския служител, извършващ
проверката. В плика, наред с документите имало 3 банкноти по 10 лева или сумата от общо
30 лева, които според показанията на св. А. Б. останали от пътуването им през месец
септември 2020г. до ***** и съставлявали ресто от заплащането на превода на
необходимото за преминаване на границата пълномощно. Следователно жалбоподателят не
е знаел, че в плика се намират пари, още по-малко пък към момента на задържането му е
имало каквито и да е данни, че същият е предложил сумата на длъжностното лице,
извършило проверката в дар при това с цел да не извърши действие по служба.е
При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства съдът стигна до
извод, че към момента на издаване на обжалваната Заповед за задържане, органът издал
заповедта не е разполагал с данни за съпричастност на жалбоподателя към посоченото
престъпление, още повече, че от доказателствата по делото се установи, че същият не е
знаел, че в плика с документи се намира сумата от 30 лева. Горното налага извод, че към
момента на задържане на жалбоподателя не е имало данни да е извършил престъпление.
Именно на това основание и образуваното спрямо него наказателно производство в
3
последствие е прекратено.
Отделно от това следва да се посочи, че в атакуваната Заповед за задържане изобщо
не е посочена целта на предприетата принудителна мярка. Принципно законодателят е
предвидил хипотезата на задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР с цел да се предотврати
укриване или извършване на друго престъпление на лице, за което има данни да е
извършило престъпление. По делото обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства,
които да установят необходимост от предприемането на тази принудителна
административна мярка, доколкото жалбоподателят е съдействал на полицейските органи,
изпълнявал е техните разпореждания и по никакъв начин не е осуетил възможността на
същите да изпълнят своите задължения, за да се обоснове извод за необходимост от
ограничаване на свободното му придвижване.
Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, обжалваната Заповед за задържане
не съдържа и описание на фактическите и правни основания за издаването й. Като
основание за предприемане на принудителна административна мярка е посочено бланкетно,
че „за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл. 304, ал. 1 от НК /предложил
сумата от 30 лева на длъжностно лице за да не извърши действие по служба/“. Не е посочено
какво е това действие, което длъжностното лице е следвало да извърши, респективно- да не
извърши, нито кое е длъжностното лице или каква длъжност заема, което е следвало да се
опише като реквизит на обжалвания акт за да се приеме, че е налице описание на
конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание за задържането.
По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 410 лева- заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 10 лева ДТ. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден в Наредбата размер от 400
лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. А. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр. ******* Заповед за
задържане на лице, рег. № ***** , издадена от Д. Г. В. на длъжност ***** в Сектор „ОП”
при ****** гр. 99999999, с която на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан
за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на К. А. Б., ЕГН:
**********, с адрес в гр.99999 сумата от 410.00 /четиристотин и десет/ лева разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5