РЕШЕНИЕ
гр. София,
17.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 6611 по описа за 2019 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е
образувано по жалба с вх. № 08775/03.12.2018 г. по описа на ЧСИ Р.Г., подадена
от “Г.” ООД, ЕИК *********– длъжник по изпълнително
дело № 20189250400438 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег. № 925 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20067830400468 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от
12.11.2018 г., с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поискано с молба с вх. № 08152/12.11.2018
г., подадена от длъжника “Г.” ООД.
Изпратени са от съдебния изпълнител отговор на жалба с вх. № 02889/25.04.2019 г. по описа на ЧСИ Р.Г. и отговор на жалба с вх. № 02962/02.05.2019 г. по описа на ЧСИ Р.Г., подадени от адв. Н.Х.М. – повереник на С.Й.Р., И.Н.В. и Й.Н.В.. Въпреки дадените с разпореждане от 23.05.2019 г. указания, ответниците по жалбата - С.Й.Р., И.Н.В. и Й.Н.В., не са представили доказателства за представителната власт за процесуално представителство пред СГС на адвоката, подписал отговорите на жалбата, поради което съдът не приема същите.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени фактите и
доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните
действия, намира следното:
Изпълнително дело № 20067830400468 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, с район на действие – СГС, е образувано по молба от 23.10.2006 г. на С.Й.Р., И.Н.В. и Й.Н.В. срещу длъжника “Г.” ООД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.05.2006 г. от Софийски градски съд, Гражданско отделение, 7 състав, по гр.д. № 223/2000 г., с който длъжникът е осъден да заплати на С.Й.Р., И.Н.В. и Й.Н.В. на основание чл. 245, ал. 1 от КТ сумата от 1 062,15 лева и на основание чл. 215 от КТ сумата от 10 200 щатски долара, ведно със законната лихва върху главниците от 13.03.2000 г. до окончателното им плащане и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК сумата от 300 лева.
С Постановление от 17.03.2014 г. ЧСИ И.Ч. е постановил, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
прекратява изпълнителното производство по изпълнително дело № 20067830400468
(на стр. 157 от приложения препис от изпълнителното дело).
Съгласно разпореждане от 17.09.2018 г. е разпоредено, че продължава изпълнително производство по изпълнително дело № 20067830400468 по описа на ЧСИ И.Ч. под № 20189250400438 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.с взискатели С.Й.Р., И.Н.В. и Й.Н.В. и длъжник “Г.” ООД, за събиране на посочените в изпълнителния лист суми.
По изпълнително дело № 20189250400438 е подадена молба от длъжника “Г.” ООД с вх. № 08152/12.11.2018 г. с искане да бъде прекратено делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години.
С обжалваното разпореждане от 12.11.2018 г. частният съдебен изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Разглежданата от съда жалба е допустима - подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело, срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство се прекратява в случаите, посочени в закона – чл.433 от ГПК, включително по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години. В този случай законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. За яснота следва да се посочи, че дори при перемирането на изпълнителното дело, какъвто не е настоящият случай, изпълнителният лист може да бъде върнат на взискателя и/или да се подновят изпълнителните действия пред същия или друг съдебен изпълнител, като се губят сторените по изпълнението разноски, които не са били събрани до този момент.
В разглеждания случай се установява, че на 17.03.2014 г. с постановление ЧСИ И.Ч. е постановил, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратява изпълнителното производство по изпълнително дело № 20067830400468 (на стр. 157 от приложения препис от изпълнителното дело). Няма данни по делото постановлението за прекратяване на изпълнителното дело да е отменено по надлежния ред.
Независимо от продължаване на делото под
номер - изпълнително дело № 20189250400438,
това е същото изпълнително дело, образувано по молба на взискателите С.Й.Р.,
И.Н.В. и Й.Н.В. срещу длъжника “Г.” ООД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 22.05.2006
г. от Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 7 състав, по гр.д. № 223/2000 г. След като производството по изпълнителното дело е прекратено, то същото
изпълнително дело не може да бъде прекратено втори път, освен ако не е отменено
нарочното постановление от 17.03.2014 г. по изпълнително дело № 20067830400468, каквито данни няма в кориците на приложеното изпълнително дело.
Не се установя и вземането по
изпълнителния лист да е изплатено от длъжника.
По изложените съображения съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Ответниците по жалбата не са
направили надлежно искане за присъждане на разноски по настоящото дело и не са
представили доказателства за извършването на такива, поради което разноски в
производството пред СГС не им се присъждат.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 08775/03.12.2018 г. по описа
на ЧСИ Р.Г., подадена от “Г.” ООД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително
дело № 20189250400438 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.с рег. № 925 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, прехвърлено за продължаване на изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20067830400468 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от
12.11.2018 г., с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на
основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поискано с молба с вх. № 08152/12.11.2018
г., подадена от длъжника “Г.” ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.