Определение по дело №804/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1012
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20202100500804
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

                          

 

                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 1012      12.03.2020 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на    дванадесети март  през  две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                               Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                            Членове:1.Пламена Върбанова

                                                          2.мл.с.Марина Мавродиева

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 804 по описа за 2020 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

               Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***,  против Решение № №33/30.01.2020г., постановено по гр.д.№ 1230/2019г. по описа на РС-Несебър, с което  са отхвърлени исковете на въззивника срещу  ответната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, както следва: отхвърлен е иска с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за присъждане на сумата от 1660,55 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден (нощен) труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., приравнен към дневен по коефициент 1,143 и отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 245,01 лв., представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд за периода 30.10.2016г. – 02.10.2019г.;въззивникът-ищец Р.Е.М. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, сумата от 100 лв., представляваща направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът провел противно на закона тълкуване на същия и  от там извел заключение за неоснователност на иска; освен това решението противоречало на вече установената практика на БРС и на БОС по идентични дела, както и било в противоречие с практиката на този съдебен състав, установена с решения до края на месец септември 2019 година. В жалбата са изложени подробни правни доводи за установяване на поддържаната от въззивника теза за основателност на исковете му, като са посочени текстове от ЗМВР и от наредби на министъра на вътрешните работи,уреждащи реда за организацията и  разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, а именно:Наредба 8121з-407/19.08.2014г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.Въззивникът развива доводи и относно необходимостта от прилагане в конкретния случай на цитирани разпоредби от КТ,Закон за държавния служител/ чл. 67,ал.3 / и от Наредба за работното време, почивките и отпуските.Моли отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на решение, с което предявените искове бъдат уважени; моли се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

              Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна   ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“  на МВР,която  чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт в  при отдел ПНО при ТДПБЗН-МВР депозира подробно писмено становище по жалбата,която намира за неоснователна.Сочи конкретни решения на съдилища в  РБългария,които възприемат същия правен резултат като в обжалваното  пред настоящия съд първоинстанционно решение; изтъква подробни и обстоятелствени съображения за това, че  не следва съдът субсидиарно да прилага разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,като за това е проследена и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. В допълнение се прави преглед на правната уредба за обосноваване на твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР-полицейски органи и органи на пожарна безопасност и защита на населението, какъвто бил ищеца.Проследена е нормативната уредба за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в  МВР.Проследена  е и нормативната история на законодателството/ЗМВР, КТ, ЗДСл /; изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187,ал.3,изр.последно от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение.Това била идеята на законодателя и смисъла на тази норма; иначе тя би била напълно излишна, тъй като и по КТ; и по ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони трудът, полаган между 22.00 часа и 06.00 часа бил нощен труд. Според въззиваемия ,дори и да се приложи НСОРЗ,то отново не следва да се удовлетворява претенцията на ищеца, тъй като отношението 8ч/7ч /т.е. дневен към нощен труд/ действително е равно на коефициента 1,143  , при което за 7 часа нощен труд работникът получава възнаграждение като за 8 часа дневен труд- т.е. липсва извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ.Изтъкват се  конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото,каквато е изслушаната пред РС-Несебър СИЕ,за която се твърди,че не следва да се кредитира; моли потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение ;прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок , поради което е допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЯВЯВА  на страните проекто-доклада  по в.г.д.№ 804/2020г. по описа на Бургаски окръжен съд,насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание  на 29.04.2020  от 10.10 часа, за което препис от  настоящето определение се изпрати на всяка от страните по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                                                    

                                                                         Членове: 1/

 

                                                                                          2/мл.с.