РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№1640
Град Пловдив, 03 август 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди двадесет и първата година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 814 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от „С-ИВВЕНА“ ЕООД,
с ЕИК ***, с адрес: гр.Пловдив, ТЦ“Европа“
ет.2, представлявано от управителя И.А. С., против заповед за налагане на ПАМ №
ФК-189-0026557/ 27.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при
ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за неправилна
и незаконосъобразна. Твърди, че визираните обективни обстоятелства не отговарят
на истината. Посочва, че изводите за административно нарушение са направени въз
основа на неофициални документи, които всеки би могъл да попълни. Посочва, че
не е дадена възможност според ЗАНН да му бъдат формулирани предписания относно
дейността му, още повече че същността на работата на дейността е от обществен
интерес и работи с деца в неравнопоставено положение. Твърди, че нарушението е
установено и документирано с два ПИП, като му били връчени и два АУАН, които не
съдържат от формална гледна точка необходимите в закона реквизити – липсвали
ЕГН-та на свидетелите и т.н. Посочва, че всичко това опорочавало
административното производство от
формална гледна точка и правело процесната ПАМ самоцелна и безсмислена,
хвърляла съмнения за начина, по който е направена проверката и относно
истинността на обективираните в нея обстоятелства. Поради това моли за нейната
отмяна.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявано от ст.юрисконсулт М.,
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Установява се по делото, че жалбата е
допустима - заповедта е връчена на 09.03.2020г., жалбата подадена на 20.03.2020г.
чрез административния орган. При
оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е
допустима за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018 г.
на изпълнителния директор на НАП /17 л. по делото/, с която в т.1 са
определени: „Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – Терапевтичен
център, находиш се в търговски център Европа, находящ се в гр. Пловдив,
бул."Свети Княз Борис 1 - ви", стопанисван от фирма „С - ИВВЕНА"
ЕООД с ЕИК *** и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
Посочено е, че при извършена проверка
на 24.01.2020 г. с начален час 12:00 часа на търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС - Терапевтичен център, находящ се в гр. Пловдив, търговски
център Европа, бул."Свети Княз Борис I - ви", стопанисван от фирма „С -
ИВВЕНА" ЕООД е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено
лице по чл.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с
което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба, а именно:
-
За
извършена на 28.11.2019 г. покупка на услуга от лицето Н.Л. С., платена в брой
на И.А. С. в размер на 665,10 лева, не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство — "PERFECT S 01" с инд. номер DY 530516 и фиск. памет 36688989, нито
от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, като за м.11.2019 г. е изведен и приложен КЛЕН от
паметта на фискалното устройство.
-
За
извършена на 05.12.2019 г. покупка на услуга от лицето Н.Л. С., платена в брой
на И.А. С. в размер на 1192,50 лева, не е издадена фискална касова бележка от
въведеното в обекта фискално устройство – PERFECT
S 01" с инд. номер DY 530516 и фиск. памет 36688989, нито от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ,
като за м. 12.2019 г. е изведен и приложен КЛЕН от паметта на фискално
устройство.
Посочено е, че нарушението е установено
и документирано с ПИП сер. АА № 0026553 от 21.01.2020 г., и №
0026557/24.01.2020 г., ведно със събраните доказателства.
Посочено е, че по този начин
дружеството не е спазило реда за издаване на съответни документи за продажба,
като установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, вр. с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1,
т. 1, б. „А" от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка и
на основание чл. 186, ал.З от ЗДДС.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер
от 14 дни, което според органа показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Продължителността на срока е определена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност.
Посочва се, че в конкретния случай неотчитането на
приходите препятства контролната дейност на приходната администрация и не
позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. Отчетена е също големината на търговския обект, местоположението му -
в гр. Пловдив, в търговски център Европа, на възлово място с значителен поток
от хора на възможност за реализиране на високи обороти от продажби с оглед
характера на дейността - логопедичен кабинет и услуги е различен ценови
диапазон, стойността на обичайно предлаганите стоки и реалната опасност да
бъдат причинени трудно поправими вреди на бюджета при неотразяването на
значителен брой продажби, стойността на неотразените продажби - за сумата от
665,10 лева и за сумата от 1192,50 лева - съотнесена към стойността на обичайно
предлаганите услуги, размера на неотразените продажби, свидетелстващ за
периодично неиздаване на касови бележки от Фискалното устройство в обекта,
разнообразните цени. Прието е, че всички изложени обстоятелства в своята
съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се
явява неправилното определяне на дължимите данъци. Посочено е, че изложеното
налага да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Сочи се, че с настоящото
нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна
отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и
последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Според
административния орган извършеното деяние, показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство,
като целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и
ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и услуги и на всички реализирани обороти. Ако не бъде
приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Посочено е, че за извършване
на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим
определен срок.
Според административния орган срокът,
за който се налага ПАМ е съобразен принципът на съразмерност, като е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността от търговеца, целта му е промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, а като пряк резултат - правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи, съдържащите се в
издаваните касовите бележки нормативно установени реквизити и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Съдът намира от фактическа страна за
установено следното.
Проверката на дружеството била
инициирана по сигнал на Н.Л.М. с вх. № ИЦ-С-10/03.01.2020г., към който е
приложено копие от проформа-фактура № **********, на която липсва дата,
издадена от „С-Иввена"ЕООД на Д.Ч.М. за периода 25.11.01-01.12 /2019г./ на
стойност 1192,50лв. с изброени конкретни услуги; програма за периода 02.12. -
08.12.2019г. на Й.М.; приходен касов ордер от 05.12.2019г., издаден от
„С-Иввена"ЕООД на името на Й.М.за сумата от 1192,50лв.; проформа-фактура №
*********, на която липсва дата, издадена от „С-Иввена" ЕООД за периода
18.11. - 24.11 /2019г./ на името на Д.Ч.М., в която са описани конкретни
услуги.
По повод подадения сигнал е извършена
и описаната проверка от 21.01.2020г., при която като доказателство са събрани
КЛЕН от ФУ, декларация от Г.Ф.И., мениджър-екип в „С-Иввена" ЕООД относно
осъществяваната дейност, както и декларации от наети лица по трудови
правоотношения, са присъствали по време на проверката: Г.Ф.И., М.Г.Ч.
/психолог/ и Н.И.С. /педагог/. Проверката е документирана с ПИП №0026553
/21.01.2020г
От страна на Н.Л.М. са дадени писмени
обяснения на 24.01.2020 г., в които се посочва, че в обекта на „С-Иввена" ЕООД
са провеждани терапии на сина й от психолог, логопед и социален педагог, като
за извършените услуги са е получавала проформа-фактури, съпроводени с програма
на провежданите терапии всеки петък от седмицата с цел да бъде запозната с
предстоящата за заплащане сума. Посочила е също, че всеки четвъртък от идната
седмица е извършвала плащания единствено в брой, като за това не са й били
издавани фискални бонове, а приходни касови ордери без номер от кочан.
Към обясненията са приложени 20 бр.
разходни касови ордери/квитанции към ПКО, издадени от „С-Иввена"ЕООД на
името на Н.М. или на Й.М.за заплатени суми през 2019г. и разписани в графата:
„получил сумата касиер", както и 4 бр. проформа-фактури, издадени от
„С-Иввена"ЕООД на името на Д.М. с описание на конкретни услуги, периоди и
стойности.
За проверката е съставен ПИП №
0026557/24.01.2020г. Органите по приходите са сравнили информацията от контролните
ленти на електронен носител /КЛЕН/ от ФУ на дружеството, иззети при проверката
на 21.01.2020г., с документите, представени със сигнала, и констатирали, че за
периода 01.12.2019г. - 05.12.2019г. в КЛЕН няма отразена сумата от 1192,50лв.,
за която е съставен ПКО от 05.12.2019г. и за периода 01.11.2019 г.-20.11.2019 г.
в КЛЕН не е отразена сумата от 665,10лв., за която е съставена проформа-фактура
№ ********** /без дата/. Прието е, че е осъществено е нарушение по чл. 3 ал. 1
от Наредба № Н-18/2006г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. За посоченото
нарушение бил съставен АУАН, за който по-късно, след издаването на заповедта за
ПАМ, е представена резолюция за прекратяване на административнонаказателно
производство № 529102-Р539149/31.07.2020г., с която е прекратено производството
по АУАН във връзка с неиздаване на фискален бон за сумата от 665,10лв. Сочи се
като мотив за прекратяването, че в административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Относно нарушението, касаещо сумата от
1192,50 лв., е било издадено НП № 52105-Р539150/31.07.2020г.
В откритото съдебно заседание от 27.10.2020г. от страна на жалбоподателя се
извърши оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на приходен касов
ордер /ПКО/ от 05.12.219г. в частта относно подписа в графата „получил сумата
касиер". Съдът откри производство по оспорване на автентичността на
документа, като разпредели доказателствената тежест на жалбоподателя
„С-Иввена"ЕООД да докаже твърденията си. Освен ПКО от 05.12.2019г., се
представи от ответника и проформа -фактура № 47, съставена от
„С-Иввена"ЕООД за сумата от 1192,50лв. и програма на Й.М.за периода 02.12
- 08.12.2019г. в заверено копия, а по-късно се представиха в оригинал всички изброени
документи, в т.ч. и ПКО от 05.12.2019 г.
По делото бяха разпитани трима
свидетели.
По искане на жалбоподателя бе разпитан
в качеството на свидетел И. Т. С., който съгласно показанията бил технически
сътрудник в Детски център „Иввена" и е изпълнявал административни функции.
Свидетелят заяви, че въпросната дама /имайки предвид Н. М. – бел.моя/ е
посещавала центъра, тъй като е водела детето си на терапии. Посочва, че когато
е плащала в брой, й е издавана касова бележка, а ако е било по банка е издавана
фактура. Плащането принципно се извършвало в зависимост от терапията, като имало
хора, които плащали при всяко посещение или в края на периода. С. твърди, че е
стоял пред рецепцията и е виждал как се издават касови бележки за извършените
плащания, но не е присъствал при разплащането на всеки клиент. Документите,
които са издавани от дружеството, свидетелят придвижвал към счетоводството,
поради което имал наблюдение върху дейността.
От разпита на св. Н.Л.М. става ясно,
че св. посещава центъра на „С-Иввена"ЕООД от м. май 2015г., тъй като синът
й - Й.М.бил дете с проблеми. Спомня си, че първите плащания, които е правила
били от името на съпруга й - Д.М., по банков път. Това било за кратък период,
след което от нея поискали да не бъде плащано по банков път, а в брой, като се
мотивирали, че било по-удобно на счетоводителката. Посочва, че за провежданите занятия се издавала програма за
следващата седмица, в която се описвали терапиите, както и проформа-фактура.
Плащането се извършвало идния четвъртък, като единственият документ, който бил
издаван на М., бил ПКО. Свидетелката посочва, че тези ордери също не били
издавани редовно, като понякога не получавала никакъв документ. В администрацията
на дружеството не винаги имало човек, затова имало и случаи, в които да оставя
парите на терапевта без документ. Плащания били извършвани не само от нея, но и
от съпруга й, както и от детегледачката. Понякога получавала ордерите на
следващия ден, а друг път ги оставяли в чантата на сина й. Посочва, че не й бил
издаден ордер за м. ноември /2019г. за сумата от 665,10лв./.
На свидетелката е предявен ПКО от
05.12.2019г., проформа -фактура № 47, съставена от „С-Иввена"ЕООД за
сумата от 1192,50лв. и програма на Й.М.за периода 02.12 -08.12.2019г., като М.
потвърждава, че това са документите, които са й били издадени от жалбоподателя.
Свидетелката посочва, че сумата по ордера от 05.12.2019г. платила на Г.И. и тя
се е подписала на него за получил сумата касиер.
Във връзка с оспорването на истинността
на ПКО от 05.12.2019г. по отношение на подписа на лицето, получило сумата, и
допуснатата СГЕ, по делото се разпита св. Г.Ф.И..
От показанията на св. И. става ясно,
че същата работила в „С-Иввена"ЕООД до края на м. март 2021 г., а преди
това, през последните 6 месеца, била в дълъг болничен. Длъжността й била
мениджър екип, комуникация с клиенти. Посочва, че принципно е съставяла ордери,
като се е случвало хората да плащат както на нея, така и на терапевтите. Твърди,
че всеки клиент плащал както му е удобно - на месец, на сесия или на седмица.
Редът за документиране на плащанията бил с касови бележки - при заплащане в
брой, или с фактура - при плащане по банков път. Според свидетелката документите
се съставяли за отчетност на самото дружество и се предавали на управителя г-жа
С.. Случвало се да бъдат издадени няколко касови ордера по една касова бележка.
Дори и понякога да били съставяни касови ордери без касова бележка, след това
такава се издавала, освен ако плащането не било по банков път - тогава
задължително се съставяли фактури. Твърди, че ордерите се издавали по-скоро, за
да напомнят на клиентите какво имат да платят, а не когато се осъществявало
плащане, въпреки, че И. се подписвала в графата на получил сумата. Според нея фактури
се съставяли и при плащане в брой, но задължително придружени с фискални
бонове. Когато се издавали ПКО без извършено плащане, до следващата седмица
клиентите плащали. Св. И. посочва, че познава Н.М., която провеждала терапии на
сина си и която свидетелката знае още при постъпването си на работа в
дружеството през 2018г. М. плащала както по банков път, така и в брой. На нея
били предварително изготвяни програми и проформа-фактури, за да се следи
отчетността на терапиите с детето й.
На св. И. е предявен ПКО от
05.12.2019г., като същата заяви, че подписът на „получил сумата" прилича
на нейния, както и почерка, но има вариант и друг да го е попълнил. Не може да
си спомни дали по този документ има плащане, но сочи, че подписът срещу
реквизита „получил сумата касиер", означава, че сумата е получена.
По делото се изслуша и съдебно-графологична
експертиза със задача да установи дали положения подпис на „получил сумата
касиер" в ПКО от 05.12.2019г. принадлежи на Г.И., прието без възражение.
При изследване на събрания графологичен материал от подписите на св. И., експертът
направи извод, че въпросният подпис е изпълнен от Г.Ф.И..
За опровергаване на показанията на св.
М., от страна на жалбоподателя са представени фактури, издадени от
„С-Иввена"ЕООД през 2015, 2016 и 2018г. на Д.М., както и банкови
извлечения за извършени разплащания по сметката на дружеството.
При така събраните доказателства по
делото, съдът намира от правна страна следното.
При преценката на събраните по делото
доказателства поотделно и в своята съвкупност съдът намира, че соченото от
страна на дружеството жалбоподател нарушение – неиздаване на фискален бон за извършено разплащане на
05.12.2019г. в размер на 1192,50лв. за предоставени терапевтични услуги на Й.М.,
заплатени от свидетелката Н.М., е
безспорно установено.
Доказателство за това е на първо място
издаденият ПКО от 05.12.2019г., съставен от името на „С-Иввена"ЕООД и
подписан от свидетелката Г.И., чието авторство на документа бе доказано
несъмнено от приетата без оспорване съдебно-графологична експертиза.
Всеизвестно е, че приходният касов ордер се съставя за удостоверяване на извършени
разплащания в брой. В този смисъл той е първичен счетоводен документ, тъй като
регистрира за първи път извършена стопанска операция, а именно плащане, видно и
от неговите реквизити. В този смисъл съдът не кредитира показанията на св.И. в
частта относно твърденията й, че ПКО понякога бил издаван от жалбоподателя, за
да напомня на клиентите му какво трябва да платят. Няма никаква икономическа
логика от издаване на ПКО, без да е извършено плащане, именно с оглед на осъществяване
на коректна счетоводна отчетност.
Самият ПКО от 05.12.2019 г.
съответства на останалите събраните по делото доказателства – свидетелските
показания на св.М. и частично от показанията на св. И., която не се оспорва, че
на клиентите бил издаван ПКО, който бил подписван от нея от името на
дружеството за задълженията на клиентите, както и за това, че същата е
получавала плащания в брой от клиенти за услугите, осъществявани от
дружеството. Свидетелските показания на двете свидетелки съвпадат и по
отношение на твърдението, че се е случвало парите от клиентите да бъдат
оставяни както на св.И., така и на някой от терапевтите.
Така съдът намира за безспорно
установен факта, че при документираното с ПКО от 05.12.2019 г. разплащане в брой не е
бил издаден фискален бон. Последното се доказва и от представените отчети КЛЕН
от фискалното устройство в обекта.
Съдът кредитира показанията на св.М.
изцяло. По отношение на представените доказателства от жалбоподателя – 33 броя
фактури, издадени за периода между 2016 – 2019 г., издадени на името на Д.Ч.М.
за терапия на Й.М., както и представени на електронен носител доказателства –
отчети по сметка на дружеството в ПИБ за 2015 г. и 2016 г., както и месечни
извлечения по сметката на дружеството за 2017 и 2019 г., за оборване
твърденията на свидетелката, ведомост за заплати за 2019 -2020 г., съдът
намира, че същите подкрепят твърденията на свидетелката М., че плащанията са
били извършвани предимно в брой. По делото са представени 33 броя фактури, а от св.М. се твърди плащане да
е осъществявано всяка седмица в ден четвъртък. Поради това, че годината има 52
седмици, то за периода 2015-2020 г. следва да са налице доста по-голям брой от
представените фактури, за да се твърди, че свидетелката не казва истината.
Поради това представените от жалбоподателя доказателства не опровергаха
свидетелските показания на св.М..
Все пак в случая е важно дали по
процесното плащане е налице издаден касов бон, поради което и предвид
неоспореното от органа по приходите обстоятелство, че за другото твърдяно
нарушение административната преписка е прекратена и в този смисъл не се
поддържа от административния орган. Това обстоятелство обаче не се отразява на
издадения акт, тъй като се установява безспорно съществено нарушение на
фискалната дисциплина с неиздаването на фискален бон по конкретното плащане.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
В процесния случай при извършеното
заплащане на услуга в размер на 1192,50лв. за предоставени терапевтични услуги
на Й.М., син на св.М., не е била издадена касова бележка от регистрираното
фискално устройство в обекта. Посоченото е било установено и при направената
проверка от приходния орган, установено и обективирано в протокол от извършена
проверка от приходните органи и въз основа на нея е издадена и процесната
заповед за ПАМ.
При указаната доказателствена тежест
за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка по отношение на соченото нарушение. По делото е приложен протокол за
извършена проверка, който е съставен по установения ред и форма от органите по
приходите в кръга на правомощията им, и се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК.
Установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност, различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажба на
услуга на значителна стойност от 1192,50 лв., поради което е налице основание
за квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите
обществени отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на
административния орган в процесната заповед са изложени конкретни факти за
действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените
задължения във връзка със спазване финансовата дисциплина и отчетност, които
навеждат към квалификация на търговското поведение като последователно
нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите.
Подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
/четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца във връзка с отчетеното нарушение
на законодателството. Целта на срока е промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на
оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП. Издаването на съответен документ за всяка една извършена
продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите
препятства контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване
на фактически реализирания оборот.
Освен това ПАМ е приложена
своевременно при констатиране на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а
не по отношение на цялата търговска дейност на дружеството.
Относно преценката за
законосъобразност на решението на административния орган относно определянето
на конкретния срок, която съгласно чл. 169 АПК изисква проверка за това
разполага ли административният орган с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност. Според мотивите на Тълкувателно решение №
4/22.04.2004 г. по тълк. дело ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС преценката за
законосъобразност включва в себе си и отговор на въпроса дали административният
орган не е упражнил превратно предоставеното му право на оперативна
самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Безспорно
административният орган разполага с оперативна самостоятелност при определяне
на конкретния срок на ПАМ в рамките на регламентирания от чл. 186, ал. 1 ЗДДС
максимален срок „до 30 дни”, а 14-дневният срок, посочен в заповедта,
съответства на тежестта на нарушението с оглед установените по делото факти.
По отношение на възраженията на
жалбоподателя, съдът намира, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с
оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено
без съмнение. В съдебната практика е възприето, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда. В случая наличието на неспазването
на установеното задължение по см. на чл.3 ал.1 от наредбата относно
задължението за издаване на фискална касова бележка е безспорно, поради което
са налице установените от закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186 ал.
1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна, поради окето следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „С-ИВВЕНА“
ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Пловдив,
ТЦ“Европа“ ет.2, представлявано от управителя И.А. С., против заповед за
налагане на ПАМ № ФК-189-0026557/ 27.02.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „С-ИВВЕНА“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес: гр.Пловдив, ТЦ“Европа“
ет.2, представлявано от управителя И.А. С., да заплати на Национална агенция за
приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за
юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :