О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111/29.3.2023 г., гр. Ямбол
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в закрито заседание на двадесет и девети март 2023г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар В. Митева
прокурор
Като разгледа докладваното от съдия
В. Драганов касационно административно
дело №
306 по описа за 2022 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 10/29.01.2023г. по делото
ЯАС е оставил в сила Решение № 728 от 01.06.2022 г. по адм. д. № 2196 по описа за 2021 г. на Административен съд – Бургас, с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от И.Н.Р. три
обективно съединени осъдителни искове против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София.
В Административен съд – Бургас е постъпило писмо с вх. № 2526 от 10.03.2023 г. на Председателят
на Националното бюро за правна помощ, с приложено
решение на последния, въз основа на което бюрото е изплатило
възнаграждение на назначения адвокат за
предоставената от него правна
помощ на И.Н.Р. по кад № 306/2022г. по описа на ЯАС. Направено е искане на основание чл. 189 от НПК и чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП в полза на НБПП да бъдат присъдени
направените разноски за вънаграждението на адвоката,
като след влизане в сила на съдебния акт, да бъде издаден и изпълнителен лист.
С Определение № 596/13.03.2023г. по адм. дело № 2196/2021г. по описа на Административен съд
Бургас, писмо с вх. № 2526 от
10.03.2023 г. на Председателят на НБПП е изпратено за произнасяне във ЯАС по
компетентност, като е посочена и практика на ВАС в тази насока. Предвид обстоятелството, че сумата е
определена по решението на НБПП за защита по к. адм. д. № 306/2022
г.
по описа на Ямболския административен съд, искането се явява от компетентността
именно на този съд.
Ямболския административен съд, втори касационен състав намира искането за
неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 27а от ЗПП
лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски само в определени със закон случаи, какъвто не е процесния. И.Р., на които е предоставена правната помощ
с Определение № 2127/25.10.2021г. по адм. дело №
2196/2021г. по описа на АС-Бургас е бил ищец в първоинстанционното
производство и касатор в настоящото производство.
Видно от процесното определение правната помощ му е предоставена до окончателното приключване
на делото на всички инстанции на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПП - поради представени
доказателства и преценка на съда, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение, а не в хипотезата на ал. 1 на
тази разпоредба.
Предвид посоченото е приложимо
правилото на чл. 94 от ГПК
във връзка с чл. 144 АПК
за безплатна защита и правна помощ.
Неоснователно е позоваването на чл. 189 от НПК,
тъй като тази норма не е приложима субсидиарно в
административния процес, както и на разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК по следващите съображения. Както беше посочено, съгласно чл. 27а ЗПП
в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на НБПП направените разноски. Административнопроцесуалният кодекс не
съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на
разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това, приложение следва да
намерят разпоредбите на ГПК.
Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в
случаите на лишаване от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК, съдът осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от
плащането, за които е било освободено, а настоящият случай не е такъв.
Другата разпоредба на ГПК, която има отношение към
възстановяването на разноските за получена правна помощ и на която се позовава искателят е чл. 78, ал. 7 от ГПК. Разпоредбата съдържа две хипотези, а именно, когато претенцията на
лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на НБПП, но настоящият случай не е такъв,
тъй като искът на лицето, което е получило
правна помощ, е отхвърлен. Втората хипотеза визира специфичния случай на
осъдително решение срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но в случая и тази хипотеза не
е налице, тъй като няма осъдително решение срещу лицето, получило правна помощ.
Освен това разпоредбата има предвид разноските, които е направила по делото
противната страна, като участник в производството, който извод се налага както
от буквалното тълкуване на разпоредбата, така и от систематичното й място между
останалите алинеи на чл. 78 ГПК.
Отношенията между НБПП, която не е страна в производството по делото, а само
осигурява безплатна адвокатска защита, и страната, на която е предоставена
помощ, са отношения, които стоят извън проведеното съдебно производство и
спрямо тях общите разпоредби на ГПК относно разноските са
неприложими.
Предвид изложеното искането за присъждане на
разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на 360 лв. се
явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, Ямболският административен
съд, втори касационен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за изплатено
възнаграждение на адв. С.В., осъществила правна помощ
за процесуално представителство на И.Н.Р. в производството по касационно
административно дело № 306 по
описа за 2022 година на Административен съд –Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: п /не се чете/
ЧЛЕНОВЕ:
1. п /не
се чете/
2. п /не се
чете/