Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...05.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 15436/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образявано е по въззивна жалба с вх. № 5144390/05.09.2019 г. на „Т.С.” ЕАД – ищец по гр. дело № 12504/2018 г., Софийски районен съд, 54 състав срещу постановеното по него Решение № 204977/29.08.2019 г., с което е отхвърлена частично претенцията на дружеството за признаване за установено, че ответниците имат задължение над сумата от 58,69 лв. до пълния предявен по делото размер от 154,08 лв., месечни дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозни стойности за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., за установяване на вземане за такси за дялово разпределение за сумата от 9,18 лв. за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., както и за сумата от 42,41 лв. за периода от 15.09.2014г. до 30.05.2017г. и за обезщетение за забава погасяване на таксите за дялово разпределение за сумата от 3,54 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 30.05.2017г. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответниците общата сума от 863, 36 лв. – разноски в заповедното и исковите производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Счита се, че неправилно съдът приложил давността за процесното вземане, тъй като ставало въпрос за задължения, които били обективирани в издадената обща Фактура № **********/07.2014 г., издадена със срок на плащане 30.05.2017 г., от който момент, според жалбоподателя започвала да тече давността. В подкрепа на твърдението се посочва чл. 32, ал. 1 от Общите условия на дружеството.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемите А.А. и В.А. оспорват жалбата, считат, че съдът правилно е приложил института на погасителната давност. Претендират разноски.
Третото лица-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД редовно уведомено на 03.10.2019 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 12504/2018 г., Софийски районен съд, 54 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД след проведено заповедно производство, по което е постъпило възражение, с твърдението, че ответниците са собственици на топлоснабден имот с абон. № 267982, до който е подавана топлинна енергия, но същата останал незаплатена поради което и се иска установяване, че ответниците дължат сумата от 154,08 лв. Главница за периода 05.2013 г. - 04.2014 г.,; 9,18 лв. - такси за дялово разпределение за периода 05.2013 г. - 04.2014 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2017г. до окончателното изплащане на вземанията и сумата от 42,41 лв. - обезщетение за забава погасяване на цената на топлинната енергия; 3,54 лв., представляваща обезщетение за забава погасяване на таксите за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г. - 30.05.2017 г.
В своя отговор ответниците са оспорили качеството си на потребители и са направили възражение за погасителна давност.
Като доказателство за собствеността на имота е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 24.12.1988 г. В ЕС, в която се намира жилището е въведено дялово разпределение, за доказването на което е представен Договор от 10.09.2002 г. за възлагане отчитане и извършване на дялово разпределение от „Н.И.“ ООД, ведно с протокол от 29.08.2002 г. на ОС на ЕС за избор на фирма за извършване на цитираната услуга предмет на договора. Ищецът е представил Общи условия от 2008 г. за доставяне на топлинна енергия за битови абонати, с които е доказал съдържанието на облигационното правоотношение. Към исковата молба се съдържат и извлечения от счетоводството на дружеството за доказване размера на претенцията. Третото лице-помагач е представило изравнителна сметка на абоната, документи за главен отчет на уредите.
Според изслушаната и приета по делото СТЕ за процесния имот е доставяна топлинна енергия до имота, която е таксувана по системата на дяловото разпределение. Дружеството не е таксувало потребителите за технологичното отопление на абонатната станция, но в същата имало топломери, които били сертифицирани на всеки две години. Според вещото лице за доставената топлинна енергия се дължи сумата от 313, 43 лв. за периода 05.2013 г. – 04.2014 г.
Съдът е взел предвид направеното възражение за давност и въз основа на посочените доказателства е уважил частично исковата претенция.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество
същото е правилно поради което препраща към мотивите му. В съответствие с
изложените възражения следва да се добави следното.
Спорният по делото въпрос е за началния срок за приложимостта на давността по отношение задълженията, съдържащи се във Фактура № **********/07.2014 г. Приложение намира общото правило на чл. 114 ЗЗД - давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Ако се приеме тезата на жалбоподателя, че за възникналото задължение през 2014 г. давността започвала да тече едва през 2017 г., това би означавало да се заобиколи забраната на чл. 113 ЗЗД - недействително е съглашението, с което се скъсяват или удължават установените давностни срокове, както и отказът от давност, преди тя да е изтекла.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, насрещната страна не е поискала присъждането на такива в своя полза.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението правилно.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемите са поискали присъждане на по 300 лв. за осъществено процесуално представителство от адвокат. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се остави без уважение.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204977/29.08.2019 г. по гр. дело № 12504/2018 г., Софийски районен съд, 54състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Б.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД. Трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./
2./