Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 20.12.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и втори
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2387 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във вр. с чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административното дело е
образувано по искова молба от С.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: ЗО „Дебелт“ към Затвора гр. Бургас,
чрез процесуален представител адвокат К. Стоянова А. –
БАК, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на
правосъдието – гр. София, с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение в
размер на 10 000.00 лева, представляващо обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от бездействията на съответните административни органи и
длъжностни лица за времето на престоя му в Затвора Бургас, за периода от
02.02.2021г. до 06.10.2021г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът заявява,
че предявеният от него иск е за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от
незачитане на човешките му права, изразяващи се в психически тормоз,
дискриминация, чувство на малоценност, безпомощност, породени от ограничения му
достъп до района на общежитието, престоя му в непригодени съгласно изискванията
на чл.71а от ППЗИНЗС помещения, третирането му при условията на постоянен строг
режим, неизпращането на жалбите му до ГДИН, до съд и др. институции. Отделно от
това в исковата молба се твърди, че в затворническото общежитие липсват пособия
за почистване, предоставя се развалена храна, има хлебарки и дървеници,
ограничават се свижданията му като продължителност и се провеждат през преграда, достъпът му до лавката е ограничен
само до 1 час на ден и цените на стоките са с необосновано висока надценка –
200%. Ищецът заявява още, че в помещенията липсва постоянно топла вода и парно
отопление, достъпът му до медицинско обслужване е ограничен, както и достъпът
му до чист въздух и престой на открито е недостатъчен – само по 60 минути сутрин
и следобед. Оплаква се и от автомобилите, с които го конвоират, тъй като са без
седалки и обезопасителни колани, поради което се създава опасност за живота и
здравето на превозваните.
В съдебно заседание ищецът С.К.Ш. се явява лично и с процесуален представител адвокат
А., която поддържа предявения иск и не претендира за присъждане на разноски.
Представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения за
основателността на исковата претенция.
Ответната
страна Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на
правосъдието – гр. София оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.,
който претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
случай на отхвърляне на иска. Представя по делото писмен отговор с подробни
съображения относно неоснователността на предявения иск, както и писмени
бележки с допълнителни аргументи.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище, че исковата претенция е
недоказана и необоснована и следва да бъде отхвърлена.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Съгласно представената по делото
справка за С.К.Ш., изготвена от
инспектор Н. Стоянов от администрацията на Затвора гр. Бургас /л. 65/, той е
постъпил в този затвор на 08.02.2021 г., по наказание лишаване от свобода от една
година и шест месеца, при първоначално определен общ режим и от 02.03.2021г. е
настанен да изтърпява наказанието си в ЗООТ „Дебелт-1“, където се намира
понастоящем.
От представената по делото
справка, изготвена от инспектор СДВР М.М./л. 66 – 68/, се установява, че спалните
помещения в ЗООТ „Дебелт-1“, в едно от които пребивава
ищецът, са с размери от 19,38 до 21,02 кв. м., като в тях се настаняват
четирима или петима човека, в зависимост от квадратурата, съобразно изискването
за минимум 4 кв. м. жилищна площ на човек. Обзаведени са с метални легла и
шкафове, съответстващи на броя на настанените, маса и столове. Прозорците са с
размери 1,60м х 1,40м., с поставени решетки, които не препятстват достъпа на
естествена светлина. Помещенията се проветряват по естествен начин - чрез отваряне на врати и прозорци.
Отоплението се извършва чрез централно парно с монтирани радиатори във всички
спални помещения. Във всяко спално помещение има обособен санитарен взел – душ,
тоалетна и умивалня, които са на разположение на лишените от свобода денонощно.
Непрекъснато се подава течаща вода, а топла – два пъти дневно по утвърден
график. Осигурено е
пране и изсушаване на дрехите на лишените от свобода в специално оборудвано
перално помещение, съгласно изготвен график. Поддържането
на чистотата и хигиената в спалните помещения е задължение на лишените от
свобода, съгласно чл.
88а, ал. 1 от ППЗИНЗС. Осигуряват им се хигиенни материали и препарати на
база общата квадратура на обитаваните помещения, които се предоставят от
администрацията на затвора на лишеният от свобода, който е назначен за
отговорник на групата. Изготвен е график за разпределение на времето на
лишените от свобода на основание чл.
27б от ППЗИНЗС. Предвидено е престоят на открито за всеки от тях да е с
продължителност от един час и да се провежда два пъти дневно. Съобразно
графика, изготвен на 28.04.2021г. във връзка с откриване на ново място за
престой на открито, предназначен само за лишените от свобода в ЗООТ „Дебелт-1“,
престоят на открито е бил разрешен от 08:30 ч. до 11:30 ч. и от 13:30 ч. до
17:30 ч. На мястото, където престоят се провежда, има монтирани спортни уреди,
позволяващи да се провеждат тренировки на открито. Отделно е предвидено време
за спорт с продължителност половин час, както и един час за тренировки в
специално оборудвана фитнес зала. За закупуване на стоки от лавката е
предвидено времето от 12:30 ч. до 13:30 ч. Съгласно графика, изготвен на
08.07.2021г., всяка събота и неделя лишените от свобода имат право на свиждане
с близките, а видеоконферентна връзка е разрешена веднъж месечно. Посочено е,
че във връзка с епидемиологичната обстановка и дадените препоръки от
Националния оперативен щаб за борба с разпространението на COVID-19, е
настъпила промяна при провеждане на свижданията между лишените от свобода и
техните близки. Предвид невъзможността да се осигури физическа дистанция не
по-малко от 1.50м., е решено свиждането да се провежда с прегради и връзка с
интерком, с цел опазване живота и здравето на служителите, посетителите и
лишените от свобода. Дезинсекцията на паразити в
Затворническо общежитие Дебелт се извършва по сключен договор с ангажирано за
целта юридическо лице и със собствени средства. През периода на
епидемиологичната обстановка ежедневно се извършва и дезинфекция на помещенията
три пъти дневно. Затворническо общежитие Дебелт разполага с медицински център,
който лишените от свобода имат възможност да посещават по утвърден график, а
при необходимост – ежедневно. Общопрактикуващият лекар на затвора – д-р Гичева,
приема лишени от свобода за преглед по график всеки вторник и четвъртък сутрин.
При издадено направление за преглед от специалист, лишените от свобода се
конвоират до съответното лечебно заведение. Всеки четвъртък по график се конвоират
до корпуса на Затвора Бургас за преглед и лечение от стоматолог. Предписанията
на медицинските специалисти имат задължителен характер. Няма установени случаи
на отказ за предоставяне на спешна медицинска помощ по отношение на ищеца Ш..
Автомобилите, с които се конвоират лишените от свобода са регистрирани в КАТ "Пътна
полиция" като "специализиран автомобил" и същите са оборудвани и
обезопасени съгласно всички изисквания като такива.
По делото са представени графиците
на лишените от свобода за групата, в която е бил ищецът през процесния период /л.
73 – 76/, които подробно
описват разпределението на времето на лишените от свобода по часове.
С тези графици е определен също
редът за медицинското обслужване – всеки петък от 09:00 ч. до 12:00 ч., посещение
на библиотека, свиждане всяка събота и неделя, посещение на спортна зала, спортни дейности на открито –
12:45-13:15ч., религиозно обслужване – във вторник и
видеоконферентна връзка с близките – в петък от 09:00 ч. до 10:00 ч и от 15:15
ч. до 16:15 ч.
Съгласно представения договор,
сключен между ГДИН и "ДДД-1"ООД от 13.11.2018 г. /л. 77 - 89/, това
търговско дружество приело да извърши срещу съответно възнаграждение услуги по
дезинсекция – шест пъти годишно и дератизация – два пъти годишно, на сгради и
помещения на ГДИН, посочени в нарочно приложение. Договор с такъв предмет е бил
сключен и на 20.01.2021 г. с ДЗЗД "Фаворит мениджмънт" /л. 90 – 102/.
Представени са протоколи за извършена дезинсекция в Затворническо общежитие
Дебелт, включително против хлебарки и дървеници, извършена на 07.09.2021 г. от
ДЗЗД "Фаворит" /л. 117 – 118/, на 29.07.2021 г. /л. 115 – 116/, на
03.06.2021 г. /л. 113 – 114/, на 07.05.2021 г. /л. 111 – 112/, на 12.03.2021 г.
/л. 109 – 110/ и на 27.01.2021 г. /л. 107 - 108/. По стария договор с
"ДДД-1" ООД също са представени протоколи за дезинсекция срещу същите
вредители, съответно от 16.01.2020 г., 16.03.2020 г., 16.05.2020 г. и
17.07.2020 г. /л. 103 – 106/.
Съдът извърши и преглед на
представения от ищеца доклад на Националния превантивен механизъм за извършена
проверка на няколко пенитенциарни заведения през 2020 г. в района на гр.
Бургас, включително Затворническо общежитие Дебелт, на Омбудсмана на Република
България, както и докладът по същия механизъм, представен през 2021 г., който е
публично достъпен на адрес: https: //www. ombudsman.
bg/national-prevention/5531#middleWrapper.
В доклада от 2020 г. са направени
констатации за наличие на влага и мухъл в помещенията, както и на инсекти, но
те се отнасят за корпуса на Затвора Бургас, както и за Общежитието от открит
тип "Житарово", а за Общежитието от открит тип "Строител" е
посочено, че не отговаря изцяло на европейските изисквания и следва да бъде
разрушено и на негово място да се изгради ново. Такива констатации – за влага,
мухъл и инсекти липсват досежно Затворническо общежитие Дебелт. За него не са
дадени никакви препоръки, поради което се налага изводът, че то отговаря изцяло
на нормативните изисквания. Посочено е също, че има медицински кабинет,
обезпечен с фелдшер и медицинска сестра, в който се води изискуемата медицинска
документация. Констатиран е един случай на дългогодишно хронично заболяване,
което не е отразено и това е довело до болнично лечение, както и още две
оплаквания от полаганите медицински грижи, като е дадена препоръка веднъж
седмично общопрактикуващия лекар да работи в Затворническо общежитие Дебелт. В
доклада за 2021 г. също няма констатации за налични влага, мухъл и инсекти в
Затворническо общежитие Дебелт. Имало оплаквания от петима лишение от свобода за
техни проблеми с медицинското обслужване, за които е посочено от екипа, че е
намерено тяхно разрешение. Общо за всички проверени пенитенциарни заведения
превантивният механизъм е дал препоръка на общопрактикуващия лекар и
администрацията на затвора да привлекат медицински специалисти за извършване на
периодични консултации в затвора, практика на повечето затвори в страната, но
началникът на затвора е посочил, че тази практика е неприложима с медицинските
специалисти от гр. Бургас и гарантирал своевременното извеждане на лишените от
свобода за необходимите консултации.
По делото по искане на ищеца бяха
разпитани И.Я.П. и С.М.Б. и двамата лишени от свобода и пребиваващи в
Затворническо общежитие Дебелт. П. твърди, че се познава с ищеца от няколко
месеца и съжителства с него в една килия от м. март 2021г., а свидетелят Б., че
се познава с Ш. от осем месеца и е в едно помещение с него от 2-3 месеца И
двамата свидетели заявяват, че съжителстват при лоши битови условия, в килия 12
кв.м., с четири вишки, четири шкафа, маса, два стола, баня с тоалетна. Твърдят,
че има проблеми с разходките на открито, тъй като карето е недостатъчно по
площ, няма питейна вода и тоалетна. Оплакват се от наличието на хлебарки и
дървеници в спалното помещение и липса на препарати за третирането им и
почистването на помещението. Твърдят, че ищецът е имал проблеми с медицинското
обслужване и посещение при зъболекаря. Заявяват, че в помещението нямат
постоянно топла вода и парно. Оплакват се от начина на провеждане на
свижданията и от достъпа до лавката и високите цени в нея. Отделно от това П.
заявява, че лишените от свобода се превозват в корпуса от автомобил тип
„баничарка“ без обезопасителни колани.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите не само заради приятелските им отношения с ищеца и личният им
интерес да представят фактите в неблагоприятна за ответника светлина, но и
защото заявеното от тях е в противоречие с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установените
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Искът е насочен срещу надлежен
ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", юридическо
към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство
и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби,
каквито са местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 12
от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на
правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и
осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството
на вътрешните работи, за държавните служители в Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби.
Исковата молба е подадена от лице
с правен интерес и е насочена срещу пасивно легитимирания ответник по чл. 205
от АПК, във връзка с чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица дейност им е възложена от нормите на чл. 10
от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Предявеният иск е с правно
основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В този
смисъл, с оглед заявената искова претенция, приложими са нормите на ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение общите правила, регламентирани в ЗОДОВ.
Искът е допустим за разглеждане в
производство по реда на чл. 203
и сл. от АПК и е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради
твърдяното от ищеца място на увреждане – Затворническо общежитие Дебелт към
Затвора Бургас.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
За да бъде приета основателност
на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който
се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на
противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
От цитираните разпоредби следва,
че отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал. 2/.
В случая ищецът твърди
бездействие, което се изразява в следното: лоша битова среда – престоя му в
малки на площ жилищни помещения с наличие на хлебарки и дървеници, липса на
пособия за почистването им и на постоянно течаща топла вода и парно отопление;
предлагане на развалена храна; проблеми с качеството на провежданото медицинско
и стоматологично обслужване; ограничен достъп до чист въздух и недостатъчен
престой на открито – само по 60 минути сутрин и следобед; ограничаване на
свижданията му като продължителност и това, че се провеждат през преграда; ограничен по време достъп до
лавката - само 1 час на ден и цените на стоките в нея са с необосновано висока
надценка – 200%.; извършвания превоз с конвоиращите автомобили създава опасност
за живота и здравето на превозваните, тъй като са без седалки и обезопасителни
колани; третирането му при условията на постоянен строг режим, неизпращане на
жалбите му до ГДИН, до съд и др. институции.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от
10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава
и разпоредбата на чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.
3, ал. 2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Според чл.
43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с
правилника за прилагане на закона, като съгласно събраните доказателства по
делото, няма нарушение на тези изисквания. Наличието на влага, мухъл и инсекти
в спалните помещения на Затворническо общежитие Дебелт не се установява от докладите
на Националния превантивен механизъм, който е подробен по отношение на всички
установени нередовности, но за обитаваното от ищеца общежитие не посочва
такива.
Ищецът Ш. винаги е разполагал в
помещението с изискуемата площ от 4 кв. м. на човек, освен това в помещението
има тоалетна и баня, нормативно предвиденото и необходимо обзавеждане.
Поддържането на хигиената в това спално помещение е и негово задължение,
съгласно чл.
88а, ал. 1 от ППЗИНЗС. За това са били осигурявани санитарни и почистващи
материали и препарати от страна на администрацията на затвора, като същите са
били предоставяни на груповия отговорник – лишен от свобода, като това
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.. Осигурявано му е също ежеседмично пране и изсушаване на дрехите. Следва
да се отбележи, че поддържането на чистотата в спалното помещение и редовното
му проветряване е и задължение на пребиваващите в него лишени от свобода и
тяхното бездействия в тази насока не може да обоснове отговорност за
нередовното им проветряване от страна на администрацията на затворническото
общежитие.
Като неоснователни се възприемат
и оплакванията на ищеца относно липсата на ефективни мерки по обезпаразитяване
на спалните помещения в затворническото общежитие. Тази дейност се осъществява
от външен доставчик /двама в процесния период/, в изпълнение на сключените за
този вид дейност договори, поради което не е налице твърдяното бездействие, а
дали дезинсекцията е неефективна, както твърди свидетелят, е въпрос на лична
преценка и не обосновава извод за бездействие. Това, че въпреки предприетите от служителите на ГДИН действия по
подобряване хигиената и здравословните условия на спалните помещения е имало
наличието на хлебарки и дървеници, не може да обоснове извода, че тяхната поява
е в резултат, респ. в пряка причинна връзка от незаконосъобразното бездействие
на затворническата администрация, а по-скоро въпреки предприетите от нея мерки
в обратна посока. Същевременно
следва да се има предвид, че борбата с този тип паразити не винаги е достатъчно
ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия и съпътства живота
на всеки индивид, а не само на лишените от свобода.
По отношение на оплакването, че цените в лавката на
Затворническо общежитие Дебелт са прекалено високи, съдът приема, че същото е
недоказано, доколкото по делото не са представени фискални бонове или други
доказателства, от които да се направи обоснован извод, че цените в лавката са
завишени респ. е невъзможно сравняването им с други подобни продажби.
Неоснователни се явяват и оплакванията, свързани с
ограничение на свижданията на лишените от свобода, доколкото от данните по
делото се установява, че такава възможност им е предоставяна в съответствие с
конкретната епидемиологична обстановка и при спазване на мерките за
безопасност. От представената от
ответника справка е видно, че свижданията са се провеждали по утвърден график,
през преграда и връзка с интерком, с цел опазване живота и здравето на
служителите, посетителите и лишените от свобода, осигурена е и видеоконферентна
връзка. В този смисъл, не може да бъде възприето, че предприетите от
затворническата администрация мерки за безопасност представляват нечовешко
отношение, а точно обратното – грижа за живота и здравето на лишените от
свобода.
Не се констатират също така
пропуски и неглижиране по отношение на медицинското обслужване на ищеца.
Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен
контрол е разписано в чл. 128
от ЗИНЗС и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010
г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода. Според правилото на законовата норма, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл. 12,
чл.
13 и чл.
14 от Наредба № 2/22.03.2010 г., амбулаторният прием в медицинския център
се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом.
Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват
в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се
осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването.
Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център,
като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния
състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се
записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на
заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за
повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно
или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или
съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни
състояния се приемат незабавно и по всяко време. Осигуряването на спешна медицинска
помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския
център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от
свобода по предложение на директора на медицинския център. На територията на
местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен
контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни
изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от
свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от
служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от
свобода" към ГДИН (чл. 66
и чл.
67 от Наредба № 2/22.03.2010г).
В настоящия случай не се спори
между страните в процеса, че в Затворническо общежитие Дебелт има медицински
център, който се обслужва не само от фелдшер и медицинска сестра, а в два пъти
седмично и от общопрактикуващия лекар на затвора. По делото няма убедителни
доказателства, че на ищеца е отказано предоставянето на медицинска/ дентална
помощ, като съдът не кредитира дадените от разпитаните по делото свидетели в
тази насока, като пристрастни и неубедителни.
Съгласно чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на престой на
открито не по-малко от един час на ден. От доказателствата по делото,
включително и показанията на двамата свидетели се установява, че за всички
пребиваващи в Затворническо общежитие Дебелт се осигурява престой от един час,
два пъти дневно, т. е. затворническата администрация не само е спазила това
нормативно изискване, но и го е разширила в интерес на лишените от свобода.
Законодателят не е предвидил като задължително изискване на мястото, където
престоят на открито се провежда, да има тоалетна и вода, защото такова
задължение е предвидено единствено за спалните помещения, съгласно чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Следва да се има предвид, че администрацията не може
да изпълни всички желания на лицата, пребиваващи в затвора за наличие на
множество санитарни възли. За това е и предвидено основното им задължение по
цитирания текст от ППЗИНЗС, което в случая е налице.
По отношение оплакването за липса
на седалки и колани на автомобилите, с които ищецът е бил конвоиран, съдът
отчете, че тази дейност също се извършва по нормативно уреден ред от Инструкция
№ 1 от 22.03.2019 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на ГДИН, oбн. ДВ, бр. 27/2019 г. Съгласно чл. 1, ал. 3
от нея конвоирането се извършва със специализирани автомобили, които на
основание чл. 11, ал. 2, са оборудвани с необходимите технически, свързочни и
помощни средства. Видът на тези автомобили за конкретния конвой се определя в
зависимост от изготвената оценка на риска, направения анализ на оперативната
обстановка по маршрутите на движение и конкретната конвойна задача – чл. 12,
ал. 2, а при необходимост се прилага и индивидуално конвоиране или използване
на специални клетки – чл. 14, ал. 1, т. 2. Има специфични изисквания за
поставянето на белезници по време на конвоирането в чл. 21, ал. 8 и за
проверката на автомобилите и настаняването на пътуващите в чл. 24 и чл. 25.
Изрично е посочено като недопустимо конвоираното лице да се заключва с
белезници или завързва по друг начин за отделни части на автомобила – чл. 25,
ал. 3. Следователно използването на обикновен предпазен колан, така както иска
да пътува ищецът, е недопустимо при действащата нормативна уредба, като
единствено се поставя конвоен колан на конвоирани лица, за които има
информация, че могат да отключват или да се освобождават от белезници. Що се
отнася до изискванията към комфорта при пътуване – твърдост на местата за
сядане, отопление и вентилация в конвойните автомобили, същият е съобразен със
специалните изисквания към тези автомобили и дори да причинява известно
неудобство на пътуващите, по своя характер и интензитет не може да се
квалифицира като нарушение по чл.
3, ал. 1 и 2
от ЗИНЗС.
В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че по отношения на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили
неимуществени вреди, а именно увреждане на здравето му и/или емоционално
страдание, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването
от свобода, както неоснователно претендира ищецът.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.
Законът
забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за
изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото
достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги
подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да е изтърпявал
наказание в неблагоприятни условия, рефлектиращи по посочения в исковата молба
начин върху душевното му състояние.
Съобразно изложеното, съдът приема, че неблагоприятните
последици от наличието на хлебарки и дървеници в спалното помещение, обитавано
от ищецът С.К.Ш.
в процесния период от 02.02.2021г. до 06.10.2021г., докато е изтърпявал наказание лишаване
от свобода в Затвора Бургас и ЗООТ „Дебелт-1“, по своя характер и интензитет не могат да се квалифицират
като нарушение по чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което му исковата му
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Необосновани и недоказани останаха и останалите твърдения на ищеца за наличие на бездействия
от страна на затворническата администрация, от които да са настъпили за него
неимуществени вреди, поради това, че същият е бил подложен на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Воден от горното, както и с оглед
обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия
състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно наличие на
осъществени незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган
и нанесени неимуществени вреди, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция е
основателно, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да е 100.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд – Бургас XIX-ти касационен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Ш., ЕГН **********, с адрес: ЗО „Дебелт“ към Затвора гр. Бургас,
чрез процесуален представител адвокат К. Стоянова А. – БАК, против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ при Министерство на правосъдието – гр.
София, с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на
10 000.00 лева, представляващо обезщетение за нанесените му неимуществени
вреди от бездействията на съответните административни органи и длъжностни лица
за времето на престоя му в Затвора Бургас, за периода от 02.02.2021г. до
06.10.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозирането на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.К.Ш., ЕГН **********, да заплати на ГДИН – София разноски за възнаграждение
на юрисконсулт в размер на 100.00 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.
Бургас, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: