Решение по дело №94/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 235
Дата: 18 септември 2023 г.
Съдия: Диан Григоров Василев
Дело: 20237200700094
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 235

гр. Русе, 18 септември 2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в закрито заседание на 18 септември 2023 г. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

като  разгледа  докладваното  от   съдията Василев  административно дело №94 по   описа   за  2023  година, за да се произнесе, взе предвид:

Основното производство по делото е било по реда на чл. 156 и сл. ДОПК (Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Настоящото такова е по реда на чл. 175 от Административно-процесуалният кодекс Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с §2 от ДР на ДОПК.

В Административен съд Русе е било образувано административно дело №689/2020г. след депозирана жалба от „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Две могили. Тя е била насочена срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001819005935-091-001/04.06.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи (ТД на НАП) гр. Варна, потвърден с Решение № 211/04.11.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи.

Решението на съда от 25.06.2021 год. по адм. дело №689/2020г. е било оспорено пред Върховен административен съд, по повод на което пред касационната инстанция е образувано адм. дело № 8632 от 2021 г., I о. Със съдебния си акт ВАС отменя решение №30/25.06.2021 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 689/2020 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Дан Индъстри Р" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в тази част.

В проведеното съдебно производство и спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, съдът съобразявайки назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза и заключението по нея, съответно задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение №6/27.10.2022 г. на ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд по т. д. № 6/2021 г. уважи частично жалбата на „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД в тази й част, досежно установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г. Произнесе се с решение №197/17.10.2023г.

На 01.08.2023г., в съда постъпва молба от ответника по спора - Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител - гл. юрисконсулт З. Е.. С молбата се иска поправка на допуснати от съда очевидни неточности в диспозитива на съдебното решение. Твърди се, че са налице очевидни неточности в диспозитива на съдебното решение, които не можело да се преодолеят с тълкуване на съдебният акт и същият да бъде изпълнен.

Конкретно се сочат следните мотиви и аргументи за исканата поправка: Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определял от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ. Относно годишния данък по чл. 49 от с.з., работодателят следва до 31 януари на следващата данъчна година да изчисли годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3 и да определи годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. На следващо място според записаното в молбата – счита се, че съдът в мотивите си не е посочил по периоди и фондове какви осигурителни вноски остават дължими от дружеството -  жалбоподател и какъв е размерът на отменените ЗОВ за всеки отделен фонд. В искането се казва още, че съдът е следвало да посочи безпротиворечиво по отделните данъчни периоди какъв е размерът на данъка, който определя на база събраните доказателства и правен анализ дължим от дружеството, както и размерът на отменената част от определените задължения за данъци, нещо, което не бил сторил. Това е причината за направеното искане за поправка на допусната от съда при постановяване на решение №197/17.10.2023г. очевидна неточност.

Ответната страна - „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, на която бе даден 7-дневен срок за отговор, не ангажира становище по искането.

Съдът, в настоящият си съдебен състав приема следното :

Искането за поправка на допуснати очевидни неточности е подадено от надлежна страна. Законодателят не е обвързал едно такова искане със срок, нито в АПК, нито в ГПК, затова то се явява допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

В какво същност се състои искането – съдът да посочи в диспозитива си по отделни данъчни периоди размерът на данъка, дължим от дружеството по различните фондове – ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК.

Предмет на адм. дело №94/2023 по описа на АС-Русе е ревизионен акт № Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна за установени задължения за „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г.

Вярно е, че в мотивите на РА, всички тези задължения са разгледани и самостоятелно, за всеки един от месеците, за които издателите на акта са преценили, че дружеството ги дължи - виж л.4-8 от РА  № Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г.

Така са описани и в диспозитива на РА – по месеци и по вид задължение.

В определението за назначаване на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, задачите към вещото лице бяха поставени по следния начин :  1. Какъв е размерът на задълженията по ЗДДФЛ, 33О и КСО по трудови правоотношения за данъчен период м.04.2017 г. – м.08.2019г. за периоди съгласно заповед за възлагане на ревизия, а също и като сбор за съответната данъчна година за лицата описани в РД и РА? 2. Какъв е размерът на задълженията по ЗДДФЛ, 33О и КСО по граждански договори за данъчен период м.04.2017 г. - м.12.2018 г. и по периоди съгласно заповед за възлагане на ревизия, а също и като сбор за съответната данъчна година за лицата описани в РД и РА? 3. При съобразяване на отговорите на предходните два въпроса, да определи какъв е размерът на задълженията, които се дължат от дружеството — жалбоподател и които са за сметка на дружеството — жалбоподател- осигурител.

В първоначалното определение на съда от 16 март 2023 год. бе дадена възможност на страните за допълнителни въпроси, поставени към вещото лице. Дори и липсата на указание не препятства страните да поставят такива, с оглед изясняване на действителната фактическа обстановка. След изменение на задачите, предвид молба за тяхното коригиране, подадена от адвоката на „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД, и след депозиране на заключението на вещото лице, прието и без възражения и от двете страни /по задача 4 е налице такова от гл. юрисконсулт Е., но тя не касае настоящия спор/, от страна на ответника по спора нямаше поставени нито нови задачи, нито въпроси досежно размерът на данъка, дължим от дружеството по различните фондове – ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК по отделни данъчни периоди.

Със своя съдебен акт - решение №197/17.10.2023г., АС-Русе действително, съобразявайки задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно решение №6/27.10.2022 г. на ОСС от І и ІІ колегия на Върховния административен съд по т. д. № 6/2021 г. и заключението на в.л. по така поставените задачи, прие, че ревизионен акт № Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, с която за "Дан Индъстри Р" ЕООД са установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г., следва да бъде частично отменен. Бяха определени от съда задължения на дружеството за данък върху доходите по ЗДДФЛ, по КСО /ДОО+ТЗ/, за ДЗПО – УПФ и към НЗОК в общ размер на 4 117.54 лева и съответните лихви-така, както и в.л.  бе изчислило в таблица 10 :

Таблица 10

Период

Данък, чл. 42 и чл.49,ал.5 ЗДДФЛ

ДОО+ ТЗ

ДЗПО- УПФ

НЗОК

Общо

2017 г.

473.08

344.72

126.00

216.00

1 159.80

2018 г.

1175.06

979.16

327.36

476.16

2 957.74

 

1648.14

1323.88

453.36

692.16

4 117.54

 

 

 

 

 

 

 

 

Безспорно е, че тези изчисления дават само общия резултат за съответната година по отделните задължения на дружеството по чл. 42/49 ЗДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ.

Така бе изписано и в диспозитива на съдебното решение : „ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03001819005935-091-001/4.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, с която за "Дан Индъстри Р" ЕООД са установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г. за сумата над 4 117.54 лева до 39 823.62 лева“.

Преглеждайки внимателно така постановения диспозитив, съдът няма как да определи, че в него е допусната очевидна неточност. Такава няма. Не е налице несъответствие между действителната воля на съда и външното й изражение, което несъответствие да бъде отстранено. Неточността означава неправилност, погрешно изписване или приемане на нещо.

Тук по-скоро може да се говори за непълнота, както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение, относно задълженията на дружеството по ЗДДФЛ, 33О и КСО по отделни месечни периоди. Тя се дължи и на липсата на такива подробни изчисления по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза за данък върху доходите по ЗДДФЛ, по КСО /ДОО+ТЗ/, за ДЗПО – УПФ и към НЗОК, дължими от „ДАН ИНДЪСТРИ Р“ ЕООД.

И въпреки че съдът е постановил отмяна на РА в частта, с която за "Дан Индъстри Р" ЕООД са установени задължения за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ за ревизираните периоди от 20.04.2017 г. – 31.08.2019 г. за сумата над 4 117.54 лева до 39 823.62 лева“, това произнасяне не е нито погрешно, нито неточно.

Както виждаме в молбата за поправка, искането е по-скоро заради липсата в диспозитива на посочване какви са задълженията на дружеството за данък по различните фондове – ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК, по отделни данъчни периоди. Такива изчисления има в заключението на вещото лице, в обстоятелствената му част, но то отново е свързано само и единствено с годишните задължения по ДОО, ДЗПО-УПФ и НЗОК, а месечните са само тези, които са направени и с РА и РД.

Това искане обаче не може да се подведе по знаменателя и определението на законодателя в чл.175, ал.1, пр. последно АПК – „очевидни неточности“.

Ето защо молбата за поправка на очевидна неточност не следва да бъде уважена.

Воден от горното и на основание чл.175, ал.2 от АПК, Административен съд – град Русе, трети състав

 

                           Р Е Ш И:

 

Отхвърля молбата на Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител - гл. юрисконсулт З. Е. за поправка на допуснати от съда очевидни неточности в диспозитива на съдебното решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

 

 

Съдия: