№ 12962
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110174242 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от А. Н. И. срещу „Фератум България“
ЕООД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната
страна да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания по
процесния договор, погасителен план и СЕФ за относимо, необходимо и допустимо,
поради което следва да бъде уважено.
Към исковата молба е приложен препис от процесния договор за предоставяне на
потребителски кредит, както и препис от сключения във връзка с него договор за
гаранция, поради което не е необходимо задължаването по реда на чл. 190 ГПК на
ответника да представи повторно договорите. Поначало платежното нареждане и
разписка за платени суми са в държане на наредителя на сумата, поради което
искането да бъде задължен ответникът да ги представи с неблагоприятните от това
последици, следва да се отхвърли.
С исковата молба са представени издадени разписки за платените суми по
процесния договор чрез EasyPay, поради което искането за издаване на удостоверение,
което да послужи пред третото лице за снабдяване със същите следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо.
Неотносимо за правния спор е обстоятелството колко на брой са сключените
договори между страните, поради което искането на ищеца за снабдяването му със
съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се отхвърли,
тъй като не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК. Ищецът е направил искане
за задължаване на ответника да представи справка от счетоводството си относно
извършените плащания, което е уважено от съда. Освен това с исковата молба са
представени писмени доказателства /разписки/ за платените суми, които не са
оспорени от ответника. На следващо място ответникът не оспорва факта, че
възнаграждението за гаранта не е част от формирания ГПР по договора, от една
страна, а от друга - за изчисляване на ГПР с включено възнаграждение за обезпечение
не са необходими специални знания.
1
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Фератум България“ ЕООД в едноседмичен
срок от съобщението да представи по делото справка от счетоводството си за всички
извършени плащания по процесния договор № ***/16.03.2023 г. и сключения във
връзка с него договор за гаранция погасителен план и СЕФ, като му УКАЗВА, че
непредставянето на документите може да се преценява съобразно разпоредбата на чл.
161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ищеца искане за задължаване по реда на чл. 190 ГПК
„Фератум България“ ЕООД да представи копие от процесните договори; искането за
допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с посочени в исковата молба
въпроси; искането за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
БНБ и пред EasyPay.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.04.2025 г.
от 10:40 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове, както
следва: 1/ установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит
***/16.03.2023 г. поради противоречието му със закона и 2/ осъдителен иск по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 5 лв., предявен като частичен от сумата от
общо 118,48 лв., заплатена без основание по недействителен договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
погасяването.
В условията на евентуалност на предявения главен установителен иск е предявен
установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността поради противоречие на закона на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от
Multitude Bank в полза на ответника.
Ищцата А. Н. И. твърди, че на 16.03.2023 г. сключила с ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № ***. По силата на
договора й била предоставена в заем парична сума в размер на 400 лв., която следвало
да върне в срок от 12 месеца. Сочи се, че уговореният ГПР бил в размер на 49,85 %. В
чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от Multitude Bank в полза на ответника, без да е посочено какъв е
размерът на възнаграждението за предоставеното обезпечение. Впоследствие ищцата
установила, че била начислена допълнителна такса за предоставеното обезпечение в
размер на 118,48 лева.
Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начисленото
възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР.
2
Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага
подробни съображения относно начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му
посочване в договора. В случай на отхвърляне на предявения главен иск за
прогласяване недействителността на договора, предявява евентуален иск - за
установяване недействителност по отношение на отделна негово клауза. Счита, че
недействителна между страните е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за поръчителя. Счита, че клаузата е в противоречие с
разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 5 лв., представляваща част от сумата от общо
118,48 лв., платена без основание по договора за потребителски кредит, ведно със
законна лихва от предявяването на иска до погасяването. Поради тези и останалите
подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Признава
факта на сключен между страните договор с посоченото от ищцата съдържание, но
счита, че същият не страда от посочените от ищеца пороци за недействителност.
Излага подробни аргументи относно това, че уговореното възнаграждение за
поръчител не следва да е включено в размера на ГПР. Сочи, че договорът за
поръчителство е сключен с друго юридическо лице – Мултитуюд Банк, поради което
не следва да бъде вземан предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договора
ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да
избере именно Мултитуюд Банк (Малта). Излага аргументи за недопустимост на иск за
прогласяване недействителността на договора за гаранция, тъй като бил сключен с
друго лице, които аргументи са неотносими в случая, тъй като такъв иск не е предявен.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По установителния главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит № ***/16.03.2023 г., който
противоречи на закона.
По осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в
размер на 5 лв., представляваща заплащане на суми по недействителен договор за
потребителски кредит, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е
имало основание за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане.
По установителния евентуален иск по чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146
ЗЗП вр. чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно
отношение по договор за потребителски кредит ***/16.03.2023 г., в който е уговорено
задължение за заплащане на възнаграждение/такса за обезпечение с поръчителство в
3
твърдения размер, която договорна клауза противоречи на закона.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че: 1) между страните е сключен договор за
потребителски кредит № ***/16.03.2023 г., по силата на който ищецът е получил в заем
сумата от 400 лв.; 2) в договора за потребителски кредит е предвидено задължение за
обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице, като е
предвидено заплащането на възнаграждение в посочения размер; 3) че
възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при
формиране на посочения в договора ГПР от 49,85 %.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4