Решение по дело №453/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 326
Дата: 19 юли 2021 г. (в сила от 19 юли 2021 г.)
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20211200500453
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Благоевград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500453 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от СВ. ИВ. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тр.м.“ № 25, чрез
особения представител адв. З.И., срещу решение № 91117/ 08.02.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 3080/ 2019 г. на Pайонен съд –
Благоевград, с което е признато ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл.415, от ГПК вр. с чл.410 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, ЧЕ СВ. ИВ. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тр.м.“ № 25
ДЪЛЖИ на „Кр.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. 1606, ул. „Ш. П.“ № 10, представляван от Р.В. –
управител, чрез юриск. Г.К. следните суми, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 8027/30.08.2019г., постановена по ч.гр.д. №
2293/2019г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: сумата в
размер на 300,00 лева /триста лева/- неизпълнено парично задължение,
произтичащо от Договор за кредит № **********, сключен на 11.11.2016 г.
1
между „4“ ЕООД (В.) и СВ. ИВ. П., прехвърлено от страна на „4“ ЕООД на
„Кр.Б.“ ЕООД по силата на Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 300, 00 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 59,25 лв. /петдесет и
девет лева и двадесет и пет стотинки/ – наказателна лихва за периода от
12.12.2016 г. до 22.11.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК СВ. ИВ. П., е
осъден да заплати на „Кр.Б.“ ЕООД сумата от 75, 00 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща направени от ищеца разноски по заповедното
производство, а както и сумата от 725, 00 лв. /седемстотин двадесет и пет
лева/, представляваща направени от ищеца разноски в исковото производство
пред РС.
Ответника С.П., чрез особения представител адв. И. обжалва така
постановеното решение на РС Благоевград с доводи за неправилност на
същото. Възразява, че в производството пред РС не са събрани доказателства
за съставянето на електронни документи във връзка с договора между
страните, нито за съдържанието им.
Особеният представител счита, че няма валидно сключен договор за кредит,
не е предоставен стандартен европейски формуляр на клиента и са нарушени
разпоредбите на ЗПК, тъй като за подписан документ електронният документ
се приема тогава, когато към него е добавен квалифициран електронен
подпис.
Поддържа, че не са представени доказателства за това, че ищцовото
дружество като доставчик е предоставил на ответника и задължителната
информацията за предоставяне на финансови услуги от разстояние, за да се
приеме, че той е обвързан от договора, на който се позовава ищецът.
Също така, не са представени доказателства, че ответника по иска като
потребител е реализирал правото си да се откаже от сключения договор в
срока, който му дава закона. Въз основа на това се възразява, че едностранно
извършеното от ищеца вписване на данните на ответника, които не носят
нейния подпис не се ползват с доказателствена сила. Поради това не може да
се приеме, че облигационното правоотношение е учредено.
2
На следващо място жалбоподателят поддържа, че макар да е извършено
плащане на касата на „Изипей“ в размер на претендираната сума в полза на
ответника, това не е индиция за сключване на договора. Възразява, че с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът не е доказал
при условията на напълно и главно доказване сключването на този договор,
както и клаузите по него.
По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът по въззивната жалба чрез процесуалния си представител
поддържа, че не е възможно генериране на договор без кредитополучателят
да е приел ОУ, както и без да е завършена регистрацията и генерирането на
приложения договор.
Поддържа, че в случая ответника е извършил именно тези действия и
така е сключил договор за кредит в електронна форма, по смисъла на чл. 3,
т.35 от Регламент на ЕС № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета
от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, както и съгласно чл.
3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. Според ответникът по жалбата, по този начин е спазена
писмената форма при съставяне на електронния документ и е удостоверено
електронното изявление на кредитополучателя.
Сочи, че възпроизвеждането на този документ върху хартиен носител не
променя характерът му и представеният по делото такъв представлява препис,
заверен от представящата го страна.
На последно място сочи, че тъй като процесният договор е реален договор, за
да се счита сключен е необходимо да има предаване на заемната сума от
заемодателя на заемополучателя, каквото е реализирано с плащане, доказано с
приложена разписка от 12.11.2016 г., с която заемната сума е преведена на
кредитополучателя в „Изипей“.
Изложеното мотивира искане за отхвърляне на иска и потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лева.
3
Въз основа на събрания от първоинстанционния съд доказателствен материал,
настоящият състав прие за установени следните факти :
Между СВ. ИВ. П. и „4“ ЕООД /опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка ,, В. “/, е бил сключен Договор за кредит
№********** от 11.11.2016 г., по реда на чл.6 от ЗПФУР /Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/ за сумата от 300.00 лв.
/триста лева/, за период от 30 дни с падежна дата - 11.12.2016 г. Уговорено е,
че сумата ще бъде получена от каса на Изипей.
Видно е от разписка за извършено плащане 2000000114335704 от 11.11.2016
г. „4 финанас“ ЕООД е наредило превод чрез Изипей в полза на ответника
СВ. ИВ. П. в размер на 300,00 лв., като основанието за нареждане плащането
на сумата е посочен номера на сключения между страните договор –
9900555001от 10.09.2015 год., а получаването на паричната сума от 300, 00
лв. от ответника с наредител – В. се установява от заверено копие от разписка
с № 07000505672390 от 12.11.2016г.
Към сключения договор при Специални условия се прилагат клаузите на
Общите условия на договора за кредит, съставени и обявени от кредитора.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно
установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на
нови доказателства по см. на чл.266 ГПК подробното й преповтаряне от
настоящият състав се явява безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК препраща
към констатациите на РС.
Въз основа на изложените факти, Благоевградският окръжен съд приема
следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД:
Договорът, обвързващ страните в производството, е договор за потребителски
кредит, който е подвид на договора за заем. Предвид това, той е реален
договор и за да се приеме, че е сключен, следва да има предаване на сумата по
договора от кредитора на кредитополучателя. В казуса предаването на сумата
от 300лв. е доказано от разписката № 07000505672390 от 12.11.2016г. за
извършено плащане от наредителят "4финас" ЕООД в полза на
4
кредитополучателя. По този начин кредиторът е изпълнил своето задължение
по договора и е без значение дали сумата е изтеглена и как е усвоена от
кредитополучателя. Горното категорично доказва сключването на процесния
договор за кредит.
Същият е сключен по реда на специален закон, уреждащ договори, при които
договорът се приема за сключен с включването му в системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора(доставчика), при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Тази легална дефиниция,
съдържаща се в чл.6 от ЗПФУР покрива и процесният договор за кредит.
На следващо място съдът счита, че ищецът е доказал изпълнението на
задълженията от кредитора като доставчик на финансова услуга от
разстояние, възложени му от чл. 18 от ЗПФУР.
Видно е от разпечатката на хартиен носител на договора за кредит, че към
същия са приложени общите условия на кредитора по този вид договори, в
които изрично е уредено, че за да извърши регистрация на профила си,
кредитополучателят трябва да се запознае и да приеме тези общи условия,
както и че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителна
договорна информация е налична на началната страница на кредитора и е част
от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере
конкретна сума и срок за връщане на кредита. Общите условия съдържат и
изрична разпоредба, че с натискането на бутона "Подпиши" се счита, че
кредитополучателя е подписал освен всяка страница на договора и ОУ, които
му се предоставящ на PDF формат, както и че със същото действие
потвърждава, че е прочел и приел, както условията по договора за кредит,
така и бланката на Стандартния европейски формуляр.
Ответника не проведе насрещно доказаване, че се е отказал от договора в
срока по чл. 12, ал.1 и ал.2 от ЗПФУР, както и че е погасил задълженията си
по договора изцяло или частично, към датата на падежа на задължението за
главница или по - късно, включително и след предявяване на исковете.
Предвид изложените доводи решаващият състав счита, че е доказана
5
облигационната обвързаност между кредитора "4" ЕООД и С.П., поради което
последния дължи връщане на предоставената му заемна сума в размер на
300лв.
По иска за заплащане на лихва за забава :
Съгласно чл. 13.2 от приетите по делото Общи условия на договора за кредит
на „4“ ЕООД, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от
страна на кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорния лихвен процент в размер на законната лихва върху
неизплатената сума за периода на просрочие, предвид което и тази претенция
е основателна за сумата от 59, 25 лева за периода от 12.12.2016 г. до
22.11.2018 г..
Ето защо решението по отношение на този иск също е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Не е налице, твърдяното във ВЖ нарушение на императивни материални и
процесуални норми. Решението на РС е правилно, като на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав за пълнота препраща и към мотивите, изложени от
РС.
Изводите на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение досежно
посочените по – горе искове, срещу които се възразява в жалбата. Същото
следва да се потвърди по съображения, основани на препращане към
мотивите на районния съд. Оплакванията в жалбата не намират опора в
закона и на събраните доказателства. Релевантните за казуса факти са
изяснени от Районен съд Благоевград. Въз основа на тях, първата инстанция е
формирала правилен правен извод за основателност на претенциите, с които е
била сезирана.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на повдигнатия спор.
С оглед изхода от въззивната проверка, въззивника следва да бъде осъдена да
заплати разноските по делото за особен представител в размер на 300, 00лв. и
юрисконсултско възнаграждени за изготвяне на отговор на въззивната жалба
6
в размер на 200лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 91117/08.02.2021г. по гр.д. № 3080 по описа за
2019г. на районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА СВ. ИВ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград,
ул. „Тр.м.“ № 25 да заплати на "Кр.Б." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.С., ул.“Ш. П.“ №10, управител Р.В. сумата от
общо 500,00 лв., представляваща разноски в производството пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7