ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
1480
гр. Пловдив, 17.07.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ
състав, в закрито заседание на седемнадесети юли, две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 2159 по описа на съда за
2019 год. намери следното:
Производството е
по реда на чл.60, ал.5 от АПК, във връзка с чл.188 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на “Елсол ОЙЛ“ ООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление в гр.Пловдив против Разпореждане
за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 393-0028990/03.07.2019 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с която е определена
принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – автомивка на самообслужване, състояща се от две клетки, находяща се в гр.***стопанисван от жалбоподателя и забрана
за достъп до обекта за срок от два дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1
от ЗДДС.
В жалбата се
навеждат подробни доводи, които са относими по
същество към преценка законосъобразността на заповедта за налагане на
принудителна административна мярка, като се излагат съображения за липса на
установено от органите по приходите административно нарушение, неиздаването на
наказателно постановление за нарушението, липса на мотиви за налагане на
мярката, както и неправилност и незаконосъобразност на мотивите, свързани със
срока й. По отношение на допуснатото предварително изпълнение се сочи, че не е
налице изобщо засягане на особено важен държавен или обществен интерес, предвид
въведената организация за отчитане на продажбите в обекта автомивка чрез регистриране
на всяка покупка на свързаното с НАП фискално устройство. Твърди се липса на
мотиви за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Прави се искане за
отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на ЗНПАМ и
същевременно спиране на допуснатото предварително изпълнение по реда на чл.60,
ал.6 от АПК. Претендира се присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Съдът, със свое
разпореждане от 16.07.2019 г. е изискал незабавно представяне от
административния орган на пълната административна преписка по издаването на
обжалваното разпореждане за предварително изпълнение. Същата е постъпила в съда
на 17.07.2019 г. в 14,51 ч.
От ответния
административен орган по делото, чрез юрисконсулт Стаматова, е депозирано ведно
с изисканата преписка и писмено становище, като жалбата е счетена за
неоснователна с изложени подробни доводи
за съобразяване на обжалваното разпореждане със специалните изисквания на закона,
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендиране присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка, ведно с разпореждането за предварителното й изпълнение е
връчена на жалбоподателя на 15.07.2019 г., съгласно приложена разписка, в която
е посочено и че запечатването на търговския обект ще бъде осъществено на 18.07.2019
г. в 16,30 часа. Жалбата против разпореждането, с което се допуска
предварително изпълнение, е депозирана в съда на 16.07.2019 г. Следователно и
същата е подадена
в предвидения за това законов срок по чл.60, ал.5 от АПК, изхожда от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен и поради това е подадена при наличието на
правен интерес. Ето защо и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество и с оглед на приложените по делото писмени доказателства, съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Предмет
на спора е издаденото на основание чл.60, ал.1 от АПК, вр.
чл.188 от ЗДДС Разпореждане на Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив в
ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително
изпълнение на издадения от него административен акт - Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 393-0028990/03.07.2019 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП, с която
е определена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект
– автомивка на самообслужване, състояща се от две клетки, находяща
се в гр.***стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до обекта за срок
от два дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като
основание за постановяване на мярката и допускането на нейното предварително
изпълнение е посочено, че при извършена оперативна проверка на търговския обект
на 25.06.2019 г. е констатирано, че търговецът, в качеството му лице по чл.3 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ е допуснал нарушение, като не е въвел в обекта
фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен
носител. Отразено е, че при извършената
проверка е установено, че за извършваните в продажби на услуги в обекта с
апарат на самообслужване не се издава
фискална касова бележка на хартиен носител, така, както изисква чл.3, ал.9 от
Наредбата, като обектът представлява автомивка на самооблслужване
с 2 бр. клетки с 1 бр. вградено ФУВАС, което няма възможност за отпечатване на
фискална касова бележка и е такова по чл.2, ал.2, т.5 от Наредбата, при което
фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей. Отразено
е също, че констатациите са направени въз основа на контролна покупка и е
установено, че е налице нарушение по чл.3, ал.9 от Наредба Н -18/2006г. на МФ,
във вр. с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.
За да обоснове необходимостта
от издаване на оспореното разпореждане, ответният административен орган е
посочил съображения, свързани с предвиденото в чл.60, ал.1 от АПК основание
защита на особено важни държавни интереси.
Наличието на тази предпоставка за допускане на предварително изпълнение административният
орган обосновава в мотивировката на разпореждането за предварително изпълнение
с посочване на обстоятелството, че следва да се съобразят разпоредбите на
чл.186 и чл.187 от ЗДДС, според които следва да се налага ПАМ в конкретно
определени случаи и във връзка с преустановяване или предотвратяване на
административни нарушения и последиците от тях, поради което и те имат
превантивен характер. Изложени са конкретни и подробни аргументи, свързани с
това, че с оглед характера на нарушението същото води до съществено нарушение
на фискалната дисциплина и това обосновава държавния интерес от незабавно
преустановяване на противозаконната практика в дейността на контролираното
лице. Посочено е, също така, че
неспазването на задължението за издаване хартиен документ за всяка продажба
води до негативни последици за фиска, предвид това,
че възпрепятства приходните органи да осъществят контролните си функции, като
се препятства проследяване на търговския оборот в цялост. Взето е предвид работното
време на търговския обект, засиления интерес към предлаганите услуги поради
ниските им цени, интензивния човекопоток, което предполага реализиране на
значителни обороти. Като допълнително основание за допускане предварително
изпълнение на ПАМ е посочена съществуващата опасност от допускане на ново
нарушение от същия търговец в хода на дейността му, което би довело до
съществено нарушение на фискалната дисциплина.
Оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, като
се има предвид и приложената към преписката оправомощителна
заповед на ИД на НАП.
Според съда оспореното
Разпореждане за предварително изпълнение на издадената Заповед за ПАМ е
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС,
издадената Заповед по чл. 186, ал.1 от ЗДДС, с която се налага ПАМ, подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при наличие на
предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. Затова и за да пристъпи към допускане на предварително
изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ, административният орган
следва да съобрази обективното наличие на тези предпоставки и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага с оглед на някои, или всички от тях, предвид това, че същите не са
дадени кумулативно от закона.
Според съда в случая административният орган е обосновал в
достатъчна степен с изложените подробни мотиви, касаещи предварителното
изпълнение на ЗППАМ, наличието на една от посочените в разпоредбата на чл.60,
ал.1 от АПК предпоставки, а именно защита на особено важни държавни или
обществени интереси, което само по себе си се явява достатъчно основание за
допускане предварителното изпълнение на принудителната мярка. Налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността
при реално реализирани продажби, безспорно представлява защита на особено важни
държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на
приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна
бюджетна система. С оглед характера на осъществяваната дейност, а именно продажби
на услуги чрез автомат на самообслужване, които не са с развлекателен характер и поради засиления търговски интерес към подобни продажби именно предвид
достъпните цени на същите, с цел
защита на държавния интерес, свързан с гарантиране постъпленията на реално дължимите данъци, законодателят е въвел специални изисквания при осъществяването на търговията с тях и допълнителни задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите им. Неизпълнението на едно от
тези задължения от страна на
проверяваното лице, а именно
неиздаването на фискална касова бележка на хартиен носител, изискуемо съгласно
чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ, действително практически възпрепятства проследяването на реализираните продажби на услуги в обекта като възможност за
извършване на сравнение по количество и стойност на услугите, което от своя
страна непосредствено води да негативни
последици за фиска.
Възраженията
на жалбоподателя по същество, с които се оспорва нарушението, са относими към преценка законосъобразността на ЗНПАМ, поради
което и не следва да се обсъждат от съда в настоящото производство, в което
преценката се свежда до наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът обаче намира за нужно да посочи, че събраните към момента по преписката
доказателства сочат действително на данни за допуснато нарушение по Наредба
Н-18/2006 г., а представените от жалбоподателя с жалбата му доказателства не
опровергават тези изводи, доколкото е видно и от уведомлението от сервизното дружество,
че фискалните устройства, които се ползват от жалбоподателя действително не позволяват
изпълнението на изискването на чл.3, ал.9 от Наредбата. Впрочем, фактът, че при установеното в обекта
на контрол ФУВАС има възможност за визуализация на дисплея на фискална бележка,
не отменя задължението по чл.3, ал.9 от Наредбата за издаване на фискална
бележка на хартия, което е предвидено изрично от законодателя именно поради
характера на извършваната продажба – на услуга, различна от тази с
развлекателен характер.
В случая, както се каза, е налице второто от
основанията, посочени в разпоредбата на
чл.60, ал.1 от АПК – защита на особено важен държавен интерес, а именно
интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на
продажби на услуги. В тази насока следва да се има предвид и че констатацията
за липса на възможност за издаване на фискална касова бележка, съгласно
изискванията на Наредбата, води до невъзможност за извършване на контрол по
отношение спазването и на останалите изисквания на Наредбата. Неизпълнението на
задължението за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка на услуга, винаги засяга важни държавни интереси,
доколкото е свързано пряко с отчитането на приходите от задължените лица и
заплащането на данъци върху действителния им размер. С нарушението търговецът
нарушава освен това еднаквите условия, създадени от законодателството за всички
стопански субекти, като получава предимство пред тези от тях, които отчитат в
пълен обем приходите си. Обстоятелството, че търговецът не е
издал фискален бон при продажба в проверения обект в деня на извършената
проверка, препятства възможността за проследяване и сравняване на данните за
реализираните обороти и затова, макар в издадения АУАН да е посочено, че
установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, то понеже се
отразява върху фискалната дисциплина, свързано с нарушение реда за отчитане на
продажби, косвено води до ощетяване и на фиска.
Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а
от там и за държавата и обществото е именно разпореждането за предварителното
изпълнение на ПАМ /в този см. Определение № 10733/2017г. по адм.
д. № 9163/2017г. на ВАС/.
Обсъждането
на хипотезата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, посочено в жалбата е без значение за
настоящото производство, доколкото от нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС следва,
че прилагането на принудителна административна мярка е независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, като производството по издаване на
наказателно постановление е отделно и независимо от това по издаването на
ЗНПАМ.
Иначе
съдът счита, че целта на
предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка е
различна от тази на самата ПАМ, поради което е недопустимо мотивиране на акта
по чл.60, ал.1 АПК и с постигане на целите на ПАМ - предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, доколкото тези мотиви имат
отношение към самата заповед за прилагане на мярката. Така описаните в
разпореждането по чл.60 ал.1 от АПК цели кореспондират с целите на ПАМ по смисъла на чл.22 ЗАНН, които са
различни от необходимостта да се промени незабавно с издаване и връчване на
акта досегашното фактическо положение.
Независимо от изложеното обаче, както се каза, налице
е една от предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, а именно наличието на особено
важен държавен интерес, който следва да бъде защитен с допускането на
предварително изпълнение на ПАМ, което се явява достатъчно основание за
преценка законосъобразността на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение на ЗНПАМ.
Като
е мотивирал достатъчно ясно и подробно наличието на посочената предпоставка за
допускане предварителното изпълнение, административният орган е постановил един
законосъобразен акт, позовавайки се на
конкретно посочени факти и обстоятелства, констатирани в проверения обект. Ето
защо и жалбата в частта и относно искането да се отмени допуснатото
предварително изпълнение ще следва да се отхвърли.
Според чл.60, ал.5
от АПК жалбата срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение не спира изпълнението,
но съдът може да го
спре до окончателното
й решаване. В
тази връзка е направено
и искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното решаване на спора
по настоящата жалба, обосновано на твърдяната незаконосъобразност на оспорваното
разпореждане. По отношение на това искане съдът намира,
че неговото евентуално удовлетворяване предполага наличие на особено важен
за жалбоподателя интерес, който, преценен и съпоставен с основанията за допуснатото предварително изпълнение, да обоснове необходимост от по-ефективна защита. В тежест на адресата на
принудителната мярка е да докаже наличието
на особено важен за него
интерес, който да налага спиране
на изпълнението на заповедта. Съобразно с основния принцип в административния процес,
посочен в чл.6, ал.2 от АПК, съдът намира, че в случая интересите на
жалбоподателя не могат да се противопоставят по значимост на интереса на фиска. Жалбоподателят не е и посочил конкретни права и
законни интереси, които да твърди да са засегнати повече от необходимото за
целта, за която се издава актът. По тези съображения съдът приема, че
допуснатото предварително изпълнение не е нарушило принципа за съразмерност на
мярката със засегнатия интерес. Предвид горното следва да се приеме, че не са
налице основания за уважаване исканото спиране на допуснатото предварително
изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен
акт.
От
ответника по делото се претендират разноски в минимален размер. Производството
се развива по реда на АПК, съгласно изричната разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗДДС, поради което следва да се присъдят разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК.
В този случай присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се основава на нормата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл.37 от ЗПП, поради което следва да
се присъдят разноски в минималния предвиден в Наредбата за заплащане на
правната помощ /чл.24/ размер от 100 лева.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елсол
Ойл“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление в
гр. Пловдив против Разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-
393-0028990/03.07.2019 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е определена принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване, състояща се от
две клетки, находяща се в гр.***стопанисван от
жалбоподателя и забрана за достъп до обекта за срок от два дни на основание
чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Елсол Ойл“ ООД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК- 393-0028990/03.07.2019
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП до приключване
на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.
ОСЪЖДА „Елсол Ойл“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление
в гр.Пловдив, ул.“*** да заплати на ТД на НАП –
Пловдив сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :