Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Калина Станчева в.гр.дело № 5007 по описа
за 2021 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20273858/11.12.2020 г. по гр. д.
№ 22731 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2009588/05.06.2020
г. на Р.Н., А.-Г.Х.и Е.Д.Н., и тримата със съдебен адрес:*** срещу "Б.Е.Е."ООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 79 вр. с
чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 93, ал. 1 от Закона за туризма вр. с чл. 7, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за заплащане на
всеки ищец на сумата от по 400 евро, представляващи обезщетение за вреди от забавен
полет № BGH
5595 от град Бургас до град Тромсьо,
Лангнес, на 15.08.2017 г. Съобразно изхода на спора е разпределена
отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от ищците е осъден да заплати на "Б.Е.Е."ООД
сума в размер на 33,33 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 25007961/18.01.2021 г. по регистъра на СРС, от ищците Р.Н.,
А.-Г.Х.и Е.Д.Н., чрез процесуалния им представител - адв. М.Х. от САК. Изложили
са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочили са, че в случая
отхвърляне на исковите претенции се дължи единствено на допусната в исковата
молба техническа грешка, доколкото действително в последната са изложени
твърдения за закъснение по процесния полет /№ BGH 5595/, а видно от приетите по делото писмени
доказателства всъщност се касае за полет № BGH 5021. На следващо място от приобщените в хода на
процеса писмени доказателства безспорно се установявало наличието на валидна
облигационна връзка между страните, като закъснението на полета от 15.08.2017
г. било с повече от три часа. Акцентира, че допуснатата техническа грешка не
следва да се отразява на крайния извод на съда, тъй като решаващата инстанция
следвало да съпостави обстоятелствената част на исковата молба с приетите по
делото писмени доказателства, да констатира несъответствието в номерацията на
полетите, а оттам да укаже на ищцовата страна да прецизира твърденията си. С
оглед горепосоченото, уточняват, че забавата касае полет № BGH 5521. Отправят молба до въззивната инстанция да отмени
обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи исковете в
цялост. Претендирали са разноски.
Въззиваемият ответник по исковете "Б.Е.Е."ООД,
ЕИК ******, в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си
представител – юрк. Д., е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението е
правилно. Посочил е, че ищците не са успели да докажат твърденията си, нито са
представили по делото писмени доказателства в подкрепа на същите, както са
изискванията по Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета. Обръща внимание,
че едва пред настоящата въззивна инстанция ищците се позовават на допусната
грешка от технически характер, защото полетът бил в действителност с номер BGH 5021, а не първоначално посоченият - полет № BGH 5595, считайки последното за недопустимо и
преклудирано. Доколкото разминаването в индивидуализацията на полета между
изложеното в исковата молба, от една страна, а от друга, в представените към
нея писмени доказателства, не съставлява нередовност на исковата молба, за
първостепенния съд не е било налице задължение да остави производството без
движение и да укаже на ищците да отстранят констатираното противоречие, без да
е надлежно сезиран за това. Допълва, че въпросното несъответствие може да се
съобрази само във връзка с доказаността на заявените от ищците претенции. Съдът
няма задължение да указва на страните, че представените от тях доказателства не
установяват търдените от тях факти. С оглед всичко изложено, намира обжалвания
акт за законосъобразен и правилен, поради което и моли да бъде потвърден. Претендирали
са разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, IV-Б
въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. № 2009588/05.06.2020 г. на Р.Н., А.-Г.Х.и Е.Д.Н., и тримата със
съдебен адрес:*** срещу "Б.Е.Е."ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, с правно основание чл. 79 вр. с
чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 93, ал. 1 от Закона за туризма вр. с чл. 7, § 1, буква "а" от Регламент (ЕО)
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за заплащане на
всеки ищец на сумата от по 400 евро или 1 200 евро общо, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2020 г. /депозиране на
исковата молба/ до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди
от забавен полет № BGH 5595 от град Бургас до град
Тромсьо, Лангнес, на 15.08.2017 г., като им се присъдят и съдебни разноски.
Навели са твърдения, че са сключили договор за въздушен превоз за полет с
ответника, изпълняван на 15.08.2017 г. по маршрут Бургас, България – Тромсьо,
Лангнес. Полетът обаче бил изпълнен със закъснение, като вместо самолетът да
кацне в Тромсьо, Лангнес в 19:10ч., както било по разписание, това станало със
закъснение повече от 3 часа. Разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг било 3070 км. Ищците предявили извънсъдебно
претенция за изплащане на обезщетението към превозвача. Той обаче въпреки че
признал за закъснението, отказал да извърши плащане. Обосновават, че са налице
предпоставките по Регламента за изплащане на обезщетение, като ищците понесли
сериозни вреди, изразяващи се в безпокойство, неудобство, необратима загуба на
време спрямо първоначалния пътен план. Претендират съдебно-деловодни разноски.
В срока, установен в чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът "Б.Е.Е."ООД, ЕИК ******,
чрез юрк. С.Д., е подал отговор на исковата молба, вх. № 2009588/05.06.2020 г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Обяснява, че на
15.08.2017 г. не е изпълнявал полет с посочения от ищците номер по тяърдения от
тях маршрут. Поради тази причина нямало как въобще да е налице закъснение.
Дружеството никога не било признавало наличието на закъснение. Покана за
плащане била получена едва на 12.02.2020 г., но по нея нямало произнасяне, тъй
като от страна на ищците не били представени изисканите от тях документи. В
тази връзка се уточнява, че би следвало подаването на исковата молба да следва
заявен отказ да се изплати обезщетение, респективно непроизнасяне в продължение
на два месеца след искането. Ето защо намира, че и настоящото дело е
преждевременно заведено. Претендират се сторени разноски за юрисконсулт.
По делото е приета бордна карта издадена от
ответника "Б.Е.Е."ООД за пътниците Р.Н., А.-Г.Х.и Е.Д.Н. за полет № BGH 5021 за 16:00 ч. на 15.08.2017 г. по маршрут Бургас - Тромсьо.
Страните по делото не спорят, че разстоянието
между летище Бургас и летище Тромсьо, изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, възлиза на 3070,00 км.
Приета е покана, товарителница, съгласно
които на 12.02.2020 г. до ответника е изпратена покана от ищците и други лица за
плащане на обезщетение от по 400 евро на всеки ищец за закъснял с повече от 3
часа полет № BGH 5021 за 16, 00 ч. на 15.08.2017
г. по маршрут Бургас - Тромсьо.
Приети са неоспорени от страните извлечения
от кореспонденция по електронна поща, съгласно които ищците чрез пълномощник са
поискали от ответника да им изплати обезщетение за закъснял с повече от 3 часа
полет № № BGH 5021 за 16, 00 ч. на 15.08.2017
г. по маршрут Бургас - Тромсьо, като на 01.09.2017 г. ответникът е отговорил,
че задълженията му следва да бъдат отменени поради факта, че забавянето е било
3 часа и 20 минути, а причината за това е с технически характер. Според ОУ за
пакетно пътуване 8.2., обезщетение се изплаща за закъснение над 8 часа.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото
решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 7, т. 1 буква "б" от Регламент (ЕО) №
261/2004 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване
и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение
на полети.
При така предявения иск в тежест на ищците е
да установят, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004 г., че ищците са пътници, които заминават от летище,
съответно заминават до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че са изпълнили
задълженията по договора, като са се явили навреме за полета, заплатили са
възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със закъснение повече от
три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което и
имат право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004, че полетът е била над 1 500 км., като установеният
размер на обезщетението е по 400 евро за всеки.
В тежест на ответника е да докаже заплащането
на претендираните обезщетения в пълен размер, съответно наличието на други
обстоятелства, които го освобождават задължението за плащане.
Така пренесен пред въззивната инстанция, спорът
между страните се свежда до това дали погрешно посоченият номер на полета в
обстоятелствената част на исковата молба /полет с № BGH 5595/, неотговарящ на номера на полета, описан във
всички писмени доказателства по делото /полет с № BGH 5021/, е порок, изискващ служебна намеса на съда.
В
исковата си молба ищците претендират обезщетения за забава на полет № BGH 5595.
Видно от приобщените в хода на първоинстанционното производство доказателства /билети
и бордни карти/ обаче ищците не са се намирали в облигационна връзка с
ответното дружество по повод сключен договор за полет с подобен номер. Отделно,
след извършена служебна проверка от служител на Летище Бургас, се установява,
че безспорно полет с № BGH 5595 не е изпълняван от летище Бургас на 15.08.2017 г.
Несъответствието в индивидуализацията на полета между изложеното в исковата
молба, от една страна, и представените към нея писмени доказателства, от друга
страна, не съставлява нередовност на исковата молба, за която съдът следва да
следи служебно по смисъла на чл. 101 ГПК и чл. 129 ГПК.
Съобразно новелата на чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са
достатъчни, за да установят те твърденията, респ. възраженията си. Той има
задължение само да следи дали представените доказателства са допустими /така
прието и в решение № 314/13.07.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. на ВКС, 4-то гр.отд./.
Следователно наведеното от страна на въззивниците възражение, че
първостепенният съд бил длъжен да съзре техническата грешка в претенцията,
депозирана с исковата молба, съответно да констатира съществуващото разминаване
в номерацията на процесния полет и да даде указания на ищците да отстранят
допуснатата неточност, е неоснователно. Приетите доказателства не установяват
валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници № BGH 5595 и
той да е изпълнен със закъснение. В този смисъл предявените искове са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на
крайните изводи на настоящия състав с тези на районния съд, то решението на СРС
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в
тежест на въззивниците следва да се поставят разноските на въззиваемия в
производството пред СГС в размер на общо 100 лв. за осъществено юрисконсултско
представителство, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и при
съобразяване материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на
същото.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20273858/11.12.2020 г., постановено по гр.
д. № 22731 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 173-ти състав.
ОСЪЖДА Р.Н., роден в Лопа, Норвегия, паспорт № ******г., А.-Г.Х., родена в Лопа, Норвегия, паспорт № ******г. и Е.Д.Н., родена в Норвегия,
паспорт № ******г., и тримата със съдебен адрес:*** да заплатят на "Б.Е.Е."ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи съдебни разноски в
производството пред СГС.
Решението е окончателно на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.