№ 984
гр. Бургас, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120204169 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. П...., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 755619-F721589/13.02.2024 г., издадено от директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл.
261, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 200 лв.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Й. П. от
БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Ч....,
която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 16.08.2023 г. на жалбоподателката е съставен акт за нарушение за това, че в
качеството й на управител на „Т....“ ЕООД, ЕИК ......, с бездействието си е допуснала
представляваното от нея дружество - данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши
нарушение на разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, като не подаде в законоустановения
1
срок - до 30.06.2023 г., годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, за определяне
на годишната облагаема печалба (загуба) и облагане с годишен корпоративен данък за
календарната 2022 г. Годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2022 г. е
подадена по електронен път на 11.07.2023 г. Декларирано е, че за данъчния период данъчно
задълженото лице има общо приходи в размер на 938045,79 лв., общо разходи 736304,44 лв.,
данъчна печалба от 204948,90 лв. и годишен корпоративен данък от 20494,89 лв.
На 13.02.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. Д.
и Д... Г...., както и от писмените доказателства по делото.
При съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД на
НАП - Бургас. От формална страна са налице реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и по чл. 57 от
ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение и наказателното
постановление са издадени при спазване на производствените правила, в сроковете по чл. 34
от ЗАНН, като и в двата акта са налице задължителните законови реквизити.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които
се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за
данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна
декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото
лице.
Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължено лице, което не подаде
декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или
обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до
неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с
имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, представляващият данъчно задълженото лице,
включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място
на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с
действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва
с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
По делото се установи, че „Т....“ ЕООД е лице, което е данъчно задължено по ЗКПО, и
съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО е задължено да подава годишна данъчна
декларация в срок до 30 юни на следващата година в ТД на НАП по регистрация. Установи
се също, че жалбоподателката е представляваща посоченото търговско дружество и с
бездействието си е допуснала управляваното от нея търговско дружество да не подаде
декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в срок. В случая се касае за годишна данъчна
2
декларация за 2022 г., която е трябвало да бъде депозирана най-късно до 30.06.2023 г.
Годишната данъчна декларация за финансовата 2022 г. не е била подадена в този срок, а на
11.07.2023 г. по електронен път. С оглед на което жалбоподателката е осъществила състава
на нарушението по чл. 264, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 92, ал. 1 и 2 от ЗКПО.
Административнонаказващият орган правилно е отнесъл фактите към нарушената
правна норма и към тази, регламентираща административното наказание по чл. 264, ал. 1 от
ЗКПО, съгласно която, представляващият данъчно задълженото лице се наказва с глоба в
размер от 200 до 1000 лв. Санкцията е в минималния размер от 200 лв. и следва да се
потвърди.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че поведението й не е
съставомерно, защото се дължи не на нейн пропуск, а на поведение на трето лице, което
следвало да подаде декларацията. Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно
причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Жалбоподателката е следвало да
организира дейността си по начин, който да й позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Същата следва да осъществява подбор на лицата, на които е възложила изпълнението на
част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията
им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на функциите им.
Съдът намира, че случаят не е маловажен, тъй като настоящото деяние не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на този вид нарушения. То
е формално, на просто извършване, и продължителността на закъснението, в случая, е без
значение за обществената опасност на деянието. Липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларацията не може да послужи за установяване на
признаците на маловажност, защото във фактическия състав на нарушението вредните
последици не са елемент от обективната му страна, т. е. тяхната липса или наличие не влияе
върху съставомерността на деянието. Предвид на това, съдът намира, че извършеното
деяние не разкрива признаците на маловажност, поради което и не са налице основания за
отмяна на НП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно, а
наложената санкция справедлива, поради което и НП следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 и 5 от
ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е издал акта (както е в случая),
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в
3
размер от 80 до 150 лв. Предвид извършените действия, съдът счита, че справедлив размер
на конкретното юрисконсултско възнаграждение се явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 755619-F721589/13.02.2024 г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което на
жалбоподателката А. И. П.... е наложена глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателката А. И. П...., ЕГН **********, да заплати в полза на
Национална агенция за приходите сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4