№ 1634
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200236 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 93
от 22.12.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на *** П. А. Г. с
ЕГН ********** на основание чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Аргументите се свързват с неправилното определяне на субекта на
нарушението, изпълнение на даденото предписание, липсата на предписание, което да
се отнася до трениране на отпадъците в контекста на правомощията на кметовете на
общини, делегирани по ЗУО. Твърди се всъщност да е извършено друго нарушение, а
правната квалификация за възприетото нарушение се претендира да е неправилна. От
фактическа страна се оспорват изводите в постановлението като твърдението е, че
констатираните при последващата проверка отпадъци са натрупани след извършване
на първата, както и че те са се намирали в имот, който не е общинска собственост, от
където и липсва задължение за жалбоподателя да го почисти. В заключение се моли да
бъде приложен института на „маловажния случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В
съдебно заседание се поддържат възраженията от жалбата, като се развиват
допълнителни, свързани с недоказване на елементите от обективната страна на
нарушение, включително и че замърсяването е било на имот общинска собственост.
Въз основа на всичко се претендира допускането на съществено нарушение още със
съставянето на констативния протокол и акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и оттам отмяна на обжалвания акт. Не се претендират разноски.
В проведеното открито съдебно заседание представител на въззиваемата страна
счита подадената жалба за неоснователна. Излага подробни съображения за
законосъобразното съставяне на АУАН и НП и становище по всички възражения от
1
жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На „Зелен телефон“ в РИОСВ Пловдив към МОСВ постъпил сигнал от „БТВ
Медиа груп“ с вх. № СЗТ368/26.10.2021 г. за забелязването на трактори, натоварени с
боклуци, които изхвърлят в полето в района на Индустриална зона Раковски (до с.
***). Затова на 26.10.2021 г. е извършена проверка от ***в, сред които и Н.А.,
съвместно с *** – з*** В. Ч.. На място е извършен обход и е констатирано
нерегламентирано замърсяване на площ от 2-3 дка, намиращо се в югоизточната част
на индустриалната зона, местност „Перселик“, предприятие „***“, със смесени битови
отпадъци, строителни отпадъци, едрогабаритни отпадъци, пластмасови опаковки,
части от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от
употреба гуми, биоразградими отпадъци и текстилни отпадъци (дрехи). По време на
проверката служителите на РИОСВ попитали представителя на Община Раковски за
собствеността на имота, върху който били разпръснати отпадъците и той посочил като
собственик самата община.
За проверката бил съставен констативен протокол № 0011027/26.10.2021 г., с
който е дадено предписание на *** за почисти констатираното нерегламентирано
замърсяване в коментирания район, като представи кантарни бележки за извършеното
извозване на отпадъците и да се предприемат мерки за недопускане на повторно
замърсяване със срок на изпълнение до 05.11.2021 г.
На 08.11.2021 г. била извършена контролна проверка от ***, включваща отново
Н.А., като този път присъствали *** Ч., Л. Ш – *** и служител на РУ – Раковски към
ОД на МВР Пловдив. Проверката имала за цел установяване изпълнение на
предписанията, така и по повод на образувана прокурорска преписка № 12828/2021 г.
по описа на Районна прокуратура Пловдив също по повод на натрупаните отпадъци.
Лицата констатирали на място, че е започнало почистване на терена в едната му част, а
именно от двете страни по протежение на черния път, в югоизточната част на
индустриалната зона в землището на с. ***, общ. Раковски, местност „Перселик“.
Констатирали, че в края на черния път, от лявата страна има струпани на купчини
голямо количество отпадъци с разнороден характер – смесени битови отпадъци,
строителни отпадъци, биоразградими отпадъци, земни маси, излезли от употреба гуми,
едрогабаритни отпадъци, части от излязло от употреба електрическо и електронно
оборудване. При проверката представителите на Община Раковски представили два
броя кантарни бележки № № 128044/28.10.2021 г. и 128027/28.10.2021 г. за извозването
на битови отпадъци. Представителите на Община Раковски отново потвърдили, че
теренът, на който са разпръснати отпадъците, е общински. За проверката бил съставен
констативен протокол № 0011152/08.11.2021 г.
Установява се, че образуваната пр. пр. № 12828/2021 г. е била прекратена с
резолюция на прокурор от Районна прокуратура Пловдив от 12.01.2022 г. Същата
резолюция е била изпратена на заинтересованите лица, като към момента на
приключване на съдебното следствие не са постъпили данни за връчването й на тях.
По направена справка в цифрова ортофото карта от ОСЗ – Раковски се открива
2
имот с № ***, собственост на „***“ ЕООД с начин на трайно ползване – друг вид
производствен, складов обект, с площ от 15.720 дка, местност „***“, в землището на с.
***. След сверка в същата карта на югоизток от посочения имот се наблюдават
натрупани отпадъци, за които се предполага, че попадат в имоти с № № *** от картата
за възстановената собственост на с. ***. Имот с № *** е собственост на Община
Раковски, а имот с № *** на „***“ ЕООД. Точното им установяване може да бъде
посочено след извършването на заснемане.
Въз основа на извършените проверки бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с № 77/29.11.2021 г., в който е отразено, че
жалбоподателят в качеството му на кмет на община е нарушил разпоредбата на чл.
156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО за това, че не е изпълнил дадено задължително
предписание в определения срок. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели
и отсъствието на представител на ***. За съставянето на акта му е била връчена покана
с изх. № 0-3949/17.11.2021 г. на 19.11.2021 г.. Връчен му е лично. Последният е
подписал АУАН без възражения. Постъпило е писмено възражение срещу акта с вх. №
0-4207/10.12.2021 г.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на
нарушителя била наложена на основание чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО глоба в
минимален размер на 2000 лв. за нарушението.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел Н.А. – актосъставител, и от писмените доказателства по делото –
АУАН, писмено възражение вх. № 0-4207/10.12.2021 г., покана изх. № 0-
3949/17.11.2021 г. ведно с известие за доставяне, постъпил сигнал на „Зелен телефон“
за нарушение на екологичното законодателство и предприети мерки, констатичен
протокол № 0011027/26.10.2021 г., разпореждане за възлагане на проверка от
27.10.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура Пловдив, констативен протокол №
0011152/08.11.2021 г., кантарна бележка № 128044/28.10.2021 г., кантарна бележка №
128027/28.10.2021 г., резолюция от 12.01.2022 г. по пр.пр. № 12828/2021 г., писмо от
Районна прокуратура Пловдив вх. № 20919/16.03.2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, писмо изх. № РД-12-02-966-1/2022 на Общинска служба по земеделие –
Раковски и Заповед № РД-72/19.04.2021 г. на МОСВ.
Актосъставителят в подробности описва констатираните на място обстоятелства.
Разказва за личните си впечатления, свързани с констатираните обстоятелства от
проверките, в това число мястото на натрупаните отпадъци, техните най-общи
характеристики, почистването на част от тях и непочистването на останалите,
съставянето на констативни протоколи, както и изявленията на представителите на
Община Раковски за собствеността на имотите, на които са натрупани отпадъците.
Показанията му съответстват на събраните писмени доказателства по делото и най-
вече на констативните протоколи. По тези причини съдът прецени, че показанията на
актосъставителя в цялост като вътрешно непротиворечиви, съответни на останалите
доказателства, последователни и подробни, поради което им се довери при
изграждането на фактическата обстановка по делото.
Не се възприеха при формиране на фактическата обстановка писмо изх. № 11-
03-34/15.03.2022 г. от Община Раковски и писмо изх. № 11-03-40/22.03.2022 г. от
Община Раковски, доколкото последните нямат доказателствена стойност. Те не носят
информация за предмета на доказване, тъй като в съдържанието им е посочено, че няма
данни за изисканите от съда факти.
Относно приложението на процесуалните правила:
3
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо
съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са
съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите
актове и да нарушават правата на жалбоподателя, така че да последват изводи за
незаконосъобразност на постановлението и неговата отмяна.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените
обстоятелства, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице, за което е представена съответната
заповед, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, като
връчен лично на нарушителя. Съставен е в присъствието на двама свидетели, които са
посочени в него, и в отсъствието на нарушителя, за което последният е бил уведомен с
покана за явяване за съставянето му на 29.11.2021 г. В акта е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Дадено е право на жалбоподателя да
възрази в акта, от което той не се е възползвал при съставянето му. В 3-дневен срок
след това е упражнил правото си на писмени възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно закона, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както относно издаването на АУАН, така и на
НП. В съдържанието на постановлението се съдържат задължителните реквизити и не
се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни предписания в
определения за това срок.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно е ангажирана отговорността на *** за извършено
нарушение на ЗУО. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗУО кметът на общината
организира управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна
територия, съобразно изискванията на този закон и наредбата по чл. 22, а в ал. 3 от
същата разпоредба са посочени и отговорностите на ***, т.е. неговите задължения, а
след като отговаря за тези задължения и да понесе съответната отговорност в правния
смисъл на думата. В чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО е регламентирано задължението на ***
за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Съгласно
трайната съдебна практика това представлява единно задължение. За неизпълнение на
всяко едно правило за поведение по ЗУО, включително и на това задължение, въз
основа на констатирането им при извършена проверка директорът на РИОСВ или
оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен
срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения – чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Оттук и кметът на съответната
община като адресат на задължения и отговорности е субект на отговорността по чл.
113, ал. 3 от ЗУО и възраженията в този смисъл са неоснователни. Констатираното
4
незаконно сметище е и основанието за издаване на предписание, доколкото пряко се
свързва със задълженията на *** съгласно посочените по-горе разпоредби.
Безспорно се установява от обективна и субективна страна осъществяването на
всички признаци от състава на нарушението.
Безспорно се установи, че на 08.11.2021 г. при извършен последващ контрол ***
не е изпълнил предписанието, дадено в констативен протокол № 0011027/26.10.2021 г.,
за почистване до 05.11.2021 г. на констатираното нерегламентирано замърсяване в
района на индустриалната зона на с. ***, общ. Раковски, като представи кантарни
бележки за извозването на отпадъците и да се предприемат мерки за недопускане на
повторно замърсяване. Констатирано е и следва да се отчете започнато почистване на
терена, но в края на пътя от лявата му страна са констатирани струпани на купчини
голямо количество отпадъци. В този смисъл са констативните протоколи и показанията
на свидетеля.
Отговорността на *** е ангажирана именно поради неизпълнение на
предписанието. Последното включва както почистването на отпадъците, каквото е и
задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, но така също и предприемане на мерки
за недопускане на повторно замърсяване, отново по същата разпоредба, но и съгласно
изрични текст на предписанието в констативния протокол. Оттук предписанието е
включвало два компонента и неизпълнението на всеки един от тях може да доведе до
ангажиране отговорността на съответния субект на отговорност. Същевременно чл. 19
от ЗУО регламентира правомощията и задълженията на *** да организира
управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на нейна територия,
включително и „предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването
им“ по ал. 3, т. 15 от същата разпоредба. За упражняване на правомощията или за
изпълнение на задълженията по управление на отпадъците законът не прави
разграничение на чия собственост се намират констатираните отпадъци, тъй като, ако е
създадено незаконно сметище или се открият отпадъци на неразрешени места, кметът е
длъжен на общо основание да осъществи превенция като предотврати такива
поведения, а след констатирането им да почисти местата и отново да упражни
правомощията си по превенция чрез създаване на мерки и механизми. За
ирелевантността на обстоятелство чия собствеността на имота, в който е открито
незаконното замърсяване свидетелстват и целите на закона и мерките, чрез които те се
преследват, а именно възпираща и възстановителна мярка с цел да се предотврати или
намали вредното въздействие на отпадъците. Оттам и достатъчно е да се установи, че е
съществувало такова нерегламентирано сметище, то не е било почистено и не е
предприета организация за премахването му, което е в следствие на неизпълнение на
дадено предписание спрямо адресат на закона. Създаването на организация за
премахването му не включва единствено физическото извозване на отпадъците, а
упражняване на пълен обем от правомощия, с които разполага кметът на общината.
Затова и след като не са били почистени всички отпадъци и след като не се установява
по делото да е създадена такава организация, съдът намери за установени всички
елементи от обективната страна на нарушението, а именно неизпълнение на
предписанието, което е било точно в този смисъл.
Не може да се възприеме, че предписанието не е било свързано с
констатираното нарушение, доколкото органът е изискал да бъде организирано
почистването като се представят кантарни бележки за извозването на отпадъците.
Задължението е за самото почистване, а изпълнението му може да се осъществи по
начина предложен от контролния орган, но и по всеки друг начин, водещ до
ефективното изпълнение на задължението и предписанието. Конкретното нарушение е
5
свързано с неизпълнение на предписание, а не изпълнението му, но по друг от
предложения начин.
Правилно е определена нарушената норма, тъй като тя е свързана с
неизпълнението на предписание, в който смисъл е и възприетата фактическа
обстановка в постановлението и акта, а не с неизпълнение на задължение по чл. 19, ал.
3, т. 15 от ЗУО. Както се посочи, в чл. 113, ал. 3 от ЗУО е предоставена възможност на
контролните органи да издават предписания или да съставят актове за установяване на
нарушения. В конкретния случай са упражнили първото си правомощие, което е
изцяло в компетентността им, а дадената правна квалификация изцяло съответства на
фактическите данни. Затова и възражението в този смисъл е неоснователно.
Не се доказа по делото, че констатираните при втората, контролна, проверка
отпадъци са такива, които са се натрупали допълнително. Но дори и да беше така, това
не може да обуслови извод за отпадане на отговорността на нарушителя, тъй като
задължението му е свързано косвен с премахването на незаконно струпаните отпадъци,
т.е. премахването на незаконното сметище, а не премахването на конкретни отпадъци.
Това именно не е сторено чрез неизпълнение на предписанието на контролните органи
от РИОСВ.
Освен това при проверките са присъствали представители на Община Раковски,
които са могли да направят възраженията си още към момента на проверките,
включително и относно новото натрупване на отпадъци или относно собствеността на
имотите. Това обаче те не са сторили, а както свидетелства актосъставителят, те са
потвърдили, че замърсената площ е собственост на Община Раковски. Това дава още
едно основание на съда да възприеме възраженията на жалбоподателя по-горе за
неоснователни.
Нарушителят е действал в качеството му на физическо лице със специфичната
характеристика на кмет на община и по тази причина е необходимо да се изследва
субективната страна на деянието. От субективна страна се установява нарушението да
е извършено при пряк умисъл, доколкото нарушителят е съзнавал, че неизпълнението
на предписанието има общественоопасен характер, могат да настъпят сериозни вредни
последици за обществото и околната среда и се нарушават защитаваните обществени
отношения, предвиждал е, че с извършването му ще се осъществят тези
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, което си проличава в
непълното изпълнение на предписанието.
По наказанието:
Коректно административнонаказващият орган е определил и наложил
имуществена санкция в минимално зададения в чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО
размер от 2000 лв. Санкционната норма предвижда за неизпълнение на предписание по
чл. 113, ал. 3 от ЗУО физическите лица да се наказват с глоба от 2000 до 10 000 лв.
Не се установиха белези, които биха обусловили налагането на имуществена
санкция в размер по-висок от минималния. Санкционната разпоредба е правилно
определена предвид нарушената правна норма, доколкото същата съдържа белезите на
нарушението по чл. 113, ал. 3 от ЗУО. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН, като в определените рамки ще въздейства по оптимален начин,
предупредително и възпитателно както на нарушителя, така и на обществеността като
цяло.
6
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. Съобразно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота
да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като
„маловажен“. Преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно пар. 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства,
които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, възможните
неблагоприятни последици могат да засегнат изключително тежко и сериозно
защитаваните обществени отношения по опазване на околната среда, биологичното
развитие и здравето и живота на хората. Затова съдът счита, че случаят не отговаря на
критериите за маловажност.
По разноските:
Доколкото изходът от спора е в полза на въззиваемата страна, то и тя на
основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН има право да претендира такива за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна сложност на делото,
следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 лева.
От всичко изложено следва, че по категоричен начин бе установено
жалбоподателят да е осъществил състава на вмененото административно нарушение. В
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят не попада в приложното поле
на чл. 28 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер,
като не са налице и предпоставките за неговото изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 93 от 22.12.2021 г., издадено
от Директора на РИОСВ - Пловдив, с което на *** П. А. Г. с ЕГН ********** на
основание чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 156, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 3 от ЗУО.
ОСЪДЖА *** П. А. Г. с ЕГН ********** да заплати на РИОСВ - Пловдив
7
сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8