Решение по дело №191/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. И., [държава], против Решение № УПХ-9/09.02.2024 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център /РПЦ/ – Харманли в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ - К. Б..

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Не били налице основанията за провеждане на ускорена процедура. Случаят не можел да се подведе под чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Не били обсъдени всички факти и обстоятелства, вкл. и обстановката от страната, от която идва – Турция. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли в ДАБ при МС - /К. Б./, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор обосновава подробно становището си за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.01.2024 г. А. И. - [държава], е поискал международна закрила в Република България. На 23.01.2024 г. чужденецът е регистриран като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], Турция, ЛНЧ **********, етническа принадлежност – к., р.: м.н – с., семейно положение – женен.

На 08.02.2024 г. е проведено интервю с г-н А. И. в условията на ускорено производство. Напуснал Турция на 01.01.2024 г., нелегално, през зелена граница /група от 6 човека/, като влязъл в Република България на 02.01.2024 г., след което бил задържан от полицията. Целта му била да стигне до Англия, където живеел синът му М.. Посочва, че постоянният му адрес е в [населено място], женен е и има 8 деца, като 7 от тях заедно със съпругата му, брат му и двете му сестри, живеят в Турция. Бил арестуван през 2014 г. в Турция по подозрение, че е участвал в убийство на момче. Окончателна присъда нямал, но бил предложен от съда за 13 г. и вкаран в затвора за 4 години, след което на 15.11.2019 г. бил освободен под гаранция. Принадлежал към етническа група – кюрди, които нямали никакви права в Турция, но лично той не сочи да е имал проблеми заради етническата си принадлежност. Не сочи да е имал проблеми заради изповядваната религия /бил мюсюлманин-сунит/, нито с официалните власти на страната. Членувал в Х. Д. партия от 2002 г., но не е имал проблеми заради членството си. Не членува в религиозни организации, общности, секта. Имал начално образование и работил като земеделец. Разказва историята за убийството на момчето през 2014 г., като уточнява, че след като се прибрал от затвора роднините на двамата негови приятели, които всъщност убили момчето, и които всъщност били осъдени, след като той се обадил в полицията, започнали да го заплашват, че ще го убият. Оплакал се в полицията, но те не реагирали, поради което се наложило да се премести със семейството си и сменил 3 адреса. Това била единствената причина, поради която напуснал Турция. Освен заплахите, насилие спрямо него не било оказвано. Твърди, че не иска да се връща в Турция, защото имало опасност за живота му. Подал молбата си в Република България, защото е част от Европейския съюз, но сочи, че при възможност иска да отиде при сина си в Англия.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Турция от 13.12.2023 г. с Решение № УПХ-9/09.02.2024 г. на К. Б. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, РПЦ - Харманли, се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на А. И..

Решението е връчено на адресата му на 14.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, РПЦ - Харманли, на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на Председателя на ДАБ – л. 36/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. И. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на А. И. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. И. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, като сред тези субекти не попадат роднините на двамата му приятели, които той е предал на полицията и с които той бил осъден за извършено убийство. Не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец системните заплахи, който молителят твърди, че е получавал от страна на роднините на двамата му приятели, тъй като те не попадат в обхвата на понятието действия на преследване по чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В изложената бежанска история не се сочат конкретни случаи, в които лицето да е заплашвано от роднините на двамата му приятели, вкл. и след като молителят и неговото семейство са се преместили на друго място за живеене. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /кюрд/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход - Турция, нито поради членуването му в политическа партия от 2002 г., поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Лицето не е принудено да напусне страната по произход заради това, че е било осъждано поради убийство на човек, за което бил излежал присъда. От този факт, за удостоверяването на което от страна на молителя не са представени писмени доказателства, не се следва извод, че същият е подложен на преследване, нито че от осъществяването му възниква или би възникнало основателно опасение от преследване. Лицето е било в затвора до 2019 г., а е напуснало страната си по произход едва в началото на 2024 г., като за този период не доказва, че спрямо него да са отправяни заплахи, вкл. и след като вече е напуснал със семейството си мястото им на живеене. Отделно, преследването трябва да се разграничава от наложено наказание за извършено престъпление, тъй като бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие /така вж. Решение по адм. д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. В този смисъл напускането на Република Турция е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на г-н А. И., дадени пред Интервюиращия орган, от които се следва извод, че не е бил принуден да напусне Турция, а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като била държава-член на Европейския съюз и не искал да се върне в Турция, но целта му била да отиде в Англия, без да сочи конкретни намерения за завръщане в Турция, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. И. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Въпреки че изрично е заявено от молителя, че същият е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/, той е излежал присъдата си в затвора, от същата не се следва смъртно наказание или екзекуция, а осъждането му е последица от неговото неправомерно поведение в отношенията му с друг член на обществото, в което живее. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. В случая, с оглед неговите специфики, наложената присъда и изтърпяването й не попадат в обхвата на понятието „тежко посегателство“ по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, а с оглед разпределената по делото доказателствена тежест лицето нито е доказало противното на това твърдение, нито че присъдата му е наложена поради други обстоятелства, различни от извършване на противоправно поведение от негова страна, нито че присъдата е незаконосъобразно постановена, вкл. и доколкото молителят е освободен от затвора повече от 4 години преди да напусне страната си на произход. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в страната по произход, който извод се формира и въз основа на представената справка от 13.12.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Република Турция. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите и политически проблеми в Република Турция, както и рисковете, дължащи се на географското й местоположение, вкл. и политиката на държавата спрямо бежанците, доколкото в случая не се касае за чужденец, който преминава през Република Турция, а лице – гражданин на Република Турция. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Липсват доказателства, че синът на молителя М., който живеел в Англия, има предоставена международна закрила. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Следва да се добави, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя А. И.. Последният е мигрант, а не бежанец.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелствата – при провеждане на интервюто молителят изрично е заявил, че семейството му /съпругата му с неговите 7 деца, брат му и двете му сестри/ продължават да живеят в Турция, като няма други причини за напускане на страната си по произход освен да отиде в Англия, а впоследствие с поведението си показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила, вкл. и като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. И. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И., [държава], против Решение № УПХ-9/09.02.2024 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли в Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет - К. Б..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.