М О Т И В И
НОХД № 518/ 2011 г.
по описа на Пловдивски Окръжен съд
Пловдивската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н.И.Д. – роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН **********,
за престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, за това, че на 21.10.2010 г. в гр. Хисар,
обл. Пловдивска, без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества
- амфетамин с нето тегло 0.966 гр. и съдържание на активен компонент –
амфетамин – 3 % тегловни, на стойност 28.98 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998
г. и амфетамин с нето тегло 0.015 гр. и съдържание на активен компонент –
амфетамин - 4 %, на стойност 90.45 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., или
общо амфетамин 3.981 гр., на обща стойност 119.43 лв., съгласно ПМС №
23/29.01.1998 г., с цел разпространение, и на същата дата в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с
нето тегло 515.964 гр., както следва: 48.066 гр., със съдържание на активен
компонент ТХК - 0.9 % тегловни; 117.735 гр., със съдържание на активен
компонент ТХК – 0.8 % тегловни; 328.993 гр., със съдържание на активен
компонент ТХК – 3.2 % тегловни и 21.170 гр., със съдържание на активен
компонент ТХК - 2.4 % тегловни, на
стойност 127.07 лв., или всичко на обща стойност 3 095.83 лв., съгласно
ПМС № 23/29.01.1998 г., с цел разпространение, и на същата дата в гр. Хисар,
обл. Пловдивска, е разпространил на И.Г.Д., с ЕГН **********, високорискови
наркотични вещества – марихуана с нето тегло 21.170 гр. и съдържание на активен
компонент ТХК - 2.4 % тегловни, на
стойност 127.07 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. и амфетамин с нето тегло
3.015 гр. и съдържание на активен компонент – амфетамин – 4 % тегловни, на
стойност 90.45 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г.
Представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, със същата правна
квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния
акт. Не се противопоставя разглеждането на делото да стане по
реда на Глава 27 чл.371 т.2 от НПК. След провеждането на съдебното следствие по
този ред счита, че единствения дискусионен въпрос по делото касае вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство, представителят на държавното обвинение сочи
възрастта и чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващо - значителното количество наркотични
вещества, предмет на престъплението, разнообразието им и това, че подсъдимият
не само е обвинен за държането им, но и за разпространението им, като акцентира
върху продължителността на престъпната дейност – от 2009г. периодично снабдявал
свидетеля И.Д. – обстоятелство, което държавното обвинение счита, че може да се
отчете като отегчаващо, поради това че не е част от квалификацията на
обвинението, за което е предаден на съд. При този анализ представителят на
държавното обвинение счита, че наказание между две години и половина и три
години лишаване от свобода при реално изтърпяване и първоначален общ режим, ще
бъде съответстващо на тежестта и обществената опасност на деянието и дееца и
съответстващи на целите на наказанието. Счита, че не следва да се прилага
института на условното осъждане. По отношение на кумулативното наказание глоба,
държавното обвинение пледира, то да бъде наложено на долната граница определена
в закона – 5000лв. Пледира в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по
делото разноски, наркотичните вещества, да се отнемат в полза на
държавата, вещите без стойност – да бъдат унищожени, след влизане на присъдата
в сила.
Подсъдимият Н.И.Д. признава вината си и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Лично и чрез упълномощения си защитник моли съда да бъде снизходителен при
определяне на наказанието, като се изтъкват младата му възраст и направеното
самопризнание, осъзнаването на вината, искреното му разкаяние и стремежа да се
самоограничи от вредните си социални контакти, пълното съдействие, което е
оказал на разследването.
Съдът
като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство /ДП/ доказателства, допусна предварително изслушване,
одобри изразеното съгласие на подсъдимия и служебния му защитник да не се
изслушват свидетелите и вещите лица и обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва изцяло доказателствата събрани на досъдебното производство и
самопризнанието на подсъдимия. Всичко това беше разяснено на страните, с което
те се съгласиха.
СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в
съдебното заседание, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият е :
Н.И.Д. – роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Относно фактическата обстановка:
Свидетелят И.Г.Д.
употребявал наркотици – марихуана и амфетамин от три-четири години, като от
2009г. се снабдявал с тях от подсъдимият Н.И.Д.
- последният му бил споделил, че марихуаната произвежда сам, а амфетамин
можел да намери от свой приятел от гр. Пловдив. В продължение на един-два
месеца Д. доставял на свидетеля Д. различни количества марихуана за сумите от
50 и 100лв. След известно време спрял доставките, тъй като нямал налични
количества наркотик. В началото на м. октомври 2010г. Д. посетил дома на
свидетеля в гр. Хисар, ул. ***” №** където били свидетеля Д. и неговия колега
свидетеля Н. И. К., оставил на масата пред свидетелите кутия от цигари,
наполовина пълна с марихуана и заявил, че ако им харесва има от нея за продан.
Няколко дни по-късно – на 13.10.2010г. свидетелят Д. поръчал по телефона на Д.
да му достави марихуана на стойност 50лв. Същият ден свидетелите Д. и К.работели
в къщата на свидетеля М.М. в гр. Хисар – поставяли външна изолация. Д.
пристигнал там и пред всички предал на Д. найлонова торбичка, за която Д. му
платил 50лв. след като Д. си тръгнал, Д. си свил една цигара от съдържанието на
торбичката и я изпушил. На 20.10.2010г. била уговорена следващата доставка като
този път тя включвала и амфетамин. На 21.10.2010г. около 14ч. и 20 м. Д. пристигнал в дома на Д.
и оставил един найлонов плик с марихуана и друг по-малък пликс шест топчета
амфетамин увити с тиксо, за което свидетелят му заплатил сумата от 100лв., след
което д. напуснал дома на Д. и се качил на лекия си автомобил. За тази доставка
в РУП Хисар била получена оперативна информация и в близост до адреса на пътя
за кв. В., непосредствено над ЖП прелеза, бил изпратен автопатрул в състав
полицейските служители М. А., Й.Д., И. П. и И. Н., които да направят проверка
на автомобила на д. – „Фолксваген Поло” с рег.№ РВ 0488 МК. Друг екип
полицейски служители бил изпратен в къщата на свидетеля Д. на адрес гр.Хисар,
ул. **”№ ****.Полицейските служители от автопатрула спрели за проверка лекият
автомобил Фолксваген Поло”, управляван от Н.Д., при която Д. признал, че носи в
себе си наркотични вещества, след което той бил отведен в РУП гр. Хисар, където
му бил извършен личен обиск. При обиска от задния десен джоб на дънките му били
намерени и иззети два броя черни полиетиленови топчета – кръгли с диаметър
около 1см, пълни с бяло прахообразно вещество, което при полевия тест реагирало
на амфетамин. При проведена беседа Д. споделил с полицаите, че в квартирата си
в гр. Пловдив на адрес гр. Пловдив, ул. ****” №***** ет.** ап.** държи канабис.
При условията на неотложност било предприето и извършено на 21.10.2010г.
претърсване и изземване в този обект, при което били намерени и иззети два броя
полиетиленови плика(единият прозрачен, другият бял с надпис „***”, пълни със
суха листна маса и жълта полиетиленова чанта с надпис ** пълна на една трета
със зелена суха листна маса. Всички процесуално следствени действия съответно
по чл.161 и по чл.164 от НПК били одобрени от съдия при ПОС. Според
заключението на ФХЕ отразена в протокол №11/НАР-86 от 25.01.2011г. от експерт
при НИКК-МВР София,двата броя полиетиленови топчета намерени при обиска на Д.
по морфологични белези и химически състав е сходно и представлява смес, в която
се доказва наличието на амфетамин и кофеин. Определената маса нето грамове е
0,550гр. и 0,416гр. съдържанието на амфетамин е 3,0% тегловни. Според
заключението на извършената от експерти от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив ФХЕ,
отразена в протокол №754/09.11.2010г. представените на експерта обекти, иззети
от дома на подсъдимия Д. са съответно : сухата листна маса в прозрачен
полиетиленов плик – марихуана с нето тегло 48,066гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 0,9% тегловни; сухата листна маса в бял
полиетиленов плик с надпис „***” – марихуана с нето тегло 117,735гр. и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,8% тегловни; и сухата
листна маса и жълта полиетиленова чанта с надпис ***- марихуана с нето тегло
328,993гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,2% тегловни.
Според заключението на извършената от експерти от БНТЛ при ОД на МВР Пловдив
ФХЕ, отразена в протокол №23/11.01.2011г. обектите иззети при претърсването на
дома на свидетеля Д. – суха зелена растителна маса в жълта полиетиленова
торбичка, суха зелена растителна маса в розова полиетиленова торбичка, суха
зелена растителна маса в полиетиленово пликче, суха зелена растителна маса в
един брой топче оформено от розови на цвят полиетиленови парченца -
представляват марихуана с общо нето тегло 21,170гр. и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 2,4% тегловни. Според заключението на извършената
от експерти от НИКК – МВР София ФХЕ, отразена в протокол №10/НАР-903 от
09.12.2010г. обектите иззети при претърсването в дома на свидетеля Д.
представляващи шест броя топчета бяло прахообразно вещество с наличие на амфетамин
и кофеин с общо нето тегло на обектите 3,015гр със съдържание на активен
компонентамфетамин 4%тегловни – потвърдено от заключението на експертите от
НИКК – МВР София в протокол №11/НАР-107 от 01.02.2011г.
Такава фактическа обстановка е изложена в обвинителния акт, а Съдът въз
основа на комплексната преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: частично от обясненията на подсъдимия Д., изцяло от показанията
на свидетелите служители при РУ на МВР гр. Хисар – свидетелите П. А., М.Д., С. Ч., И. П., И. Н., В. А., изцяло от показанията на свидетелите И.Д. и И.К.
– дадени пред орган на ДП и пред съдия, на свидетелите М.М. и А. Б.– дадени пред
орган на ДП, протоколите за извършени процесуално-следствени действия – обиск,
претърсване и изземване, одобрени от съдия при ПОС, веществените доказателства,
ФХЕ-и, справката за съдимост и характеристичната справка за подсъдимия.
При
установяване на фактическа обстановка съдът, при условията на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като не
установи процесуални нарушения при спазването на
условията и по реда, предвидени в НПК за извършването на разпити на
свидетелите и протоколирането им в досъдебното производство, както по
назначаването и изготвянето на експертните заключения на ФХЕ-и, и като счете, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, прие че не е необходимо да събира други доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а събраните в досъдебното
производство прочете и присъедини въз основа на чл.373 ал.1 от НПК по реда на
чл.283 от НПК.
Факта на
държането на цялото намерено инкриминирано по настоящото дело количество и
видове високорискови наркотични вещества се установява от обясненията на
подсъдимия в хода на досъдебното производство, показанията на свидетелите –
служители на полицията, които са го намерили, както и от
протоколите за извършени обиск, претърсване и изземване.
Специалната цел
на държането на наркотичните вещества – разпространение се установява частично
от обясненията на подсъдимия, от показанията на свидетелите И.Д. и И.К. – дадени пред орган на ДП и пред съдия, на свидетеля М.М. и А.
Б., които ПОС преценява като годно доказателствено средство. Описаните
доказателства наред с данните от ФХЕ-и и признанията на подсъдимия направени по
реда на глава 27 от НПК не оставят съмнение в съдебния състав, че намереното
инкримирано количество наркотик е било държано с цел разпространение. Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия дадени в досъдебното производство, в
частта в която Д. твърди, че намереното и инкримирано понастоящем количество
амфетамин намерено при обиска му не е било предназначено за разпространение, а
било закупено от него за негова лична употреба от свидетеля Д., като счита, че
това му твърдение представлява защитна версия, противоречаща на останалия и
преобладаващ доказателствен материал.
Факта на
извършването на изпълнителното деяние разпространение се установява от частично
от обясненията на подсъдимия, и изцяло от показанията на свидетелите И.Д. и А.Б..
Съдът кредитира и заключението на химическите експертизи изготвени от в.л.
С.И. Б., в.л. Д.Д. и от в.л. Н. Х.Н. като извършени от вещи лица с необходимите
специални знания и опит, изготвени добросъвестно и обективно, съобразно
обектите на изследване. Въз основа на тези експертизи съдът прие за установено,
че изпълнителното деяние държане със специалната цел разпространение са
осъществени по отношение на специалния
предмет на престъплението – високорискови наркотични вещества амфетамин и
марихуана, включени като вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, забранени за приложение, съгласно ЗКВНВП. Определените
цени са извършени съобразно правилата определени в ПМС
№23/29.01.98г.
Видно от справката
за съдимост на подсъдимия, той не е осъждан.
Въз основа на изложеното, съдът намери за безспорно установено от фактическа и правна страна, че
подсъдимият Н.И.Д. е извършил престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, като на
21.10.2010 г. в гр. Хисар, обл. Пловдивска, без надлежно разрешително, е държал
високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 0.966 гр. и
съдържание на активен компонент – амфетамин – 3 % тегловни, на стойност 28.98
лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. и амфетамин с нето тегло 0.015 гр. и
съдържание на активен компонент – амфетамин - 4 %, на стойност 90.45 лв.,
съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., или общо амфетамин 3.981 гр., на обща стойност
119.43 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., с цел разпространение, и на същата
дата в гр. Пловдив, без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични
вещества – марихуана с нето тегло 515.964 гр., както следва: 48.066 гр., със
съдържание на активен компонент ТХК - 0.9 % тегловни; 117.735 гр., със
съдържание на активен компонент ТХК – 0.8 % тегловни; 328.993 гр., със
съдържание на активен компонент ТХК – 3.2 % тегловни и 21.170 гр., със
съдържание на активен компонент ТХК - 2.4 %
тегловни, на стойност 127.07 лв., или всичко на обща стойност
3 095.83 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г., с цел разпространение, и на
същата дата в гр. Хисар, обл. Пловдивска, е разпространил на И.Г.Д., с ЕГН **********,
високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 21.170 гр. и
съдържание на активен компонент ТХК - 2.4 %
тегловни, на стойност 127.07 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. и
амфетамин с нето тегло 3.015 гр. и съдържание на активен компонент – амфетамин
– 4 % тегловни, на стойност 90.45 лв., съгласно ПМС № 23/29.01.1998г.
От обективна
страна това се установява от коментираните по-горе доказателства.
От субективна страна от същите
доказателства се установява, че деянията са осъществени с пряк умисъл. Подсъдимият е знаел какво е съдържанието на намерените и инкриминирани
понастоящем бяло прахообразно вещество, зелена листна маса, иззети съответно
при по реда на чл.161 и чл.164 от НПК - приобщени като веществени доказателства по
делото - тоест налице е и субективна съставомерност на извършените деяния,
знаел е и е съзнавал, че държането и разпространението им е забранено от закона
и обществено опасно и е целял настъпване на обществено опасните последици - деянията
са извършени с пряк умисъл. Подсъдимият е нарушил забранителни разпоредби
относно придобиване и държане на високорискови наркотични вещества и е увредил
обществените отношения, свързани с гарантиране здравето.
Относно вида и размера на
наказанието:
Като
обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Д., могат да бъдат взети
предвид младата му възраст, чистото му съдебно минало, степента на образование
и неговата професионална насоченост, които са вложена у него възможност за
трудово и социално преориентиране, осъзнаването на вината и моралната преоценка
на начина за сдобиване с доходи, искреното му разкаяние и стремежа да се
самоограничи от вредните си социални контакти, пълното съдействие, което е
оказал на разследването следствие на което е направеното самопризнание.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства по делото са
данните за стремеж към лесно изкарване на парични средства, активност и
продължителност на престъпната деятелност, довела до инкриминирания понастоящем
случай. Липсата на реална трудова ангажираност, обаче, съдът намира, че на фона
на растящата безработица и икономическа криза не могат да се третират, както
претендира представителят на държавното обвинение, като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
При съпоставката съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Кумулативните наказания се
определиха от съда по реда на чл.54 от НК на минимума предвиден в закона при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по реда на чл.58а ал.1
от НК в границите на предвиденото по закон наказание между две
и осем години лишаване от свобода – а именно четири години лишаване от свобода,
което съобразно правилото към което препраща чл.373 ал.2 от НПК редуцира това
наказание с една трета, при което наложи на подсъдимия и го осъди на лишаване от
свобода за срок от две години години и седем месеца.
По
отношение предвиденото в закона кумулативно наказание глоба, съдът се съобрази
с правилото регламентирано в чл.373
ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.5 от НК,
според което правилото за редуциране не се прилага по отношение останалите
предвидени наказания по чл.37 ал.1 т.2-11 от НК поради което и му определи и
наказание глоба, в размер на минимума а именно в размер
на 5000,00 (пет хиляди) лева,
което намира и за адекватно спрямо изискванията на чл.47 ал.1 от НК и целите на
наказанието
Така индивидуализираните две наказания настоящият състав прецени, че в
най-пълна степен ще осъществят целите определени в чл.36 от НК.
От друга страна за осъществяване целите на наказанието и предимно за
поправянето на подсъдимия, и преустановяването на инкриминираното му поведение
съдът счете, че не се налага наложеното наказание лишаване от свобода да бъде
изтърпявяно реално.
Подсъдимият е млад
човек, който до момента няма нито една друга инкриминирана проява, има средно
професионално образование, интелект и социална и семейна ангажираност – данни,
че се грижи за свой стар дядо, които мотивират съда да счете, че определянето
на изпитателен срок за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода в размер по критериите на чл.66 ал.2 от НК ще постигне целения от
законодателя ефект върху подсъдимия - възпиращ, превъзпитателен и поправящ.
С тези мотиви
съдът постанови отлагане изтърпяването на наложеното наказание две години и седем
месеца лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от пет години.
Единствения
довод сочен от Държавното обвинение като обстоятелство, аргументиращо реалното
изтърпяване на наказанието е немалкия грамаж на намереното инкриминирано
количество високорискови наркотични вещества. Този аргумент макар и принципно
да има резон на фона на други подобни престъпления, спрямо конкретните
характеристични данни на конкретния подсъдим – обсъдени по-горе според
критериите на чл.54 от НК, ПОС намери че не обосновава осъществяване на
стандартната предвидена в закона държавна интервенция спрямо личната свобода на
осъдения. Подсъдимият е лице интелектуално подлежащо на поправяне и превъзпитание
към спазване на законите и без да е наложително реалното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Едно осъзнавано и интелектуално възпирано
поведение от своя страна би постигнало в най-голяма степен и ефекта на защита
на обществото. С тези мотиви съдът не уважи искането на държавното обвинение да
бъде постановено реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият е бил задържан под стража по реда на
чл.63 от ЗМВР, на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна от така
наложеното на подсъдимия Н.И.Д. наказание лишаване от свобода
периода, през който е бил задържан под стража по
ЗМВР, считано от 21.10.2010 г. до
22.10.2010г.
Веществените доказателства, приложени по
делото – празни опаковки, като вещи без стойност, съдът разпореди да се
унищожат след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.354а ал.6 НК остатъците от иззетите наркотични вещества –
марихуана и амфетамин, изпратени на съхранение в ЦМУ – гр. София, отдел
„МРР-НОП” с писмо, рег. № ЗМ/Х-290/2010 г. от 09.02.2011 г., съдът разпореди да
се отнемат в полза на държавата, след влизане на присъдата в сила.
В тежест на
подсъдимия се
възложиха направените по делото разноски в размер на 188.30 /сто
осемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лв .
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: