О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ____
Гр.
София, 31.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 722 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
С решение №
226898 от 02.10.2017 г. по гр.д.№ 26549/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24-ти
състав съдът е оставил без уважение молбата на ищците А.Л.В. и Д.Л.В., чрез пълномощниците им адв.Х. и Ч.
обективирана във Въззивна жалба вх.№ 1010614/26.01.2016 г. срещу решение от
05.01.2016 г. постановено по гр.д.№ 26549/2014 г. на СРС, І ГО, 24 състав за допълване на съдебното решение по реда на чл.250, ал.1 от ГПК по предявените от ищците искове по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – нищожност на
договора при липса на основание – при твърденията, че приобритателката е
сключила процесния договор при знание за близката смърт на прехвърлителя, по
искането направено по реда на чл.537, ал.2 от ГПК във вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и предявения в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Срещу решението № 226898 от 02.10.2017 г. по гр.д.№
26549/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24-ти състав е подадена въззивна частна
жалба (назована „въззивна жалба“) вх.№ 5157280/25.10.2017 г. от ищците А.Л.В. и Д.Л.В., чрез пълномощниците им адв.Х. и Ч..
В жалбата се поддържа, че незаконосъобразно СРС е оставил без уважение молбата
по чл.250 от ГПК, както и в случая крейният акт на съда е определение, а не
решение. Излагат се съображения по същество на предявените с ИМ и молба
уточнение искове. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалвания акт
и делото да бъде върнато на СРС за разглеждане на предявените искове по
същество и допълване на решението.
Депозиран е
писмен отговор от ответника Е.К.М.,
чрез пълномощника й адв.Б.,
с която се оспорва въззивната жалба.
СГС намира, че
депозираната въззивна частна жалба (назована „въззивна жалба“) вх.№
5157280/25.10.2017 г. е подадена в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима.
Доколкото с
обжалваното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищците А.Л.В. и Д.Л.В., чрез пълномощниците
им адв.Х. и Ч. обективирана във Въззивна жалба вх.№ 1010614/26.01.2016 г. за
допълване на първоначалното решение, СРС
не се е произнесъл по предявен с иск материално правен спор, а е преградил
правната възможност за решаването му чрез постановяване на съдебно решение,
поради което неговият акт по своето естество не представлява решение, а
определение. Следователно въззивният съд, дори да уважи предявената въззивна
частна жалба няма да разреши материалноправен спор по предявените искове с
правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – за обявяване нищожността на договора
при липса на основание – при твърденията, че приобритателката е сключила
процесния договор при знание за близката смърт на прехвърлителя, по искането
направено по реда на чл.537, ал.2 от ГПК във вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и предявения в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, а ще разреши
процесуалноправния спор дали са налице процесуалните предпоставки за допълване
на първоначално постановеното решение, т.е. дали първоинстанционният съд се е
произнесъл изцяло по очертания от ищците с предявената от тях искова молба
предмет на спора. В този смисъл по същество е и Определение №
198/09.03.2016 г. на ВКС по т.д.№ 1250/2015 г. ІІ ТО, ТК, в което се приема, че
„с влезлия в сила съдебен акт, с който е отменено допълнителното решение с
характер на определение, а делото е върнато
за произнасяне по същество по искането за допълване на основното решение,
изразяващо се в произнасяне по надлежно предявения евентуален иск, е изразено
категорично становище по съответното вътрешнопроцесуално условие“.
По
делото в случая с първоначалното решение от 05.01.2016 г. по гр.д.№ 26549/2014
г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав са
отхвърлени предявените от ищците А.Л.В. и Д.Л.В. срещу Е.К.М. искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 188,
том І, дело № 178/29.06.2011 г. сключен между И.Д. В., действащ чрез настойника си М.Д.Джорджилова и ответницата Е.К.М.,
на основания в следната
поредност - накърняване
на добрите нрави, противоречие
със закона, заобикаляне на закона, както и иска с правно основание чл.108 от ЗС - за осъждане на ответницата да предаде на двамата ищци по 1/24 ид.ч. на всеки един от двамата от поземлен имот с идентификатор
68134.4337.2153, описан в скица на поземлен имот № 12461/05.03.2014 г. на
СГКК-гр. София, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. София, район О.К., ул. „********целият с площ от 974 кв.м., при граници: имоти с идентификатор
68134.4337.126, 68134.4337.2151, 68134.4337.9821, 68134.4337.129,
68134.4337.2251 и 68134.4337.25, като
имота е с пл. № по предходен план 127, 128 в кв.34А по плана на гр. София, СО-Район О.К., при граници и
съседи по скица: улица, УПИ 1-126,
УПИIII-129,130, УПИ Х1У-627 и УПИ XVII-126, заедно с 1/6, или по
1/12 за всеки един от ищците идеална
част от северната сграда близнак с идентификатор
68134.4337.2153.1, находяща се в имота с обща застроена
площ от 97 кв.м., като сградата е двуетажна с жилищно
предназначение, като тази част от близнака е със застроена площ от 50 кв.м. и се състои от: на първия етаж-стая,
кухня, две входни антрета и клозет, а
на втория етаж-от две стаи, входно антре и мазе от две сервизни помещения, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата,
като неоснователни и недоказани. С решението ищците са осъдени да заплатят на
ответниците разноски в размер на 600.00 лв.
Срещу това
решение е депозирана Въззивна жалба вх.№ 1010614 от 26.01.2016 г. от ищците А.Л.В. и Д.Л.В., в която с
Определение № 444 от 10.01.2017 г. СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав постановено по
в.гр.д.№ 3492/2016 г. по подробно изложени
в определението мотиви въззивната инстанция е приела, че е инкорпорирана и
молба по чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на основното решение. В Определението
е прието, че с ИМ пред СРС са предявени искове при квалификацията на чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.2 и пр.3 от ЗЗД – процесния договор за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане е сключен при противоречие на закона – в нарушение на чл.165, ал.4 от СК, тъй като решението на СРС, с което е дадено разрешение за прехвърляне
на процесните имоти, е дадено без мнението на настойническият съвет,
както изисква законовата разпоредба, доколкото протоколът, с който е дадено
мнението не е подписан от членовете на настойническия съвет. В тази връзка е
направено и искане по чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяна на издаденото с
решение на СРС от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 4294/2011
г. разрешение за прехвърляне на процесните имоти на ответницата;
–
при заобикаляне на
закона при посочените по-горе твърдения и
– при накърняване на добрите нрави при
посочените по-горе твърдения.
Освен това е предявен иск
с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – нищожност на договора при
липса на основание – при твърденията, че приобритателката е сключила процесния
договор при знание за близката смърт на прехвърлителя.
Или предявените искове са по
чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД и по чл.26, ал.2,
пр.4 от ЗЗД, обективно съединени с иск по чл.108 от ЗС.
При условията на евентуалност
е предявен и иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на
процесния договор поради неизпълнение на задължението на приобретателя за издръжка и гледане на прехвърлителя.
Настоящият въззивен състав споделя изложеното в
Определението си от 10.01.2017 г. като приема, че СРС, 24 състав не е разгледал предявените искове по
чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД – нищожност на договора при липса на
основание – при твърденията, че приобритателката е сключила процесния договор
при знание за близката смърт на прехвърлителя, не се е произнесъл по искането
направено по реда на чл.537, ал.2 от ГПК във вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и по предявения в условията на
евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Съобразно изложеното в Определението си от 10.01.2017 г. въззивният състав е
пояснил, че доколкото във въззивната жалба се съдържа искане въззивната
инсатнция да се произнесе по така предявените искове и се навеждат твърдения в тази насока, основната ВЖ съдържа
имплицитно искане на ищците за допълване на първоинстанционното решение по реда
на чл.250, ал.1 от ГПК, по което компетентен да се произнесе за първи път е
СРС. В случай, че СРС е констатирал нередовност на ИМ, вкл.противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е бил длъжен по реда на
чл.129, ал.2 вр.ал.4 от ГПК да укаже на ищците в едноседмичен срок с писмена
молба с препис за ответника да отстранят допуснатите нередовности, както и
последиците от неизпълнението. След отстраняване на евентуални нередовности на
ИМ СРС следва да извърши доклад на делото по реда на чл.146 от ГПК по
предявените искове, по които не се е произнесъл, вкл. като посочи правната им
квалификация и разпредели доказателствената тежест.
Тъй като СРС, 24 състав е отказал да допълни
първоначалното решение, постановеният от него отказ, обективиран в обжалваното
решение, което по своето естество представлява определение, трябва да бъде
отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на
допълнително решение, с което да се произнесе по предявените искове, съобразно
изложеното по горе.
След приключване на производството по чл.250 от ГПК СРС,
24 състав следва да върне делото на СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав за
разглеждане на Въззивна жалба вх.№ 1010614 от 26.01.2016 г.
от ищците А.Л.В. и Д.Л.В.,
с която се обжалва първоначалното решение от 05.01.2016 г. по
гр.д.№ 26549/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав.
Тъй като не прегражда пътя за защита, настоящото
определение не подлежи на обжалване.
Досежно направените от страните разноски, вкл.в настоящото
производство, СГС ще се произнесе при постановяване на решението си по съществото
на спора.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение (назовано Решение) №
226898 от 02.10.2017 г. по гр.д.№ 26549/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24-ти
състав съдът е оставил без уважение на молбата на ищците А.Л.В. и Д.Л.В., чрез пълномощниците им адв.Х. и Ч.
обективирана във Въззивна жалба вх.№ 1010614/26.01.2016 г. срещу решение от
05.01.2016 г. постановено по гр.д.№ 26549/2014 г. на СРС, І ГО, 24 състав за допълване на съдебното решение по реда на чл.250, ал.1 от ГПК по предявените от ищците искове по чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД – нищожност на
договора при липса на основание – при твърденията, че приобритателката е
сключила процесния договор при знание за близката смърт на прехвърлителя, по
искането направено по реда на чл.537, ал.2 от ГПК във вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и предявения в условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ВРЪЩА делото на СРС, 24 състав за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на по-горе описаните в мотивите на
настоящото Определение искове.
След приключване на производството по чл.250 от ГПК СРС,
24 състав делото следва да бъде върнато на СГС, ГО, ІV-Д въззивен състав за
разглеждане на Въззивна жалба вх.№ 1010614 от 26.01.2016 г.
от ищците А.Л.В. и Д.Л.В.,
с която се обжалва първоначалното решение от 05.01.2016 г. по
гр.д.№ 26549/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 24 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото Определение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1 2.