№ 344
гр. Перник, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201400 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление №9563 ог 21.08. 2025г., издадено от
Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол но републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“. Агенция
„Пътна инфраструктура“, бул. „Македония" № 3, оправомощен със Заповед №
РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура", на Д. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***** за
вменено нарушение по нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7. ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложено
административно наказание глоба, в размер 3000 /три хиляди/ лева, на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ от Закона за пътищата
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Д. Р. Д., с която моли наказателното постановление да бъде
отменено. Твърди, че обжалваното Наказателно постановление е
необосновано, неправилно и незаконосъобразно. При издаването на
обжалваното НП се сочи, че в Наказателно постановление № 9563 от 21.08.
2025г., така и в АУАН №0010989/28.07.2025г., се твърди, че е нарушил
разпоредбата на чл.8. ал.1 от Наредба №11/2001г., която гласи, че
,Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата, но в същата не се конкретизира
изискването за разрешително по чл.8.ал.2 от Наредба №11/2001, както и
представяне на квитанции от платени пътни такси по раздел IV на
Наредбата.Съгласно разпоредбите на Наредба №11 /03.07.2001 г. не е налице
еквивалентност между разрешителното по чл.8.ал.2 и документ за платена
1
пътна такса по чл.14,ал.З. съгласно регламентираното и в чл.37.ал.1,т. 1 от
Наредбата, в който за съответната хипотеза е посочено, че се съставя акт на
водача когато „ движението се извършва без разрешително или документ за
платена пътна такса по чл. 14,ал.3“.С оглед на това, не се изяснявало, по
категоричен начин, в какво се изразява извършеното от жалбоподателя
нарушение и виновно поведение, с което се и засягало правото му на защита.
Не била налице безспорност при установяването на нарушението, от страна на
административно-наказващият орган, с оглед на което не е спазена
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. С тези доводи се претендира за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Р. Д., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За административно наказващият орган Началник на отдел Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа към дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура- София,
редовно призован, се явява юрисконсулт С.Т., с пълномощно по делото, която
по същество сочи че НП е законосъобразно и моли съдът да го потвърди, като
поддържа и доводите, застъпени в представеното по делото становище.
По делото съдът е приел допълнително писмени доказателства, и е
събрал и гласни такива, посредством разпита на актосъставителят А. М. А., и
свидетелят по акта -М. С. М..
СЪДЪТ е докладвал и приело по делото и постъпило по делото Писмо-
становище с рег.№ 24826/06.10.2025 г. от Началник на отдел „Оперативен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“към дирекция АРОК при
Агенция „Пътна инфраструктура” чрез процесуалния сипредставител старши
юрисконсулт С.Т. с адрес за призоваване:гр. *****, в което оспорват жалбата
като неоснователна и молят да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, моли да й се
присъди юрисконсултско възнаграждение по делото, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя. Приложени са и следните доказателства: Пълномощно на
процесуалния представител - Пълномощно № П-114/17.07.2025 г. - копие;
Заповед № ЧР-СП-561/12.09.2023 г. между Агенция ..Пътна инфраструктура“
и А. М. А., по смисъла на който е назначен на длъжност главен инспектор,
длъжностно ниво 7, Експертно ниво 3 и място на работа: Отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ - заверено копие;
Заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. с която
В.Б.А. е преназначена на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - копие;
Заявление за последваща периодична проверка за електронна мобилна везна
модел DFW-KR № 118844 и приложение № 1 към заявлението; Удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване тип DFW; Декларация за
съответствие на ролетка № 1302/18/5м - копие; Сертификат за съответствие на
ролетка № 1302/18/5м. - копие; Протокол за проведено обучение на
актосъставителя А. М. А. за работа с мобилни везни за поосово измерване на
ППС с конкретния тип везна-копие.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
2
На жалбоподателя е било издадено №9563/21.08.2025 г.., издадено от
В.Б.А. - началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр. София, бул. „Македония"
№ 3. оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, която след като
разгледала акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
10989 от 28.07.2025 г., съставен от А. М. А. на длъжност главен инспектор в
отдел „Оцеративен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ р и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
наИСка
инфраструктура”, срещу Д. Р. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. ***** за
вменено нарушение по нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 7. ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, и на основание чл. 53,
ал. 1 от ЗАНН, му е наложено административно наказание глоба, в размер 3
000 лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ от Закона за
пътищата. Видно от обстоятелствената част, на атакуваното Нп, преповтаряща
дословно констатациите и от преди това издадения акт, № 10989 от 28.07.2025
г., съставен от А. М. А. на длъжност главен инспектор в отдел „Оцеративен
контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
р и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, е
наИСка
посочено, че: на 28.07.2025 г. в 09:55 часа на път АМ Струма, км 30+700 на
пътен възел Боснек в посока гр. Перник - гр. Дупница, Д. Р. Д. е управлявал и
извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси марка
Ивеко, модел АД 410 Т, с peг. *****, като в процеса на извършената проверка
е било установено, че водачът извършва превоз на фракция 0/63 мм, видно от
кантарна бележка № *********/28.07.2025 г., без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно
изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Посочено е, че
необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м/, при което е
констатирано следното:
1. При измерено разстояние между осите 1.42 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.440 т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
“
буква „в'от Наредбата, като превишаването е с 11.440 т.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко.Измерените параметри на
превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 7. ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с
разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
3
(АПИ).
В законоустановения срок не са постъпили възражения от нарушителя.
При тези обстоятелства и на основание чл. 52, ал. 4 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), след като проверил акта
с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните
доказателства прецених тежестта на нарушението и наличието на подбуди за
извършването му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН, АНО счел, че водачът е
могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не
превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като
при установяване на превишаване на нормите, същото да бъле приведено в
съответните норми, поради което считам, че водачът е извършил нарушението
описано в АУАН виновно в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2. т. 1,
буква „а“, предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"в“, чл. 8,ал.1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Посочено е също, че като е
извършил превоз на товар по смисъла на §1,т. 14 от ДР на Наредбата
превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от
03.07.2001 г.. водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл.
53, ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна
отговорност.Като е извършил превоз с тежко МПС по смисъла на чл. 3, т. 1 и
т. 2 от Наредбата, водачът е създал потенциална опасност за движението по
републиканския път, водеща до повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Отделно от това в НП е описано, че не е установено
наличие на „неделим товар“ по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата ,
който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса
не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак
или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на
наредбата.Към момента на проверката е изведен извод, че водачът Д. Р. Д. е
извършвал превоз на товари без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., с което е
нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,.а'\ предл. 2 от Закон за
пътищата във връзка с чл. 7, ат. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37. ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля -актосъставител-
А. М. А. и св. По акта М. С. М.. -инспектори в Дирекция АРОК, АПИ-
извършили проверката и констатирали вмененото нарушение, описано в
АУАН, като показанията на двамата свидетели са еднопосочени и
безпротиворечиви и установяват еднозначно фактическата обстановка, така
както същата е описана и в акта / св. А.:“... На 28.07.2025г. около 10 часа по
време на изпълнение на служебните си задължения на път автомагистрала
„Струма“, километър 30+700 пътен възел-Боснек спряхме за проверка МПС
с 4 оси, превозващо фракция. При съвместни проверки, извършени с БГ- ТОЛ
управление, също имаше и екипи на ДАИ. В хода на проверката беше
4
установено измерване, чрез техническо средство ролетка за 5 метра и
електронна мобилна везна. ППС-то беше с драстично надвишени максимално
допустими стойности, ако трябва да съм по-точен при измерване на
разстояние от 42 метра на задвижващата ос сумата от натоварване беше
30,440 тона, при максимално допустими 19 тона. Беше съставен акт за
административно нарушение на място на водача в негово присъствие и му е
дадено копие от акта на място, също и разписка, че му е връчена на място.
Нямам спомен водача да е имал възражение спрямо измервателните уреди,
мястото на проверка или констатацията от нея. Само водач-шофьор беше.
Продавача, който товари е ****, а купувача, който следва да получи товара
е „****“ ЕООД, което е описано на кантарната бележка...“ и СВИДЕТЕЛЯТ
М.:“... Наясно съм с предмета на делото и акта. На 28.07.2025г. на път
автомагистрала „Струма“, километър 30+700 при пътен възел-Боснек, с
колегата А. А. спряхме за проверка ППС с 4 оси, превозващо фракция,
управлявано жалбоподателят Д. Р. Д. като водач-шофьор на камиона. При
измерване с електронна система на колегата от агенцията беше
установено, че е претоварен с 11,440 тона. Възражения и обяснения не помня
имало ли е. Подписа акта и му се връчи екземпляр....“/. Съдът намира, че
показанията и на тези свидетели, са на първо място относими към предмета на
делото, и съответни и на писмените доказателства, за които същите дават
сведения- а именно, че се касае за камион, собствен на ЮЛ, като е
санкциониран водачът на камиона, в това му качество, като следва да се
посочи, че видно от представените допълнително писмени доказателства,
безспорно се установява, че измерването е извършено със сертифицирани
средства, по надлежния ред и безспорно е установено процесното
претоварване.
Фактическата обстановка, описано по – горе се потвърждава и приетите
писмени доказателства: съставеният НП № 9563/21.08.2025 г., ведно е обратна
разписка - оригинал;АУАН № 10989/28.07.2025 г., ведно с придружаващите го
документи - оригинал;Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 г. на председателя на
УС на АПИ - заверено копие;Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 г. на
председателя на УС на АПИ - заверено копие, кантарна бележка, както и
допълнително представените и приети по делото Писмо-становище с рег.№
24826/06.10.2025 г. от Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“към дирекция АРОК при Агенция „Пътна
инфраструктура” чрез процесуалния сипредставител старши юрисконсулт С.Т.
с адрес за призоваване:гр. *****, в което оспорват жалбата като неоснователна
и молят да се потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, моли да й се присъди
юрисконсултско възнаграждение по делото, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя. Приложени са и следните доказателства: Пълномощно на
процесуалния представител - Пълномощно № П-114/17.07.2025 г. - копие;
Заповед № ЧР-СП-561/12.09.2023 г. между Агенция Пътна инфраструктура“ и
А. М. А., по смисъла на който е назначен на длъжност главен инспектор,
длъжностно ниво 7, Експертно ниво 3 и място на работа: Отдел „Контрол по
РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ - заверено копие;
Заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. с която
В.Б.А. е преназначена на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - копие;
Заявление за последваща периодична проверка за електронна мобилна везна
5
модел DFW-KR № 118844 и приложение № 1 към заявлението; Удостоверение
за признаване на одобрен тип средство за измерване тип DFW; Декларация за
съответствие на ролетка № 1302/18/5м - копие; Сертификат за съответствие на
ролетка № 1302/18/5м. - копие; Протокол за проведено обучение на
актосъставителя А. М. А. за работа с мобилни везни за поосово измерване на
ППС с конкретния тип везна-копие. Съдът кредитира и събраните гласни
доказателства, цитирани по-горе в посочения смисъл, като съответни и на
останалия събран по делото писмен доказателствен материал.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, макар и формално
да отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по делото се
доказва правопораждащият фактически състав на вмененото нарушение, като
видно и от допълнително ангажираните писмени доказателства от АНО,
измерването е установена със сертифицирано измервателно средство,
безспорно е установено претоварването, описано в акта и НП, като
възраженията в тази насока от страна на жалбоподателя са неоснователни.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието и същото е било правилно квалифицирано.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и за
него са приложими нормите на Наредба № 11/2011 г. на МРРБ, като
възраженията в жалбата тази насока, съдът намира за неоснователни.
Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри
на ППС, водачът не е притежавал валидно разрешение, издадено по реда на
същата наредба от администрацията управляваща пътя, тъй като измереното
натоварване на осите е надвишавало многоклатно нормите по Наредбата.
Констатация в същия смисъл е вписана в обстоятелствената част и на акта, и
на наказателното постановление. В този смисъл, съдът приема, че описанието
на нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване
правото на защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на
съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. едно от
Закона за пътищата.
Същевременно обаче, следва да се приеме, че неправилно е бил
определен субектът на нарушението, като е бил санкциониран водачът, на
процесното ППС, то е така тъй-като видно от ТЪЛКУВАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 2 от 08.10.2025 г. На Върховният административен
съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело №
6
5/2023 година, на основание чл. 125 във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗСВ на
08.12.2023 г. Председателят на ВКС и Председателят на ВАС са сезирали ОС
на съдиите от Наказателна колегия във ВКС и съдиите от Първа и Втора
колегия на ВАС за произнасяне със съвместно тълкувателно решение, което да
даде отговор на въпроса: "Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във вр. с
чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението
на това пътно превозно средство?", във вр. с което на същата дата е
образувано тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС. В тази връзка е
налице ТЪЛКУВАТЕЛНО Постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС,където е прието, че водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва
нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза. / каквато е процесната хипотеза/. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че лицето е управлявало процесното ППС-
жалбоподателят, е само водач на същото и извършва само фактически
превоза, като това се установява и от писмените доказателства по делото,
както и от показанията актосъставителят А., който сочи, че лицето е било само
водач на камиона. Следователно незаконосъобразно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и е налице
основание за отмяна на процесното наказателно постановление. / в този см.
-Решение № 1261 от 14.10.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
537/2025 г./, като в случая няма как съдът да преквалифицира нарушението.
Видно от мотивите на Постановлението е прието, че –„... За да се
произнесе по поставения въпрос - „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177,
ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко
пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване,
без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно
средство?“ Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд взе предвид следното:Законът за движение по
пътищата, предвид разпоредбата на чл. 1 от същия, урежда правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията
към ППС за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на
разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове.
Целта на ЗДвП, съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване
от моторните превозни средства. Законът за пътищата урежда
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
7
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в страната.
Различният предмет на регулация на ЗДвП и ЗП обуславя и разликата в
обществените отношения, които се застрашават или увреждат, при
неизпълнение на предвидените в тях правила за поведение. При извършване на
нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона
за движение по пътищата се засягат или увреждат обществените
отношения, които осигуряват живота и здравето на участниците в
движението по пътищата, улесняването на тяхното придвижване, опазване
на имуществото им и околната среда от замърсяване от ППС. Обект на
нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
Закона за пътищата са обществените отношения, свързани с ползването,
поддържането и финансирането на пътищата в Република България.
Различните обществени отношения, предмет на регулация от ЗДвП и
ЗП, предполагат и разлики в елементите на фактическия състав (субекти и
изпълнително деяние) на сочените правила за поведение.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП въвежда изискването
движещите се по пътищата (отворени за обществено ползване - чл. 1
ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. В издадената на основание чл.139, ал. 3 ЗДвП
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса
и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и
условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно §1, т. 7 от
допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП „обществено ползване на
пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и
товари с общоприетите ППС или за придвижване на пешеходци.
В зависимост от разликата в стойностите по критериите, посочени в
чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, извънгабаритни
превозни средства са тези, чиито размери, независимо от товара, са с по-
големи от посочените в чл. 5 от наредбата стойности, а тежки ППС -
тези, чиято допустима максимална маса или натоварване на ос имат
стойностите по чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ допуска движението по пътищата за обществено ползване на ППС,
които не отговарят на установените стойности за размер, маса,
натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или тежки ППС, след
получаване на разрешение от администрацията, управляваща пътя (чл. 8, ал.
2 от наредбата), което следва да бъде съгласувано с органите на МВР или
след заплащане на такса, в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата.
В ЗДвП са обединени и двата вида превозни средства, за които се
изисква нарочно разрешение за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, като в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е
предвидена административнонаказателна отговорност - глоба от 500 до
3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява
ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
т. е. с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, издадена на основание чл. 139, ал.
3 ЗДвП.
8
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП ясно е посочено, че
административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП носи водачът на ППС с размер, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или
тежките ППС). Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е „лице, което управлява
ППС…“, т. е. физическото лице, което извършва фактическите действия по
управлението на ППС. Следователно, водачът на ППС с размер, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или
тежките ППС), осъществяващ фактическите действия по неговото
управление, е субект на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл.
139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение
се осъществява чрез действие - управление на извънгабаритното и/или
тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП законодателят е
предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на
посочената забрана в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидена глоба от
1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за
физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Под „специално ползване на пътищата“, съгласно §1, т. 8 от
допълнителните разпоредби на ЗП, следва да се разбира използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на
пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на
пътя от други лица. Според чл. 18, ал. 1 ЗП специалното ползване на
пътищата се осъществява с разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определен с
наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл. 18, ал. 5 ЗП -
Наредба за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС
№179/04.07.2001 г. (обн. ДВ, бр. 62/13.07.2001 г., последно изм. ДВ, бр.
9/27.01.2023 г.). В § 2 от преходните и заключителни разпоредби на тази
наредба е посочено, че специалното ползване на пътищата чрез превозване
на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на
наредбата, издадена на основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП - Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ е предвидена възможност за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, с разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя. Съгласно нормата на чл.
15, ал. 3 от същата наредба лицата, които са задължени да подадат
9
заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“ или до съответното
областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е
администрацията, управляваща пътя) за издаване на необходимото
разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, са
собствениците на такива ППС или лицата, които извършват превозите.
Собственик на ППС е лицето, което го притежава, съгласно разпоредбите
на Закона за собствеността и е вписано като такъв в свидетелството за
регистрация на ППС, както е указано в чл. 19 от Правилника за приложение
на ЗДвП. Според легалното определение, дадено в чл. 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози,
„превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следователно под
„лицата, извършващи превоза“ следва да се разбират тези физически или
юридически лица, които осъществяват транспортна дейност в качеството
си на търговци, регистрирани по съответния ред като такива. Аргумент в
подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11, т. 3 и т. 4 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ предвиждаща, че лицата, които извършват
превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на
водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, с трудов стаж като водач на товарен автомобил от категория
„С“ не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените
свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с
които той е длъжен да се съобразява. Посочената разпоредба ясно
разграничава водача, извършващ фактическите действия по управление на
извънгабаритно и/или тежко ППС, от „лицата, извършващи превоза“...“,,
следователно в случая неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на ППС-то, поради
което и атакуваното НП, се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
По разноските:
Жалбоподателят от своя страна не е претендирал разноски и не е
представил доказателства за сторени такива.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №9563 ог 21.08.
2025г., издадено от Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол но
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, бул. „Македония" № 3,
оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура",с което на Д. Р. Д.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ***** за вменено нарушение по нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във
връзка с чл. 7. ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредбата за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание
10
чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба, в размер
3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ от
Закона за пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11