РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Карлово, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Съдът е сезиран с жалба от Л. К. А., ЕГН: ********** и И. К. А.,
ЕГН: **********, двамата от гр. К, обл. П., ул. „С. Ч.“ № * чрез адв. Е.П.
против Протокол от 27.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от
ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на
Община К..
В жалбата се твърди, че с обжалвания Протокол, публикуван на
интернет страницата на Община К. на 11.06.2021 г., Комисията по чл.100 от
ППЗСПЗЗ е разпределила пасищата и мерите, общинска собственост,
находящи се в землището на гр.К., общ. К..
Жалбоподателите считат, че Протоколът е нищожен, издаден в
грубо нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби, съдържащи се в чл.37и от
ЗСПЗЗ и чл.100 от ППЗСПЗЗ и при явно несъответствие с целта на закона –
основания за неговото оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
1
Съгласно разпоредбата на чл.37и ал.8 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.4 от ППЗСПЗЗ
гореописаният Протокол можел да бъде обжалван по отношение площта на
разпределените имоти.
Сочи се, че с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят е определил, че
пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които
имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище съобразно
броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, в
зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища,
мери и ливади, като в същия текст е определил максималния размер, който
може да бъде определен за една животинска единица за различните категории
имоти, както и полагащата се площ за различните видове животни. Съгласно
разпоредбата на ал.6 на същия текст, Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ,
определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и въз основа
на така определената площ извършва разпределение на имотите за
съответното землище. При това разпределение Комисията трябвало да
приложи правилата на същата ал.6, както и на ал.7 на чл.37и от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите твърдят, че при преглед на обжалвания Протокол
веднага се виждало, че Комисията не е определила „необходимата“ за всеки
кандидат площ. Вместо това в първата група таблици, съдържащи се в
Протокола, Комисията определила „полагаща“ се площ, без да било ясно
какво следва да се разбира под „полагаща се площ“. Освен това, в грубо
нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, Комисията не изложила никакви
фактически и правни основания, от които е извела своя „извод“ за
„полагащата“ се площ на кандидатите в процедурата. Тоест в Протокола
напълно липсвали каквито и да било данни за обстоятелствата, визирани в
разпоредбите на чл.37и ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ, въз основа на които данни да е
видно как Комисията е стигнала до своите изводи за „полагащата“ се площ за
всеки един кандидат.
Жалбоподателите твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.37и ал.6
от ЗСПЗЗ Комисията била длъжна на първо място да определи необходимата
площ за всеки един от участниците в процедурата. Комисията не определила
необходимата площ за всеки участник и това било повече от очевидно, тъй
като Протоколът не съдържал такава информация. Това само по себе си било
грубо нарушаване на административнопроизводствените правила в работата
2
на Комисията. Дори само този факт бил достатъчен, за да бъде обявен
обжалваният Протокол за нищожен.
Този съществен пропуск в работата на Комисията автоматично
опорочавал и следващото нейно действие – разпределянето на имотите между
участниците в процедурата. Налице била пълна липса на фактически и правни
основания при разпределяне на имотите:
1. Протоколът не съдържал никаква информация за необходимата за
всеки кандидат площ – чл.37и. ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.2 от ППЗСПЗЗ;
2. Протоколът не съдържал никаква информация за притежавани
или ползвани на правно основание пасища мери и ливади за всеки един от
кандидатите – чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ;
3. Протоколът не съдържал информация дали някои от кандидатите
до датата на разпределението са ползвали съответните имоти, подлежащи на
разпределяне, по договори с изтекъл срок – чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ;
4. Протоколът не съдържал информацията, произтичаща от
предходния пункт за останалите неразпределени имоти след прилагане на
разпоредбата на чл.37и, ал.6 изречение 2-ро от ЗСПЗЗ;
5. Протоколът не съдържал никаква информация относно
приложението на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.5 от ППЗСПЗЗ.
В резултат на това грубо нарушаване на цитираните законови
разпоредби, административнопроизводствени и материалноправни,
Комисията по чл.100 от ППЗСПЗЗ извършила неправилно и
незаконосъобразно разпределяне на имотите, в резултат на което бил налице
напълно незаконосъобразен дисбаланс в задоволяване потребностите на
отделните кандидати в процедурата, изразяващ се в следното: на М. Л. Н. и
„Е. Р. д.“ ЕООД с ЕИК ********били задоволени нуждите на около 120% (сто
и двадесет процента), а на всички останали кандидати, в това число и на
жалбоподателите – средно около 40% (четиридесет процента). Тоест не били
разпределени полагащите им се площи съобразно методиката, предвидена в
чл.37и, ал.4 и ал.6 от ЗСПЗЗ.
Прегледът на Протокола показвал и това, че за два от имотите, които
е разпределила, Комисията на практика не довършила докрай работата си.
Ставало въпрос за имоти с идентификатори 37277.611.605 в местността „Ч.“ и
37277.761.829 в местността „К.“, всеки един от които имоти Комисията
3
разпределила между двама кандидати. В Протокола било записано, че за тези
имоти следва да се изготвят схеми за ползване. От Протокола не било ясно
кой би трябвало да изготви тези схеми.
Жалбоподателите представят Договор за наем на недвижим имот №
В-209/22.05.2015 г., сключен на основание чл.37и, от ЗСПЗЗ с втория от тях –
И. К. А.. От същия било видно, че тогава, по реда на цитираната разпоредба,
на втория жалбоподател бил разпределен имот 000829 в местността „К.“ с
площ от 665,402 дка. По сега действащите КККР на гр. К., К. община, това
бил имот с идентификатор 37277.761.829, описан по-горе. Тъй като още през
2015 г. на място се оказало, че по-голямата част от този имот е самозалесила
се гора, а цялото землище на гр. К. попада в границите на Натура 2000 и е
абсолютно невъзможно самозалесилите се дървета в имота да бъдат изсечени,
с приложения Анекс № В-209/30.07.2015 г. площта, отдадена му под наем с
описания по-горе Договор била редуцирана на 184 дка.
Сега с обжалвания Протокол целият този имот, макар и залесен в
голямата му част, не само че отново бил разпределен, но и бил разпределен на
двама от кандидатите – на жалбоподателя И. К. А. и на ЕТ „Н. Т.“. Тоест, не
само, че Комисията не била извършила реално разпределение на този имот
между тях двамата, но и на практика им предоставила имот, който в голямата
си част бил неизползваем като пасище, мера. А това от своя страна реално
още веднъж намалявало „де факто“ разпределената, както на втория
жалбоподател, така и на ЕТ „Н. Т.“ площ. На практика на него и на ЕТ „Н. Т.“
ще трябвало да бъдат разпределени не по 332,647 дка от имот с
идентификатор 37277.761.829, а реално по 92 дка за всеки един от тях.
Очевидно това накърнявало интересите на жалбоподателя и го ощетявало и
то в значителна степен. Следователно така извършеното разпределение на
площите се явявало неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изложеното, жалбоподателите молят съда да постанови
решение, с което да отмени ИЗЦЯЛО Протокол от 27.04.2021 г., издаден на
основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № РД-
311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К.. Претендират разноските по делото.
Ответникът – Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021
г. на Кмета на Община К., с председател Н. Ц. – Заместник - кмет на Община
К., чрез пълномощника си юрк. И. Д., оспорва жалбата.
4
Сочи, че съгласно чл.37и, ал.1 изр.първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите
и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем
или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.
Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които
имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно
броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за
целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10
март, към което прилагат документи, определени в правилника за
прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).
Посочва се, че Кметът на общината назначава комисия, която
определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя
имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното
разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1
май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ). Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ, Протоколът се
обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и
може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-
дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на
протокола, освен ако съдът разпореди друго.
От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по
чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е
специална. Тя касаела предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и
ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.
37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първия етап
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки
кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на
имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на
Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно
обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап
касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината,
съответно – директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола
на Комисията.
5
С Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - К. били
определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията
на община К. за индивидуално и общо ползване. За землище гр. К. за
индивидуално ползване били определени имоти с обща площ 5090,173 дка.
С Решение № 77/28.01.2016 г. на Общински съвет - К., поради
недостиг на пасища за задоволяване на нуждите на животновъдите в гр. К.,
имот № 000097, местност „Б. в." с площ 54. 269 дка бил заличен от
приложението, в което били посочени пасищата и мерите за общо ползване и
бил определен за индивидуално ползване и включен в Приложение № 1 –
пасища и мери за индивидуално ползване към Решение№ 2243 от 22.04.2015
г. на Общински съвет - К..
С Решение № 152/25.02.2016 г. на Общински съвет - К. пасища и
мери с обща площ 131.82 дка в землището на гр. К. били заличени от
Приложение № 2 – пасища и мери за общо ползване към Решение № 2243 от
22.04.2015 г. на Общински съвет - К. и били определени като пасища и мери
за индивидуално ползване.
С Решение № 156/25.02.2016 г. на Общински съвет - К. били
определени ливадите от общинския поземлен фонд на територията на община
К. за общо и индивидуално ползване на собственици и ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в
интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на
регистрираните животни.
С Решение № 507/27.02.2017 г. на Общински съвет - К., имот №
743001 с площ 121,573 дка бил заличен от Приложение № 2 – пасища и мери
за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет -
К. и бил определен като пасища и мери за индивидуално ползване.
С Решение № 1347/28.02.2019 г. на Общински съвет - К., имот №
000449 с площ 418,338 дка бил заличен от Приложение № 2 – пасища и мери
за общо ползване към Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет -
К. и бил определен като пасище за индивидуално ползване.
С Решение № 105/27.02.2020 г. на Общински съвет К. към
Приложение № 1 – пасища и мери за индивидуално ползване бил определен
имот с идентификатор № 37277.96.990 по КККР на гр. К. с площ 392.044 дка.
На следващо място, следвало да се има предвид, че през 2020 г.
6
заявленията от собственици на животновъдни обекти за ползване на пасища,
мери и ливади /ПМЛ/ от ОПФ за землище гр. К. били 7 бр., а именно:
1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ (животински единици);
2. И. К. А. - 118.60 ЖЕ;
3. М. Г. А. -132.60 ЖЕ;
4. Б. Х. А. - 7.2 ЖЕ;
5. Д. С. Д. - 64.90 ЖЕ;
6. М. Л. Н. - 7.50 ЖЕ;
7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 30.00 ЖЕ.
Общо ЖЕ: 368.15
С протокол от 27.04.2020 г. на Комисия, назначена със Заповед №
рд- 179/25.03.2020 г. на Кмета на Община К. били разпределени имоти, както
следва:
1. Л. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 41.649 дка, до момента не е
имала договори за наем от ОПФ за ПМЛ;
2. И. К. А. - 4 бр. имоти с обща площ 37.865 дка, до момента е имал
предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в
размер на 995.593 дка;
3. М. Г. АТ. - 3 бр. имоти с обща площ 40.625 дка, до момента е имал
предишни договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в
размер на 1262.230 дка;
4. Б. Х. А. - 1 бр. имот с площ 41.134 дка, до момента има договори
за наем от ОПФ (от 2019 г.) за ПМЛ в размер на 40.000 дка;
5. Д. С. Д. - 5 бр. имоти с обща площ 40.339 дка, до момента е имала
договори за наем от ОПФ (от 2015, 2016 и 2019 г.) за ПМЛ в размер на
643.568 дка;
6. М. Л. Н. - 2 бр. имоти с обща площ 93.169 дка, до момента не е
имал договори за наем от ОПФ за ПМЛ;
7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 2 бр. имоти с обща площ 397.213 дка, до
момента не е имал договори за наем от ОПФ за ПМЛ.
Л.А., И.А., М.А., Б.А. и Д.Д. отказали да сключат договори за
разпределените по-горе имоти с мотив, че имотите били с лош тревен състав,
7
имали наличие на папратова, храстова и дървесна растителност. Договори
през 2020 г. сключили само М.Н. и „Е. Р. Д.“ ЕООД.
С Решение № 409 от 25.02.2021 г. на Общински съвет К. отказаните
имоти били извадени от Индивидуално ползване (ИП) и били прехвърлени в
Общо ползване (ОП).
През 2021 г. заявленията от собственици на животновъдни обекти за
ползване на ПМЛ от ОПФ за землище гр. К. били 11 бр., както следва:
1. Л. К. А. - 7.35 ЖЕ;
2. И. К. А. - 134.40 ЖЕ;
3. М. Г. А. - 159.40 ЖЕ;
4. Б. Х. А. - 7.2 ЖЕ;
5. Д. С. Д. - 67.20 ЖЕ;
6. М. Л. Н. - 14.40 ЖЕ;
7. „Е. Р. Д.“ ЕООД - 45.00 ЖЕ;
8. П. И. Ц. - 138.60 ЖЕ;
9. Д. С. Н. - 64.80 ЖЕ;
10. Н. Б. П. - 36.40 ЖЕ;
11. ЕТ „Н. Т.“ - 252.40 ЖЕ.
Общо ЖЕ: 927.15.
Тъй като към дата на разпределение на пасища и мери за землище
гр. К. за 2021 г. не всички договори за наем на пасища и мери за
индивидуално ползване били с изтекъл срок, свободните имоти пасища и
мери подлежащи за разпределение за 2021 г., били с обща площ на 5070,43
дка.
В изпълнение на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, Комисията назначена със
Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. определила
полагащата се площ в декари за всеки от 11-те животновъди, подал заявление
в законоустановения срок. Общата площ на пасищата и мерите необходима за
задоволяване нуждите на всички собственици на животновъдни обекти в
землището на гр. К., била 14 978,5 дка.
Видно било, че няма как да бъдат удовлетворени в максимална
степен собствениците на животновъдни обекти в землището на гр. К. поради
8
факта, че площта за разпределение била 3 пъти по-малко от необходимата.
При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално ползване
подлежащи на разпределение за 2021 г., били взети предвид от комисията
имотите – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд, които
животновъдите са получили от предходни разпределения.
В конкретния случай жалбоподателят И.А. от предходни
разпределения бил получил 323.090 дка. А от разпределението, което било
направено от Комисията назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на
Кмета на Община К., съгласно Протокола по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от
27.04.2021 г., жалбоподателите получили съответно: Л.А. – 91.536 дка, а И.А.
– 332.647 дка.
Следвало да се има предвид и това, че жалбоподателите през 2020
година отказали да подпишат договори за наем на разпределените пасища,
което било индикатор за това, че същите си подбирали определени имоти,
които искат, а не търсели удовлетворяване на нуждите си от площ за
пашуване на притежаваните животни.
Видно било също така, че през 2021 г., в сравнение с предходната,
собствениците на животновъдни обекти, които подали заявления за
разпределение, се увеличили и следвало пасища да бъдат предоставени и на
новите животновъди. Несправедливо щяло да бъде да се дадат всички имоти
на заварените собственици, а новите да не получат никаква площ за
пашуване.
Неоснователно било и твърдението, че в Протокола от 27.04.2021 г.
по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, са посочени само площта на разпределените имоти,
без посочване на индивидуални имоти. За всеки собственик на животновъден
обект разпределените имоти били посочени с номер, местност, площ,
категория и НТП.
Неоснователни били твърденията на И.А. и Л.А., че при извършване
на разпределението комисията не определила необходимата площ за всеки
един от участниците в процедурата, както и че „Протоколът не съдържа
необходимата информация по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ. Протоколът не съдържа информация за притежавани и/или
ползвани на правно основание пасища,мери и ливади за всеки от
кандидатите“.
9
Съгласно горецитираните правни норми, препращащи към ал. 4 на
ЗСПЗЗ, ПМЛ се разпределяли между правоимащите, притежаващи
животновъден обект в съответното землище, като се вземат предвид броят и
видът на регистрираните пасищни селскостопански животни и притежаваните
и ползваните на правно основание ПМЛ. С оглед вида на животинските
единици /ЖЕ/, законът определял площта, която се пада на ЖЕ.
При разпределението на ПМЛ през 2021 г., комисията служебно
направила справка относно регистрираните животновъдни обекти в
землището на гр. К., а също така и за регистрираните видове пасищни
селскостопански животни. Към заявлението на всеки един кандидат бил
прикрепен резултатът от тази служебна проверка в Б. а. по б. на х. –
регистриран животновъден обект и видове животни разпределени в
категории: говеда от 6-24 месеца, мляко; биволи автохтонни породи от 6 - 24
месеца и т.н. Също така били извадени и прикрепени справки за регистрирани
и ползвани ПМЛ от всеки един от кандидатите. Видно било, че изложените
твърдения се явявали неоснователни и неподкрепени от приетите по делото
писмени доказателства.
На следващо място, били наведени твърдения, че „съгласно този
протокол, са предоставени за ползване едни и същи имоти в различни части
на отделни участници в процедурата, без комисията да определи кой от тези
участници, коя част ще ползва от тези имоти“.
От Протокола за разпределение от 27.04.2021 г. било видно, че
когато един имот е разпределен между няколко правоимащи, първо била
определена полагащата се площ, а в края на протокола било посочено, че за
имоти с идентификатори 37277.761.829 и 37277.611.605 следва да се изготвят
схеми за ползване.
Неоснователно се явявало и твърдението, че Протоколът от
27.04.2021 г. не съдържа информация за конкретните имоти и общо тяхната
площ подлежащи на разпределение. Съгласно чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ
„Общинският съвет определя с решение пасищата, мерите и ливадите за общо
и индивидуално ползване. Списък на имотите за индивидуално ползване с
категории се обявява в общините и кметствата и се публикува на интернет
страницата на общината в срок до 1 март“, т.е. нямало законово изискване за
преповтаряне на имотите подлежащи на разпределение в протокола.
10
За всички изложени твърдения от жалбоподателите и
заинтересованите страни, че комисията не е извършила определени действия,
по делото съществували неоспорими доказателства, че са извършени.
По отношение на твърдението, че на И.А. в предходни
разпределения му бил определен самозалесил се имот и впоследствие площта
по договора е редуцирана с анекс, следвало да се има предвид, че при
разпределението през 2020 г., И.А. отказал да сключи договори за
разпределените имоти. Ето защо будели недоумение твърденията за сключен
договор и анекс, още по-малко пък съдържащи се такива по делото.
Ответната страна моли, съдът да постанови решение, с което да
приеме за правилен и законосъобразен Протокол от 27.04.2021 г., издаден на
основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със Заповед № РД-
311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К., и да остави подадената жалба срещу
същия от И.А. и Л.А. без уважение.
Заинтересованите лица М. Л. Н., адрес: гр. К., ул. „Ч. т.“ № * и „Е. Р.
Д.“ ЕООД, ЕИК ************, адрес: гр. К., местност „Ш.“, представлявано
от управителя М. Л. Н., чрез пълномощника си адв. С.П. - К., оспорват
жалбата и споделят изцяло изложеното от ответника.
Неоснователно се твърдяло в жалбата, че комисията не е определила
„необходимата“ за всеки кандидат площ, съгласно изискванията на чл. 37и,
ал. 6 от ЗСПЗЗ. Комисията използвала понятието „полагаща се площ“, което
било равнозначно на „необходимата площ“. В ал. 4 на същия текст били
определени критериите, служещи за определяне на площите от пасищата,
мерите и ливадите, които следва да се предоставят на всеки един кандидат
/участник/. Тези критерии определяли и полагащите се площи. Съгласно ал. 6
от същия текст, комисията определяла необходимата за всеки кандидат площ
по реда на ал. 4.
Отделно от това, на стр. първа от протокола, след посочване на
членовете на комисията, било посочено, че комисията е разгледала
постъпилите заявления и определя необходимата площ, като разпределя
конкретни имоти.
Неоснователно било и твърдението, че комисията не е изложила
фактически и правни основания при разпределяне на имотите. В протокола се
съдържали данни, извлечени от приложените към всяко заявление документи,
11
изискани от закона – Приложение № 1 – опис на видовете и броят на
пасищните селскостопански животни, отглеждани в животновъден обект,
Приложение № 2 – опис на собствени и ползвани имоти с НТП – пасища,
мери и ливади, декларация по чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ, справки за
животни в обект по категория към м. 03.2020 г. от Интегрираната
информационна система на БАБХ. В табличен вид били посочени брой, вид и
порода на регистрираните животни, полагащата се площ в дка, съобразно
категорията на земята, като при определяне на конкретните имоти били взети
предвид разпределените на всеки кандидат пасища, мери и ливади от ОПФ от
предходни разпределения. Посочено било и правното основание за
извършване на разпределението – чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Неоснователно се твърдяло в жалбата, че за два от имотите
процедурата не била приключила, тъй като били определени за двама
кандидати, а не били изготвени схеми за ползване. Законът не забранявал да
се предоставят имоти за общо ползване, а изготвянето на схеми за ползване
било работа на общинската администрация и можела да се извърши
впоследствие.
Неоснователно било твърдението, че разпределеният на втория от
жалбоподателите имот в местността „К.“ в по-голямата си част е самозалесил
се, поради което реално се намалявала ползваната площ. На първо място, не
се установявало, че имотът попада в Натура 2000. Дори и да попадал в такъв
терен, законът не забранявал да се прочистват пасищата от самозалесили се
дървета и храсти. Не на последно място, участващите в разпределението
кандидати били повече в сравнение с предходни разпределения, като
съществуващата площ за паша от ОПФ не била достатъчна.
В изпълнение на изискванията на чл. 37и, ал. 6 във връзка с ал. 4 от
ЗСПЗЗ, комисията е определила полагащата се площ за всеки от 11-те
участника в процедурата. Общата площ, необходима за задоволяване на
нуждите на всички собственици на животновъдни обекти в землището на гр.
К., била 14 978.50 дка, т.е. необходимата площ била почти три пъти повече от
наличната за разпределение площ.
При разпределението на площите комисията се ръководила от това,
че през 2021 г. собствениците на животновъдни обекти се увеличили, както и
че площта за индивидуално ползване била много по-малка от необходимата.
12
Следвало е да се задоволят нуждите на всички с оглед обективните
възможности да се осигурят имоти за паша.
С оглед горното, следвало да се направи извод, че при
постановяване на акта по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ комисията е спазила
изискванията на предл. второ, но отчитайки коректива на предл. 4-то,
изхождайки от броя на заявителите, необходимата площ съгл. ал. 4 и
наличната такава.
Жалбата била неоснователна и с оглед разпоредбата на чл. 37и, ал. 8
от ЗСПЗЗ, съгласно която: „Протоколът по ал. 6 и ал. 7 ... може да се обжалва
по отношение на площта на разпределените имоти ... а не и по отношение на
конкретните имоти, които са разпрелелени“. В този смисъл била и съдебната
практика.
Молят съда да отхвърли жалбата и да им присъди разноските по
делото.
Останалите заинтересовани лица – М. Г. А., адрес: гр. К., ул. „Р. Б.“
№ **; Д. С. Д., адрес: гр. К., ул. „П.“ № **; Д. С. Н., адрес: гр. К., ул. „Ч. т.“
№ **; П. И. Ц., адрес: гр. К., ул. „И. Б.“ № *; Н. Б. П. гр. К., адрес: ул.
„Р. р.“ № *; Б. Х. А., адрес: гр. К. ул. „Р. Б.“ № ** и ЕТ „Н. Т.“, ЕИК:
***********, седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Ю.“ № *** не
вземат становище по жалбата
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалването и срещу подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, който е издаден от
компетентен орган – комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г.
на Кмета на Община К.. Съставът на комисията е надлежно конституиран с
оглед изискванията на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а
именно: състои се от трима редовни членове, един от които – правоспособен
юрист (гл. юрк. Р. Б.) и двама резервни членове. Представени са декларации
от членовете на комисията по смисъла на чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, че не са
свързани лица по смисъла на Търговския закон с участник в процедурата или
с членове на неговите управителни или контролни органи. Спазена е и
13
предвидената в закона писмена форма – чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 3
ППЗСПЗЗ.
Оспореният протокол от 27.04.2021 г. обективира процедура по чл.
37и ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98 –
100 от ППЗСПЗЗ, регламентира специална процедура по предоставяне под
наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския
поземлен фонд, без търг или конкурс на правоимащите лица. Правоимащи
лица по смисъла на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ са собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.
Посочените лица не трябва да имат данъчни задължения, както и задължения
към Държавен фонд „З.“, държавен поземлен фонд, общинския поземлен
фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 ЗСПЗЗ.
Предвидената в закона процедура се осъществява на два етапа. При
първия етап комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ определя необходимата за
всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите
за всяко землище, като за целта издава протокол. Съгласно чл. 37и, ал. 8
ЗСПЗЗ протоколът може да се обжалва по отношение на площта на
разпределените имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от
процедурата включва сключване на договор за наем или аренда от от кмета
на общината, съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа
на протокола на комисията.
Едно от съществените задължения на комисията по чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ е да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл.
37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. Цитираната норма предвижда конкретни критерии, като
определящ е броят на притежаваните от кандидата животни. Пасищата,
мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат
регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно вида и
броя на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но
не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имота от първа до седма
категория и/или 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета
категория. Разпоредбата предвижда още, че на правоимащите лица, които
14
отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от
местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска
единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска
единица в имоти от осма до десета категория.
С оспорения Протокол от 27.04.2021 г., издаден на основание чл.
37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г.
на Кмета на Община К., е разпределено ползването на общински пасища,
мери и ливади за стопанската 2021/2022 г. в землището на гр. К., община К.
От процесния Протокол и останалите писмени материали,
съдържащи се в административната преписка по издаването му, е видно, че на
жалбоподателя И. К. А. е разпределено ползването на ½ от ПИ с
идентификатор №37277.761.829 по КККР на гр. Клисура или общо 332,647
дка. От предходни разпределения той е получил от ОПФ 323,090 дка.
На жалбоподателката Л. К. А. е разпределено ползването на ПИ с
идентификатор №37277.903.802 и ПИ с идентификатор №37277.771.803, с
обща площ от 91,536 дка, като същата не е ползвала пасища, мери и ливади
(ПМЛ) от ОПФ от предишни разпределения.
Според приетите по делото доказателства, вкл. и според процесния
Протокол от 27.04.2021 г., за отглежданите от И. К. А. общо 134,40
животински единици (ЖЕ), се полагат общо 2608 дка ПМЛ, приравнени към
категория 1 – 7, а за отглежданите от Л. К. А. общо 7,35 ЖЕ се полагат общо
110,25 дка.
Общата площ, необходима за задоволяване на нуждите на всички 11
участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е 14 978,50 дка.
Видно от приложения по делото списък на „Свободни имоти за
индивидуално ползване, с начин на трайно ползване пасище, мера в землище
гр. К., подлежащи на разпределение през 2021 г.“ (л.46), в същия са включени
38 ПИ, чиято площ е в размер от общо 5 070,425 дка.
От изложеното дотук се установява, че е налице недостиг на ПМЛ
от ОПФ на община К. в землището на гр. К., като необходимата площ е около
три пъти повече от наличната за разпределение площ.
Конкретно по отношение на двамата жалбоподатели е видно, че
разпределената на И. К. А. площ от 332,647 дка (при полагащи се общо 2608
дка) е по-голяма от посочената в процесния протокол предоставена площ от
15
предишни разпределения – 323,090 дка. Твърдението му, че по-голямата част
от този имот е самозалесила се гора, намираща се в границите на Натура
2000, не се доказа по делото. Дори и да се приеме, че това е така, няма
абсолютна законова забрана за изсичането на самозалесили се дървета и
храсти. Напротив, извършва се анализ на всеки конкретен случай, тъй като е
възможно изсичането на дърветата да има положително въздействие върху
дадено място (например да позволи достигането на повече светлина до
почвата).
Жалбоподателката Л. К. А. е получила за ползване 91,536 дка спрямо
полагащите й се площи от 110,25 дка, което в сравнение с останалите
участници в процедурата, в най-голяма степен удовлетворява нуждите й, с
оглед обективните възможности на всеки от тях да се осигурят имоти за
паша.
Неоснователно се твърди от жалбоподателите, че Комисията не е
определила „необходимата“ за всеки кандидат площ и, че протоколът не
съдържа необходимата информация по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 6
от ЗСПЗЗ, чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Използваното от Комисията понятие
„полагаща се площ“ е равнозначно на „необходима площ“, а освен това в
протокола, след изброяване на членовете на комисията, се посочва, че са
разгледани постъпилите заявления и се определя необходимата площ, като се
разпределят конкретни имоти. В протокола се съдържат данни, извлечени от
приложените към всяко заявление документи, изискани от закона –
Приложение № 1 – опис на видовете и броя на пасищните селскостопански
животни, отглеждани в животновъден обект, Приложение № 2 – опис на
собствени и ползвани имоти с НТП – пасища, мери и ливади, декларация по
чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ, справки за животни в обект по категория към
м. 03.2020 г. от Интегрираната информационна система на БАБХ. В табличен
вид са посочени брой, вид и порода на регистрираните животни, полагащата
се площ в дка, съобразно категорията на земята, като при определяне на
конкретните имоти са взети предвид разпределените на всеки кандидат
пасища, мери и ливади от ОПФ от предходни разпределения. Посочено е и
правното основание за извършване на разпределението – чл. 37и, ал. 4 и ал. 6
от ЗСПЗЗ.
Неоснователни са оплакванията, че процедурата не е приключила,
16
тъй като за два от имотите – за всеки от тях поотделно, е извършено
разпределение за двама кандидати, а не били изготвени схеми за ползване.
Законът не забранява да се предоставят имоти за общо ползване, а
изготвянето на схеми не съставлява задължение на Комисията,
неизпълнението на което да води до нищожност или незаконосъобразност на
протокола по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Съдът не споделя доводите за нищожност на процесния Протокол
от 27.04.2021 г. Пороците на административния акт различни от
некомпетентността и липсата на форма не могат да доведат до неговата
нищожност, защото са само условия за неговото действие /Решение № 6319
от 01.06.2015 г. по адм. д. № 174/2015 г. на Върховния административен съд/.
За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е
административният, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който
да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната
действителност. Такъв изключително тежък порок в случая не се установи, но
съдът счита, че са налице пороци на акта, които водят до неговата
незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, при недостиг на
пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището към
разпределените по реда на ал.6 имоти, съответната комисия извършва
допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в
съседна община или област, и съставя протокол за окончателното
разпределение на имотите в срок до 1 юни, като този ред се прилага до
изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на
нормата по ал.4. Както вече се посочи, с оспорения протокол на
жалбоподателя И. К. А. са разпределени за индивидуално ползване пасища с
обща площ от 332,647 дка в землището на гр. К., при необходима площ 2608
дка, а жалбоподателката Л. К. А. е получила за ползване 91,536 дка, спрямо
полагащи й се площи от 110,25 дка. Видно е, че нормата на чл. 37и, ал.4 от
ЗСПЗЗ не е достигната, а от процесния протокол не става ясно дали са били
налице свободни за разпределение пасища в същото или в друго землище или
е бил изчерпан общинският поземлен фонд. Поради липсата на мотиви в
оспорения протокол, съдът не може да установи спазването на нормата на чл.
37и, ал.7 от ЗСПЗЗ.
17
Оспореният протокол не съдържа реквизитите, визирани в чл. 59,
ал.2, т.4, пр.1 от АПК – не са посочени фактическите обстоятелства - мотиви,
въз основа на които същият е съставен. В настоящия случай липсва посочване
на начина на разпределение на площите, включително в съседни землища и
до достигане на нормата по чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Мотивите представляват
обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на
събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни
изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е
съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като
лишава съда от възможността да установи, дали оспореният административен
акт е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията,
посочени в чл. 146, т. 5 АПК.
Посоченият порок е основание за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като бъде отменен
Протокол от 27.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от
Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община
К.
Отмяната не следва да се ограничи само до разпределението на
имотите, касаещи двамата жалбоподатели, тъй като, доколкото се установи,
че площта в землището на гр. К. е недостатъчна, то следва да бъде
разпределена и друга земя в поредността по ал. 7, изр. последно – в съседното
землище, община и област. Изложеното предопределя правния интерес на
оспорващите да обжалват протокола в цялост.
Тъй като спорът не може да бъде решен по същество, на основание
чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника по
жалбата с указания за точното приложение на закона – чл. 37и, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, като комисията следва да извърши разпределение на площите при
спазване изискването на 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ до изчерпване на имотите от
общинския поземлен фонд или до достигане на нормата по чл. 37и, ал.4
ЗСПЗЗ и за стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на
административния акт, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1
АПК.
С оглед изхода на спора жалбоподателите имат право на разноски в
18
размер на 600.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Протокол от 27.04.2021 г., за разпределение на пасища,
мери и ливади от общински поземлен фонд за землището на гр. К., община К.,
издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със
заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. и ВРЪЩА преписката
на Комисията за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане в
сила на съдебното решение при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със
заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. да заплати на Л. К. А.,
ЕГН: ********** и И. К. А., ЕГН: **********, двамата от гр. К., обл. П., ул.
„С. Че.“ № *, разноските по делото в размер на 600.00 лв. (шестстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред А. с. П. в
четиринадесетдневен срок от връчването на съобщението, че е изготвено.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
19