Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр.Шумен, 17.ІІ.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно
заседание на четиринадесети февруари
2017г. г.,в състав:
Председател:Лидия
Томова
Членове:1.Теодора
Димитрова
2. Йордан
Димов
при участието на секретар Т.К.,като
разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№ 21/2017г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството по настоящото въззивно
дело е образувано по въззивна жалба на жалба на В.Н.В.,ЕГН **********,чрез
проц.пълномощник адв.А.Д.,съд.адрес:***
против Решение № 901 от
15.ХІІ.2016г. по гр.д. № 2362/2016г. на Шуменския районен съд,с което изцяло са
отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателката и ищца в
първоинстанционното производство искове по чл.344ал.1,т.1,2 и 3 от КТ вр. с
чл.255ал.1 от КТ,както и в частта от същото решение,с което ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата 495 лева-направени от последния деловодни разноски.
Оплакванията
във въззивната жалба са за допуснати от
първоинстанционния съд процесуалноправни и материалноправни нарушения,довели до
неправилност на обжалваното решение,със съображения, изложени
във въззивната жалба.Моли въззивния съд да го отмени и вместо него да бъде
постановено друго,с което исковете да бъдат изцяло уважени,като на ищцата и
жалбоподателка се присъдят всички направени от нея деловодни разноски за двете
съдебни инстанции. Няма нови
доказателствени искания.
Постъпил
е писмен отговор по
реда и в срока на чл.263 ал.1 от ГПК,от насрещната страна по въззивната жалба„Напоителни
системи”ЕАД,клон Ш.,ЕИК ***,адрес на управление”гр.Ш..., с който оспорва
въззивната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното
решение,като на същата страна се присъдят направените деловодни разноски за
въззивната инстанция.Няма нови доказателствени искания.
Настоящият
въззивен съдебен състав,като прецени оплакванията по жалбата,доводите и
аргументите на страните и всички събрани по делото доказателства,прие за
установено следното:
Въззивната жалба
е подадена от процесуално
легитимирано лице-ищца в първоинстанционното производство, в срока по
чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и чл.261
от с.з. ,поради което е редовна и допустима
Разгледана по същество, въззивната жалба
се явява неоснователна и недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по
гр.д. № 2632/2016г. на Шуменския районен съд е образувано по предявени от В.Н.В., ЕГН **********,
против
ответника „Напоителни
системи”ЕАД-клон Ш.,ЕИК ******,седалище и адрес на управление : гр.Ш...,
обективно
съединени искове ,с правно основание по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ –за признаване
уволнението на ищцата,извършено със заповед № 6 от 25.VІІ.2016г. ,за незаконно
и неговата отмяна,за възстановяване ищцата на предишната й работа,заемана в
ответното дружество и за заплащане на сумата 5556 лева-обезщетение по
чл.225ал.1 от КТ за срок от 6 месеца,считано от датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение-26.VІІ.2016г.,както и мораторната лихва върху тази
главница в размер на 325 лева,за периода от 26.VІІ.2016г. до датата на подаване
на исковата молба-26.ІХ.2016г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от последната дата,до окончателното изплащане на
сумата.Претендира и за деловодните разноски.
Ищцата излага в исковата си молба,че
била в трудовоправни отношения с ответника,като от 27 години изпълнявала една и
съща трудова функция,като не уточнява каква.Със заповед № 6 от 25.VІІ.2016г.
трудовите правоотношения между страните били прекратени,на основание
чл.328ал.1,т.6 от -„когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.”Към момента
на издаването на заповедта, ищцата заемала длъжността „Специалист труд и
работна заплата,човешки ресурси”в отдел”Финансово-счетоводен”.
Ответникът с писмения си отговор по
реда на чл.131 от ГПК,както и в хода на съдебното производство,оспорва изцяло
основателността на исковата молба,като
възразява,че оспорваното уволнение е законосъобразно.Моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции,като му се присъдят деловодните разноски.
Районният съд е дал правилна квалификация на
предявените искове и като е отделил спорното от безспорното,правилно е разделил
доказателствената тежест между страните.
Безспорно е по делото,като се установява
и от събраните писмени доказателства,че страните са в трудови правоотношения от 1987 година,като
ищцата заемала в ответното
дружество-правоприемник на друго предприятие и дружество, най-различни
длъжности,включително,машинописка,секретар-деловодител,инспектор
КВР,завеждащ”Личен състав и технически сътрудник.От 1.ІІІ.2015г. е заемала
длъжността”Специалист ТРЗ и човешки ресурси”,без прекъсване до 26.VІІ.2016г.
Не
се спори също,че със Заповед № 6 от 25.VІІ.2016г. на управителя на ответното
дружество,трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание
чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.В заповедта е изписано и с думи основанието за
прекратяването на трудовия договор,а именно:”Поради непритежаване на
необходимото образование за изпълняваната работа,като изискване за заемане на
длъжността.Образование Висше икономическо,съгласно длъжностната характеристика
за длъжността”Специалист труд и работна заплата,като изискване за заемане на
длъжността, влязла в сила от 25.VІІ.2016г.
Горната заповед е връчена на ищцата на 25.VІІ.2016
година,заедно със съответната длъжностна характеристика,с която е въведено изискването
за заеманата от нея длъжност да се притежава висше икономическо образование.Не
се спори по делото,че ищцата няма такова образование. Видно от представеното
фотокопие на дипломата на ищцата,последната има завършено средно специално
образование,придобито през1987 година,призната с професионална квалификация и
специалност”стенография и машинопис,стенографски секретар,кореспондент
–машинописец”.
Изложената фактическа обстановка е
приета за установена от районния съд въз основа на правилния анализ на събрания
доказателствен материал и е в пълно съответствие с него,поради което всички
фактически изводи на първоинстанционния съд са обосновани.Впрочем страните не
спорят по така установените релевантни факти.
Спорните моменти по делото са от правно
естество в няколко основни насоки,свързани
с главния иск по чл.344ал.1,т.1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна,а именно: съществува ли
несъответствие между притежаваното от ищцата образование или квалификация за
изпълняваната към момента на процесното й уволнение работа;може ли
работодателят да прекрати на посоченото основание трудовия договор с работник
или служител,който не е отговарял на законовите изисквания за заеманата
длъжност преди и към момента на сключването на трудовия договор за тази
длъжност,респ.преназначаването му на такава длъжност;подлежи ли на съдебен
контрол и следва ли работодателят да установява причините да въведе или промени
конкретни изисквания за образование или квалификация за заеманата длъжност.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото,районният съд правилно е
приложил материалния закон,като е дал отговор на всички правни
въпроси,повдигнати от страните.Изложил е правни съображения и аргументи,които
съответстват както на установените по делото факти и обстоятелства,така и на приложимия
закон и трайно установената и задължителна съдебна практика по сходни казуси. Произнесъл
се е и за липсата /недоказаността/ на
проявена от страна на работодателя недобросъвестност по см. на чл.8ал.2 от КТ.
Като взе в предвид горното,въззивният съд изцяло
споделя направените от районния съд правни изводи,поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на пръвоинстанционното решение в тази
връзка.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе
,законосъобразен е и крайният обобщаващ извод на районния съд за законност на процесното
уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради което предявеният
главен
иск за отмяна на това уволнение , с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и зависимите предявени заедно с него обективно
съединени искове по чл.344ал.1,т.2 и 3 от КТ следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
При
тези изводи,въззивният съд намира,че
първоинстанционното решение е
правилно-обосновано и законосъобразно,а въззивната жалба против
същото-неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна претендира за
деловодните си разноски пред двете съдебни инстанции.Районният съд с решението
си е присъдил на същата страна като ответник в първоинстанционното производство
деловодни разноски в размер на 495 лева,включващи 75 лева за извършената ССЕ и
420 лева-юрисконсултско възнаграждение,определено съгласно Наредба № 1 от 9.VІІ.2004г.за
минималните адвокатски възнаграждения.За тези разноски страната е представила
пред първоинстанционния съд списък по чл.80 от ГПК. Пред въззивната съдебна
инстанция списък по чл.80 от ГПК същата страна не е представила.По въззивното
дело няма и писмени доказателства-разходооправдателни документи за направени
деловодни разноски.Ето защо въззивният намира,че деловодни разноски за
въззивната съдебна инстанция не следва да се присъждат.
Водим от горното,Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 901 от 15.ХІІ.2016г. по гр.д. № 2362 за 2016г. на Шуменския районен
съд.
Деловодни
разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове :1. 2.