Определение по дело №123/2021 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско                     отделение ,в   закрито    заседание на  11 март две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

                                  Росица Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз.ч.гр.дело N` 123 по описа за  2021 г.,за да се произнесе взе предвид:

    Б.Х.В. с ЕГН ********** с адрес ***, е подал жалба против определение №4 от 22.02.2021 г  постановено от съдия по вписванията при Служба по вписванията на РС- гр. Б. Слатина.

    В жалбата се навеждат доводи, че е отказано вписване договор за продажба на наследство от 18.11.2019 г, с нот. заверка на подписите  от същата дата на продавач и купувач от  нотариус Х. В. с рег.№ *** на НК.Аргумента на съдия по вписванията бил ,че декларацията по чл. 264 от ДОПК на продавачката по договора за покупко-продажба на наследство, имала достоверна дата с нот. заверка 18.11.2019 г и не следвало да се приеме като доказателство за декларирани от нея данни към момента на вписване на акта.

    Според жалбоподателят съдията по вписванията може да осъществява контрол само в рамките  на неговите правомощия установени в Правилника за вписванията   в чл. 32 а от него, а съдържанието на декларацията по чл. 264 от ДОПК изисквала изявление на прехвърлителя към момента на разпореждането с недвижимия имот т.е. към 18.11.2019 г, а не  към момента на вписване договора за продажба на наследство.

    Моли се отказа да бъде отменен като незаконосъобразен и се укаже на съдия по вписванията към СВ при РС-Б. Слатина да впише договора за продажба на наследство от 18.11.2019 г с рег.№ 7301/2019 г на нотариус Х. В. с рег.№*** на НКамара.

    Съд. състав при ВрОСъд приема ,частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лица - молител в производство по чл. 569, т.5 от ГПК, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно   чл. 32а, ал.4  от Правилника за вписванията.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди представените към заявлението за вписване доказателства във връзка с изложените в частната жалба доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

    Пред Служба по вписванията-Бяла Слатина е постъпило заявление с вх.№ 552/22.02.2021 г от Б.Х.В. ***, с искане да се впише договор за продажба на наследство от 18.11.2019 г , с рег. І7301/19 г ,с нот. заверка на подписите на продавач и купувач от нотариус Х. В. хс рег.№ *** на НК.

    Към заявлението са представени 9 бр. документи подробно описани като приложение към молбата- заявление, които  уточняват собствеността на имотите предмет на договора за продажба на наследство, скици, данъчни оценки, у-я за наследници, за отказ от наследство, декларации за липса на задължения към датата на смъртта на наследодателя и към момента на продажбата на наследството.

    Въз основа на  така представените документи, с обжалваното определение № 4/22.02.2021 г., съдията по вписванията при РС- Бяла Слатина е постановил отказ да извърши вписване на договора за продажба на  наследство от 18.11.2019 г като в мотивите на определението си под №4/22.02.2021 г  е посочил, че представената декларация по чл. 264 от ДОПК на продавачката има  удостоверителна дата на подписване 18.11.2019 г  и не следва да се приема като доказателство за декларирани данни към момента на вписване  на акта в СВ при рС-гр.Б. Слатина.

    При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

    1.Съгласно чл. 4 бук."б" от ПВ, договорите за продажба на наследство подлежат на вписване  и ако в тях има недвижими имоти,  този договор може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан,съгласно чл. 212 от ЗЗД. Съдията по вписванията  проверява дали  акта отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ, където никъде не е посочено,че се проверява декларацията по чл. 264 от ДОПК на продавача.

    2.Декларацията по чл. 264 от ДОПК  от продавача е  приложена от молителя- заявител  и тя е подписана на 18.11.2019 г в деня на продажбата на наследство ,като подписа е удостоверен от нотариус Х. В.  с рег.№***  на НК. Тези декларация  по чл. 264 от ДПК  е приложена от продавачката пред нотариуса на 18.11.2019 г и той е  удостоверил с подписа си, че данните в нея имат доказателствена сила към този момент.

     Вписването на договора за продажба на наследство  касаещ недвижими имоти,какъвто е настоящия случай, има за цел единствено да се противопостави на трети лица и не е в задълженията на съдия по вписванията да проверява отново декларацията по чл. 264 от ДОПК от продавача и към момента на вписването на акта.Такова задължение не е посочено в изброените в чл.6 от ПВ, а и  удостоверителните  данни  са необходими към момента на прехвърлянето на  наследствените права- 18.11.2019 г.

     При гореизложеното въззивният състав приема, че изложените от съдията по вписванията  мотиви за отказа са неправилни, поради което отказът ще следва да бъде отменен.

 

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

    ОТМЕНЯ Определение № 4/22.02.2021 г. на съдията по вписванията при Районен съд-Бяла Слатина, с което е отказано вписване по заявление № 552/22.02.2021 г.договор за продажба на наследство от 18.11.2019 г ,с рег.№7301/2019 г на нотариус Х. В. с рег.№ *** на НК.

 

    ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Районен съд-Бяла Слатина за извършване на исканото вписване.

 

    Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

                   Председател:

 

 

                    Членове: 1/          2/