Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 26.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 9424
по описа за 2012 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по настоящото дело, след направен от ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ********, отказ по чл. 233
от ГПК от част от предявените искове и прекратяване на производството по делото
в тази част с определение на съда от 17.02.2016
г., е по предявени от “Б.Ф.К.” ЕООД против ответника “И.” АД, ЕИК********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 56 от ЗПУПС вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 374 515,04 щатски долара, представляваща главница
по Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN:
***,
сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, сумата от 152 573,19 щатски долара,
представляваща общия размер на възнаградителната лихва от 9% годишно, изчислена
на база 365/365, върху главницата по депозита съгласно чл. 2 от Договор за
депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 02.06.2009 г. до
25.02.2010 г., сумата от 50 000 щатски долара, представляваща част от
мораторна лихва за забава в общ размер от 748 028,89 щатски долара,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата на дължимата сума от
общо 2 527 088,23 щатски долара (главница и възнаградителна лихва) по
Договор за депозит
от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 26.02.2010 г. до
20.12.2012 г., както и законната лихва върху главницата от
2 374 515,04 щатски долара от датата на подаване на исковата молба
(20.12.2012 г.) до окончателното
й плащане.
В исковата молба ищецът “Б.Ф.К.” ЕООД твърди, че е частен правоприемник на “Б.-Я.1” ЕООД, ЕИК********, по силата на договор за цесия от 14.06.2012 г. и е активно легитимиран да предяви исковете срещу настоящия ответник “И.” АД. Ищецът твърди, че дружеството “Б.-Я.1” ЕООД имало няколко различни сметки в различна валута при ответната банка, включително и депозитна сметка с IBAN: ***. Твърди, че на 20.05.2009 г. средствата по депозитна сметка с IBAN: ***, които към тази дата били в размер на 1 622 464,30 евро, са превалутирани в 2 226 214,66 щатски долара. На същата дата - 20.05.2009 г., бил сключен между “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД договор за депозит, по силата на който “Б.-Я.1” ЕООД влага в банката на депозит сумата от 2 227 245 щатски долара срещу договорена годишна лихва. Твърди, че в договора било записано, че средствата се влагат по сметка с IBAN: ***, но този IBAN ***зитната сметка на “Б.-Я.1” ЕООД с IBAN: ***. Поради това в договора за депозит от 20.05.2009 г. следвало да се чете с IBAN: ***. Ищецът твърди, че след тази дата “Б.-Я.1” ЕООД е внасяло допълнителни суми по същата сметка.
Ищецът твърди, че във връзка със сключени предварителни договори за покупко-продажба на имоти, по които “Б.-Я.1” ЕООД е следвало да плати продажната цена, на 15.01.2010 г. управителят на “Б.-Я.1” ЕООД установявал, че почти цялата сума от депозита липсва. Ищецът твърди, че от “Б.-Я.1” ЕООД не е нареждано пълно или частично разпореждане със средствата по депозитната сметка. С оглед на това на банката била изпратена нотариална покана, връчена на 22.02.2010 г., че следва в срок до два работни дни да преведе цялата сума по депозита (главница и лихва) по сметка на “Б.-Я.1” ЕООД в друга банка, като до датата на завеждането на исковата молба “И.” АД не била изпълнила задълженията си да върне на “Б.-Я.1” ЕООД дължимите суми по договора за депозит от 20.05.2009 г. Ищецът твърди, че ответната банка е проявила груба небрежност във връзка с депозираните средства.
Ищецът твърди, че на 14.06.2012 г. между “Б.-Я.1” ЕООД и “Б.Ф.К.” ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на който “Б.-Я.1” ЕООД прехвърля на “Б.Ф.К.” ЕООД всички свои вземания към “И.” АД, включително и всички настоящи и бъдещи вземания за обезщетения за вреди. Срещу това ищецът се задължил да замести “Б.-Я.1” ЕООД в дълга му към “Ф.Р.” ЕООД, изразяващ се в задължение за заплащане на неустойка, като страните били обвързали влизането в сила на договора за цесия със сключването на споразумение за заместване в дълг. Ищецът твърди, че на 14.06.2012 г. между “Б.-Я.1” ЕООД, “Б.Ф.К.” ЕООД и “Ф.Р.” ЕООД е сключено на основание чл. 102 от ЗЗД споразумение за заместване в дълг, с което условието за влизане в сила на договора за цесия е изпълнено и същият е влязъл в сила. Твърди, че ответникът “И.” АД е надлежно уведомен за извършената цесия. Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “И.” АД оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни, оспорва същите по размер. Оспорва
активната процесуална легитимация на ищеца с оглед нищожността на договора за
цесия от 14.06.2012 г. поради невъзможен предмет, поради липса на съгласие или
поради злоупотреба с право. Сочи, че ако възраженията за нищожност не бъдат
уважени, то твърдяното прехвърляне не е породило действие по отношение на
банката, тъй като не й е било надлежно съобщено към датата на подаване на
исковата молба. Не оспорва следните въведени от ищеца твърдения: същестуваването
на облигационни отношения между “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД; заверяването на 02.06.2009 г. на сумата от 2 227 245 щатски
долара по сметка с IBAN:
***шени разпореждания с постъпилите по тази банкова сметка ***;
съществуването на документ, подписан от П.Т.М. и лице, представящо се като Я.Я.,
озаглавен договор за депозит и датиран като дата на съставяне – 20.05.2009 г.;
получаването на писмо с вх. № 055-81/18.01.2010 г. в банката с покана за
възстановяване на претендирани суми по банкова сметка ***:
***; връчването на нотариална покана на 22.12.2010 г. за възстановяване на
сумите по договора за депозит от 20.05.2009 г.
Ответникът
оспорва останалите твърдения на ищеца. Сочи, че не е налице сключен договор за
депозит от 20.05.2009 г. и банката не е обвързана от такъв договор, доколкото
същият е сключен без представителна власт от лице, което не може да
представлява банката и не е представлявало банката при подписването на
документа. Поради това договорът от 20.05.2009 г. е нищожен поради липса на
съгласие от страна на банката. Банката не е потвърдила сключването му и
правилото на чл. 301 от ТЗ не се прилага при формалните банкови сделки като
договора за депозит. Прави възражение за нищожност на договора за депозит от
20.05.2009 г. поради противоречието му със закона – чл. 57 от ЗКИ, предвид
приетите вътрешни правила на банката в изпълнение на тази законова разпоредба.
Сочи, че договор с такова съдържание не може да обвърже банката дори да се
приеме, че е сключен от лице с надлежно учредена представителна власт, защото е
сключен във вреда на представляваната банка поради драстичното нарушаване на
обичайните за пазара и приемливи за банката условия. Ответникът сочи, че
доколкото договорът за депозит е реален договор, то същият не е породил правни
последици и не е влязъл в сила поради непостъпването на посочената в договора
сума в размер на 2 227 245 щатски долара по посочената в същия сметка с IBAN: ***.
Прави възражение, че за сметката с IBAN: ***вилата на договорите за разплащателна сметка и всички действия за разпореждане по банковата сметка са направени от лица, разполагащи с право на достъп и упражняващи права по пълномощие от “Б.-Я.1” ЕООД да оперират със средствата по сметката. Прави възражение, че банката е изпълнила валидно задълженията си по договора за водене на банкова сметка, ***олзвал кредиторът и други свързани с него лица. Прави възражение за освобождаване от отговорност съгласно чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗЗД, доколкото кредиторът “Б.-Я.1” ЕООД сам се е поставил в положение разпорежданията по сметките му да се правят от лица, различни от вписания в търговския регистър представляващ.
Ответникът въвежда твърдения за движението на суми по банкова сметка ***:
***, както и за използването от клиента “Б.-Я.1” ЕООД на услугата интернет банкиране. Сочи, че между банката
и “Б.-Я.1” ЕООД е имало сключени
договори за учредяване на залог върху вземане, въз основа на които е наложено
блокиране/запори върху наличности по сметки, включително по сметка с IBAN: ***. Сочи, че
блокирането/запорът е неправомерно отменен от П.Т.М..
Ответникът
оспорва претенцията за лихви, доколкото договор за депозит не е сключен и не е
прилаган между страните, а сумата по сметка с IBAN: ***образно общите правила и
лихви на банката.
При
условията на евентуалност, ако исковете бъдат приети за основателни, ответникът
прави възражение за погасяване по давност на основание чл. 111, б. “в” от
ЗЗД на всички претендирани вземания за лихви по банкови сметки на “Б.-Я.1” ЕООД, открити в “И.” АД, за периода от началните периоди (датата на изискеумостта
им) до 20.12.2009 г.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа направените твърдения и
пояснява изложените обстоятелства за предявените искове. Уточнява, че се претендирала сумата по главница по договор за
депозит от 20.05.2009 г., сключен между “Б.-Я.1”
ЕООД и “И.” АД, по силата на който е открита
депозитна банкова сметка *** “Б.-Я.1” ЕООД при ответната банка с IBAN: ***, като в договора била
допусната техническа грешка чрез посочване на IBAN ***ия ищец. Оспорва, че
е погасено обезпечението по договорите за особен залог, посочени от ответника,
на основание чл. 102, ал. 2, изр. първо от ЗЗД поради липса на съгласие за
продължаване действието на обезпечението с оглед сключен договор за заместване
в дълг с нов длъжник. Оспорва направените от ответника възражения за нищожност
на договора за депозит. Оспорва направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на претендираните вземания за лихви.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и
възражения срещу предявените искове.
Предвид направения от ищеца отказ от исковете с правно основание чл. 82
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД и прекратяване на производството по делото в тази част с
определение от 17.02.2016 г., съдът не обсъжда
изложените от ищеца твърдения относно претърпени от “Б.-Я.1” ЕООД вреди от действия или бездействия
на ответника, както и оспорванията и възраженията на ответника срещу тези
искове.
С разпореждане
от 21.08.2013 г. П.Т.М., ЕГН **********, е конституран като трето лице помагач
на страната на ответника. Ответникът “И.” АД е предявил срещу
третото лице помагач обратен иск с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако бъдат уважени предявените от ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД срещу ответника “И.” АД
искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено
третото лице помагач П.Т.М. да заплати на “И.” АД
сумата от 50 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на
2 757 937,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
“Б.Ф.К.” ЕООД вреди, в качеството му
на правоприемник на “Б.-Я.1” ЕООД, от неизпълнението на
задълженията на “И.” АД по договор за депозит от
20.05.2009 г., сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, и сметка IBAN: ***, ведно със законната лихва върху главницата от
50 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на “Б.Ф.К.” ЕООД (20.12.2012 г.) до окончателното
й плащане.
В дадения срок ответникът по обратния иск - П.Т.М., не представя
отговор на
исковата молба.
С
определение от 18.09.2017 г. на основание чл. 218 от ГПК и предвид направеното
искане от “Г.А.Т.” ЕООД, ЕИК *******,
е
конституирано това дружество като трето лице – помагач на страната на
ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представен от ищеца договор за депозит от 20.05.2009 г.,
сключен между Т. “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД като депозант, по силата на който
депозантът влага на депозит в банката сумата от 2 227 245 щатски долара по
сметка: Банков код IORT8048, IBAN: ***,
а банката се задължава да плаща годишна лихва върху вложената сума в размер на
9,00% при база 365/365.
В чл. 3 от
договора е прието, че депозантът има право да намалява размера на депозита с
писмено предизвестие.
Съгласно
чл. 4 от договора за депозит, депозантът може по всяко време да довнася суми по
депозита, като това не се счита за нарушение на договорeните условия.
Съгласно
чл. 6 от договора за депозит, падежът на депозита настъпва при окончателното
усвояване на главницата или при намаляване на нейния размер под 50 000
лева.
Съгласно
чл. 11 от договора за депозит, в случай, че депозантът загуби или му бъде отнет
договора за депозит, той е длъжен в тридневен срок да уведоми писмено банката.
Ако не изпълни това задължение и банката плати суми от депозита на трети лица,
които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явили овластени да
получат изпълнение по договора, банката не носи отговорност за погрешно
платените суми.
По делото
е представена от ищеца молба, подадена от “Б.-Я.1” ЕООД до банката ответник, в която е
поискано в срок до 14 часа на 18.01.2010 г. да бъде възстановена на “Б.-Я.1” ЕООД сумата по депозитната сметка с IBAN: ***, заедно с начислената
договорна лихва.
Представена е от ищеца нотариална покана, изпратена от “Б.-Я.1” ЕООД до банката ответник и връчена на банката на 22.02.2010 г., с която се иска в срок от два работни дни от получаването на поканата да бъде върната на “Б.-Я.1” ЕООД сумата по договора за депозит от 20.05.2009 г., включително цялата дължима главница (първоначално внесена сума от 2 227 245 щатски долара и допълнително внесени суми в общ размер на 147 263 щатски долара) и договорната лихва върху дължимата главница.
По делото е представен договор за цесия от 14.06.2012 г., сключен между “Б.-Я.1” ЕООД като цедент и настоящия ищец “Б.Ф.К.” ЕООД като цесионер, по силата на който цеденът прехвърля на цесионера, а цесионерът придобива вземанията към банката във връзка с договора за депозит от 20.05.2009 г., ведно с всички права на цедента включително, но не само бъдещи лихви, привилегии и обезпечения.
Съгласно чл. 2 от договора за цесия, срещу прехвърлените му вземания към банката, цесионерът се задължава да замести цедента в дълга на последния към “Ф.Р.” ЕООД, ЕИК *********, представляващ задължения на цедента за заплащане на неустойки по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.01.2010 г.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за цесия, същият влиза в сила на датата, на която между цедента, цесионера и “Ф.Р.” ЕООД бъде сключено писмено споразумение за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, по силата на което цесионерът замества окончателно и изцяло цедента в дълга към “Ф.Р.” ЕООД, представляващ задължения на цедента за заплащане на неустойки на “Ф.Р.” ЕООД по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.01.2010 г.
Представено е от ищеца уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, изпратено от цедента “Б.-Я.1” ЕООД до настоящия ответник Т. “И.” АД, получено от последния на 20.12.2012 г., с което банката е уведомена, че “Б.-Я.1” ЕООД е прехвърлил на “Б.Ф.К.” ЕООД всички свои настоящи и бъдещи вземания към банката по договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***.
Представено е също от ищеца споразумение за заместване в дълг от 14.06.2012 г., сключено между “Ф.Р.” ЕООД като кредитор, “Б.-Я.1” ЕООД като длъжник и “Б.Ф.К.” ЕООД, по силата на което с изричното съгласие на кредитора “Б.Ф.К.” ЕООД замества длъжника в дълга му към кредитора, представляващ задължения за заплащане на неустойки по два предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 06.01.2010 г., описани в споразумението.
Представени са от ответника лихвен бюлетин, считано от 01.02.2009 г., вътрешни правила на Т. “И.” АД за откриване на сметки и безкасово плащане, указания за прилагане на преференциалните лихвени проценти по стандартни и нестандартни депозити на физически и юридически лица.
Представено е уведомление от банката ответник до “Б.-Я.1” ЕООД, че на 19.11.2009 г. и на 15.01.2010 г. банката е предоставила лично на собственика на капитала и законен представител на дружеството – Я. Я., банкови извлечения по сметките на дружеството, съдържащи информация за състоянието им за периода от откриването им до 18.11.2009 г. включително, както и за периода от 19.11.2009 г. до 14.01.2010 г. включително.
Представена е също от ответника длъжностна характеристика на главен счетоводител на клон София Централен.
Представен е договор за учредяване на залог върху вземане по сметка по реда на Закона за задълженията и договорите, сключен на 02.06.2009 г. между Т. “И.” АД като залогоприемател и “Б.-Я.1” ЕООД като залогодател, съгласно който за обезпечаване на вземанията на банката от трето лице, поризтичащи от договор за банков кредит, е учреден от “Б.-Я.1” ЕООД като залогодател в полза на банката първи по ред залог на вземане на залогодателя в щатски долара по банкова сметка ***: ***, открита при Т. “И.” АД, *** Централен”, в размер на 715 000 щатски долара.
Представен е договор за учредяване на залог върху вземане по сметка по реда на Закона за задълженията и договорите, сключен на 18.06.2009 г. между Т. “И.” АД като залогоприемател и “Б.-Я.1” ЕООД като залогодател, съгласно който за обезпечаване на вземанията на банката от трето лице, поризтичащи от договор за банков кредит, е учреден от “Б.-Я.1” ЕООД като залогодател в полза на банката първи по ред залог на вземане на залогодателя в щатски долара по банкова сметка ***: ***, открита при Т. “И.” АД, *** Централен”, в размер на 770 000 щатски долара.
Представени са и договори за банков кредит, сключени между банката и третите лица, за обезпечаването на които са сключени договорите за учредяване на залог.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на банкова
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П.Л., в което вещото лице посочва
какви банкови сметки са открити на името на “Б.-Я.1”
ЕООД при Т. “И.” АД в периода от 01.01.2009
г. до 31.03.2010 г. Вещото лице дава заключение, че на 30.01.2009 г. е закрита
сметка (срочен
депозит вUSD) с
IBAN: ***,
като остатъчното салдо в деня на закриване 30.01.2009 г. по сметката в размер
на USD 2 034 990.
В деня на закриването е извършено превалутиране на остатъчното салдо в размер
на USD 2 034 990 в
EUR 1 581 803,34 и сумата е преведена по
разплащателан сметка на фирмата в EUR с IBAN: ***. Извършено е
доначисляване на лихва в размер на USD 349,03 и
сумата е преведена по разплащателна сметка на фирмата в USD с IBAN: ***.
Вещото лице Л. дава заключение, че сметка (срочен депозит вUSD) с IBAN: ***.12.2010 г., като салдото по сметката в размер на USD 153 184,36 е прехвърлено за погасяване на кредит, по който сумата е била като обезпечение.
Вещото лице Л. дава заключение във връзка с поставени въпроси относно
лихвите по депозити в банката ответник.
Вещото лице Л. дава заключение, че първоначалното кредитиране със средства на сметка с IBAN: ***.01.2009 г. и е в размер на USD 1 794 990. Сумата е получена с наредител Я. Н.Я.и е от кореспондираща сметка № 1814203827840006 (разплащателна сметка в USD) при “И.” АД. На 30.01.2009 г. сметка № 1623203827840007 с IBAN *** вальор 30.01.2009 г. със сумата от USD 240000 с основание “Довнасяне към договор по депозит” от кореспондираща сметка № 435200012084002024 (преводи за изпълнение във валута) при “И.” АД. Вещото лице дава заключение, че общата налична сума по горепосочената сметка на 30.01.2009 г. е в размер на USD 2 034 990. На 30.01.2009 г. по горепосочената сметка е постъпила и лихва с вальор 30.01.2009 г. под референция: Inter 307 28/01/09 - 30/01/2009 в размер на USD 349,03.
Вещото лице Л. дава заключение, че по сметка № 1623203827840007 (срочен депозит в USD) с IBAN: ***слява ежедневно в размер на лихвен процент 8,50 % на годишна база. На 30.01.2009 г. сметка № 1623203827840007 (срочен депозит в USD) с IBAN: ***. Остатъчното салдо в деня на закриване 30.01.2009 г. по сметката е главница в размер на USD 2 034 990 и лихва в размер на USD 349,03. В деня на закриването е извършено превалутиране, чрез безкасов арбитраж на остатъчното салдо в размер на USD 2 034 990 в EUR 1 581 803,34 и сумата е преведена по разплащателна сметка на фирмата при “И.” АД в EUR с IBAN: ***. Лихва в размер на USD 349,03 е преведена по разплащателна сметка на фирма “Б.-Я.” ЕООД в USD с IBAN: ***.
След превеждането на сумите по разплащателна сметка в евро на “Б.-Я.” ЕООД на 30.01.2009 г. при “И.” АД и закриване на сметка № 1623203827840007 (срочен депозит в USD) с IBAN: ***.01.2009 г. съгласно предоставено извлечение от “И.” АД за движението по сметка с IBAN: ***.01.2009 г. – 31.12.2009 г. експертизата констатира, че няма други извършени транзакции на суми по сметката с горепосочения IBAN.
*** Л. дава заключение, че съгласно предоставено на експертизата от “И.” АД извлечение за движението по сметка с IBAN: ***.01.2009 г. - 31.12.2009 г. по сметката с горепосочения IBAN ***4,66, съответно EUR 1 622 464,30 на 20.05.2009 г.
Вещото лице Л. дава заключение, че в документите по делото е приложен договор за депозит от 20.05.2009 г. между “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД (с фигуриращ подпис от П.М., но без положен печат на банката) за сумата от USD 2 227 245, движението по който съгласно договора е трябва да бъде отразявано по сметка с IBAN: ***. Сметка с IBAN: ***.01.2009 г. Лихвеният процент, посочен в договора, е 9%. Сумата, посочена в договора за депозит, е в размер на 2 227 245,00 щатски долара, а към 20.05.2009 г. в разплащателната сметка в USD № 1814203827840006 на “Б.-Я.1” ЕООД салдото е 2 227 035,34 щатски долара. В получена справка от “И.” АД с извлечение по сметки на “Б.-Я.1” ЕООД за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. няма отразено движение по сметка с IBAN: ***та сума от USD 2 227 245.
Вещото лице Л. дава заключение, че на 02.06.2009 г. с мемориален ордер № D01009 подписан от служителя на “И.” АД П.М. и с вписано основание на плащане “Я. Н.Я.” сумата от 2 227 245,08 щатски долара е прехвърлена от разплащателната сметка в щатски долари 1814203********* на “Б.-Я.1” ЕООД по сметка за новообразуван депозит № 1623203827840018 с IBAN: *** на “Б.-Я.1” ЕООД. Според вещото лице, депозитът е въведен в счетоводната система на “И.” АД като дневен с ежедневно олихвяване и капитализация на лихвата при лихвеният процент е в размер на 5 % на годишна база. В документите по делото няма подписан договор за депозит за сумата от 2 227 245,08 щатски долара от дата 02.06.20109 г. с IBAN *** “Б.-Я.1” ЕООД и “И.” АД. Според вещото лице Л., друг банков документ касаещ така направения депозит по сметка с IBAN: *** (освен горепосочения мемориален ордер) не бил намерен от експертизата в документите по делото и съгласно получена справка от “И.” АД няма наличен такъв документ в банката.
В останалата част банковата съдебно-счетоводна експертиза е неотносима към предмета на спора.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т.Т.. Вещото лице Т. дава заключение, че по информация от системата за интернет банкиране Я. Н.Я.е разполагал със собствена парола за достъп до Интернет банкиране до банкови сметки на фирма “Б.-Я.1” ЕООД. В системата за Интернет банкиране на ответника Т. “И.” АД няма информация, кога е била направена регистрацията за Интернет банкиране на лицето Я. Н.Я.и на какво основание е направена.
Вещото лице Т. дава заключение, че по реда на дистанционното банкиране Я.
Н.Я.е имал достъп до следните банкови сметки с IBAN: ***; B***********; BG***********; BG2***********; BG***********.
Вещото лице Т. дава заключение, че има запазени следи от информационен достъп без осъществяване на разпоредителни действия за дистанционно банкиране.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т.Т.. Вещото лице дава заключение, че от разпечатките на банковите движения се вижда, че всички банкови операции са били осчетоводени от П.М. с контрола 51, с потребителски код: К020221, на посочените от вещото лице дати. Вещото лице Т. дава заключение, че Я. Н.Я.е разполагал с отдалечен интернет достъп само до сметкине на дружеството “Б.-Я.1” ЕООД.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.П.. Вещото лице П. дава заключение, че дължимата възнаградителна лихва по процесния договор за депозит за периода от 02.06.2009 г. до 25.02.2010 г. възлиза на 152 573,19 щатски долара.
Вещото лице П. дава заключение, че размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 2 527 088,23 щатски долара (2 374 515,04 щатски долара главница + 152 573,19 щатски долара лихва запериода 02.06.2009 г. - 25.02.2010 г.), за периода на забавата от 26.02.2010 г. до 20.12.2012 г. възлиза на 748 028,89 щатски долара.
Вещото лице П. дава заключение относно банковите документи, използвани за отразяване на банковите операции за всяка извършена транзакция от сметки на “Б.-Я.1” ЕООД и сочи, че всички банкови бордера са подписани от служител П.М., без подпис на проверил.
Вещото лице П. дава заключение, че на 30.01.2009 г. от сметка BG77IORT80482********* след
превалутиране на сумата от 2 034 990 щатски долара при курс на щатски
долар/евро – 1,28650 (2 034 990 щ.д.: 1,28650 = 1 581 803,34 евро) се
прехвърлят в сметка BG60IORT80482********* сума в размер на 1 581 803,34 евро.
Вещото лице П. дава заключение, че на 20.05.2009 г. между Т. “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД е сключен
Договор за депозит за сумата в размер на 2 227 245 щатски долара по сметка
BG77IORT80482120382700, при годишна лихва 9%. Съгласно дневните извлечения на Т. “И.” АД
сумата от 2 227 245,08 щатски долара
е прехвърлена в сметка B*********** след превалутиране на сумата от 1 622 842,05
евро от сметка BG*********** при курс на евро/щатски долар -1,372434. По
сметка B*********** с вносни бележки от “Б.-Я.1” ЕООД са внесени суми, посочени от вещото лице в
експертизата. Вещото лице дава заключение, че наличността по сметка B*********** в щатски долара на 16.09.200 9г. е в размер на 2
374 515,12 щатски долара (2 227 245,08 + 147 270,04 = 2
374 515,12 щ.д.).
В останалата част съдебно-счетоводната експертиза е неотносима към предмета на спора.
По делото е изслушано, оспорено от ищеца и прието заключение на съдебна експертиза на вещото лице А.Б., в което са посочени констатации между представените по делото документи и представените от страните на вещото лице оригинали на документи и са установени несъответствия, описани от вещото лице.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебната експертиза на вещото лице А.Б., в което са посочени констатации между представените по делото документи и представените от страните на вещото лице оригинали на документи и са установени съответствия, описани от вещото лице.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-графическата експертиза на вещото лице Г.М., в което вещото лице установява, че подписите за “клиент” в описаните банкови бордера не са положени от Я. Н.Я., а подписите за “служител” в същите банкови бордера са положени от П.Т.М..
Вещото лице М. дава заключение, че подписите за “договарящи” в договор за депозит от 20.05.2009 г. между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД са положени съответно от Я. Н.Я.и П.Т.М..
Вещото лице М. дава заключение, че подписите за “служител” и за “клиент” в бордера с № W0054/20.05.2009 г. и с № W0040/30.01.2009 г. са положени съответно от П.Т.М. и от Я. Н.Я.. Подписите за “вносител” в индигирани екземпляри на вносни бележки от 30.07.2009 г. (2 бр.), 07.08.2009 г., 28.08.2009 г. и от 16.09.2009 г. са положени от Я. Н.Я..
Вещото лице М. дава заключение, че подписът за “цедент” в договора за цесия от 14.06.2012 г.
между “Б.Ф.К.” ЕООД и “Б.-Я.1” ЕООД е положен от Я. Н.Я., а за “цесионер” вещото лице допуска, че е
положен от Т.Х.Т., но категоричен отговор би могло да се даде след представяне
на по-голям обем от сравнителни образци.
В останалата част съдебно-графическата експертиза е неотносима към предмета на спора.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П.Л., в която вещото лице
разглежда данните от банкова сметка ***: ***а с IBAN: ***. Вещото лице дава
заключение, че предвид закриването на сметка с IBAN: ***.01.2009 г. е
невъзможно депозитът, описан в договора от 20.05.2009 г., да се реализира по
сметка с IBAN: ***.
Вещото лице Л. дава заключение, че съгласно извлечение за движението по сметка с IBAN: ***.01.2009 г. – 31.12.2009 г. по сметката с горепосочения IBAN ***5 на 20.05.2009 г. Съгласно данните в счетоводната система на “И.” АД няма отразено наличие на банков депозит с титуляр “Б.-Я.1” ЕООД по банкова сметка ***: ***лута, съответстваща на Договор за депозит от 20.05.2009 г. и с начална дата на депозиране 20.05.2009 г.
Вещото
лице Л. дава заключение, че в Закона за счетоводството не се третира изрично
въпроса за заверяване на сметки с различен IBAN. *** за заверка от страна на банката със сумата по депозита на сметка с
различен IBAN ***, посочен в процесния договор за депозит, банката
не е длъжна да извърши заверката на посочената сметка с различен IBAN ***, която сметка не кореспондира с посочената в
договора за депозит.
Вещото
лице Л. дава заключение, че при нареден превод на сумата на депозита по
различен IBAN ***, посочен в процесния договор за депозит,
горепосоченият договор не може да послужи като първично счетоводно основание за
вземане на операция по заверка на депозитната сметка.
Вещото
лице Л. дава заключение, че в порцесния договор за депозит посочената сметка е
с IBAN: ***, като по тази сметка няма заверка със сумата,
посочена в договора за депозит нито на 20.05.2009 г., нито на друга дата.
Според вещото лице, съгласно банковите стандарти не е допустимо заверяването
със сума по депозит на сметка, чийто IBAN ***, посочен в договора за депозит то 20.05.2009 г.
При разпита на свидетелката М.Ц.се установява, че е служител на банката ответник от 2004 г. и до момента, като през 2008 г. работила в клон Централен в гр. София. Описва по какъв начин се открива договор за депозит. Казва, че разплащателна сметка не може да бъде превърната в депозитна сметка. Казва, че разплащателната сметка се олихвява спрямо тарифата на банката. Казва, че й е известен случая с “Б.-Я.1” ЕООД и че дружеството е клиент на банката. Казва, че са разбрали, че това дружество няма клиентско досие след направена вътрешна проверка в банката. Казва, че по принцип няма възможност да се открие банкова сметка, ***метка и да се правят нареждания без подпис на титуляра на сметката. Казва, че е виждала Б.М., като няма спомен да е извършвала операции по неговите банкови сметки. Казва, че се установило при вътрешната проверка, че П.М. е открил сметките му и е обслужвал същите. Предполага, че той е имал достъп до сметките и е можел да оперира с действия по тези сметки. Свидетелката си спомня, че имало предаване на извлечения на банковите сметки на “Б.-Я.1” ЕООД на Б.М. през есента на 2009 г., когато за първи път го видяла в салона. Свидетелката казва, че в периода 2008 г. – 2009 г. е заемала длъжността зам.-главен счетоводител, което означава, че при отсъствието на П.М. е заемала длъжността главен счетоводител, както изисквала длъжността й. Казва, че не може да си спомни да е имало случай да е подписвала договори за депозит с преференциална лихва за клиент и нямала нотариално заверено изрично пълномощно с дадени права за подписване на договори за депозит, но по принцип всички служители имали пълномощно.
При разпита на свидетеля Д. И. се установява, че през 2008 г. – 2009 г., както и до момента работи като охрана на ЦУ на Т. “И.” АД. Казва, че служебните му задължения са въоръжена охрана на сградата и осъществяване на пропускателен режим в сградата. Казва, че е виждал лицето Б.М. и знае кой е. Казва, че е идвал в банката, описва кога го е видял първия път през лятото на 2009 г. Казва, че после го е виждал още два-три пъти. Описва как се осъществява пропусквателния режим в банката. Казва, че Б.М. поискал да се срещне с П.М., който тогава бил главен счетоводител на клон Централен. После пак се срещал с П.М.. Казва, че явно са имали предварително уговорени срещи по мобилния телефон, нямал представа. На въпроса дали са отразявали посещенията на Б.М. в някаква книга с дата, час на влизане и на излизане, свидетелят пояснява, че съгласно закона за частната охранителна дейност те нямали право да записват тези неща. Казва, че съгласно този закон имали право да удостоверяваме самоличността на всеки, който иска да влезе в банката.
При разпита на свидетеля К.Д.се установява, че от 2005 г. работи в Т. “И.” АД и в момента е зам.-главен счетоводител. Описва начина на откриване на сметки - разплащателни или депозитни, както и създаването на хартиено и електронно досие на клиент на банката. Казва, че за да се открие депозитна сметка, е необходимо сумата да е налична и тогава се издава договор. Казва, че работят с матричен принтер, договорът за депозит представлява двупластова хартия, извадена от матричен принтер, която системата разпечатва, след като се открие сметката и се захрани със съответната сума. Казва, че договорите за депозит стандартно излизат на двупластовата хартия за матричен принтер. Не може да каже дали има договор за депозит на друга хартия. Относно процесния договор за депозит от 20.05.2009 г. между Т. “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД на стр. 45 от т.І на делото, свидетелят казва, че не е виждал такъв формат, а и доколкото помни и шрифтът е друг. Казва, че не е виждал всички договори на банката, тъй като банката има стотици хиляди договори.
При разпита на свидетелката Х.Н.се установява, че работи в Т. “И.” АД от 2005 г., като до есента на 2008 г. e била в клон Централен. След това за една година до есента на 2009 г. била в централата на банката - вътрешно счетоводство и от м. декември 2010 г. до м. януари 2014 г. - главен счетоводител, в началото по заместване, в клон Централен. Описва фнкциите на главния счетоводител. Казва, че тя не е имала право без контролен подпис да нарежда и да извършва прехвърляния на средства по сметки, не е обслужвала клиенти. На въпроса дали за времето, в което е работила в клон Централен като зам.-главен счетоводител, е осчетоводявала договори за депозити с юридически лица, свидетелката пояснява, че не е била зам.-главен счетоводител в клон Централен, доколкото си спомня.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Поради неотносимостта на останалите писмени доказателства по делото, съдът намира, че неправилно е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността им и същото не се обсъжда по делото. По откритото производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорване истинността на договора за цесия от 14.06.2012 г. съдът е изложил съображения по-долу в настоящото решение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са от “Б.Ф.К.” ЕООД против ответника “И.” АД, ЕИК********, искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 56 от ЗПУПС вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Договорът за депозит представлява по своята правна същност договор за паричен влог (неправилен влог) и е уреден в чл. 421 и сл. от ТЗ. Съгласно чл. 421 от ТЗ, при паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.
Съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, при паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога, като при различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.
Договорът за влог е реален договор, поради което основен елемент от фактическия състав е предоставянето на паричните средства за пазене от влогоприемателя. За да възникне задължението на банката да върне депозираната сума, то тази сума следва да е била предоставена на влог при банката по определена банкова сметка.
***, че е сключен договор за депозит от 20.05.2009 г. между Т. “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД като депозант, по силата на който
депозантът влага на депозит в банката сумата от 2 227 245 щатски долара по
сметка: Банков код I****, IBAN: ***.
Неоснователно
е възражението на ответника, че договорът за депозит бил нищожен поради липса
на съгласие от страна на банката, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД. В случая не се спори между страните, че от името на банката договорът е
подписан от нейн служител – П.М., поради което следва да се приеме, че е налице
валидно подписан договор. Дали П.М. е притежавал представителна власт да
подпише договора са отношения между него и банката, но те не могат да бъдат
противопоставени на депозанта по договора за депозит. Аргумент за това е и
предвиденото в чл. 30, ал. 2, изр. второ от ТЗ, според която когато търговският
помощник, какъвто се явява и служителят на банката, работи в общодостъпно място
за търговия, той се смята овластен да извършва сделките, които обикновено се
извършват там. А няма спор, че една от основните дейности на банката ответник е
публично привличане на влогове съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИ.
Неоснователно
е възражението на ответника, че договорът за депозит е нищожен на основание чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД поради противоречието му със закона – чл. 57 от
ЗКИ, предвид приетите вътрешни правила на банката в изпълнение на тази законова
разпоредба. Уговарянето на условия по договор за депозит за някой или част от
клиентите на банката може да доведе до друга законоустановена санкция
(например, неизплащането на гарантираната част от депозита съгласно чл. 5, ал.
1 от ЗГВБ (отм.). Това обаче не влече нищожност на договора за депозит, в който
са предвидени условия, които са различни от тези за останалите клиенти
вложители.
Неоснователно
остава възражението на ответника с правно основание чл. 40 от ЗЗД, че договорът
за депозит е сключен във вреда на представляваната банка поради драстичното
нарушаване на обичайните за пазара и приемливи за банката условия. В случая не
се установява от ответника, който носи докозателствената тежест за това, че
представителят и лицето са се споразумели във вреда на представляваната банка и
не се установява каква е вредата. Останалите отношения между П.М. и банката не
могат да рефлектират върху гражданските правоотношения на банката и депозанта и
са ирелевантни за предмета на спора.
В случая в договора за депозит от 20.05.2009 г. е посочена банкова сметка ***: ***, по която се влага сумата от 2 227 245 щатски долара, при уговорените в договора условия. Не се установява от ищеца, който носи доказателствена тежест за това, по сметка с IBAN: ***.05.2009 г. или на по-късна дата да е преведена от “Б.-Я.1” ЕООД паричната сума, която се претендира да бъде върната от банката. Това не се установява и от изслушаните и приети по делото банкова съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
В случая договорът за депозит от 20.05.2009 г. е писмения документ по чл. 422 от ТЗ и именно той е от значение за спора, с посочената в същия банкова сметка. *** “Б.-Я.1” ЕООД е имал друга сметка (-и) в ответната банка и какви са наличностите по тях и извършените транзакции от същите.
Доколкото ищецът “Б.Ф.К.” ЕООД обосновава активната си материално-правна легитимация с договора за цесия от 14.06.2012 г., сключен между него като цесионер и “Б.-Я.1” ЕООД като цедент, следва да бъде изследван въпроса относно валидното прехвърляне на процесните вземания в патримониума на ищеца цесионер. Съгласно договора за цесия цедентът прехвърля на цесионера, а последния придобива вземанията към банката ответник във връзка с договора за депозит от 20.05.2009 г. (без посочена банкова сметка), ***но, но не само бъдещи лихви, привилегии и обезпечения. В случая е налице частно правоприемство само за вземанията на “Б.-Я.1” ЕООД към банката ответник, описани подробно в договора за цесия, произтичащи от договора за депозит от 20.05.2009 г.
В договора за депозит от 20.05.2009 г. е посочена банкова сметка ***: *** вземанията на “Б.-Я.1” ЕООД по посочената банкова сметка ***ящия ищец с договора за цесия. Цесионерът придобива правата върху вземането в обема, който цедентът го е притежавал, съгласно правилото на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Следователно ако цедентът няма вземане спрямо банката ответник по посочената сметка в договора за депозит, то и цесионерът няма такова към банката.
Ответникът в настоящото производство – длъжник по договора за цесия, не може да оспорва действителността на договора за цесия, когато вземането е прехвърлимо и няма забрана за неговото прехвърляне в закона, в договора или поради естеството на вземането, съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. Длъжникът не е страна в облигационните правоотношения между цедента и цесионера, и като трето лице няма правен интерес от оспорване на договора за цесия. За длъжника е без значение на кого ще престира вземането – предмет на цесията. Поради това отношенията между страните по договора за цесия (цедента и цесионера) не могат да бъдат предмет на правния спор по настоящото дело, в това число и обстоятелствата относно липсата на съгласие, невъзможен предмет или злоупотреба с право. С оглед на изложеното тези възражения на ответника не следва да бъдат разгледани от съда в настоящото производство. По тези съображения неправилно е открито производство по чл. 193 от ГПК за оспорване истинността на договора за цесия от 14.06.2012 г. и същото не се обсъжда от съда.
Установява се от представеното от ищеца уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че цедентът “Б.-Я.1” ЕООД е уведомил банката ответник за извършената цесия, с оглед на което цесията е породила действие по отношение на банката и след получаването на съобщението кредитор на прехвърлените вземания се явява цесионерът “Б.Ф.К.” ЕООД. В този смисъл релевантен за правния спор по делото е въпросът за наличие на уведомление, изходящо от цедента и достигнало до длъжника, съставляващо надлежно съобщаване за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Неоснователно остава възражението на ответника, че прехвърлянето на вземанията не е породило действие по отношение на банката, тъй като не й е било надлежно съобщено към датата на подаване на исковата молба, доколкото от представената обратна разписка от куриерска фирма се установява, че уведомлението е връчено на 20.12.2012 г., на която дата е подадена и исковата молба.
Дори да се приеме противното, то уведомлението, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С това прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. Получаването на уведомлението по този начин е факт, настъпил в хода на поцеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (така в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.)
Правата на цесионера се пораждат по силата на договора за цесия, а не от уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради това при разлика между прехвърлените вземания по договора за цесия и посочените такива в уведомлението, меродавно е съдържанието на договора, определящ обхвата на прехвърлените вземания на цедента към длъжника. С оглед на това от значение в случая е прехвърлянето на вземанията на цедента към банката по договора за цесия – а именно вземанията, породени от договора за депозит от 20.05.2009 г. Това, че в уведомлението до банката длъжник е посочено “вземания към банката по договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***”, не може да породи права в полза на цесионера върху вземанията на цедента “Б.-Я.1” ЕООД по горецитираната банкова сметка, ***дента “Б.-Я.1” ЕООД с договора за цесия от 14.06.2012 г.
Вземанията на “Б.-Я.1” ЕООД към банката по други
банкови сметки или по други договори, сключени между него и банката, няма данни
по делото да са прехвърлени в полза на ищеца “Б.Ф.К.”
ЕООД. Не се установява от ищеца в настоящото производство, който носи
доказателствена тежест за това, в негова полза да е прехвърлено вземането на “Б.-Я.1” ЕООД по сметка с IBAN:
***, сумите
по която се претендират.
Поради
това в случая ирелевантни се явяват обстоятелствата, касаещи наличността по
сметка с IBAN: ***, както и какви разпореждания са се извършвали с
наличността по тази сметка. Тези правоотношения не са предмет на договора за
цесия и съответно ищецът не се явява активно легитимиран да претендира същите
от банката.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за сумата от 2 374 515,04 щатски долара се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и предявените акцесорни искове за присъждане на претендирани лихви върху главницата.
След като поради отказ от предявените от “Б.Ф.К.” ЕООД против ответника “И.” АД искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, производството по делото е прекратено в тази част, то за ответника “И.” АД липсва правен интерес от предявения против третото лице – помагач П.Т.М. обратен иск със същото правно основание и размер на претенцията. Поради това искът се явява недопустим.
С оглед на изложеното
и на основание чл. 130, изречение първо от ГПК, исковата молба, с която е
предявен обратен
иск от ответника “И.” АД срещу третото лице –
помагач П.Т.М., следва
да бъде върната, а делото в тази част – прекратено.
По разноските:
Ответникът “И.” АД претендира разноски по делото, като до приключване на съдебното дирене не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Списъкът по чл. 80 от ГПК и платежни документи, представени едва с писмените бележки по спора, не се вземат предвид от съда, а разноските на ответника се изчисляват служебно от съда.
До приключването на съдебното дирене по делото не са представени от
ответника доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение съгласно задължителните указания в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което такива не се присъждат на ответника.
Предвид изхода от касационното обжалване на определение от 28.06.2016
г. по ч.гр.д. № 2716/2016 г. по описа на САС, 12 състав, не се дължат разноски
за обжалването на ответника в настоящото производство.
Относно разноските по обратния иск, направени от ответника, съдът намира, че същите се дължат от ищеца по делото. В случая с отговора на исковата ответникът е направил и искане за привличане на трето лице помагач, като е предявил и обратен иск срещу него. Право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, включително и чрез предявен обратен иск. При прекратяване на делото поради процесуални действия на ищеца – в случая отказ от исковете с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, отговорността за разноските следва да се понесе от ищеца по делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ЗЗД. Тази отговорност обхваща всички реално направени от ответника разноски при реализиране на защитата му, за които са представени по делото доказателства (така в Определение № 832/28.09.2012 г. по ч.т.д. № 153/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
С оглед изхода на спора и по изложените по-горе съображения, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника “И.” АД разноски в производството в общ размер на 7 189 лева, от които 5 125 лева – депозити за вещи лица и 40 лева – такси за съдебни удостоверения, 2 000 лева – държавна такса по обратния иск, 24 лева с ДДС – такса на ЧСИ за връчване на книжата по обратния иск.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 56 от ЗПУПС вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 2 374 515,04 щатски долара (два милиона триста седемдесет и четири хиляди петстотин и петнадесет щатски долара и четири цента), представляваща главница по Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, сумата от 152 573,19 щатски долара (сто петдесет и две хиляди петстотин седемдесет и три щатски долара и деветнадесет цента), представляваща общия размер на възнаградителната лихва от 9% годишно, изчислена на база 365/365, върху главницата по депозита съгласно чл. 2 от Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 02.06.2009 г. до 25.02.2010 г., сумата от 50 000 щатски долара (петдесет хиляди щатски долара), представляваща част от мораторна лихва за забава в общ размер от 748 028,89 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от общо 2 527 088,23 щатски долара (главница и възнаградителна лихва) по Договор за депозит от 20.05.2009 г. и сметка с IBAN: ***, сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, за периода от 26.02.2010 г. до 20.12.2012 г., както и законната лихва върху главницата от 2 374 515,04 щатски долара от датата на подаване на исковата молба (20.12.2012 г.) до окончателното й плащане.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба, с която е предявен от “И.” АД, ЕИК********, против П.Т.М., ЕГН **********, обратен иск с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ако бъдат уважени предявените от ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД срещу ответника “И.” АД искове с правно основание чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъдено третото лице помагач П.Т.М. да заплати на “И.” АД сумата от 50 000 лева, предявена частично от сума в общ размер на 2 757 937,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени от “Б.Ф.К.” ЕООД вреди, в качеството му на правоприемник на “Б.-Я.1” ЕООД, от неизпълнението на задълженията на “И.” АД по договор за депозит от 20.05.2009 г., сключен между “И.” АД и “Б.-Я.1” ЕООД, и сметка IBAN: ***, ведно със законната лихва върху главницата от 50 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на “Б.Ф.К.” ЕООД (20.12.2012 г.) до окончателното й плащане, като недопустим, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 9424 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в тази част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК “Б.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “И.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 7 189 лева (седем хиляди сто
осемдесет и девет лева), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “Г.А.Т.” ЕООД, ЕИК *******, като трето лице – помагач на страната на ищеца “Б.Ф.К.” ЕООД, ЕИК ********, и при участието на П.Т.М., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника “И.” АД, ЕИК********.
РЕШЕНИЕТО
в прекратителната част има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :