№ 1185
гр. Плевен, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430106843 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *** срещу Н. Н. Н. ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. *** кумулативно обективно съединени
главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.220 КТ и чл.86 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1536 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по Трудов договор
№ № 480128/21.01.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.07.2021
г. до окончателното плащане, както и сумата от 49,07 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за периода от връщането на пратката с
поканата за доброволно изпълнение - 03.04.2021 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК- 26.07.2021г.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че във връзка с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д. №
4948/2021 г. по ПлРС по което е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника, който е възразил в срок, поради което и в изпълнение на
указанията на съда е предявил в срок настоящия иск. Излага, че между
страните по делото е сключен Трудов договор № 480128/21.01.2020 г.,
1
съгласно който ответницата е назначена на длъжност „салонен управител”,
която длъжност отговаряла на определената от работодателя във вътрешното
длъжностно разписание „Мениджър” в ресторант „Панорама МОЛ” с адрес:
гр. ***. Сочи, че съгласно чл.12.2 от ТД, всяка от страните може да прекрати
трудовото правоотношение с два месеца писмено предизвестие, като в
случай, че страната, която прекратява трудовото правоотношение преди да
изтече срока на предизвестието, дължи на другата страна обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на
предизвестието /чл.12.3/. Твърди, че с молба с вх. № 983 от 22.12.2020 г.
ответницата го е уведомила, че считано от 23.12.2020 г. прекратява
едностранно трудовото си правоотношение, като нямало да отработи
двумесечното си предизвестие. Излага се, че ищецът е издал Заповед №
1085/23.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
23.12.2020г„ която заповед била изпратена до ответницата по пощата, като
пратката била върната като „непотърсена”. Сочи се, че поради едностранното
прекратяване на договора без ответницата да отработи двумесечното си
предизвестие, на основание чл.220, ал.1 от КТ дължи обезщетение за 40
работни дни в размер на 1536 лв. Твърди се, че до ответницата е изпратена
покана за доброволно изпълнение, с която е поканена в четиринадесетдневен
срок от получаването й да заплати дължимата сума по посочената в поканата
банкова сметка. Излага се, че поканата е изпратена с Телепоща, но на
02.04.2021 г. е върната като „непотърсена”. Сочи се, че в поканата изрично е
било посочено, че в случай, че длъжникът не изплати сумата в посочения
срок ищецът ще претендира лихва за забава. Твърди се, че поради факта, че е
положил всички усилия да връчи ПДИ на ответницата, а същата не била
положила и минимални усилия за да потърси пратката си, то същата не
можело да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, поради
което тя дължала законна лихва в размер на 49,07 лв. за периода от
връщането на пратката - 03.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК- 26.07.2021г. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В нарочни писмени бележки моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан и да му присъди разноски. Навежда доводи, за
неоснователност на твърденията на ответника за нищожност на клаузата на
2
чл.12.3 от ТД, даващи правото на работодателя да прави прихващане с
дължимото й трудово възнаграждение. Излага, че разпоредбата на чл.272 КТ
предвижда, че единствено без съгласие на работника/ служителя не могат да
се правят прихващания с трудовото му възнаграждение. Поради изложеното
счита, че при дадено съгласие от страна на работника може да се извърши
прихващане. Сочи и, че ответницата не е посочила на кое основание
претендира нищожност на клаузата, а само твърди, че не е дала съгласие да се
извършат прихващания. Твърди и, че дори ответницата да се позовава на
недействителност на ТД, то в следва да се приложи и фикцията на чл.75 Кт за
уреждане на отношенията между страните по делото, а тя е свързана с това, че
те се уреждат както при действителен ТД. За неоснователни счита
твърденията на ответницата, че ТПО е прекратено поради неточното и в срок
плащане на трудовото й възнаграждение. Излага, че от заключението по
допуснатата ССЕ се установява, че не е налице неизплатено възнаграждение
на ответницата. Навежда доводи, че ако основната причина за прекратяване
на ТПО е неплащане на възнаграждението й, то е щяла да прекрати ТД по
чл.326 КТ. Сочи, че ирелевантно за предмета на доказване е факта, дали
ответницата е подавала молби за ползване на неплатен отпуск, тъй като тя
полага труд при сумирано изчисляване на работното време и съгласно чл.6 от
ТД получава възнаграждение за отработени часове.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не
отрича факта, че е работила в ищцовото дружество, като е заемала длъжност
„салонен управител”, която длъжност отговаря на определената от
работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Мениджър” в
ресторант „Панорама МОЛ” с адрес: гр. ***. Навежда доводи, че клаузата на
чл.12.3 от ТД е нищожна, поради което счита, че не могат да се правят
прихващания с дължимото й трудово възнаграждение, което сочи, че не е
платено, вкл. за месеците ноември и декември 2020година. Оспорва
истинността подписа под молба вх. № 983 от дата 22.12.2020г., като твърди,
че същата не е подписана от нея. Сочи, че не е давала съгласие да бъдат
извършвани каквито и да било прихващания и удръжки от трудовото й
възнаграждение. Твърди, че ищецът изопачава действителните причини за
прекратяване на процесния трудов договор от нейна страна и то е свързано с
незаплащане точно и в срок на трудовото й възнаграждение по действително
3
отработеното от нея работно време, поради което и напуснала. Излага, че
действителната причина, поради която напуснала е, че при затваряне на
търговския обект, заради обявеното извънредно положение и пандемията в
страната, всичко било неизвестно. Сочи, че след една или две седмици, се
обадили на служителите да подпишат документи за платен и неплатен отпуск.
Твърди, че това се повторило и на следващия месец. Излага, че никой от
служителите не желаел да ползва отпуск. Сочи, че впоследствие разбрали, че
ищецът е кандидатствал за помощ от държавата 60/40. Твърди, че при второто
затваряне, когато е можело да се правят онлайн поръчки работили много
малка част от персонала, а майките с деца трябвало да си останат в къщи, тъй
като детските градини не работели и можело да се кандидатства за
еднократна помощ, която така и не взела, тъй като напуснала седем дни преди
края на месец декември и не е останала служител в ищцовото дружество, но
била подписала фиктивна молба за неплатен отпуск, тъй като това било едно
от изискванията за тази помощ. С оглед на изложеното твърди, че е напуснала
работа, тъй като ищецът не е плащал в срок трудовото й възнаграждение, а
също така и дължимите й осигуровки. Оспорва подписа си, в процесните
фишове за зплати. Прави възражение за прихващане в размер на 1536 лв. с
неплатените й възнаграждения, лихви за забава и обезщетение за неползван
отпуск , в периода на действие на трудовия договор. Поради изложеното моли
съда да отхвърли предявения иск и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск и да уважи направеното възражение за
прихващане и да й присъди разноски.
В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск.
Твърди, че нейната действителна воля е ТПО да се прекрати по взаимно
съгласие. Излага, че на майка й са поднесени документи за подпис, написани
предварително, които тя не е прочела. Твърди, че не е било налице
представителна власт у майка й да подписва такива молби. Излага, че ищцата
е напуснала защото не й заплащано точно и в срок ТПО и поради факта, че
заради обявеното извънредно положение служители са работили, но не им е
било плащано. Твърди, че ТД е следвало да бъде прекратен, тъй като
работодателят не е плащал в срок възнагражденията на служителите си.
Излага, че по делото безспорно е установено че ответницата не е подавала
4
молби за ползване на неплатен годишен отпуск, поради което счита, че й се
дължи възнаграждение за тези месеци. Сочи и, че се установило, че
ответницата е работила и през май, поради което също й се дължи
обезщетение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4948/2021г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за процесните суми, ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателното плащане, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 452,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
2912/28.07.2021 г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение от длъжника в настоящето производствто. Ищецът с оглед на
реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по издадената
заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си
право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Видно е от представения по делото трудов договор №430128/21.01.2020
година, че между страните по делото е сключен трудов договор по силата, на
който ответницата е заемала длъжността „салонен управител“ в ресторант
„Панорама МОЛ“ град Плевен. Установява се, че страните са се договорили
и, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие,
трудовият договор може да бъде прекратен и преди да изтече срока на
предизвестието, при което страната, подала предизвестието дължи на другата
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения
срок на предизвестието, като в случай, че служителят е страната, която не
спазва срока на предизвестие, същият дава съгласие дължимото към
работодателя обезщетение да бъде удържано от последното му трудово
възнаграждение, полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен
отпуск или други суми, които му се дължат от работодателя.
От представената по делото молба с вх.№983/22.12.2020 година, се
установява че ответницата е поискала да се прекрати трудовото й
правоотношение, считано от 23.12.2020 година, като е посочила, че няма да
отработи предизвестието си и е съгласна да й бъде удържана сума за
5
дължимото към работодателя обезщетение от последното му трудово
възнаграждение, полагащото му се обезщетение за неползван платен годишен
отпуск или други суми.
Установява се от Заповед №1085/23.12.2020 година, че трудовото
правоотношение на ответницата е прекратено на основание чл.326, ал.1, вр. с
ал.2 от КТ.
От приложеното по делото писмо, върнато в цялост, се установява, че е
направен опит да бъде връчена заповедта на ответницата, но същата е върната
като непотърсена.
Видно е от приложената по делото Покана за доброволно изпълнение,
изпратена чрез Телепоща от ищеца до ответника /върната като непотърсена/,
че ищецът е направил опит да връчи поканата за доброволно плащане на
ответницата.
От представените по делото преводни нареждания с наредител – ищецът
по делото се установява и какви са били трудовите възнаграждения на
ответницата в периода януари 2020 година – октомври 2020 година.
Представено по делото е и личното трудово досие на ответницата, от
което се установява следното: че е започнала работа на 14.01.2020 година;
каква е длъжностната характеристика на длъжността „мениджър“ в
ресторанти „***“; че на 20.07.2020 година е сключено допълнително
споразумение към трудовия договор, че на 21.01.2020 година е подписан
договор за повишаване на квалификацията между страните по делото; че с
молба №390 от 01.03.2020 година ответницата е поискала ползването на
платен годишен отпуск в размер на 20 дни от 01.04.2020 година до 30.04.2020
година, като със Заповед №1017/28.03.2020 година й е разрешено ползването
на същия; че с молба №342 от 01.04.2020 година ответницата е поискала
ползването на неплатен годишен отпуск в размер на 18 дни от 01.05.2020
година до 31.05.2020 година, като със Заповед №1025/27.05.2020 година й е
разрешено ползването на същия; че с молба №903 от 13.02.2020 година
ответницата е поискала ползването на неплатен годишен отпуск в размер на
13 дни от 13.03.2020 година до 31.03.2020 година, като със Заповед
№986/10.03.2020 година й е разрешено ползването на същия; че с молба №979
от 01.11.2020 година ответницата е поискала ползването на неплатен годишен
отпуск в размер на 20 дни от 01.12.2020 година до 31.12.2020 година, като със
6
Заповед №1084/28.11.2020 година й е разрешено ползването на същия; че с
молба с вх.№983/22.12.2020 година, че ответницата е поискала да се прекрати
трудовото й правоотношение, считано от 23.12.2020 година и със Заповед
№1085/23.12.2020 година, че трудовото правоотношение на ответницата е
прекратено на основание чл.326, ал.1, вр. с ал.2 от КТ; Заповед
№2259/22.04.2020 година, с която е изменена Заповед №986/10.03.2020
година, поради явна фактическа грешка.
Представени като доказателства по делото са и препис-извлечение от
заповедните книги от ресторант „Панорама МОЛ“ – Плевен и Централен
офис – Плевен, както и графиците, действали през процесния период.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Р.И.Е., И.М. И., С.А. К. и С.В.Л..
Свидетелката Р.И.Е. сочи, че лично тя отишла и подала молбата за
прекратяване на ТПО на дъщеря й. Сочи, че това било на 22.12 в тъмната част
на деня, до страничен вход на МОЛ-а, при което й дали лист, който да
подпише с отбелязана дата 23.12. Обяснява, че прочела, че няма да се спазва
предизвестието, но тъй като било тъмно подписала молбата без да чете.
Сочи, че не се обадила и на дъщеря си да й прочете молбата. Твърди, че след
като я извикали да получи Заповедта за прекратяване на ТПО видяла, че е
начислено обезщетение, при което тя казала, че няма да подпише и, че ще се
консултира с адвокат. Твърди, че през пролетта на 2020 г. е ходила до
Търново и ***, за да правят кетъринг.
Свидетелят И.М. И., заемащ длъжността „бизнес консултант“, във
връзка с което познава и ответницата. Обяснява, че по време на пандемията
през 2020 г. ситуацията била доста динамична, тъй като не се били
сблъсквали с такива условия, поради което реагирали ден за ден. Твърди, че
след затварянето на МОЛ-а ответницата не е полагала труд. Разказва, че в
началото на пандемията управител на ресторанта в гр. Плевен била Ст. К., и
това било времето когато се като организирало извозване на цялостната
продукция от МОЛ-а, тъй като не се знаело до кога ще са затворени
магазините. Твърди, че С. имала ангажимент да ги натовари и да ги разтовари
в гр. Търново, а другите да ги донесе в „***“ за доставка до дома и за храна
на полицаите по пропусквателните полицейски постове. Излага, че видял Н. в
ресторант *** в гр. *** и тогава разбрал, че е придружила С. до гр. *** и
7
след това в ***. Излага, че това е било през април месец. Сочи, че по време
на извънредното положетие само ресторанта *** работил. Обяснява, че
графиците за смените се изготвяли от управителя и се одобрявали от него
един месец предварително. Твърди, че ответницата не била вкл. в нито един
от графиците по време на пандемията. Излага, че ответницата не е следвало
да присъства нито в гр. ***, нито и в ***. Сочи, че попитал ответницата защо
е в ***, а тя отговорила, за да е сама С..
Свидетелката С.А. К. излага, че работи при ищцовото дружество, като
до юни месец 2020 г е била управител на ресторанта в МОЛ-а. в гр. Плевен.
Обяснява, че във връзка с работата й отговаря за персонала, разрешава
ползването на платен или неплатен отпуск. Разказва, че по време на
пандемията всички били в отпуск, тъй като ресторантът бил затворен и
нямало къде да работят. Твърди, че след затваряне на ресторанта в МОЛ-а не
са правили кетъринг в Плевен. Обяснява, че тя е извозвала храна до *** и
***, но това било нейна отговорност, не на Н.. Разказва, че ответницата е
ходила с нея като придружи, по нейно желание,тъй като й било скучно.
Излага, че ищцата не е била по график на смяна и, че като е ходила с нея не е
работила. Твърди, че не е наясно как ответницата е разбрала за пътуването в
гр. ***, тъй като не били приятелки двете. Излага, че не си спомня дали тя се
е обадила на ответницата или ответницата на нея за пътуването до гр. ***.
Сочи, че до пътя до *** имало барикади и те имали декларации с печат на
работодателя, поради което и били пуснати. Сочи, че едни от ресторантите в
*** са влезли да помогнат за 10 минути по тяхно желание, тъй като имало
голяма поръчка. Твърди, че не е наясно защо две от молбите за ползване на
неплатен годишен отпуск не са подписани от ответницата. Сочи, че по време
на пандемията не са имали достъп до МОЛ-а и молбите са носени извън
МОЛ-а на лицата, които работят в ресторанта. Излага, че за подпис е носена
от нея Молба №903/13.02.2020 г., но че подписът горе в дясно на
„Разрешавам“ не е положен от нея /свидетелката/, а от колежката й. Твърди,
че в молба №942/01.04.2020 г. на фразата „Да, разрешавам“ и подписът не са
положени от нея. Излага, че в Заповед за ползване на неплатен отпуск
№1025/27.05.2020 г. написаното „Да, разрешавам“ и подписите са положени
от нея.
Свидетелката С.В.Л. излага, че работи в ищцовото дружество, като
заема длъжността - управител в ресторант в град Плевен в МОЛ-а от
8
01.06.2020 г. Сочи, че за известно време тя и Ст. К. се засекли като
управители. Обяснява, че тя отговаря за даването на разрешения за ползване
на отпуск. Разказва, че имат готови молби, които се попълват от служителите
и след това тя разрешавала ползването на отпуската. Твърди, че в периода от
март 2020г. до декември 2020г. всички били в отпуска, тъй като ресторантът
не работел, но не можела да си спомни дали и ответницата е ползвала
такъв.Сочи, че когато ответницата напуснала вече заемала длъжността
управител. Разказва, че ответницата й се обадила, че не е в България и, че
майка й има пълномощно и ще се заеме с нещата, които трябва да приключи
и, че няма да може да си спази предизвестието. Твърди, че говорила по
телефона с майката на ответницата и тя дошла до МОЛ-а и понеже нямала
сертификат /майката на ответницата/ се срещнали на входа от страни, за да
може да подпише. Излага, че видяла пълномощното, от което се
установявало, че тя може да попълни молата за напускане вместо Н. и, че
няма да спази двата месеца предизвестие. Твърди, че бланката била готова, но
имената и подписа са на майка. Излага, че в заглавната част на молбата не
била посочила, че е пълномощник, а че е лично от ответницата. Сочи, че
пълномощното не е останало при нея, тъй като й било пратено на снимка.
Обяснява, че процесната молба била прочетена и подписана от майката на
ответницата, като не може да се сети дали първо е пратен на Н.. Излага, че не
може да се сети дали е било тъмно или светло навън. Навежда доводи, че
ответницата е знаела, че трябва да се спазва предизвестие, тъй като е
работила в отдел „Администрация“ и тя също е попълвала такива заповеди.
Сочи, че през месец март при затваряне на ресторанта хранителните продукти
били извозени. Излага, че по това време не е била на работа. Твърди, че знае,
че ответницата е ходила до ***, на че казвала, че няма какво да прави и
отивала за компания.
По делото е изслушано и заключението на допуснатите СГЕ и ССЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните.
От заключението на ССЕ се установява: че ответницата е работила при
ищцовото дружество по трудов договор №№480128/21.01.2020 г. на длъжност
„Салонен управител” в ресторант Панорама МОЛ с основно трудово
възнаграждение в размер на 4,69 лв. на час за дневен труд и допълнително
възнаграждение за клас от 0,11 лв. на час; че същата е подала молба с вх.
9
№983/22,12,2020 г., за прекратяване на ТПО, считано от 23.12.2020 г., на база
на което със заповед №1085/23.12.2020 г. на основание чл.326 ал.1 и ал.2 от
КТ е прекратено ТП между страните; че в заповедта е посочено, че за 40 дни
се дължи обезщетение в размер на 1536 лв. и, че същото е определено
съгласно чл.228 от КТ - месеца, предхождащ уволнението — м.11. 2020 г. с
основно ТВ за 21 дни — 728,65 лв.и и клас прослужено време 39,35 лв. /общо
768 лв. за 1 месец/; че от платежни ведомости и платежни нареждания за
получени суми, както и от предоставени графици, в които е отразено, че през
м.05,2020 г. и м. 12,2020 г. Н.Н. е била в неплатен отпуск, се установява, че
същата е получила трудовите си възнаграждения, като единствената
неполучена сума от 75 лв. е във връзка с удържана сума от ТВ по Заповед
№1048/30,07,2020 г. за наложена глоба; че ищцата е ползвала за 20 дни
отпуск от 01.04.2020-30.04.2020 г., поради което и не се дължи обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск; че съгласно приложените по личното
трудово досие документи, се установява, че ответницата е била в неплатен
отпуск през следните периоди: че съгласно договора, часовата ставка на час е
4,69 лв., като допълнително е договорено възнаграждение за клас от 0,11 лв.
за час, като 1 час на ответницата се полагат 4,80 лв.; че поради това, че в
трудовият договор е посочено, че заплащането е почасово и същото се
определя на база съставени графици, експертизата изчислява същото на база
нормативно определени часове във всеки календарен месец през процесиите
периоди: от 13.03.2020 г. до 31.03.2020 г. й се дължи БТВ в размер на 499,20
лева;; от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. й се дължи БТВ в размер на 691,20 лева
и от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. й се дължи БТВ в размер на 768,00 лева.
От изслушаното по делото заключение по допуснатата СГЕ се
установява, че: подписът в графа „Подпис : в Молба вх.№983 от 22.12.2020г.
за неплатен отпуск по чл.160 ал.1 от КТ в папка Лично дело на член от екипа
не е положен от ответницата и, че не се наблюдават признаци на автоподлог;
че подписът в горната дясна част за „ Да, разрешавам“ е положен от Светла
Леова; че подписът в графа „С уважение:“ и ръкописен текст в Молба вх.
№903 от 13.02.2020г. за неплатен отпуск по чл.160 ал.1 от КТ в папка Лично
дело на член от екипа е положен/изписан от ответницата и няма данни за
автоподлог; че подписът в горната дясна част за „Да, Разрешавам“ не е
положен от С. А. К.; че подписът в графа „Подпис“ „ в заповед за неплатен
годишен отпуск № 986/10.03.2020г. в папка Лично дело на член от екипа не е
10
положен от С. А. К. - управител на ресторантт *** „ Панорама Мол“.; че
Подписът в графа „С уважение:“ и ръкописния текст в Молба вх.№930 от
01.03.2020г. за платен годишен отпуск по чл.155 ал.1 и ал.2 и чл.173 ал.2 от
КТ в папка Лично дело на член от екипа е положен/изписан от ответницата и
няма данни за автоподлог; че подписът в горната дясна част за
„Да,разрешавам“ не е положен от Ст. К.; че Подписът в графа „Подпис:“ в
Заповед за платен годишен отпуск № 1017/28.03.2020г. не е положен от Ст. К.
- управител на ресторант ***; че подписът в графа С уважение:“ и ръкописен
текст в Молба вх.№942 от 01.04.2020г.. за неплатен отпуск по чл.160 ал.1 от
Кодекса на Труда в папка Лично дело на член от екипа не са
положени/изписани от ответницата и няма данни за автоподлог.; че родписът
в горната дясна част за „Да,разрешавам“ не е положен от Ст. К.; че подписът
в графа „Подпис:“ в Заповед за неплатен годишен отпуск № 1025/27.05.2020г.
в папка Лично дело на член от екипа не е положен от Ст. К. - управител на
ресторант ***; че подписът в горната дясна част за „Да, разрешавам“ не е
положен от Ст. К.; че подписът в графа „С уважение и ръкописен текст в
Молба вх.№979 от 01.11.2020г. за неплатен отпуск по чл.160 ал.1 от Кодекса
на Труда в папка Лично дело на член от екипа са положен/изписан от
ответницата и няма данни за автоподлог; че подписът в горната дясна част за
„Да, разрешавам“ е положен от Светла Леова .
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 220, ал.1 от
КТ.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи в
процеса: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в
негова полза, както и размерът на претендираното обезщетение.Съответно в
тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото обезщетение, или
недължимост на същото.
По делото не е спорно, а и се установява, от приобщените по делото
доказателства, че между страните е съществувало валидно ТПО, по силата, на
което ответницата е заемала длъжността „салонен управител“ в *** в
11
Панорама Мол Плевен. По делото не е спорно, а и се установява от
приобщените по делото доказателства, че майката на ответницата е била тази,
която е подписала молбата й за прекратяване на ТПО.
Спорно по делото е дали клаузата на чл.12.3 от договора е
действителна, с оглед наведеното от ответника твърдение, че същата е
нищожна; каква е била волята на страните при прекратяване на ТПО и дали се
дължи процесната сума.
По отношение на наведеното твърдение от ответника за нищожност на
клаузата на чл.12.3 от Договора съдът намира същото за недоказано. На първо
място ответникът не е посочил на коя от хипотезите в чл.26 ЗЗД обосновава
твърдението си за нищожност на клаузата. Дори обаче да се приеме, че
клаузата на чл.12.3 в договора в частта относно възможността на
работодателя да прави прихващия с дължимото трудово възнаграждение за
нищожна, като противоречаща на чл.272 КТ, то нейната евентуална
нищожност не влия върху частта, в която страните са се договорили, че при
неспазено предвизвестие работника или служителя дължи обезщетение на
работодателя. С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че и възражението за нищожност е ирелевантно в настоящия
случай, тъй като работодателят не е правил удръжки от трудовото
възнаграждение на ответницата. Фактът, че работодателят не е правил
удръжки от трудовото възнаграждение на ответницата се установява и от
ССЕ, която сочи, че обезщетението за неспазено предизвестие е определено
съгласно чл.228 от КТ от месеца, предхождащ уволнението — м.11. 2020 г. с
основно ТВ за 21 дни — 728,65 лв.и и клас прослужено време 39,35 лв. /общо
768 лв. за 1 месец или за неспазено предизвестие от два месеца -1536 лева,
каквото е претенцията на ищеца.
За неоснователно съдът намира възражението на ответницата, че
нейната воля е била ТД да се прекрати без предизвестие и, че е напуснала тъй
като не й е плащано трудовото й възнаграждение в срок. Съдът намира, че ако
действително волята на ответницата е била ТД да се прекрати по взаимно
съгласие без отработване на предизвестието и тази нейна воля не е зачетена в
процесната Заповед, то тя е могла да обжалва същата и в исков процес да
докаже твърдението си и същата да бъде отменена. Ответницата не се е
възползвала от възможността да обжалва заповедта, поради което съдът
12
намира, че волята на страните отразена в процесната Заповед отговаря на
действителността. От друга страна дори и желанието на ответницата да е
било да се прекрати ТПО поради неплащане на трудовото възнаграждение, то
тя е разполагала с възможността да прекрати ТД на основание чл.327, ал.1, т.2
КТ без да спазва и да дължи предизвестие, възможност, от която тя не се е
възползвала.
Поради изложеното съдът намира, че като страна по договора, която не
е спазила предизвестието си ответницата дължи обезщетение за неспазено
предизвестие. Съобразно нормата на чл. 220, ал.1 от КТ, страната, която има
правото да прекрати трудовия договор с предизвестие, може да го прекрати и
преди да изтече срока на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение, в размер на БТВ, за неспазеният срок на предизвестието.
Нормата на чл. 326, ал.1 от КТ постановява, че срокът на предизвестието, при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са
уговорили по- дълъг срок, но не повече от три месеца. В случая, както бе
посочено по- горе, страните по настоящето дело са уговорили двумесечно
писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. По делото се
установи също и факта, че работникът – ответник в настоящето производство
се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор едностранно, с
писмено предизвестие до работодателя, в което е заявил, че няма да отработи
предизвестието, и е дал съгласие дължимото обезщетение да му бъде
удържано от полагащите му се суми- като трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Безспорно по делото се
установи, че ответницата не е отработила двумесечното предизвестие. По
делото се установява също и факта, че ищецът не е правил удръжки от
трудовото възнаграждение на ответницата, а претендираната сума се явява
пълно обезщетение за неспазено предизвестие. Поради изложеното искът
като основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД.
С оглед изхода на главния иск, съдът намира, че като основателен
следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за заплащане на лихва за
забава върху главницата от 1536,00 лв., но не в претендираните размер и
период. Съдът намира, че в случая не намира приложение нормата на чл. 245,
13
ал.2 от КТ, а общите правила по чл. 84 от ЗЗД, като приема, че длъжникът-
ответника по делото, е изпаднал в забава след поканата, респ. изтичане на
даденият с нея срок за изпълнение. По делото се установява факта на
изпращане на покана за доброволно изпълнение до ответника, изпратена до
постоянния адрес, посочен в трудовия договор, върнато в цялост на
02.04.2021 г., като непотърсена. Видно от съдържанието поканата за
доброволно изпълнение, на ответника е даден двуседмичен срок от
получаването, за заплащане на сумата от 1536,00лв. по банкова сметка на
работодателя. Съдът констатира, че в трудовия договор– чл. 11,2, б.”д”, е
въведено задължение за работника, в тридневен срок, в случай на промяна на
постоянния адрес или на адреса за кореспонденция, да уведоми за това
работодателя, като при неизпълнение на това задължение, всички изпратени
съобщения, до един от двата посочени в договора адреси, ще се считат за
надлежно връчени. С оглед изложеното, съдът приема, че страните по
трудовия договор, са уговорили т. нар. „фингирано връчване”, при което
опитът за връчване, се приравнява на фактическо такова. Поради това, съдът
приема, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на
ответника, считано на 02.04.2021г., съобразно посоченото по- горе, от която
дата тече тридневния срок за доброволно изпълнение и длъжникът е изпаднал
в забава на 17.04.2021г., по арг. чл. 72, ал.2 от ЗЗД. Считано от датата на
изпадането му в забава-17.04.2021г, ответникът дължи лихва за забава, до
датата на заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.07.2021г, изчислена от съда в
размер на 43,09лв. За разликата до пълния предявен размер на иска от
49,07лв., за периода 03.04.2021г. до 16.04.2021 г., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Основателността на предявения главен иск налага произнасяне и по
направеното от ответника възражение за прихващане, прието за разглеждане
от съда в о.с.з. на 21.04.2022 г. със сумата от 1536,00 лева, от които 1200
лева, представляващо неплатено ТВ и сумата от 336 лева – обезщетение за
ползване на неплатен отпуск.
По делото безспорно се установява, че ищцата е ползвала полагащия й
се платен годишен отпуск, поради което и не е налице обезщетение, което да
й се дължи, което води до извод за неоснователност на направеното
възражение в тази част.
14
Що се касае до направеното искане за прихващане със сумата от 1200
лева съдът намира следното:
Установява, че на ответницата не е заплатена според Заключението на
ССЕ сумата от 75,00 лева, удържана като глоба. По делото остана недоказан
факта, че сумата е удържана правомерно, поради което същата подлежи на
заплащане.
Що се касае до месеците, за месеците декември, март и май, за които
се установи, че молбите за ползване на неплатен годишен, отпуск не за
подписани от ответницата, както и за месеците, в които разрешението не е
дадено от управителя на ресторанта, доколкото СГЕ установи, че не са нейни,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 124 от КТ-със заглавие "съдържание на
трудовото правоотношение", основното задължение на работника, е да
изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва трудовата
дисциплина, което е корелативно свързано с насрещното задължение на
работодателя, визирано в същата норма, да заплаща на работника
възнаграждение за извършената работа. Тоест, за да бъде уважено искането
на ответницата за прихващане с неплатеното й трудово възнаграждение, то тя
следва да докаже, че през процесния период, в който макар и по документи,
не подписани от нея, и макар, че работодателят е водил същата, че ползва
неплатен годишен отпуск, то тя е била на работа, изпълнявала е трудовите си
задължения и е престирала своя труд. От показанията на свидетелите К., И. и
Леова, при отчитане на обстоятелствата по чл. 172 от ГПК и съвкупността на
всички обстоятелства по делото, съдебният състав приема за доказано, че
ответницата е работила единствено през май 2020 г., когато е придружила
свидетелката К. до гр. *** и гр. ***. За доказано съдът приема, че ответницата
е работила един ден, доколкото не е въведено твърдение, че е ходила до
посочените градове повече от веднъж. Фактът, че Н. е успяла да излезе от
чертите на града, при поставени КПП и възможност да се излезе от
съответния град по уважителни причини води до извод, че пътуването на
същата не е било с цел да запълни свободното си време, а за да престира своя
труд. Поради изложеното съдът намира, че на същата се дължи
възнаграждение в размер на 38,40 лева, съгласно ССЕ. Доколкото по делото
не се установи, че в месеците март, май –за 17 дни и декември ответницата е
15
положила реално труд при ищеца то и възнаграждение не й се дължи.
Поради изложеното съдът намира, че искането за прихващане е
основателно със сумите от 75,00 лева и 38,40 лева.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 417.95 лв. за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 577,39 лв.,съобразно уважената част от
иска. По делото своевременно е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към датата на определяне на адвокатското
възнаграждение дължимото такова е в размер на 332,60 лева с ДДС. Поради
изложеното възражението на ответната страна за прекомерност на
възнаграждението е основателно и присъденото такова следва да е в размер
на 332, 60 лева.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски за
отхвърлената част от иска в размер на 84,35 лева, на основание чл.78, ал.3
ГПК
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Н.
Н. ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. *** дължи на „***” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр. *** на основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД сума в размер на 1465,69 лева, от
които сумата от 1422,6 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по Трудов договор № № 480128/21.01.2020 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 26.07.2021 г. до окончателното плащане,
16
както и сумата от 43,09 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането за периода от 17.04.2021г, до датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК- 26.07.2021г, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА както за
разликата над 1422,60 лева до пълния предявен размер от 1536,00 лева, така и
за разликата над 43,09 лева до 49,07 лева за периода от 03.04.2021 г. до
16.04.2021 г., КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ И КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. *** да
заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
*** сумата от 417.95 лв., представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4948 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. *** да
заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
*** сумата от 577,39 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в гр. *** да заплати на Н. Н. Н. ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. ***
сумата от 84,35 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
17