№ 7886
гр. София, 15.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110122261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК
Образувано е по искане на длъжника Д. И. И., обективирано в Молба (вх.№
239236/25.08.2023 г.) за допълване на Определение № 22067/22.06.2022 г. за разноските по
производството. Релевирани са доводи, че следва да му бъдат присъдени сторените по
производството разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4
от ГПК, според която последния има право на разноски при прекратяване на делото.
Претендира да му бъде изплатена сумата от 300 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение, съобразно Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2022 г.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК – заявителят „****“ АД е получил препис
от Молба (вх.№ 239236/25.08.2023 г.) и в едноседмичния срок не е представил отговор.
Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на
страните, намира следното:
С постановеното по делото Определение № 22067/22.06.2022 г. съдът на основание
чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил Заповед № 14977/30.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по настоящото дело.
Поради обжалваемост на постановеното по делото определение съдът приема, че
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата на молителя-длъжник е
направено в срока за неговото обжалване(изтекъл на 30.06.2023 г.), поради което същото се
явява процесуално допустимо. Индиция за сторени от длъжника разноски е приложения към
Възражение (вх.№ 133563/28.06.2022 г.) Договор за правна защита и съдействие от
21.06.2022 г., а и направеното с молбата искане е такова за допълване на Определението, а
не за неговото изменение в частта за разноските, поради което за неговата допустимост не
се изисква представянето на списък по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество искането е също и частично основателно.
Поради прекратяване на производството по настоящото дело и по аргумент от чл. 78,
1
ал. 4 от ГПК, отговорност за сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение,
следва да носи именно от заявителя.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по
чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1
ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно
размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка е и
константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело
№1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по к. търговско
дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се
преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с
която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални
размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с
ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и
размерът му следва да е справедлив и обоснован. В настоящият случай адвокат Николов,
като процесуален представител на длъжника Д. И. И. е подал Възражение (вх.№
133563/28.06.2022 г.) по чл.414 ГПК, което е бланково и съответства на Приложение №7 към
чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието.
В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и обоснован
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 50 лева, който следва да бъде заплатен
на длъжника-молител.
По изложеното съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 22067/22.06.2022 г. по
гражданско дело № 22261/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, като
ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление : гр. София,
бул.“§** III“ №159, ет.2 *** да заплати на Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 50 лева, представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3