РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 18.09.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д.
№ 3730 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
92 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 27189,15 лева –общо дължима неустойка
по чл. 4.2 от договор № 2 от 08.02.2011 година за периода 03.03.2011 година –
01.09.2011 година, изчислена върху
неизплатената част от възнагражденията по договора по 6 броя фактури.
Ищецът – Б.С.К. ООД, ЕИК: *******твърди,
че с ответника са били обвързани от договор за изработка – за предоставяне на
услуги с механизация, по силата на който е изпълнил договореното, като
ответникът не е изпълнил в срок насрещното си задължение за заплащане на
възнаграждение, поради което твърди да е възникнало правото му да претендира
неустойка по чл. 4.2 от договора за посочения в исковата молба период
/изчислена върху стойността на незаплатената част от възнагражденията/.
Ответникът
Б.П. ООД, ЕИК: ******** не се
ангажира със становище по иска.
В
тежест на ищеца е да установи облигационни отношения, наличие на валидно
възникнало и изискуемо задължение на ответника за заплащане на уговореното
възнаграждение; наличие на валидна договорна клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка за забава при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
възнаграждение за извършената работа.
В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на главното си задължение по
договора в договорените срокове или заплащане на търсената в исковата молба
сума.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предвид
влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 59 176/2011 година на СРС, 60
състав, страните са обвързани от сила на пресъдено нещо относно съществуването
на главното вземане. Или, установено е, че ответникът дължи на ищеца сумата от
19 470 лева – цена на доставените услуги за осигурена строителна
механизация по договора от 08.02.2011 година и по фактури № 45/16.02.2011
година, № 47/02.03.2011 година, № 49/11.03.2011 година, № 54/04.04.2011 година,
№ 58/04.05.2011 година и № 60/19.05.2011 година.
Видно
от договора на л. 7-8 от 08.02.2011 година, в чл. 4.2. от същия се съдържа
неустоечна клауза, съобразно която при забава в заплащане на уговорената цена,
възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 1% на ден от
неплатената част на цената, за всеки ден забава.
Съгласно
чл. 2.1.3 от договора, цената е дължима в 14-дневен срок от приемане на
услугата чрез отчитане с товарителници и фактуриране. Предвид постановеното
решение от Софийски районен съд, датите на които са издадени процесните фактури
и липсата на доказателства и понастоящем задълженията по тях да са погасени, е
доказана забавата на ответника за плащане на дължимите суми, съобразно
договореното. Изчислена, съобразно началната дата на забавата по фактурата /след
изтичана на 14 дни от дата на издаване, посочена в решението на СРС/ и неизплатената
част по всяка фактура, неустойката за забава е в размер на претендирания с
исковата молба.
Независимо
от горното и предвид задължителната практика на ВКС /ТР№ 1 по т.д. № 1/2009 г.
от 15.06.2010 г. на ОСТК/, че за спазването на добрите нрави при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно, следва да се посочи и следното.
Задължението
да следи служебно за спазването на добрите нрави изисква от съда при
разрешаването на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните
са се позовали на нищожността й /така решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. №
1050/2011, ТК, II ТО/. Отделно от това, преценката следва да се извърши към момента
на сключване на договора.
В
конкретния случай, при преценка действителността на неустоечната клауза, при
съобразяване критериите, възприети в цитираното тълкувателно решение, може да
се направи извод за валидност на неустоечната клауза, поради това, че целта, за
която е уговорена, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Действително, липсата на краен предел и фиксиран срок за
заплащане на неустойката, както и размерът от 1% от неизплатените задължения на
ден, сочи на завишен размер или прекомерност, тъй като надхвърля обичайния
размер на неустойката в сходни в търговската практика случаи. От друга страна,
обаче, неустойката не надхвърля специфичните си функции. И в тази връзка следва
да се отчете, че се касае до мораторна неустойка, обезпечаваща изпълнението на
парични задължения, при това за насрещна престация за вече получена такава. Следва да се вземе предвид и че изпълнението
на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение не е
обезпечено по друг начин, както и че същото е неговото главно и единствено
задължение по сключения договор. А относно съотношението между евентуалните
вреди и размера на неустойката следва да се добави и че ищецът – търговско
дружество, което извършва стопанска дейност, при липса на възнаграждение за
извършена работа /свързана и със сторени разходи за нея, калкулирани в цената
на услугата/, може да бъде възпрепятстван да осъществява занапред своята
дейност, която обективно е свързана с необходимост от влагане на средства в
техника, работна ръка и т.н. Или, при съвкупна преценка на посочените
релевантни факти, съдът прави извод за действителност на неустоечната клауза.
Воден
от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, по иска с
правно основание чл. 92 от ЗЗД, Б.П. ООД, ЕИК: ******** да заплати на Б.С.К. ООД, ЕИК: ******** сумата от общо 27189,15 лева – общо дължима неустойка за забава по чл. 4.2 от
договор № 2 от 08.02.2011 година за периода 03.03.2011 година – 01.09.2011
година, изчислена върху неизплатената част от дължимите възнагражденията от
общо 19 470 лева по договора и по издадени фактури, както следва № 45/16.02.2011 година, № 47/02.03.2011
година, № 49/11.03.2011 година, № 54/04.04.2011 година, № 58/04.05.2011 година
и № 60/19.05.2011 година.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: