№ 15267
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110122414 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника К. И. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
3170,96 лв. незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване,
429,11 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до
07.12.2021 г., 3,30 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, и 0,58 лв. обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г. за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.72178/2021 г. по описа на СРС, 157
състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди също така, че
по отношение на процесния имот е извършвана услугата дялово разпределение, чиято
цена в размер на 3,30 лв. за периода 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. не е заплатена,
поради което я претендира, както и обезщетение за забава за периода 31.03.2020 г. до
07.12.2021 г.
1
Ответникът К. И. С. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговора на исковата
молба, с който признава, че е в облигационни отношения с ищеца и че е потребител на
топлинна енергия за процесния имот, като и основанието и размера на вземането за
услугата „дялово разпределение“, но оспорва размера на доставеното количество ТЕ за
процесния период на претендираната от ищеца стойност, тъй като били допуснати
нарушения при изчисляването, което се дължало на грешно определена мощност на
отоплителните тела в имота. В тази връзка посочва, че начислената от ищеца ТЕ не
отговаряла на максималната енергия, която отоплителните тела в процесния имот
можели да отдадат, като бил уведомен от ФДР – „Бруната“ ООД, че това се дължало на
сгрешен коефициент, представляващ максимален специфичен разход на сградата,
както и че максималната енергия за всеки сезон зависела от инсталираната мощност на
всяко тяло, броят на дните с отопление за дадения сезон и средната външна
температура. Счита, че ищецът е начислил неоснователно над 4MWh потребена
топлинна енергия на стойност над 1000 лв. с ДДС, която не било възможно да е
отдадена от отоплителните тела в имота. Поддържа, че доставената ТЕ до етажната
собственост също била неправилно изчислена, тъй като абонатната станция
обслужвала повече от една сграда, като в този случай нормативната уредба
предвиждала да са монтирани самостоятелни измервателни уреди, което не било
налице. Ответникът оспорва и претенцията за лихви за забава при възражения, че
главницата за потребена ТЕ е неправилно определена и че не е имал вина за изпадането
си в забава, тъй като е възразил пред ищеца за начислените суми и е очаквал същите да
бъдат коригирани съобразно действително потребеното, едва след което е следвало да
дължи плащане. Сочи, че за процесния период е извършвал частични плащания.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за
периода 01.05.2018 г. – 30.09.2018 г.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната България” ООД не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото договор за наем на
недвижим имот, сключен на 01.02.2018 г. се установява, че на ответника е
предоставено временното ползване на недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, **************, ет. 4, като същият на 19.02.2018 г. е подал
заявление до „Топлофикация София“ ЕАД за открИ.не на партида за процесния имот с
абонатен № 012252.
Представените е Договор № 1975/20.09.2002 г. между етажните собственици на
сгради, находящи се на адрес: гр. София, ************ и третото лице помагач
„Бруната България“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално
разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за
индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 18.09.2002 г., както и Договор № Д-0-60 от
28.05.2018 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна
собственост.
По делото са представени съобщение към фактура, общи фактури и справка за
потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., както и изравнителни сметки и констативни протоколи за извършени
отчети, изготвени от ТЛП.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Видно от представените към отговора на исковата молба документи ответникът
е оспорил пред ищеца и ТЛП начисленото количество топлинна енергия.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
2
компетентно дадено, абонатната станция е ситуирана в сутерен на ************** и
топлозахранва сграда във вътрешния двор на № 25. Общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Разпределението на
ТЕ в абонатната станция е извършено от ФДР общо за двете сгради. В процесния имот
има 8 броя отоплителни тела – 7 бр. радиатори и щранг-лира в тоалетна, а отчетите на
ФДР фигурират само 7 отоплителни тела с монтирани ИРРО. През процесния период
сградната инсталация е изчислявана по формулата, приложена в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. върху пълна отопляема кубатура 333 куб.м., вместо 316 куб.м.,
съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. За
процесният период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като
радиаторите в стълбището са демонтирани на 15.10.1997 г. За процесния имот има
монтиран един водомер за топла вода, като за двата отчетни периода е осигурен достъп
за отчет на водомерите. Вещото лице е заключило, че сумите за ТЕ за отопление на
сградна инсталация са завишени с 33,98 лв., тъй като са изчислени на база 333 куб.м.,
вместо на база 316 куб.м. За целия процесен период не е спазен чл. 60, ал. 1, т. 1 и т. 2
за разпределение на ТЕ за двете сгради от наредбите за топлоснабдяването от 2007г.,
изм. 2014 и 2020 г. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в
размер на 6222,41 лева, а след приспадане на неправилно начислените суми за сградна
инсталация – 6222,41 лв. Вещото лице е установило, че топломерът е преминал на
метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. След оглед в процесния имот, вещото лице
е установило броя на радиаторите и тяхната проектна мощност. Посочило е
максималната топлинна енергия, която може да отдаде всеки радиатор, както и, че за
двата периода няма ТЕ повече от максималната. Отоплителната инсталация за сградата
е въведена в експлоатация на 01.03.1990 г. По данни на ТЕЦ „София“ проектните
мощности на отоплителните инсталации за сградата на ************** е 152.574 кВт.,
а за № 25 – 70.420 кВт. Съгласно доклад на вещото лице М. Т. по допуснатата
допълнителна съдебно-техническа експертиза, разпределението по реда на чл. 60, т. 2
от Наредбата за топлоснабдяването не е приложим, доколкото е приложим само за
сгради, в които няма уреди за дялово разпределение, радиаторите не могат да се
изключват и ТЕ за отопление на имот се разпределя между абонатите пропорционално
на коригираните отопляеми обеми на имотите в сградата. Вещото лице е посочило, че
извършеното от ФДР е единственото възможно, макар и в нарушение на чл. 35 и чл. 60
от Наредбата за топлоснабдяването.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
6892,29 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 6241,51 лв. След
приспадане на постъпвалите плащания е останала неплатена сума за периода в размер
на 3170,96 лв. Вещото лице е посочило, че с част от отразените суми за връщане от
промяна в цената е прихваната сметка на абоната за м. 6.2020 г. в размер на 26,68 лв.
Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 07.12.2021 г. – 426,25 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. е 3,30 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 01.04.2020 г. – 07.12.2021 г. е в размер на 0,57 лв.
Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода
01.11.2018г. – 30.04.2020 г. без корекцията, отразена в СТЕ, която е в размер на 2918,28
лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2021 г. е в размер на 268,68 лв.,
и топлинна енергия за посочения период с отразена корекция в СТЕ – 2884,30 лв. и
законна лихва в размер на 362,51 лв. за периода 15.09.2020 г. – 07.12.2021 г. Вещото
лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
3
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Освен собствениците и вещните ползватели, потребители на топлинна енергия
могат да бъдат и наемателите, за които е открита партида, какъвто именно е и
настоящият случай.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
ответникът К. И. С. се е бил наемател на топлоснабдения имот през процесния период,
като на негово име и по негово искане е открита партида, поради което може да се
направи извод, че същият е бил потребител на топлинна енергия в имот през процесния
имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
4
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза беше
установено, че за процесния период ответникът е потребил топлинна енергия на
стойност 6188,46 лв., като по отношение на топлинната енергия, доставена в имота
същата е отчитана въз основа на инсталирани топломери на 7 бр. радиатори и 1 бр.
водомер за топла вода. Следователно начисленото количество топлинна енергия,
доставена в индивидуалния имот представлява реално потребено количество топлинна
енергия. Същевременно съдът отчете и констатираното от вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че за процесния период няма начислена топлинна енергия
повече от максималната, съгласно проектните мощности на всеки един радиатор,
поради което възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно. По
отношение обаче на начислените суми за ТЕ за сградна инсталация, съдът съобрази, че
съгласно заключението на СТЕ абонатната станция топлозахранва две сгради, като
липсват монтирани контролни топломери и водомери за инсталациите на двете сгради,
и същевременно проектните мощности на двете сгради се различават съществено. По
данни на ФДР няма и сключено споразумение между етажните собственици на
сградите, а разпределението е извършвано общо за двете сгради. Съгласно чл. чл.60,
ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. , когато към една абонатна станция са
присъединени повече от една сгради, количеството доставена ТЕ се разделя между тях
от топлопреносното предприятие или от доставчика както следва: 1. по контролни
топломери и водомери за топла вода за отделните сгради, инсталирани в абонатната
станция преди присъединителните топлопроводи или 2. пропорционално на
инсталираната мощност на сградните инсталации, съгласно споразумението по чл.35,
ал.1, т.4 – споразумение между потребителите на двете сгради за начина за
разпределяне на ТЕ между двете етажни собствености. В конкретния случай и двете
изисквания липсват, доколкото нито е налично споразумение на собствениците на
сградите, нито има монтиран контролен топломер. Това налага изводът, че отчитането
на количество ТЕ, отдадено от сградна инсталация за имота не отговаря на
нормативните изисквания, затова и ищецът неоснователно търси от ответника
процесната сума за ТЕ. За съда би възникнало задължение, при основателност на
претенцията, служебно да определи нейния справедлив размер, но този случай не касае
само определяне на размер. Липсва законното основание, на което се позовава ищецът
за извършеното измерване на ТЕ в имота – няма контролен топломер, както и
споразумение на собствениците от двете сгради, които не могат да бъде заместени от
решението на съда, за да посочи той и справедливия размер на иска. Въз основа на
изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца за доставена топлинна енергия за
сградна инсталация, която видно от приложените изравнителни сметки за двата
отчетни периода е в общ размер на 665,67 лв., е изцяло неоснователна.
По отношение на формираната разлика от претендираната сума за доставена
топлинна енергия след приспадане на дължимата сума за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, а именно 2505,29 лв. съдът дължи произнасяне по
релевираното с отговора на исковата молба възражение за давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
5
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 16.12.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 16.12.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Предвид изложеното вземането за доставена топлинна енергия за м. октомври
2018 г. е станало изискуемо на 16.11.2018 г., поради което същото се явява погасено по
давност, както и претендираните суми за месеците преди октомври 2018 г.
Следователно дължимите суми за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.
– 30.10.2018 г. са погасени по давност. Съгласно заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза неплатената част от дължимата цена за доставена топлинна
енергия за непогасения по давност период, а именно от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е
в размер но 2918,28 лв. От този размер, обаче, както беше посочено по-горе, следва да
се приспаднат претендираните суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в размер на 665,67 лв., за които съдът изложи подробни мотиви относно
тяхната недължимост. Следователно основателна се явява претенцията на ищеца за
доставена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на
2252,61 лв., а в останалата част до пълния предявен размер от 3170,96 лв. искът следва
да се отхвърли.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид горния извод на съда за
частична основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна
се явява и претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от
главница, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода от 15.09.2019 г. до
07.12.2021 г. – 303,18 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция на
ищеца, а в останалата част до пълния предявен размер от 429,11 лв. подлежи на
отхвърляве.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.02.2020 г. – 29.02.2020 г. в размер на 3,30 лв., в какъвто
размер е и претенцията на ищеца, поради което искът се явява изцяло основателен.
6
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 72,08 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 86,68 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 204,75 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 250 лв.
депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в
размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 642,44
лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове. Същият е
сторил разноски в това производство в размер на 1120 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 250 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, от които следва да се присъди
сумата от 397,19 лв. Разноски за заповедното производство на длъжника не се
присъждат в случай на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
7
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
********* ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 2252,61 лв.
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, 303,18 лв.
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 07.12.2021 г. и 3,30 лв., представляваща неплатена цена за предоставена услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 16.12.2021 г. до окончателното й погасяване, и за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №.72178/2021 г. по описа на СРС, 157
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за горницата над 2252,61 лв. до пълния
предявен размер 3170,96 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., за горницата над 303,18 лв. до пълния предявен размер от 429,11 лв.
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.12.2021 г. и за сумата 0,58 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2020 г. до 07.12.2021 г. за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №.72178/2021 г. по описа на
СРС, 157 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********* ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 86,68 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 642,44
лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА К. И. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
397,19 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната България“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8