Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 441 по описа за 2019
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.54, ал.6
от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), във вр.с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
жалба на Р.В.Д., депозирана чрез адв.С.С. от ШАК, срещу Заповед №
18-8362-12.08.2019г., издадена от и.д. Началник на СГКК-гр.Шумен, с която е
постановен отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
по услуги: 1) нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта (КК) и 2)
Нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ)
по Заявление вх.№ 01-160174-04.05.2018г. на Р.В.Д., до решаване на спора по
съдебен ред от граждански съд. В заповедта е посочено също, че поисканата
услуга 4) - издаване на скица на имот с ид.№ 83510.660.147 ще бъде изпълнена
след като изменението бъде поискано по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, след
представяне в СГКК-гр.Шумен на нов проект в съответствие с влязло в сила
съдебно решение, а към момента таксата по нея ще бъде освободена. В жалбата е
изразено несъгласие с атакувания акт, по същество обективиращ отказ да се
допусне изменение в КККР по депозираното от оспорващата заявление, поради
издаването му в нарушение на материалния закон, като е отправено искане за
неговата отмяна. В тази връзка са наведени аргументи, че оспорващата се
легитимира като собственик на имот с ид.№ 83510.660.147 съгласно нотариален акт
№ 193/01.11.1993г., т.III, д.№ 3696/93г. на ШРС, договор
за прекратяване на съсобственост от 06.03.2015г., вписан в Службата по
вписвания в гр.Шумен - акт № 64, т.5 и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.09.2017г., вписан в Службата по вписванията в гр.Шумен -
акт № 157, т.17. В това си качество и след установено несъответствие между
скиците, издавани от СГКК-гр.Шумен въз основа на действащата кадастрална карта
и скиците, издавани от Община Шумен на базата на кадастралния и регулационен
план по отношение на границата между нейния недвижим имот и имот с ид.№
83510.660.159, същата е сезирала СГКК-гр.Шумен, с искане да бъде отстранена
констатираната грешка и кадастралната карта да бъде поправена досежно погрешно
нанесената граница между двата имота и съобразно действащия влязъл в сила
кадастрален и регулационен план на гр.Шумен. Счита се, че депозираното искане е
допустимо и законосъобразно, по аргумент от чл.43, ал.1, т.5, б."г"
от ЗКИР, доколкото цитираната законова разпоредба предвижда границите на
поземлените имоти, предмет на кадастъра, да се установяват от планове и карти,
посочени в чл.41, ал.1, т.1 - карти, планове, регистри и др. документация. В
случая процесният имот е включен в действащия кадастрален и регулационен план
на гр.Шумен, одобрен със Заповед № РД-25-199/1996г., като за него е отреден УПИ
IX, кв.580 с площ 719 кв.м. и след
като имотът има очертани граници по този план, тези граници следва да бъдат
отразени и в кадастралната карта, поддържана от АГКК. Посочено е също, че
неоснователно административният орган се позовава на спор за материално право и
противопоставими права на собственост, тъй като от представените от оспорващата
документи за собственост е видно, че тя е единствен собственик на поземлен имот
с ид.№ 83510.660.147. Твърди се, че доколкото се касае за граница между УПИ,
съгласно константната съдебна практика по чл.109, ал.2 от ЗС е недопустим иск
за определяне на граници между урегулирани парцели, като определянето на
границите между тях става по административен ред въз основа на влезлия в сила
дворищно-регулационен план (ДРП). Счита се още, че КК и КРНИ не могат да бъдат
основание за промяна на ДРП, а точно обратното - ДРП е основата, върху която се
изготвя кадастралната карта и кадастралния регистър. Излагат се и доводи за
несъобразяване на заповедта с изискванията за форма, поради нейната
немотивираност и необоснованост, както и за постановяването ѝ при
неспазване на законовата цел, доколкото целта на ЗКИР е КР и КРНИ да
съответстват на действителното положение и действащите кадастрални и
регулационни планове на населените места, поддържани от общините. В проведените
на 13.11.2019г. и 15.01.2020г. съдебни заседания оспорващата се явява лично и с
адв.С.С. от ШАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
проведеното на 24.06.2020г. съдебно заседание оспорващата не се явява и не се
представлява, като в представени от процесуалния й представител писмени бележки
се излагат подробни аргументи за
основателност на оспорването. Претендира се и присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна -
Началник на СГКК – гр. Шумен, редовно и своевременно призован, в проведените на
13.11.2019г. и 15.01.2020г. съдебни заседания не се явява и не изпраща
представител, като вместо това депозира писмено становище, в което се изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради наличие на спор за материално
право, подлежащ на разрешаване от гражданския съд преди извършване на
административните услуги по промяна на границата. В проведеното на 24.05.2020г.
съдебно заседание се представлява от адв.С.Г., редовно упълномощена, която
оспорва основателността на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни А.Д.В., И.В.И. и Р.В.И., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител, респективно не вземат становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Заинтересованата
страна Ц.И.С. в проведеното на 24.06.2020г. съдебно заседание се явява лично и
с адв.С.З., редовно упълномощена, която в хода на устните състезания и в
представени писмени бележки оспорва основателността на жалбата и предлага
същата да бъде отхвърлена. Претендира и деловодни разноски.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства Шуменският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
отказ от наследство № 193/01.11.1993г., т.III, дело № 3696/1993г. по описа на ШРС, договор за прекратяване на
съсобственост по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост №
25-01-72/06.03.2015г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
82/28.09.2017г., т.III, рег.№ 4796, дело № 437/2017г.
на нотариус с район на действие ШРС оспорващата Р.В.Д. се легитимира като
собственик на поземлен имот с ид.№ 83510.660.147 по КК на гр.Шумен,
съответстващ на УПИ IX в кв.580 по действащия
регулационен план на гр.Шумен, ведно с изградените в него сграда с ид.№
83510.660.147.1, сграда с ид.№ 83510.660.147.2 и сграда-външна тоалетна с ид. №
83510.660.147.3 по КК на гр.Шумен.
Със Заявление
вх.01-160174-04.05.2018г. по описа на СГКК-гр.Шумен Р.В.Д. *** с искане за
нанасяне на промени в КК и КРНИ за обект - поземлен имот с ид.№ 83510.660.147,
находящ се в гр.Шумен, ул.Ген Скобелев № 32 (т.1 и т.2), за издаване на
удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КРНИ (т.3), както и за
издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия по(т.4). Към
заявлението приложила проект за поправка на границата между ПИ с ид.№
83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен. Според обяснителната
записка към същия, заявителката поискала поправяне на границата между ПИ с ид.№
83510.660.147 и с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен въз основа на
представения проект, като кадастралната граница между двата ПИ да се постави по
регулационната такава според действащия регулационен план.
На 11.05.2018г.
инж.М.М.и инж.Д.Х.- старши експерти в СГКК-гр.Шумен, извършили оглед и проверка
на място досежно действителното положение на границата между ПИ с ид.№
83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, които били
документирани с протокол към чл.52, ал.1 от АПК за извършен оглед.
Констатирали, че с депозираното заявление Р.Д. иска поправка на границата между
ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, като
сграда с ид.№ 83510.660.159.3 стане прилежаща към ПИ с ид.№ 83510.660.147 и
получи нов проектен идентификатор ид.№ 83510.660.147.4. По време на огледа е
установено, че сграда с ид.№ 83510.660.159.3 е масивна тухлена постройка, като
в частта на контура ѝ, попадащ към ПИ, собственост на оспорващата, е
изпълнена изцяло от плътни стени и няма достъп до нея пред този имот. Входът на
същата е от североизток, през ПИ с ид.№ 83510.660.159, от което следва, че тази
сграда се владее и ползва изцяло от собствениците на ПИ с ид.№ 83510.660.159.
Посочено е също, че сграда с ид.№ 83510.660.147.3 по КК не е обект на
заявлението, но съществува на място и също се ползва от собствениците на ПИ с
ид.№ 83510.660.159.
С допълнителна
декларация от 18.06.2018г. заявителката посочила, че оттегля искането си в
частта му, отнасяща се до сграда с ид.№ 83510.660.147.3, както и досежно
предложената с представения проект на сграда с ид. № 83510.660.147.4, поради което не желае изменение
на КК по отношение на сградите, а поддържа исканите услуги относно поправка на
границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 съгласно
приложения проект.
С Уведомление
изх.№ 20-39952-21.06.2018г. В.И.В.и Ц.И.С. - наследници на И.В.С.., вписан в
КРНИ като собственик на ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на гр.Шумен, били
уведомени за започналото административно производство, състоящо се в поправка
на границата между ПИ с ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК на
гр.Шумен, като на същите е дадена възможност в 7-дневен срок от уведомяването
да изразят несъгласие с исканото изменение, както и да представят документи,
доказващи претенции на права. Последните депозирали Отговор относно Заявление
вх.№ 01-160174/04.05.2018г., депозирано с вх.№ 05-10275-20.07.2018г. по описа
на СГКК-гр.Шумен, в който посочили, че възразяват срещу поисканата поправка,
тъй като границите между двата имота са такива от преди 1960г. и са съгласно
съществуващите документи за собственост на двата имота, поради което считат, че
не е налице основание за поправка на границите им.
На 12.08.2019г.
инж.Д.Х.- ст.експерт "СПК" при СГКК- гр.Шумен, изготвила доклад
относно преписка по заявление вх.№ 01-160174-04.05.2018г., в който посочила, че
в хода на административното производство са събрани доказателства, сочещи на
наличие на противопоставими права на собственост, обосноваващи съществуването
на спор за материално право. Този извод е аргументиран с факта, че имотите на
заявителката и заинтересованите страни В.И.В.(починал на 09.01.2019г., т.е. по
време на провеждане на административното производство и след като е бил
уведомен за административното производство) и Ц.И.С. са придобити преди
одобряване на КККР през 2005г. и същите са описани в документите за собственост
съобразно действащите регулационни планове към датата на придобиване на
собствеността. Не са установени данни регулацията между двата имота (на
заявителката и на заинтересованите страни) да е приложена, доколкото
собствеността е придобивана при действието на различни регулационни планове.
При огледа е установено, че границата на действителното владение и разделяща
двата имота е тази, която е съществувала към 1993г., от което е направен извод,
че няма как регулационният план от 1996г. да е приложен. С оглед на факта, че
заинтересованите страни възразяват срещу поисканото изменение на кадастралната
граница между двата имота, изразяващо се в това кадастралната граница да бъде
отразена по дворищно-регулационната такава от 1996г., заявявайки собственически
права, е налице спор за материално право. Заключено е, че изменението на
кадастралната граница между двата имота може да се осъществи по реда на чл.54,
ал.2 от ЗКИР след представяне в СГКК-гр.Шумен на влязло в сила съдебно решение.
Ето защо е предложено на Началника на СГКК-гр.Шумен да издаде отказ за
изменение на КККР поради спор за материално право.
Със Заповед №
18-8362-12.08.2019г. на и.д.Началник на СГКК-гр.Шумен, издадена на основание
чл.54, ал.4 от ЗКИР и чл.70, ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ
за съдържанието, създаването и поддържането на КККР било отказано поисканото от
оспорващата изменение на КК и КРНИ на гр.Шумен досежно поземлен имот с ид.№ 83510.660.147,
поради невъзможност за еднозначно определяне на местоположението и границите
между имотите - предмет на проекта, доколкото са налице противопоставими права
на собственост и се констатира спор за материално право по отношение на
исканото изменение.
Заповедта била
съобщена на заявителката на 26.08.2019г.
Несъгласна със
същата, Р.Д. я оспорила чрез процесуалния си представител адв.С.С. от ШАК пред
Административен съд – гр.Шумен с жалба, депозирана на 04.09.2019г. и заведена с
вх.№ 06-4453/04.09.2019г. по описа на СГКК-гр.Шумен.
В хода на
административното производство са събрани писмените доказателства,
представляващи цялата административна преписка по издаване на оспорваната
заповед, както и доказателства за компетентността на органа, издал атакувания
акт.
По искане на
оспорващата е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, приета без
оспорване от страните. Според същата, очертанията, размерите и площите на
поземлени имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.660.159 са одобрени със
Заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК, т.е. със
заповедта за одобряване на КК и КР на гр.Шумен, като по отношение на тези имоти
не е налице последваща заповед за изменение на одобрените КК и КР.
Със Заповед № РД-25-199/28.03.1996г.
на Кмета на община Шумен е одобрен застроителният и регулационен план на
ЖК"Гривица". Със същата не се одобрява нов или изменен (попълнен)
кадастрален план. При изготвяне на разработката на този нов ЗРП е ползвана
кадастралната основа на предходния регулационен план от 1973г. От съпоставката
на одобрената през 2005г. КК и регулационния план от 1996г. се установява, че
ПИ с ид.№ 83510.660.159 е частично идентичен с имот 1049 по плана от 1996г.,
като тази частична идентичност се дължи на различното очертаване и за двата
имота на имотната граница между тях по част от северната, североизточната и
част от югоизточната стена на сграда с ид.№ 83510.660.159.3 по одобрената КК.
Според вещото
лице, по отношение на процесните имоти са действали кадастрален и регулационен
план от 1959г., регулационен план от 1973г. и регулационен план от 1996г. (за
основа на който е използвана кадастралната основа на плана от 1973г.), като
регулационният план от 1996г. е действащ и понастоящем. Общото между трите планове
са планоснимачните номера на имотите, независимо от разликата в номерацията на
УПИ (парцелите) и кварталите, отредени за тези имоти във всеки един от трите
планове. От съпоставката на имотните очертания на плана от 1959г. и по плана от
1996г. се установява несъответствие в
общата граница между имоти 1048 и 1049 в участъка на част от южната, западната
и част от северната стени на сграда с ид. № 83510.660.159.3 по КК. Границата
между имоти 1048 и 1049 по плана от 1959г. е идентична на границата между ПИ с
ид.№ 83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК. Границата между имоти 1048
и 1049 по плана от 1996г. не е идентична на границата между ПИ с
ид.83510.660.147 и ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК.
Според експертното
заключение, действащият към момента ЗРП на гр.Шумен, касаещ процесните имоти, е
планът, одобрен със Заповед № РД-25-199/28.03.1996г. на Кмета на община Шумен,
според който за ПИ с ид.№ 83510.660.147 е отреден УПИ XI-1048 с площ 738 кв.м., а за ПИ с ид.№ 83510.660.159 по КК - УПИ XII-1049 с площ 176 кв.м. Действащите кадастрална карта и кадастрален регистър
не отразяват точно регулационната граница между двата имота така, както е
нанесена в регулационния план от 1996г. - според регулационния план от 1996г.
сграда с ид.№ 83510.660.159.3 и земята под нея следва да са част от имот с ид.№
83510.660.147. Посочено е също, че е налице несъответствие между границите на
поземлени имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.660.159 и владението на място
- сграда с ид.№ 83510.660.147.3 и земята
под нея са част от ПИ с ид.№ 83510.660.159.
Или, от
заключението става ясно, че сграда с ид.№ 83510.660.159.3 според КК попада в
имот с ид.№ 83510.660.159(МЖ), а според регулационния план от 1996г. - в УПИ XI-1048, кв.580, съответстващ на ПИ с ид.№ 83510.660.147. В същото време сграда с ид. №
83510.660.147.3 (ПЖ) попада в ПИ с ид.№ 83510.660.660.147 според КК и в УПИ XI-1048, кв.580 по регулационния план на гр.Шумен, но
фактически се владее от собственика на ПИ с ид.№ 83510.660.660.159, за който
според РП е отреден УПИ XII-1049.
В съдебно
заседание вещото лице разяснява, че със заявлението, поставило началото на
настоящото съдебно производство, оспорващата по същество е поискала
кадастралната граница между ПИ с ид.№ 83510.660.147 (нейна собственост) и ПИ с
ид.№ 83510.660.159 (собственост на заинтересованите страни) да бъде поправена,
като същата да съвпадне с регулационната граница между УПИ XI-1048 и УПИ XII-1049
според регулационния план от 1996г., в резултат на което площта под постройка с
ид.№ 83510.660.159.3 да премине към площта на ПИ с ид.№ 83510.660.147.
Установява се също, че по отношение на въпросната постройка не е налице грешка
в кадастъра, както и, че на място същата се владее от собствениците на ПИ с
ид.№ 83510.660.159.
С определение на
съда от 14.02.2020г. по делото е назначена допълнителна съдебно-техническа
експертиза (ДСТЕ), също приета без оспорване от страните. В ДСТЕ е посочено, че
според кадастралния и регулационен план от 1996г. постройката с ид. 83510.660.159.3
и земята под нея остават в имота на оспорващата (който е с ид. 83510.660.147),
като въпросната постройка има вход и се ползва единствено от собствениците на
имот с ид. 83510.660.159, а достъп до същата от имот с ид. 83510.660.147 няма.
Според одобрената КККР, постройката с ид. 83510.660.159.3 и земята под нея
попадат в имот с ид. 83510.660.159, т.е. е налице разлика МЕЖДУ действащия
регулационен план и кадастралната карта досежно въпросната постройка. Вещото
лице сочи също, че по документи за собственост тази постройка винаги е попадала
в документите за собственост на заинтересованите страни, собственици на имот с
ид. 83510.660.159, респ. не фигурира в нито един документ за собственост на
оспорващата досежно имот с ид. 83510.660.147. Уточнено е, че оспорващата се
легитимира като собственик на имот с ид. 83510.660.147 въз основа на н.а.№
193/01.11.1993г., том 3, дело 3696/1993г. по описа на ШРС, като площта и
местоположението на дворно място с построената в него жилищна сграда, за което
е отреден УПИ IX 1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в този н.а., не включва
площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК. В същото време вещото лице
сочи, че площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК попада в имота на
наследодателя на заинтересованите страни съгласно н.а.№ 186/20.06.1958г., том
2, дело № 578/1958г. по описа на Коларовградски районен съд.
В хода на
съдебното производство по искане на заинтересованата страна Ц.И.С. като
свидетел по делото е разпитана Н.Д.М., която сочи, че от 1974г. живее в имот,
съседен на двата имота, като постройката с ид. 83510.660.159.3 по КК винаги се
е ползвала от И.В.С.., а понастоящем от неговите наследници, респективно
оспорващата не е имала и няма достъп до нея.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност
на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните, с оглед на изтъкнатите отменителни основания по чл. 146 от АПК, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр.с чл.54, ал.6 от ЗКИР и от надлежна страна, имаща правото и интереса
да оспори горепосочения индивидуален
административен акт.
Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна, по
следните съображения:
Съдът, в кръга на правомощията си
по чл.168 от АПК, констатира, че атакуваната заповед е издадена от компетентен
административен орган. С оспорваната заповед на основание чл.
54, ал. 2 от
ЗКИР и чл.
70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. по същество е отказано извършване на изменението на
кадастралната карта и кадастралния регистър досежно границата между поземлени имоти с идентификатори № 83510.660.147 и № 83510.660.159 по заявление с вх. № 01-160174-04.05.2018г. за изменение на КККР за отстраняване на
непълноти и грешки в имот с идентификатор № 83510.660.147, засягащо имот с идентификатор № 83510.660.159. Съгласно
чл.54, ал.6 от ЗКИР, измененията
в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В случая оспорената заповед е
издадена от инж.М.Х.М., изпълняващ длъжността "началник на
СГКК-гр.Шумен" съгласно Заповед № ЧР-31-29 от 12.07.2019г. на
изпълнителния директор на АГКК, считано от 15.07.2019г., за срок не повече от 6
месеца, който към датата на издаване на заповедта не е изтекъл, поради което
същата е издадена от овластения за това административен орган.
Освен това, обжалваният акт е
издаден при спазване на изискванията за форма. Същият е изготвен в писмена
форма, съобразно предвиденото в чл.59, ал.1 от АПК и съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. При постановяването
му административният орган е изложил
фактическите основания за издаването му – наличието на спор за материално право
между заявителката и собствениците на имот с ид.№ 83510.66.159 по КК на
гр.Шумен, които кореспондират с посоченото материално правно основание - чл.54,
ал.2 от ЗКИР и чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административното производство е
стартирало с подаване до СГКК-гр.Шумен на заявление от оспорващата в настоящото
производство Р.В.Д., с което е поискано нанасяне на установени непълноти и
грешки в КККР за посочените в заявлението имоти. В хода на административното
производство са установени заинтересованите лица, а именно - собствениците на
засегнатите имоти и в частност - на ПИ с ид.№ 83510.660.159, доколкото другият
засегнат имот е собственост единствено на заявителката. В тази връзка от
приложената извадка от КРНИ е видно, че като собственици на ПИ с ид.№ 83510.660.159 са вписани И.В.С.. и К.К.В...
Първият се легитимира като собственик на имота по силата на н.а. № 186, т.2,
рег.№ 738, дело № 578 от 20.06.1958г. на Коларовградски районен съд и н.а. №
156, том 1, дело № 431 от 03.05.1960г. на Коларовградски районен съд, а К.К.В..
- по силата на н.а. № 156, том 1, дело № 431 от 03.05.1960г. на Коларовградски
районен съд. В тази връзка административният орган правилно е приел, че
заинтересовани лица се явяват наследниците на И.В.С.. - В.И.В.и Ц.И.С., поради
което по реда на чл.26, ал.1 от АПК ги е уведомил за началото на
административното производство, както и в съответствие с разписаните в АПК и
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. правила им е предоставил възможност в
съответния срок да направят писмени възражения по представения проект и да
ангажират доказателства, от която възможност последните са се възползвали,
депозирайки писмен отговор, съдържащ категоричното им несъгласие с предложеното
изменение на КККР. Доколкото в хода на административното производство, след
депозиране от негова страна на възражение срещу заявлението на оспорващата, В.И.В.е
починал, като заинтересовани лица по делото са конституирани неговите
наследници, а именно А.Д.В., И.В.И., Р.В.И..
Що се отнася до
лицето К.К.В.., обосновано административният орган е приел, че същата не се
явява заинтересовано лице, доколкото от н.а. № 156, том 1, дело № 431 от
03.05.1960г. на Коларовградски районен съд, удостоверяващ правото на
собственост на същата, е послужил за издаване на последващ н.а. за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство и отказ от наследство № 193, том III, дело № 3696/93г. от
01.11.1993г., по който заявителката е придобила частта от собствеността си по
наследство и отказ от наследство. Освен това, от справката в НБД „Население“ е
видно, че липсват данни за лице с посочените имена, в т.ч. за постоянен и
настоящ адрес на лицето, дали същото е починало и кои са неговите наследници.
Атакуваният отказ е издаден при
наличие на материалноправните основания за постановяването му и при съблюдаване
целта на закона, по следните съображения:
Съобразно действащата
нормативна уредба, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в
актуално състояние, като законодателят е предвидил възможност те да бъдат
изменени при установяване на непълноти или грешки (чл.
51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР). Легалната дефиниция на понятието "непълноти
и грешки" се съдържа в § 16 от ДР на ЗКИР, съгласно който текст
това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър по местонахождението на имота въз основа на
писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти, като не се смята за непълнота или
грешка в кадастралната карта разликата в координатите на точка от граница,
определена от кадастралната карта и чрез геодезически измервания, когато е
по-малка от допустимата, определена с Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. (чл.
54, ал. 1 и ал.
3, вр. чл.
51, ал. 2 от ЗКИР). Съгласно ал. 2
на чл. 54 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за
материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред; при
необходимост съдът може да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър,
изработване на комбинирана скица с координати на граничните точки; влязлото в сила
съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно
лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл.
53а, т. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 70, ал. 1 от цитираната наредба, в случаите
на непълноти или грешки СГКК уведомява по реда на АПК заинтересованите лица за
започване на административно производство, които могат да правят писмени
възражения по проекта в 7-дневен срок от получаване на уведомлението.
"Заинтересовани лица" по смисъла на параграф
13 от ДР на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху
недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата
и общините, на които са предоставени правата. След изтичане на срока за
възражения СГКК изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване
на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението
и възраженията на заинтересованите лица (чл.
70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.). Началникът на СГКК
издава отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри при
установяване на недопустимост или неоснователност на искането или при
установяване на спор за материално право въз основа на представени или събрани
в производството писмени доказателства за местоположението и границите или
очертанията на имотите – предмет на проекта (чл. 70, ал. 4 от Наредбата).
Аналогичен е и текстът на чл. 72 от Наредбата, който повелява, че отказ за
отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е
свързано със спор за материално право или когато от събраните документи в
административното производство не е възможно еднозначно да се определи
местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта.
Легалната дефиниция на понятието "спор за материално право" се
съдържа в § 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г., според който текст такъв е налице, когато в проекта за
изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват
на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените
и събрани писмени доказателства в административното производство. Отказът се
съобщава на заинтересованите лица по реда на АПК и подлежи на обжалване пред
административния съд по местонахождение на имота в 14-дневен срок от
съобщаването му.
За да постанови своя
отказ, административният орган, въз основа на наличните по преписката данни,
доказателствата и възраженията на заинтересованите лица, е приел, че в случая
явно е налице спор за материално право. Съдът споделя този извод, поради което
счита, че правилно е било отказано исканото изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен по отношение границата между ПИ №
83510.66.147 и № 83510.66.159. От изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните в производството, по категоричен начин се
установява, че за ПИ с ид. № 83510.660.147 е отреден УПИ XI-1048 по РП на
гр.Шумен, а за ПИ с ид. № 83510.660.159 е отреден УПИ XII-1049, като кадастралната и регулационната
граница между двата имота не съвпадат, в резултат на което сграда с ид. №
83510.660.159.3 според КК попада в съседния УПИ според РП - УПИ XI-1048 по РП на
гр.Шумен, а на място собствениците на ПИ с ид. № 83510.660.159 владеят както
сграда с ид. № 83510.660.159.3, така и сграда с ид. № 83510.660.147.3, попадаща
в ПИ с ид. № 83510.660.147. Т.е. налице е разминаване между границите на двата
имота според КК и РП, като оспорващата претендира кадастралната граница да бъде
изменена по начин, че същата да съвпадне с регулационната такава. На нейната
претенция обаче категорично се противопоставят собствениците на ПИ с ид. №
83510.660.159, които от една страна владеят сградата, попадаща в притежавания
от тях ПИ според КК, но ситуирана в съседния имот според РП, а от друга страна
- изрично възразяват срещу поисканото от Р.Д. изменение. Следва да се отбележи,
че спорът за материално право може да се изразява не само в наличието на такова
изначално, но може да се изрази и в спор относно границите на имотите. Такъв в
настоящия случай безспорно е налице и той следва да се реши по съдебен ред в
отделно исково производство по реда на ГПК, а не в производството по изменение
на кадастралните карта и регистри.
Нещо повече, съответен
на доказателствата по делото и напълно обоснован е направеният от
административния орган извод, че собствениците на ПИ с ид. 83510.660.159 по КК
притежават документи за собственост за земята, за която заявителката претендира
да бъде включена с исканото изменение в границите на ПИ с ид. 83510.660.147.
Последната е придобила своя имот през 1993г., т.е. преди одобряването на РП
през 1996г., със който границата между ПИ с ид.83510.660.147 и ПИ с ид.83510.660.159 е ситуирана по начин, че сграда с ид. 83510.660.159.3 попада в границите на УПИ XI-1048 по РП на
гр.Шумен. Към този момент, видно от Приложение № 3 и 4 към СТЕ, според
действащия кадастрален и регулационен план от 1959г., сградата е попадала в
границите на УПИ, съседен на придобития от оспорващата. Този извод следва и от
заключението по допълнителната СТЕ, според което, площта и местоположението на
дворно място с построената в него жилищна сграда, за което е отреден УПИ IX
1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в н.а.№ 193/01.11.1993г., том 3, дело
3696/1993г. по описа на ШРС, от който оспорващата черпи своите права, не
включва площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК (арг. от скица –
Приложение №3-1). Освен
това оспорващата е придобила дворно място с площ 550 кв.м., която с
одобряването на КК през 2005г. става 719 кв.м., видно и от договора, с който
Община Шумен е продала на нея и на Николай Въсков 167/719 ид.ч. от имот с ид.
83510.660.147 по КК на гр.Шумен. Т.е. притежаваните
от оспорващата документи за собственост не удостоверяват правото ѝ на
собственост върху имот с обща площ 719 кв.м., колкото е площта на ПИ с ид.
83510.660.147. Това от своя страна означава, че
оспорващата е придобила имот с по-малка площ, което от своя страна обуславя
извода, че площта на поземления имот, собственост на Иван Велинов С., е била
различна от площта на ПИ с ид. 83510.660.159.
От друга страна, СТЕ категорично сочи, че сграда с ид. 83510.660.159.3 се владее от собствениците на имот с ид. 83510.660.159, от което следва, че регулационният план от 1996г.,
който променя регулационните граници между двата съседни УПИ не е приложен.
В подкрепа на
направения по-горе извод е и заключението по допълнителната СТЕ, според което, площта и местоположението на
дворно място с построената в него жилищна сграда, за което е отреден УПИ IX
1048,1049 с площ 550 кв.м., описани в н.а.№ 193/01.11.1993г., том 3, дело
3696/1993г. по описа на ШРС, от който оспорващата черпи своите права, не
включва площта под сградата с ид. 83510.660.159.3 по КК (което ясно се вижда от
скица – Приложение №3-1). От друга страна, по силата на н.а.№ 186/20.06.1958г., том II, дело № 578/1958г.
по описа на РС-гр.Коларовград, наследодателят на заинтересованите страни И.В.С..
е придобил недвижим имот - къща със 182 кв.м. дворно място, попадащ в парцел VII-8 в кв.119, като
според допълнителната СТЕ (скица - Приложение № 4) площта под сградата с ид. 83510.660.159.3
по КК попада в имота на наследодателя на заинтересованите страни.
Това от своя страна
обуславя извода за наличие на противопоставими права на собственост между
оспорващата и заинтересованите страни, спорът между които е налице и не може да
бъде разрешен в хода на административното производство от Началника на СГКК,
който не притежава подобни правомощия.
Изложените в
писмените бележки на оспорващата доводи, въз основа на които претендира отмяна
на атакуваната заповед, са неотносими към предмета на спора, доколкото
касаят евентуален спор за собственост,
чието разрешаване е в правомощията на общите съдилища, а и не променят
направения по-горе извод за наличие на спор за материално право, представляващ
пречка за удовлетворяване на поисканото изменение в КККР. Неприложим в
настоящия казус е цитираният от Р.Д. чл.43, ал.1, т.5, б.“г“ от ЗКИР, тъй като
същият касае производството по първоначално създаване на кадастрална карта и
кадастрални регистри, регламентирано в Глава пета от ЗКИР, а с депозираното от
нея заявление е поискано изменение на одобрена и действаща кадастрална карта,
редът и основанията за което са регламентирани в Глава шеста от ЗКИР
„Поддържане в актуално състояние на кадастралните карти и кадастралните
регистри“.
При така установеното,
законосъобразно е прието от Началника на СГКК-гр.Шумен, че не са налице
законовите предпоставки за одобряване на на поисканото от оспорващата изменение
в кадастралната карта и регистър към нея.
С оглед на изложеното
съдът намира, че оспорената заповед, обективираща отказ за изменение на КККР
досежно имоти с ид.№ 83510.660.147 и ид.№ 83510.66.159, се явява
законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при спазване на
изискванията за форма и съдържание, както и на процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването ѝ, и е съобразена с целта на
закона. В този смисъл оспорването е неоснователно и като такава следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от заинтересованата страна Ц.И.С. за
присъждане на сторените деловодни разноски, съдът намира, че на основание
чл.143, ал.3 от АПК, оспорващата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от
500 лева, представляваща договорено и реално заплатено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №
**********/11.06.2020г.
В същото време съдът
намира за неоснователно искането на ответната страна в полза на
представляваната от него СГКК-гр.Шумен да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Видно от доказателствата по делото, в настоящото съдебно
производство ответникът е представляван от адвокат С.Г., легитимираща се като
пълномощник на Началника на СГКК-гр.Шумен. Към цитираното писмено пълномощно не
са приложени доказателства за договорено и реално заплатено в брой или по
банков път адвокатско възнаграждение, което изключва възможността за присъждане
на такова съобразно чл.143, ал.4 от АПК, тъй като цитираната разпоредба визира единствено
реално платени разноски. В същото време, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, приложим
съгласно чл.144 от АПК, юрисконсултско възнаграждение се дължи в случаите,
когато страната е представлявана от юрисконсулт. Доколкото в настоящото
производство Началникът на СГКК-гр.Шумен не е представляван от юрисконсулт, не
е налице основание в полза на ръководеното от него учреждение да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана срещу
Заповед № 18-8362-12.08.2019г., издадена от и.д. Началник на СГКК-гр.Шумен.
ОСЪЖДА Р.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Ц.И.С., ЕГН **********, с адрес
гр.Велики Преслав, сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща
деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Началника на СГКК-гр.Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на СГКК-гр.Шумен.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: