Решение по дело №2217/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1141
Дата: 11 август 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050702217
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка К. и с участието на прокурора от ВОП                                 , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2217 по описа на Административен съд – Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията.

Образувано е за ново разглеждане на жалбата на Е.К.Ф. и А.Ф.А. срещу Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Замeстник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 128, ал. 2 от ЗУТ и Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП на основание чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ **„за жилищно строителство“, кв. 3 по плана на „Долна Трака“, гр. Варна. Развива се след отмяната на Решение № 1804/07.10.2019 г. на Административен съд – Варна, VІІ състав, постановено по адм.д. № 601/2019 г. по описа на съда, с Решение № 12095/30.09.2020 г. на Върховен административен съд, ІІ отделение, постановено по адм.д. № 186/2020 по описа на ВАС.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че е налице несъответствие между правното основание, на което е издадена заповедта за допускане на изработването на ПУП, и на обжалваната заповед за одобряване на изработения ПУП, освен това не е индивидуализиран конкретният имот. С обжалваната заповед е одобрено изменение на влязъл в сила ПУП-ПРЗ в частта за устройствените показатели на имота на основание приетия общ устройствен план на Община Варна, за което липсва съгласие. Жалбоподателите твърдят нарушение на Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Молят за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът в производството, Заместник-кметът на Община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че мотивите на административния акт се съдържат в документите, налични в преписката, от които се установява, че заявителят е собственик на имота и е направил искане по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Счита, че обжалваната заповед е законосъобразна и моли жалбата да бъде отхвърлена, а в полза на общината да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Л.Р.А. моли жалбата да бъде оставена без уважение, счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна, съответстваща на предвижданията на ОУП. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Заинтересованите страни Л.Л.К., Л.Б.К., Г.Б.К., З.К.Д., Ж.К.Д., К.К.Д. *** не изразяват становище по съществото на спора.

           

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване е Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Замeстник-кмета на Община Варна.

Заповедта е издадена в производство, образувано по заявление рег. № АУ076817ПР_012ПР/09.08.2018 г., подадено от Л.Р.А. за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ за УПИ **, кв. 3 по плана на м. „Долна Трака“, гр. Варна, допуснат със Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна.

Изработването на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е разрешено с посочената Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна, издадена на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, в която е предвидено превантивен контрол на проекта съгласно чл. 152 от ЗООС от органа по чл. 148, ал. 3 от ЗООС и обявяване на проекта по реда на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ.

Към заявлението е приложен проектът за ПУП-ПРЗ, ведно с обяснителна записка, според което предмет на разработката е изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на кв. 3, одобрен със Заповед № Г-295/01.12.2004 г. в обхвата на УПИ **, кв. 3. С проекта не се променя одобрената регулация, предвижда се промяна на устройствената зона на Ок1 и конкретно отреждане на имота за жилищно строителство.

За изработения ПУП-ПРЗ са уведомени заинтересованите страни. От двамата жалбоподатели в настоящото производство е постъпило възражение, в което се твърди, че с проекта се покачват показателите, че обхватът на действащият ПУП е за целия квартал 3 и част от квартал 4, а разглежданият – само за един имот, поради което е необходимо съгласието на всички заинтересовани страни. Посочени са и съображения за липса на канализация и свлачища.

На заседание на ЕСУТ на 09.10.2018 г. е разгледан проектът за ПУП-ПРЗ и с решение по т. 26 от Протокол № 36/09.10.2018 г. подаденото възражение не е уважено, но е предписано проектът да се съобрази с Наредба № 8/2001 г. за обем и съдържание на устройствените планове.

В преписката, представена при първото разглеждане на жалбата, са представени две страници от Протокол № 44/04.12.2018 г. на ЕСУТ, когато отново е разгледан проектът и възражението и е взето решение да бъдат отменени съответните точки от Протокол № 36/09.10.2018 г., приет е обявеният ПУП-ПРЗ и е направено предложение до компетентния орган да издаде заповед по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ. Няма данни междувременно проектът да е претърпял изменения или допълнения.

Въз основа на това решение е издаден обжалваният акт, с който е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ **„за жилищно строителство“, кв. 3 по плана на „Долна Трака“, гр. Варна, представляващ изменение на ПУП, одобрен със Заповед № Г-295/01.12.2004 г. на Кмета на Община Варна, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част към заповедта. Като правно основание за издаване на заповедта в нея са посочени чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, решението на ЕСУТ по протокол № 44/04.12.2018 г. и Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект.

За установяване на твърдените от жалбоподателите обстоятелства, при първото разглеждане на жалбата е назначена СТЕ със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото, с относимата техническа документация при ответника и като извърши справки в СГКК – Варна, да отговори в каква територия попада УПИ **; налице ли е действащ за територията на УПИ **ПУП – какъв, с кой административен акт е одобрен, какви са неговите предвиждания за имота; влязъл ли е в сила той и кога; ПУП, одобрен с оспорената заповед, представлява ли такъв за изменение на влязъл в сила ПУП, и ако да – в какво се състои изменението на действащия за имота план, предвиден с процесния ПУП; какви са параметрите за УПИ **, предвидени с оспорения план; какво е неговото отреждане; съобразен ли е обжалваният план с действащия към момента на одобряването му ОУП; съобразен ли е с Наредба № 8/2001 г. за обем и съдържание на устройствените планове; върху актуална кадастрална основа ли е изработен; съобразен ли е с техническото задание за изработването му; осъществяван ли е превантивен контрол на плана на основание чл. 152 от ЗООС?

Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда при първото разглеждане на делото, по действащия ОУП имотът попада в урбанизирана територия, в устройствена зона Ок1 (курортни комплекси в зелена среда). За имота има предходен ПУП-ПРЗ, с който имотът е отреден в устройствена зона ОВ (вилна зона), с конкретно предназначение „за вилна сграда“ и конкретни устройствени показатели. Планът е влязъл в сила и е приложен. Одобреният с оспорената заповед план е за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Извършеното от вещото лице сравнение показва, че изменението се изразява в отпадане на действието на устройствена зона ОВ и въвеждане на устройствена зона Ок1; променя се конкретното предназначение на имота от „за вилна сграда“ в „за жилищно строителство“, променят се ограничителните линии на застрояване от по 4 м на странични граници на по 3 м на странични граници, променят се и други устройствени показатели – увеличават се показателите плътност, Кинт и максимална кота стреха, намалява се показателят минимално озеленяване. Планът съответства на действащия ОУП. По отношение на съответствието с Наредба № 8/2001 вещото лице посочва, че окончателният проект съдържа план за застрояване, план за регулация и обяснителна записка, без графични материали по чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/2001, тъй като такива не са посочени в заданието по реда на чл. 48, ал. 2, т. 4 от наредбата.  Одобреният план е изработен върху актуална кадастрална основа, съобразен е с техническото задание, липсва становище на РИОСВ за необходимост или липса на необходимост от екологична оценка. Вещото лице посочва, че в състава на ЕСУТ, приел плана, са участвали представители на МОСВ – РИОСВ – Варна.

Съгласно указанията, дадени с решението на ВАС, при новото разглеждане на делото съдът следва да провери законосъобразността на обжалвания акт на всички основания в съответствие с чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, включително относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона, да установи дали планът попада в приложение 1 или в приложение 2 от ЗООС и съобразно събраните доказателства да формира извод относно приложимостта на чл. 152 от ЗООС и спазването на административнопроцесуалните правила при издаване на заповедта и съответствието й с материалния закон.

За изясняване на посочените обстоятелства, при новото разглеждане на делото е назначена съдебно-техническа експертиза със задачи вещото лице след запознаване с делото да посочи има ли за територията, в която се намира УПИ **, и съответно за самия УПИ действащ подробен устройствен план, какъв, с какъв акт е одобрен, влязъл ли е в сила; какви са предвижданията на този предходен действащ план за УПИ **, какви са измененията, одобрени с обжалвания акт; съобразно одобрените изменения с обжалвания акт, какви са необходимите схеми и проучвания към проекта съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗУТ и изискванията на Наредба № 8/2001 г; представени ли са необходимите схеми и проучвания към одобрения проект; съгласуван ли е планът в експлоатационните дружества; попада ли проектът за ПУП – ПРЗ, който е одобрен с обжалвания акт, в обхвата на приложение 1 или 2 в ЗООС?

Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, за кв. 3 и част от кв. 4 има одобрен ПУП-ПРЗ със Заповед № Г-295/01.12.2001 г. на заместник-кмета на Община Варна, планът е влязъл в сила за УПИ **. Вещото лице посочва идентични с предходната експертиза показатели по действащия план и по измененията, одобрени с обжалвания акт. Посочва, че съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗУТ ПУП следва да е придружен от определени планове, но в одобреното задание не е посочена необходимостта от допълнителни планове и схеми извън представените план за регулация, план за застрояване и обяснителна записка. Няма данни планът да е съгласуван с експлоатационните дружества. Посочва, че имотът е в урбанизирана територия и се позовава на писмо изх. № 4-25/13.01.2015 г. от Директора на РИОСВ – Варна до кмета и главния архитект на Община Варна, с което са дадени указания относно прилагането на чл. 152 от ЗООС. Дава заключение, че проектът не попада в обхвата на приложение 1 или 2 от ЗООС.

Събрани са пълните протоколи № 16/24.04.2018 г. и № 44/04.12.2018 г. От последния се установява, че в заседанието, на което е одобрен представеният проект за ПУП-ПРЗ представители на експлоатационните дружества (ВиК и Енерго-про Мрежи) не са присъствали.

 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Обжалваната заповед е съобщена на Ф. на 10.01.2019 г. и на А. на 11.01.2019 г. Жалбата срещу заповедта е постъпила в Община Варна на 24.01.2019 г.

Жалбоподателите А. и Ф. се легитимират като собственици съответно на ПИ с идентификатор **и ПИ с идентификатор **, непосредствено граничещи с УПИ **и разположени северно от него. Чл. 136 от ЗУТ предвижда изработването, съгласуването, обявяването, одобряването и влизането в сила на проектите за изменения на УП на основанията по чл. 134, ал. 1 и 2 от ЗУТ да става при условията и по реда на глава седма, раздел ІІІ. Съответно заинтересуваните лица в производството на основание чл. 136, вр. чл. 131 от ЗУТ в случая, доколкото с обжалваният акт е предвидено изменение на действащ ПУП-ПРЗ с промяна в застрояването и на предназначението на имота – предмет на плана, са собствениците на съседните имоти съгласно чл. 131, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗУТ. Предвид това, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – заместник-кмет на Община Варна, действащ на основание Заповед № 4786/25.11.2015 г. на кмета на общината, с която на заместник-кмета са предоставени функциите по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването си в достатъчна степен, позволяваща съдебния контрол за законосъобразност. При служебния контрол не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В производството по издаване на обжалваната заповед е било обезпечено правото на участие на заинтересованите лица, спазени са изискванията по чл. 134 и следващите от ЗУТ.

При преценката за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон, приложима е редакцията на ЗУТ към ДВ бр. 55 от 03.07.2018 г.

Съдът приема, че е изпълнено условието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и носителите на ограничени вещни права върху тях. Предмет на плана е единствено УПИ **, за който от представените документи за собственост се установява, че има един собственик – заявителят Л.Р.А., и няма данни и твърдения за лица с ограничени вещни права върху този имот. Няма нормативно изискване измененията в действащ ПУП, разработен и одобрен в обхват няколко имота, да бъдат извършвани винаги за всички тези имоти със съгласието на всички заинтересовани лица, собственици на тези имоти, когато предмет на изменението е само един от имотите по предходната разработка.

Чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ е и материалната предпоставка за допускане на изменението на ПУП.

Няма изискване за съгласуване на проекта за изменение по чл. 127, ал. 2 от ЗУТ с експлоатационните дружества. Това следва от разпоредбата на чл. 136, ал. 2 от ЗУТ, тъй като обхватът на проекта е един имот и няма данни да се засягат недвижими културни ценности.

Няма нарушение на чл. 152 от ЗООС или на условията към проекта, поставени в Заповед № 293/23.07.2018 г. Чл. 152 от ЗООС, към който препраща Заповед № 293/23.07.2018 г., предвижда превантивен контрол за опазване на околната среда чрез извършване на екологична оценка или оценка за въздействието върху околната среда. Чл. 81, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗООС очертава обектите, подлежащи на превантивен контрол – екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание, а оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2 към ЗООС. Съгласно заключението на вещото лице по приетата при новото разглеждане на делото СТЕ, имотът – предмет на  разработката не попада в обхвата на приложение 1 или 2 от ЗООС, поради което ОВОС не подлежи на извършване, нито е необходимо представяне заедно с проекта на официално становище от РИОСВ – Варна. Що се отнася до екологичната оценка по чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, проектът не попада сред плановете и програмите, подлежащи на задължителна оценка съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, приета с ПМС № 139/2004 г. на основание чл. 90 от ЗООС. Няма данни и твърдения проектът да попада и в някоя от четирите хипотези по чл. 2, ал. 2 от същата наредба, при които органите по чл. 148, ал. 3 от ЗООС преценяват необходимостта от екологична оценка. Предвид горното, липсата на становище, каквото не се изисква по специалния ЗООС, независимо от условието в заповедта, с която е разрешено изработването на проекта, не може да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ. Впрочем, в случай че за конкретния план е трябвало да се приложи процедура по ЗООС, това е следвало да стане на етапа на допускане на изработването на плана чрез внасяне на заданието в РИОСВ – Варна съгласно чл. 125, ал. 7 от ЗУТ, каквото не се установява да е направено.

Одобреният ПУП-ПРЗ обаче не съответства на изискванията за обем и съдържание на ПРЗ.

На основание чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, проектите за изменение на устройствените планове на основанията по чл. 134, ал. 2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по реда на раздел III от глава седма. Това означава, че действат изискванията към заданието, определени в чл. 125 от ЗУТ.

Чл. 125 от ЗУТ, който регламентира заданието към проектите за ПУП, не предвижда изрични изисквания към вида и броя на схемите, които да се представят с проекта. Задължителното съдържание на заданието по чл. 125, ал. 2 от ЗУТ включва само изисквания относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване и относно необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия концепции и схеми за пространствено развитие и устройствени планове, тоест законът урежда само изходните данни, които трябва да се съдържат в заданието.

Съгласно чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, в графичната част на предварителния проект на ПРЗ се включват план-схеми и допълнителни проучвания, които отразяват санитарно-хигиенната и екологичната обстановка, инженерно-геоложките и хидроложките условия на територията, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електронните съобщителни мрежи, топлоснабдяването, газоснабдяването и други проучвания и схеми, определени със заданието.

Заданието за проекта за ПУП-ПРЗ, одобрено със Заповед № 293/23.07.2018 г., не посочва изрично кои са план-схемите и допълнителните проучвания, съобразени с конкретните условия, които трябва да са част от графичните материали към предварителния проект на ПУП-ПРЗ, както изисква чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. Вместо това, заданието препраща към самата наредба, като посочва, че ПУП трябва да се изготви в съответствие с Наредба № 8. Това обаче не означава, че поради липса на конкретизация в заданието, одобреният ПУП-ПРЗ без приложени план-схеми и допълнителни проучвания съответства на изискванията на Наредба № 8/14.06.2001 г. Напротив, това означава, че в заданието липсва достатъчна яснота относно обема на изисквания графичен материал към проекта, което лишава административния орган и съда от яснота кои са изискваните план-схеми и допълнителни проучвания и от възможност да извърши проверка дали при конкретните условия проектът съдържа в пълнота изискуемия графичен материал.

В този смисъл съдът не възприема изводите на вещите лица по приетите СТЕ, тъй като въпросът е правен и е свързан със законосъобразността на разрешението по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и на крайния акт в производството. Одобряването със Заповед № 293/23.07.2018 г. на задание, което не съдържа необходимите съобразени с конкретните условия план-схеми и допълнителни проучвания, води до немотивираност и незаконосъобразност на тази заповед, установена по реда на косвения контрол. В случай че издалият разрешението за изработване на проекта орган беше приел за неправомерно препращането в заданието към текста на наредбата, след като самата наредба препраща към всяко конкретно задание за определяне на обема на графичния материал, то той е следвало да прецизира и да даде указания за преработване на заданието, за да съответства на чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. Като не е направил това, той е одобрил задание в нарушение на тази разпоредба без да мотивира в разрешението защо е допуснато такова изключение.

Липсата на конкретизация относно обема на графичния материал към проекта е била установена от ЕСУТ, както се вижда от т. 26 от Протокол № 36/09.10.2018 г. (л. 51 от дело № 601/19). По тази точка ЕСУТ е предписал най-общо проектът да се съобрази с Наредба № 8 от 2001 г. за обем и съдържание на устройствените планове, какъвто е текстът на заданието. Това решение обаче е отменено с решението по т. 12 от Протокол № 44/04.12.2018 г. на ЕСУТ. Въпреки това, нито отмяната на предходното решение на ЕСУТ, нито стабилитетът на разрешението по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ санират обжалваната заповед, с която е одобрен ПУП-ПРЗ, изработен въз основа на задание, което не съдържа определяне на обема на графичния материал към проекта и противоречи на чл. 48, ал. 2, т. 4 от Наредба № 8/14.06.2001 г. Порокът в разрешението по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е акт, предпоставящ крайния акт в двуетапното производство за разрешаване на изработването на проект за изменение на плана и одобряването на изработения проект, води до незаконосъобразност на крайния акт – обжалваната заповед.

Освен посочената по-горе материална незаконосъобразност, обжалваната заповед не съответства и на целта на закона, очертана от подробната уредба на обема и съдържанието на устройствените планове, а именно, установяване на фактическото положение на имота към момента на изработване на проекта чрез допълнителни проучвания и пълна информация относно конкретните комуникационни и експлоатационни условия. Този извод се обосновава от наведените с възраженията на жалбоподателите още в първия етап на административното производство твърдения за свлачищни процеси в района и липса на канализация, които не могат да бъдат потвърдени или отхвърлени от съответните данни, извлечени от графичния материал към проекта – въпросните план-схеми и допълнителни проучвания.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените разноски съгласно представени списъци, съответно 2910 лева в полза на А. А. и 1975 лева в полза на Е. Ф..

 

По гореизложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на Е.К.Ф. ***, ЕГН **********, и А.Ф.А. ***, ЕГН **********, Заповед № Г-452/27.12.2018 г. на Замeстник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 128, ал. 2 от ЗУТ и Заповед № 293/23.07.2018 г. на Главния архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП на основание чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ **„за жилищно строителство“, кв. 3 по плана на „Долна Трака“, гр. Варна.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.К.Ф. ***, ЕГН **********, сумата 1975 (Хиляда деветстотин седемдесет и пет цяло) лева разноски по делото.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.Ф.А. ***, ЕГН **********, сумата 2 910 (Две хиляди деветстотин и десет цяло) лева разноски по делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: