Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 14.04.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета
година, в следния състав:
|
Председател: |
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА |
|
|
Членове: |
АНЕЛИЯ МАРКОВА |
|
|
|
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ |
|
|
Секретар |
Н.С. |
|
|
|
|
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА
в.гр.д. № 123 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от „Г.т.“ ЕООД срещу решение № І-33-100 от 27.10.2014 г., постановено от СРС,1-ва ГК, 33-ти състав по гр. д. № 4139 по описа за
С решение от 27.10.2014 г., постановено от СРС,1-ва ГК, 33-ти състав по гр. д. № 4139 по описа за
За да стори това, СРС е приел,
че са напълно неоснователни и недоказани твърденията в
исковата молба, че паричното задължение е недължимо, тъй като сумата е
начислена неправилно, без отчитане и реално измерване. Всички събрани в хода на
процеса доказателства и най-вече заключението на ССЕ, които били неоспорени от страните,
водели до извод, че начисленията
от страна на ответника са извършени по реални отчети, т.е. за реално потребена
вода и за реално предоставени ВиК услуги.
Решението се обжалва
изцяло, вкл. в частта за разноските. Твърди се, че СРС бил дал неправилна
правна квалификация на иска като вместо по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД бил
определил такава по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД. Сумата била платена при начална
липса на основание. В обстоятелствената част на въззивната жалба се сочи, че между
страните не било налице облигационно отношение. ОУ на ответното дружество не
били публикувани. Нарушен бил принципа на равнопоставеност на страните. Сочи
се, че при разпределение на доказателствената тежест СРС е допуснал процесуално
нарушение. Сочи се, че фактурата била частен свидетелстващ документ и не се
ползувал с доказателствена сила. Ответникът не доказал кога е монтирано СТИ и на кой обект; липсвал
протокол за монтаж. Заключението
на ССЕ било бланкетно. Цитираните в заключението карнети не били
представени по делото. Затова и счита, че ответника не е доказал реално
потребената вода от страна на ищеца.
Иска
се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
с което претенциите да бъдат уважени изцяло като основателни и
доказани.Претендира разноски.
От въззиваемия- „С.в.“ АД отговор не е
постъпил.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивник е
бил уведомен на 30.10. 2014 г. Въззивната жалба е подадена на
13.11.2014 г.,
следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Тъй като с решението, което се обжалва, не са уважени така предявените от въззивника, ищец пред СРС, искове, то въззивната
жалба се явява допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Относно правната квалификация:
СРС е сезиран с искова молба с
предявени от "Г.т." ЕООД срещу "С.в." АД, искове по чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сума от 1 064.93 лв. главница, за периода от
27.08.2012 г. - 27.09.2013 г., начислени суми според фактура от 16.10.2013 г.,
за абонатен номер 5191299. Видно от обстоятелствената част
на исковата молба /ИМ/ ищецът твърди, че паричното задължение е недължимо, тъй като
сумата е начислена неправилно, без отчитане и реално измерване.
С оглед извършеното от ищеца в хода на процеса плащане на исковата сума, и допуснато от съда на основание чл.214 ГПК изменение в петитума на
предявения иск, то спорно /с оглед доводите във въззивната жалба/ е
правното основание на осъдителния иск относно заплащането на следната сума: 1 064.93
лв. главница, за периода от 27.08.2012 г. - 27.09.2013 г., начислении суми
според фактура от 16.10.2013 г., за абонатен номер 5191299, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 27.01.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
СРС е дал правна квалификация по чл.79,
ал.1,предл.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция приема, че този
довод на въззивника е основателен като следва да бъде дадена правна
квалификация по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД.
Независимо от това съдът приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и
е валидно,
а неправилната правна квалификация влияе единствено на неговата правилност.
По доводите във въззивната жалба:
Единственият своевременно
наведен довод за недължимост на процесната сума и съответно плащането й без
основание е този, че ответника не е доставил в посоченото във фактурите
количество вода. Всички останали доводи във въззивната жалба са преклудирани,
поради което не подлежат на обсъждане. Само за пълнота на изложението ще
посочим, че с исковата молба не се твърди липса на облигационно отношение между
страните.Самият ищец сочи кой му е клиентския номер, а именно: ******.
В конкретният случай е безспорно, че на 28.04.2014 г. и 26.05.2014 г.
ищецът "Г.т." ЕООД, е заплатил всички дължими суми към ответника в
общ размер на 1938.56 лв.
Ответникът "С.в." АД в отговора си по чл. 131 от ГПК,
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че е начислявал процесните
суми въз основа на реален отчет, получен от индивидуалната партида на
потребителя, поради което плащането не е без основание.
По силата на чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в
процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от
претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск,
или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото
на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага
със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца.
Според ППВС № 1/28.05.79 г. по иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание - ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта
на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът -
основание за получаването или за задържане на полученото.
Видно от представената на л.5 от делото /пред СРС/ фактура от 16.10.2013 г., за абонатен номер 5191299, по партидата на ищеца
"Г.т." ЕООД, са начислени дължими суми за потребена вода и
предоставени ВиК услуги за периода от 27.08.2012 г. - 27.09.2013 г., в общ
размер на 1 064.93 лв.
С разписки от 28.04.2014 г. и 26.05.2014 г. ищецът "Г.т." ЕООД, е
заплатил дължимите суми към ответника в общ размер на 1938.56 лв.
По делото е допуснато, изслушана и прието заключение на вещо лице по ССЕ, видно от което начисленията на
дължимите суми са извършени по реални отчети на 30.05.2013 г. и 27.09.2013 г., като данните от тях са въведени коректно и са фактурирани редовно в
счетоводната система на дружеството. Начислените в карнетите количества
потребена вода и вода за общо потребление на база извършените начисления са
правилно отразени в счетоводството на ответника. Заключението не е оспорено от нито една от страните. Съдът приема, че
същото е компетентно изготвено ипоради липса на доказателства, които да оборват
неговите констатации, правилно е кредитирано от СРС, кредитира се и от
настоящата инстанция.
При това положение следва да
приемем, че ответника е доказал стойността на доставената вода и предоставените
ВиК, т.е. не е налице плащане без основание. В съдебно заседание на
20.06.2014 г. при изслушването му вещото лице е потвърдило, че до 27.09.2013 г., т.е. края на процесния
период, са отчетени показанията на водомерите на ищеца и е налице реален отчет
до тази дата.
Независимо, че крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, решението следва да
бъде отменено, поради неправилната правна квалификация и вместо това
постановено друго, с което исковете по чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на делото разноските се
понасят от ищеца. Такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника размер
на 300 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват, поради което
съдът не присъжда такива.
Въззиваемият не претендира разноски, а и липсват
данни такива пред настоящата инстанция да са
извършени.Затова и съдът не му присъжда разноски.
Водим от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І-33-100 от 27.10.2014 г., постановено от СРС,1-ва ГК, 33-ти състав по гр. д. № 4139 по описа за 2014 г.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, предявен
от „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”К.
Л.” № **, вх.*, ет.*, ап.**, срещу "С.в." АД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.”М.” 4, ул. Б. п. № *, сграда **, за заплащане на сума в размер на 1 064.93 лв. - главница, представляваща стойност на
потребена вода за периода от 27.08.2012 г. -
27.09.2013 г., според фактура № ********** от 16.10.2013 г., за абонатен номер 5191299, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба 27.01.2014 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”К. Л.” № **, вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на "С.в." АД ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к.”М.” 4, ул. Б. п. № *, сграда **, сумата в размер на 300 лв. /триста лева/,
представляващи разноски пред първата съдебна инстанция:.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: