№ 109
гр. Разград, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Х.
Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно
гражданско дело № 20223300500048 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Н. М. Г.., като родител и законен представител на М. Г.. се явява адвокат С. С..
ЗА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД се явява адвокат П..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Ст. Д. се явява лично.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от съдията-докладчик:
Подадена е въззивна жалба от Н. М. Г.. в качеството си на законен представител и
родител на М. Г.., действаща чрез Адвокатско дружество „Д. и Х.“, представлявано от адв.
Г.Б. Х., против Решение № 112 от 20.12.2021 г. по ГД № 382/2021 г. по описа на РС Кубрат,
II състав. С решението РС Кубрат е отхвърлил предявените на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
във връзка с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК от М. Г..,
представляван от своя законен представител и родител Н. М. Г.., действаща чрез адвокатско
дружество „Д. и Х.“, гр. София, искови претенции да му бъде заплатено обезщетение за
причинените му неимуществени вреди болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на
1
01.10.2020 г. около 18,30 ч в гр. Завет, на ул. „Паисий Хилендарски“, причинено виновно от
А. Г. А. от с. Веселец, като водач на лек автомобил „Пежо“, модел „307“, рег. № РР 1111
АМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, с ЕИК *********, с полица № БГ 0611900293778/19.10.2019 г., вА.дна до 18.10.2020 г.,
в предявен частично размер на 1 000 лв. от сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 20.05.2021 г., до окончателното
изпълнение, както и направените по делото разноски, като неосновани и недоказани. Също
така ищецът, представляван от своята майка, е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД разноски по делото в размер на 530 лв. на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло с доводи за неправилност и
необоснованост. Твърди се, че не е направен качествен анА.з на доказателствата, като
първата инстанция неправилно е приела, че в полза въззивника не е възникнало
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анА.зирал всички събрани по
делото доказателства. Обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът е формирал
крайните си изводи по съществото на спора, като е приел за доказани определени факти, но
е игнорирал други, установени по делото обстоятелства, имащи важно значение относно
поведението на участниците в процесното ПТП. Във въззивната жалба се излагат твърдения
за необоснованост на първоинстанционното решение, понеже неправилно първата
инстанция е приела, че в процесния случай не е нА.це причинно-следствена връзка между
настъпилия вредоносен резултат и противоправното поведение на водача на лек автомобил
„Пежо“ – А. А.. Посочва се, че е установено, че видимостта на шофьора не е била
ограничена или намалена, както и че реакцията й не е била своевременна. Същата е имала
обективна възможност да възприеме пешеходеца М. Г. при навлизането му на пътното
платно още когато е бил на тротоара отляво. Твърди се, че съдът не е обсъдил фактът, че
свид. МерГ. Ю. – майка на А. А., която се е возила в лекия автомобил, предизвикал ПТП, е
възприела пресичащото дете М. Г. преди А. А.. Както и че водачите на леки автомобили от
насрещната лента на движението също са възприели детето и са спрели. От изложените
аргументи, въззивникът счита, че скоростта на лекия автомобил на А. А. макар и да е била в
рамките на максимално допустимата за градски условия скорост, не е съобразена нито с
пътните условия, нито с интензитета на движение, тъй като при внезапно възникване на
опасност, не е могла да спре своевременно. Излагат се твърдения, че районният съд е
формирал преценката си само върху част от събрания доказателствени материал, поради
което е постановил решението си в противоречие с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ла. 2 от ГПК и с
принципа за установяване на обективната истина по чл. 10 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на първата инстанция е постановено в
нарушение на материалния закон, понеже съдът е достигнал до извода, че поведението на
водача на лекия автомобил „Пежо“ не е виновно и противоправно, поради което не са нА.це
предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Адв. Х. твърди, че от
2
събраните по делото доказателства се установи, че А. А. има вина за настъпване на
процесния пътен инцидент, понеже се е движила с несъобразена с пътната обстановка
скорост и не е предприела своевременно аварийно спиране, като сама се е поставила в
невъзможност да предотврати инцидента, като не е наблюдавала внимателно пътната
обстановка. Неправилен се счита, че е изводът на съда, че М. Г. е пресичал пътното платно
на място, където няма пешеходна пътека или кръстовище. Въззивникът е на мнение, че
пешеходецът е пресичал в зоната на кръстовище по продължението на тротоарите по
аргумент от § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП. Счита се, че в обжалваното решение никъде не е
коментирано мястото на сблъсъка на лекия автомобил с пешеходеца. В същото време е
посочено, че съдът не е взел предвид, че чл. 5, ал. 2, чл. 20 и чл. 116 от ЗДвП вменяват на
водачите на МПС да третират пешеходците с особено внимание, когато се намират в район
на кръстовище или пешеходна пътека, от което следва извод за това, че шофьорите трябва
да предприемат мерки за предпазване на пешеходците.
В обобщение се иска отмяна на обжалваното решение и осъждане на въззивваемата
страна да заплати на въззивника, действащ чрез своя родител, застрахователно обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2020
г. в гр. Завет, в размер на 1000 лв., предявен като частичен иск от 50 000 лв., ведно със
законна лихва от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Направено е
искане и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, действащо чрез адв. Петя П. Д.а. В отговора е застъпено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Въззивваемата страна смята, че не се събраха по
делото доказателства, които по категоричен начин да сочат, че вина за инцидента на
01.10.2020 г. в гр. Завет има А. А.. Излагат се твърдения, че тъй като ударът е бил в задната
лява част на лекия автомобил, то ударът е бил непредотвратим за А. А..
В отговора се твърди, че А. А. не е имала техническа възможност да предотврати
удара, като в подкрепа на това твърдение били отговорите на вещото лице инж. Д.. Посочва
се, че водачът на лекия автомобил Пежо е спазила правилата за движение по пътищата за
разлика от М. Г..
Съдът служебно е преценил, че е необходимо да се изслуша вещото лице В.Д. по три
въпроса, посочени в определението за насрочване.
АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да соча нови доказателства.
Моля да се премине към изслушване на вещото лице.
АДВ. П.: Поддържам отговора на въззивната жалба по всички изложени доводи в
него. Няма да сочим други доказателства. Не възразяваме да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице.
Същото е със снета по делото самоличност.
НАПОМНИ на вещото лице наказателната отговорност, която носи по чл.291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В.Д.: Пред първоинстанционния съд съм представил писмено
3
заключение, което поддържам. Към тези въпроси, които са ми поставени с определението за
насрочване. Първият е има ли хоризонтална пътна маркировка. Няма такава, вижда се добре
и на снимковия материал и на скиците. На колко ленти е разделено пътното платно - като
няма хоризонтална пътна маркировка не може да се каже. В експертната практика приемаме,
че когато имаме улица с двупосочно движение, мислено е разделена на две ленти с еднаква
широчина. Това е основното - че няма хоризонтална пътна маркировка. Третият въпрос е в
коя лента е бил сблъсъкът. По данните от делото, експертизата счита, че процесният
автомобил се е движел в дясната за него лента за движение. Ако лекият автомобил се
движеше в най-дясната част на пътното платно при същите условия, само като се измени
това, че автомобилът би се движел плътно в дясната част, като под „плътно“ разбирам на
безопасна дистанция от около 0.5 м. от дясната граница на уличното платно, ако се беше
движел по тази траектория, не би настъпило ПТП, но пак искам да повторя - при условие, че
при момента на възникване на опасността, т.е. при същия момент, при който пешеходецът е
навлязъл върху уличното платно. Автомобилът би подминал мястото на удара, биха се
разминА. без да спира. Автомобилът би отминал пред пешеходеца.
АДВ. С.: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице внесения депозит. Изд. РКО 1 бр. х 50 лв.
АДВ. С.: Други доказателства няма да сочим.
АДВ. П.: Няма да сочим доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да отмените обжалваното пред вас решение на Районен съд. Считаме,
същото за неправилно. Считаме, че в случая се касае за пресичане на първо място по
продължението на тротоарите, което съгласно цитирания от нас текст от ЗДвП представлява
пешеходна пътека. В този смисъл аз мисля, че не следва да се приема нА.чие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, тъй като то е пресичало
съобразно разпоредбите на закона. На следващо място, ако не възприемете гореизложеното,
аз считам, че водачът на процесното МПС при всички положения е нарушил чл.15 ЗДвП,
която разпоредба повелява водачите на МПС да се движат плътно вдясно на пътното платно
в полагащата им се пътна лента. Както днес заяви вещото лице, ако водачът на процесното
МПС беше спазил това си законово задължение, удар не би настъпил, защото автомобилът и
пешеходецът щяха да се разминат и нямаше да има съприкосновение. Имал е възможност
водачът на процесното МПС да предприеме такова движение и да се движи плътно вдясно, а
не както се е движел близо до мислената линия, която разделя двете полуплатна за
движение. В този смисъл са показанията на свидетелката МерГ. М. Ю., която е майка на
4
водача на процесното МПС и която заявява, че в тяхната посока на движение към с. Веселец
не е имало паркирани автомобили, т.е. те са могли да се движат плътно вдясно до бордюра и
да предотвратят по този начин ПТП. Моля за вашето отменително решение и да уважите
изцяло предявения иск. Претендираме направените разноски. Представям списък за
разноските пред настоящата инстанция, изразяващи се в платена държавна такса.
Представям препис и за колегата.
АДВ. П.: Моля да приемете списък на разноските на въззиваемата страна. От името
на представляваното от мен застрахователно дружество, моля да се произнесете в
законоустановения срок със съдебно решение, с което да оставите в сила решението на
първоинстанционния КРС като правилно и законосъобразно, като постановено изцяло в
съответствие с приобщения доказателствен материал, като не възприемате изложените във
въззивната жалба доводи. Считаме, че противно на изложеното от насрещната страна,
водачката А. А. е управлявала процесния лек автомобил изцяло в съответствие с
разпоредбите на специалния закон, като твърдим, че не са нА.це данни същата да е навлязла
в тази част от платното за движение, която да не и е позволила да спази страничната
дистанция от десния на нейното движение бордюр. Не са нА.це категорични данни, че
същата не е спазила тази разпоредба, както не са нА.це данни, че пострадалото лице е
пресичало по продължението на тротоара в зоната на кръстовището. Твърдим, че по делото
са нА.це доказателства, които дават основание да се счита, че същият не е пресичал в зона
на кръстовище, че е пресичал не на пешеходна пътека, като с това свое поведение безспорно
е станал единствената причина за възникване на ПТП. В този смисъл моля за вашето
решение, като моля да възприемете и останА.те изложени в отговора на въззивната жалба
съображения като такива по същество и пред вас. Претендираме сторените разноски,
съобразно представения днес списък.
СЪДЪТ ПРИОБЩАВА към материА.те по делото представените от страните списъци
за разноските по чл. 80 от ГПК.
СЧЕТЕ делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се произнесе с Решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 10:31ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5