Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. Д. М., подадена чрез пълномощник - адвокат С. К. АК Сливен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000104/ 02.03.2024г., издадена от Началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на приложимия материален закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорващата твърди, че на посочената дата, време и място не е предоставяла управлението на собствения си товарен автомобил на неправоспособно лице, за което е установено, че не притежава СУМПС, тъй като представеното такова пред органите на ОДМВР е неистински документ. По тези съображения е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски по делото.

Ответникът - Началник РУ Сливен при ОД на МВР Сливен, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К. Б. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената заповед № 24-1670-000104/02.03.2024г., издадена от Началник РУ Сливен при ОД на МВР Сливен на Д. Д. М. е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта е постановена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че собственият й товарен автомобил "Мерцедес В220 ЦДИ с рег. № [рег. номер] е управляван на 02.03.2024г. около 14.10 ч. от водача И. П. И., като представеното от него СУМПС, издадено от РГърция с № *********, е неистински документ, което е установено след експертна справка, за което на водача И. е съставен АУАН № АД-0690762/02.03.2024 г.

По делото са представени и приобщени: АУАН № АД-0690762/02.03.2024 г.; НП № 24-0804-002511/20.03.2024г.; Определение № 313/28.03.2024г. по НОДХ № 340/2024г. на РС Сливен, с което обвиняемият И. П. И. се признава за виновен за това, че е ползвал неистински документ – СУМПС; Справка от АИС-КАТ за собственост на МПС с рег. № [рег. номер] ; справка за нарушител/водач на И. П. И.., Заповед № 349з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД МВР – Сливен, Удостоверение от 17.05.2024 г. на ОД на МВР Сливен, сектор „БДС“, съгласно което И. П. И. е б. на родените от м. Д. Д. М. * деца./л.33- л.45/ и докладна записка от 14.03.2024г., изготвена от с.п.до Началник РУ Сливен относно установен водач с неистински документ СУМПС, издадено от РГърция / л.56/.

От разпита на свидетеля М. С. Д. – п.на оспорващата Д. М. се установява, че често управлява автомобила на леля си, като в деня на полицейската проверка отишъл с него в [жк] в [населено място], за да вземе багаж, видял се с лицето И. П. И. от [населено място], обядвали заедно, изпил 2-3 бири и след като се уверил, че И. има СУМПС, му дал автомобила, за да си свърши с него лична работа; И. бил сам в автомобила. Свидетелят сочи, че не е уведомявал Д. М., че предоставя автомобила за управление на друго лице.

От разпита на свидетеля С. П. И. - сестра на И. П. И. се установява, че въпросният ден посетила [жк] в [населено място], помолила брат си И. И. да я откара до [населено място]; в автомобила били двамата с него, детето й и детето на етърва й; на излизане от [жк] ги спрял за проверка полицейски патрул; служителите, след проверка на документите на И., ги поканили да ги последват до полицейското управление, където свалили табелите на автомобила. Свидетелят Иванова изтъква, че Д. М. не е знаела, че М. Д. ще даде колата на И. И.; забелязала, че М. бил много притеснен, че са свалени табелите на автомобила и заявил пред нея, че ще има неприятности с леля си Д..

В показанията си полицейският служител Я. Г. К. - актосъставител е категоричен, че в началото на март 2024г. в [населено място], в [жк] спрели за проверка автомобил, управляван от водач, който представил неистински документ – СУМПС, издадено от РГърция. Установили самоличността на пътуващите в автомобила, след което автомобилът бил дерегистриран, бил съставен АУАН на водача и образувано бързо досъдебно производство. Свидетелят е категоричен, че в момента на проверката в автомобила с И. И. е пътувала друга жена, а не свидетелят С. Д..

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая Началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен е надлежно упълномощен, видно от т.2 2.1 от цитираната в административния акт и представена по делото Заповед № 343з-1516/ 05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Доколкото е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат и да са изложени в друг документ, съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт, то същите в случая се съдържат в АУАН № АД 0690762/02.03.2024г., който съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК, в това число къде е извършено управлението на процесното МПС и откъде произтича приетата неправоспособност на водача.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Анализът на нормата налага извод, че адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, да установи единствено управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Видно от доказателствата по делото, оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. На водача И. П. И. е издаден АУАН № № АД 0690762/ 02.03.2024г., за управление на товарно МПС без да притежава валидно свидетелство за това, тъй като е установено по безспорен начин, че документът, издаден от РГърция е неистински. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК, като доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство. От акта се установява, че на 02.03.2024г. собственият на Д. М. товарен автомобил е управляван от неправоспособния И. П. И. от [населено място], общ.Сливен, тъй като е безспорно, че притежаваното от него СУМПС, издадено от РГърция е неистински документ. По делото не се оспорва от страните, а и се установява от всички писмени и гласни доказателства по отношение на главния релевантен факт, че И. П. И. на посочената дата управлява МПС, без да е правоспособен. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали това лице е управлявало автомобила със или без знанието на собственика на автомобила - оспорващата Д. М.. В тази връзка съдът кредитира с доверие показанията на полицейския служител - очевидец на нарушението, тъй като няма никакви основания да се съмнява в неговата обективност и безпристрастност за разлика от свидетелстването на М. С. Д. и С. П. И.. То сочи очевидна заинтересованост от отмяна на наложената ПАМ поради факта, че първият свидетел е роднина на оспорващата, а вторият роднина на водача на товарния автомобил и търпят негативни последици от невъзможността да ползват автомобила.

Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от неправоспособно лице. В случая е безспорно, а и се установява от представената справка от АИС-КАТ за собственост на МПС, че "Мерцедес В 220 ЦДИ" с рег. № [рег. номер] е собственост на оспорващата Д. М.. Не се спори от страните, че МПС е управлявано от И. П. И. и същият не е правоспособен водач. Съдът следва да отбележи, че приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което в случая без правно значение е обстоятелството дали оспорващата лично е предоставила управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго лице и дали тя е знаела за това. Законът не се интересува от знанието на собственика, а допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд на РБългария, изразена в решения по адм. дело № 10192/2018г., и адм. дело № 6949/2018г. по описа на ВАС. Следователно оспорената заповед, с която ПАМ е наложена в минимално предвидения от закона срок от 6 месеца, е изцяло съобразена с целта на закона и не засяга правата на адресата повече от необходимото за тази цел.

В случая невъзможността да се ползва автомобилът и свързаните с това негативни последици за оспорващата и евентуално за нейните близки не може да се противопостави на обществения интерес управлението на МПС да се извършва само от правоспособни лица.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на Д. М. за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото й на защита.

С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е формално и материално законосъобразна и издаването й съответства на целта на ЗДвП.

При този изход на спора разноски на оспорващата не се дължат. Разноски от ответника не се претендират, поради което не се присъждат.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, А. съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. М. от [населено място], общ. Сливен против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-000104/ 02.03.2024 г., издадена от Началник РУ Сливен към ОД на МВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП й е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

 

Решението да се съобщи на страните.