РЕШЕНИЕ
№……..
гр.В, 29.04.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, облигационно-трудово
отделение, деветнадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2010 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря В.Т.,
като разгледа докладваното от съдия КАРАГЬОЗОВА гр.д. № 3691/2009 год. по описа на Районен съд гр. В, ХІХ състав,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от З.Х.П. и М.Т.П.
против Г.Д.С., Й.Д.П., М.Г.С., Р. Ю П., Н.С.Д.-С и С Р.П. иск с правно
основание чл.135, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗД за
обявяване недействителността по отношение на ищците на сключения между Г.Д.С. и
Й.Д.П. от една страна и М.Г.С. по време на брака му с Н.С.Д.-С и Р. Ю П. по
време на брака му с С Р.П., от друга страна, договор,
обективиран в НА №22, том І, рег.№452, нот.д.№22 от 2009г. по описа на вписания под №237 в
регистъра на НК нотариус Тодор Милков с район на действие ВРС, по силата на
който първите са прехвърлили на вторите собствеността върху поземлен имот
/лозе/ №1164, находящ се в гр.В, район „А”, кв.”Г”, местност „Б”, целият с площ
от 723.46 кв.м., при граници: север – ПИ №1165, изток – ПИ №1162, юг – ПИ с
№№1160 и 2053 и запад – ПИ №2054 срещу продажна цена от 15 800.00 лева.
Ищците поддържат, че с първите двама
ответници са сключили на 12.01.2004г. предварителен договор за покупко-продажба
на 600.00 кв.м. идеални части от посочения по-горе недвижим имот. Въпреки
настъпването на уговорения падеж, последните отказват да изпълнят поетото
задължението за сключване на окончателен договор, като междувременно са се
разпоредили с имота в полза на третия и четвъртия ответник по време на
браковете им с петата и шестата ответници. В тази връзка ищците поддържат, че
като носители на правото да поискат обявяване на сключения предварителен
договор за окончателен по съдебен ред, се явяват кредитори на първите двама
ответници, които с извършените в полза на другите ответници разпоредителни
сделки са ги увредили. По тези съображения ищците обективарат
искане за обявяване недействителността на процесните
договори по отношение на тях.
В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК
отговор ответниците застъпват становище за неоснователеност
на насочените против тях претенции и молят за отхвърлянето им. Не оспорват, че
първите двама от тях са сключили предварителен договор с ищците за
покупко-продажба на процесния имот, но твърдят, че последните нямат качеството
на техни кредитори, доколкото правото им да поискат обявяване на договора за
окончателен е погасено с изтичане на петгодишната погасителна давност.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 12.01.2004 год. между ищците, от една
страна и Г.Д.С. и Й.Д.П., от друга страна, е сключен предварителен договор, по
силата на който последните двама се задължили да продадат на първите собствения
си, придобит по наследство и възстановен по ЗСПЗЗ, недвижим имот: място,
находящо се в местност „Б” (К) в землището на кв.Г, гр.В, цялото с площ 600
кв.м., представляващо поземлен имот № 1164 при граници: ПИ № 1160, ПИ № 1162,
ПИ № 1165, път, ПИ № 2054 и ПИ № 2055, за цена по 5 лв. на кв.метър, или общо
3000 лв., която купувачите са заплатили в деня на подписване на договора. В
чл.1.2 от същия страните уговорили да сключат окончателния договор за
покупко-продажба в 15-дневен срок след влизане в сила на заповедта за
одобряване на новия кадастрален план и попълването му с продаваемия имот.
Съгласно чл.2.3 от договора, купувачите са влезли във владение от деня на
сключването му.
По делото са представени два комплекта
декларации на продавачите по чл.226 ал.1 от ДПК и по чл.25, ал.6 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, заверени нотариално съответно на 01.12.2004
год. и на 01.02.2007 год.
На 16.02.2009 год. първите двама ответници - Г.Д.С.
и Й.Д.П. с нотариален акт № 22, т.І, Рег.№ 452, дело № 22/2009 год. на Нотариус
Тодор Милков, Рег.№ 237 и район на действие Варненски районен съд, са
прехвърлили на М.Г.С. и Р. Ю П. собствеността върху следния недвижим имот: ПИ
№1164, намиращ се в гр.В, кв.Г, местност „Б” с площ 723,46 кв.м., при граници:
север- ПИ № 1165,изток- ПИ № 1162, юг-ПИ № 2053, запад – ПИ № 2054.
От приложените удостоверения за гражданско
състояние се установява, че М.Г.С. е син на Г.Д.С., както и че е придобил имота
в СИО с Н.С.Д.-С, а Р. Ю П. е син на Й.Д.П. и е придобил имота в СИО със С Р.П..
Собствеността на продавачите по договора е
установена със следните документи: Решение № 493/24.04.1998 год. на Поземлена
комисия гр.В за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ,
удостоверение за наследници № V-Г-АПИ01-542 от 12.10.2008 год., Заповед №
1257/25.06.1999 год. на Кмета на Община В за изземване на имота от предишен ползвател и Решение № 1705/12.12.2008 год. по адм.д. № 2522/2008 год. на Административен съд гр.В.
От заключението на СТЕ, прието по делото и
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява
идентичност на имота, описан в предварителния договор и този по нот.акт № 22/2009 год. Въпреки несъответствието в
посочената квадратура на имота, експертизата е категорична относно неговата
идентичност предвид подробното описание на границите му, което напълно съвпада
и с издадената скица. Разликата в площта се дължи на наличието на пътека, чрез
която се осъществява единствения достъп до имота, и която е включена към общата
квадратура, отразена в скицата. От заключението на експертизата се установява
също, че данните за имота са взети от стария план на местността, одобрен със
Заповед № Р-115/29.04.1996 год., а към настоящия момент все още няма одобрен
план за новообразуваните имоти (ПНИ) за селищно образувание „Б”
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 135 ЗЗД.
С преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД разполага всяко лице, което има качеството на кредитор на длъжника, независимо от вида на вземането му - парично или непарично. Титуляр на това право е и купувачът по предварителен договор, който на общо основание е легитимиран чрез Павловия иск по чл. 135 ЗЗД да получи защита срещу увреждащите го действия на длъжника, посредством които последният се е разпоредил с предмета на предварителния договор в полза на трето лице.
Разбира се, за да може да упражни правата си по чл. 135, ал.1 ЗЗД,
ищецът трябва да установи качеството си на кредитор със вземане, което е
валидно възникнало и е съществуващо, а в хипотезата на чл. 135 ал.3 ЗЗД със
защита се ползва и такова, чиято изискуемост е настъпила
след увреждащото действие, но не и когато вземането е погасено по някой от
предвидените в закона способи.
Ответниците са противопоставили възражение за изтекла погасителна
давност, предвид обстоятелството, че предварителният договор между страните е
сключен на 12.01.2004 год., а искът е заведен на 07.04.2009 год.
Съдът намира това възражение за неоснователно, по следните мотиви:
С иска по чл. 135 ЗЗД ищците търсят защита срещу увреждащите действия на длъжниците,
изразяващи се в отчуждаване предмета на предварителния договор в полза на трети
лица, чрез обявяване по отношение на тях недействителността на сключената между
тези лица сделка. Доколкото атакуваният договор за покупко-продажба между
ответниците е сключен на 16.02.2009 год., а исковата молба е заведена на
07.04.2009 год., следва да се приеме, че предявеното с иска субективно потестативно право за обявяване относителната
недействителност на сделката, не е погасено по давност (още повече като се има
предвид, че погасителната давност обуславя не процесуалната, а материалната
легитимация на ищеца и следователно е въпрос по съществото на спора).
Що се отнася до съществуването на вземането, което легитимира ищците
като кредитори, представляващо един от елементите на фактическия състав на иска
по чл. 135 ЗЗД, съдът намира следното:
На осн. чл.110 ЗЗД с изтичане на 5-годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Началният момент на срока е денят, в който вземането е станало изискуемо –
чл.114 ЗЗД. За вземания, произтичащи от договорна връзка, изискуемостта
настъпва по принцип от сключване на договора, освен ако в него не е предвиден
друг срок.
В конкретния случай страните са уговорили срок за сключването на окончателния
договор за покупко-продажба 15 дни след влизане в сила на заповедта за
одобряване на новия кадастрален план и попълването му с продаваемия имот. Клаузата
за срок по дефиниция следва да бъде поставена в зависимост от сбъдването на
бъдещо сигурно събитие. Така формулирана в чл.1.2. от предварителния договор,
клаузата не дава възможност да се определи действителният срок за изпълнение на
договора, тъй като същият е поставен в зависимост от бъдещо действие на
административен орган, върху което страните не могат да влияят. Срокът
представлява модалитет на сделката, който следва да
бъде опреден във времето, за разлика от условието, при което действието на
договора е обусловено от сбъдването на бъдещо несигурно събитие. Одобряването
на нов кадастрален план, не представлява събитие, което би могло да бъде
предвидено, при условие, че за местността вече има одоборен
такъв. Не биха могли да се споделят доводите на ищците, че действителната воля
на страните е била да обвържат срока с одобряването на ПНИ. Обективираните
в предварителния договор изявления недвусмислено сочат вида на плана, поради
което евентуално несъответствие с действителните намерения не би могло да бъде
установено по пътя на тълкуване волята на страните по реда на чл.20 от ЗЗД
На следващо място следва да се посочи, че липсата на нов кадастрален
план на местността, в която се намира процесният имот,
не е пречка за извършване на разпоредителни сделки с него, поради
обстоятелството, че същият е заснет и нанесен в сега действащия кадастрален
план, одобрен със Заповед № № З-115/29.04.1994 год.
Имотът е индивидуализиран с планоснимачен номер, площ
и граници по този план, което го прави годен обект на собственост, респ. за
сключване на правни сделки. Без значение е обстоятелството, че собствениците са
имали затруднения от административен характер за снабдяване със скица, тъй като
те са преодоляни, видно от влязлото в сила решение на
Административен съд гр. В, с което е разпоредено на съответния орган да издаде
скицата.
Ето защо следва да се приеме, че предварителният договор е без уговорен
срок, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага – чл.69 ал.1 ЗЗД.
Задължението на продавачите да прехвърлят правото на собственост е възникнало в
деня на сключване на договора, а от този момент нататък кредиторът е разполагал
с 5-годишен давностен срок да реализира правата си.
Допълнителен аргумент в подкрепа на казаното е обстоятелството, че ищците са
влезли във владение на имота от сключването на договора, а и са разполагали с
пълномощно, даващо им право да се снабдяват с всички необходими документи за
прехвърлянето, включително с правото да се разпореждат с имота от името и за
сметка на собствениците в полза на трети лица, както и да договарят сами със
себе си.
Поради изложените мотиви и предвид поддържаното възражение, че
вземането на ищците да търсят изпълнение по предварителния договор е погасено
по давност, съдът намира, че след изтичане на 5-годишния срок от момента, в
който това вземане е възникнало, е отпаднало и качеството им на кредитори.
Не е налице първата и основна предпоставка на иска по чл. 135 ЗЗД, а
именно – ищецът да е кредитор с валидно вземане. Затова не е необходимо да се
обсъждат останалите предпоставки, а именно – увреждащия характер на атакуваната
сделка, както и знанието за увреждане у купувачите по нея. Погасено е субективното
право на ищците, произтичащо от предварителния договор, поради което последващата разпоредителна
сделка с имота не е довела до увреждане на интересите им.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски в размер на 100 лева, представляващи
заплатен депозит за вещо лице, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК. С писмените бележки са представени доказателства за направени разноски за
заплатен адвокатски хонорар, които не могат да бъдат взети предвид, тъй като са
ангажирани несвоевременно. С оглед ранната преклузия
на права всички доказателства, включително тези за разноски, следва да бъдат
представени до края на съдебното дирене. По отношение на адвокатския хонорар
насрещната страна разполага с възражение за прекомерност, което е допълнителен
аргумент за необходимостта доказателства за заплащането му да бъдат представени
преди даване ход на устните състезания. Доколкото страната не е представила
списък за разноските в тази част решението не подлежи на обжалване.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Х.П. ЕГН ********** и М.Т.П. ЕГН **********
и двамата с съдебен адрес:***55, ст.203 чрез адв.Г., против
Г.Д.С. ЕГН ********** ***, Й.Д.П. ЕГН ********** ***, М.Г.С. ЕГН ********** ***,
Р. Ю П. ЕГН ********** ***, Н.С.Д.-С ЕГН ********** *** и С Р.П. ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.135, ал.1 във вр. с
ал.2 от ЗЗД за обявяване недействителността по отношение на ищците на договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
НА №22, том І, рег.№452, нот.д.№22 от 2009г. по описа
на вписания под №237 в регистъра на НК нотариус Тодор Милков с район на
действие ВРС, по силата на който Г.Д.С. ЕГН ********** и Й.Д.П. ЕГН **********
са прехвърлили на М.Г.С. ЕГН ********** по време на брака му с Н.С.Д.-С ЕГН **********
и на Р. Ю П. ЕГН ********** по време на брака му с С Р.П.
ЕГН **********, правото на собственост върху поземлен имот /лозе/ №1164,
находящ се в гр.В, район „А”, кв.”Г”, местност „Б”, целият с площ от 723.46
кв.м., при граници: север – ПИ №1165, изток – ПИ №1162, юг – ПИ с №№1160 и 2053
и запад – ПИ №2054 срещу продажна цена от 15 800.00 лева.
ОСЪЖДА З.Х.П. ЕГН ********** и М.Т.П. ЕГН ********** и
двамата с съдебен адрес:***55, ст.203, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г.Д.С. ЕГН ********** ***, Й.Д.П. ЕГН ********** ***, М.Г.С.
ЕГН ********** ***, Р. Ю П. ЕГН ********** ***, Н.С.Д.-С ЕГН ********** *** и С
Р.П. ЕГН ********** ***, сумата от 100 /сто/
лева, представляваща сторените в производството разноски за депозит за вещо
лице, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд гр.В.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: