РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Благоевград, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20231210201547 по описа за 2023 година
Делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. П. от гр.Р против Електронен фиш Серия
К и №7599195, издаден от ОДМВР- Благоевград, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв., във
връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се твърди, че фиша е незаконосъобразен, тъй като е издаден
при нарушаване на процесуални правила. Алтернативно се застъпва
становището, че при заснемане на управляваният от жалбоподателя
автомобил, нямало предварително обозначение за такава контролна дейност
на органите на ОДМВР. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Санкционният орган редовно и своевременно призован не ангажира
процесуален представител и становище по делото. В придружително писмо
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
жалбоподателя по чл. 63д от ЗАНН и искане за неговото редуциране .
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като
1
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
на жалба и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронният
фиш страните не спорят , че е връчен на жалбоподателя на 28.09.2023г и в
тази насока е извлечение от дневник на санкционният орган за връчените
електронни фишове, както и разписка за връчване –на л.23, а жалбата
срещу него е депозирана в съда на 11.10.2023г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи по
категоричен начин, че на жалбоподателя е издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, въз основа на снимков материал от АТСС
/мобилна система за видео наблюдение за скорост на автомобилите на
пътя-ARH CAM S1/, със серия на фиша К и №7599195. Във фиша е посочено,
че на 08.06.2023г. в 12.38 часа, в гр.С , на ПП-1 Е-79, км 376+800, с посока
на движение към гр.К , при максимално допустима скорост и ограничение
на скоростта от 50 км/час за населено място, сигнализирано с пътен знак „Д-
11“, жалбоподателят И. П. е управлявала МПС /лек автомобил с марка и
модел „С “, с рег.№ /, със скорост на автомобила от 83 км/час, което е с
превишение над ограничението от 31 км/час. Във фиша е посочено също така,
че скоростта на автомобила е установена с техническо средство – 120ссb0.
Към фиша е приложена и снимка от АТСС, на която е заснет описаният в
обжалваният фиш автомобил именно на дата 08.06.2023г. в 12.38 часа, а
местоположението на заснемането е конкретизирано с координати.
Същевременно в снимковият материал е отразено, че скоростта на процесният
автомобил към момента на заснемането му от автоматизираната система за
контрол на пътя, е от 86 км/час, а в електронният фиш е приспаднат толеранса
от 3 % до 83 км/час. Това описано във фиша деяние на жалбоподателя, е
квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на П. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00лв.
Според представената извадка от регистъра на изведените и връчени
електронни фишове чрез АИС АНД при ОДМВР-Благоевград, обжалваният
електронен фиш е съставен на 09.06.2023г. и същият е връчен на
2
жалбоподателя на 28.09.2023г.
От приложеният регистър за МПС, се установява, че собственик на
описаният в обжалваният електронен фиш автомобил, е именно И. А. П.. До
приключване на делото от жалбоподателя не е постъпила декларация по ЗДвП
за това, че той не е управлявал процесното МПС на процесната дата.
По делото е представено Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 относно система за видео контрол на нарушенията на
правилата за движение, с което се доказва, че процесното техническо
средство е одобрено и въведено в експлоатация за отчитане и измерване на
скорост при управление на МПС към 07.09.2017г. и е със срок до 07.09.2027г.,
след която дата, според Писмо от 12.03.2020г. на Зам. директора на ОДМВР-
Благоевград /служебно известно вече на съда по аналогични дела/ и съгласно
чл. 30, ал.5 от ЗИ, това устройство продължава да се счита за одобрено
такова при измерване на скорост на МПС.
Представен като доказателство по делото е и Протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол с №053-СГ-ИСИС/28.04.2023г., с който
се установява, че ползваното техническо средство за измерване на скорост в
казуса е било технически изправно към датата на заснетото нарушението с
обжалваният електронен фиш /два месеца след този тест/.
При разпита на св.М., на длъжност „младши автоконтрольор“ към
санкционният орган, се установи, че същият е въвел параметрите за работа с
АТСС за ограничение на скоростта и допустим толеранс над това
ограничение на процесната дата, след което системата започнала автоматично
работа и при отчитане на скорост на преминаващите автомобили по-висока
от въведеното ограничение, автомобилите се заснемали от нея. Системата с
включеното в нея техническо средство била позиционирана в служебният
полицейски автомобил. Свидетелят е категоричен, че няма никакво
отношение и намеса при заснемане на нарушението за скорост, което се
прави автоматично и именно от АТСС. Нарушителя се установява в
последствие въз основа на регистъра за собственост на заснетото с нарушение
МПС. По делото е изготвен и нарочен Протокол за работа с АТСС от страна
на св.М., в който последният изрично е отразил датата на работа с тази
система /08.06.2023г. и за времето от 11.40 часа до 14.40 часа/,
местоположението на системата, ползваното техническо средство и
3
отстоянието от знака за ограничение на скоростта „Д-11“, а именно 900 метра,
което е именно в параметрите и в обхвата му на действие за съответното
населено място.
По делото е представена Справка за нарушител/водач, от която се
установява, че жалбоподателя е наказван неколкократно за нарушения по
ЗДвП до процесната дата.
Между страните няма спор, че на посоченото в ЕФ място към процесната
дата е бил поставен ограничителен пътен знак за скорост „Д-11“ /50 км/час/.
Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з-1632/02.12.2021г.,
издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани
правомощия на младши автоконтрольори да ползват системите за
видеоконтрол на пътя и установяват нарушения за скорост с тях, както и
правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такова
нарушение по ЗДвП.
При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по
делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за вмененото му с
електронният фиш административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и
конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието е на ПП-1 Е-79,
на км.376+800, в гр.С и с посока към гр.К , което според съда е напълно
достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит,
описващ твърдяното нарушение. /Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че в електронният фиш не било посочено, дали нарушението
е извършено в населено или извън населено място, след като в него ясно и
недвусмислено е отразено, че нарушението се извършва в самият гр.С .
Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша
/снимка от АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и
часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за
твърдяното нарушение. /
Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието
/08.06.2023г. в 12.38 часа/.
Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на
твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на
4
описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на
въведеното ограничение на скоростта от 50 км/час, сигнализирано чрез пътен
знак „Д-11“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо
средство в АТСС, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от
дееца от 86 км/час. От последната в електронният фиш след приспаднат
технически толеранс от 3%, е прието, че скоростта на процесният автомобил
при заснемането му е била от 83 км/час или превишението в казуса над
ограничението е било 33 км/час.
В електронният фиш ясно и коректно е посочена правната
квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, отразен е и
издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя
като собственик на заснетият автомобил и в тази насока няма спор
между страните, а бе представена и разписка удостоверяваща това връчване
на дееца.
Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен
носител на клип или снимки от автоматизираната система за видеоконтрол на
пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя,
то непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото
нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало
правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната
информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването
му.
Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на
процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
5
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
От своя страна, нормата на пар.1, т.1 от ЗАНН/публикувана и в сила
бр.81ДВ от 2015г./, електронен фиш е електронно изявление върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система /АТСС в казуса/, въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушение от такива автоматизирани системи или
технически средства.
Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен
фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е
надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално
нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички
възражения на защитата в обратна насока, се явяват неоснователни.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и
писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно
вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение,
на водачите на ППС, е забранено да превишават определените стойности на
скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак.
От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното
място /в гр.С / и на процесната дата/08.06.2023г./, за водачите на ППС, е било
въведено ограничение за скорост от 50 км/час, чрез пътен знак /“Д-11“/, което
ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото той е избрала скорост
при управление на автомобила си на процесната дата и място, от 83 км/час
или такава с превишение на въведено ограничение за скорост от 33 км/час./
Тези факти се доказаха с приложена по делото снимка към обжалваният
електронен фиш, с показанията на св.М. и с изготвеният от него Протокол за
ползване на АТСС. Техническото средство от своя страна, с което е
фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил на
процесната дата и място, включено в процесната АТСС, се доказа, че е
надлежно утвърдено за такова измерване с удостоверение от 08.09.2017г.
Доказа се също така с представен Протокол за техническо изпитване на това
техническо устройство към ползваната АТСС, в случая от дата 28.04.2023г.,
6
че то е било и технически изправно към датата на процесното заснемане на
нарушението, след като е преминало успешно такова техническо изпитване
близо 2 месеца преди датата на деянието. Ето защо, съдът приема за
безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от
жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, както и, че тази
скорост е била именно посочената такава в обжалваният електронен фиш,
избрана в нарушение на въведеното на мястото ограничение за скоростта от
50 км/час с нарочен пътен знак „Д-11“.
От субективна страна, доколкото се касае за правоспособен водач на
МПС, той е било запознат с всички правила и задължения, които има при
управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което в
казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е реализирал вмененото му
административно нарушение и от субективна страна.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за
допуснато нарушение при установяване на процесното деяние заради липсата
на обозначения на местоположението на процесната използвана в казуса
мобилна АТСС, след като законодателят в ЗДвП сам не е предвидил такова
изискване за валидност на констатираното нарушение за скорост по чл.21,
ал.2, контатирано чрез мобилна автоматизирана информационна система.
Отчитайки вида и естеството на извършеното нарушение, санкционният
орган е приложил нормата на чл.189, ал.4, вр. с чл.182, , ал.1, т.4 от ЗДвП и е
отмерил с обжалваният фиш за жалбоподателя, административно наказание
„Глоба“ в размер на 400.00лв., което е единствената по вид и размер санкция
за деяние като процесното / за превишаване на скоростта от 31 до 40 км/час- в
казуса с 33 км/час./ Ето защо, съдът приема и определената санкция с
обжалваният електронен фиш за законосъобразна и в съответствие с нормата
на чл.27 от ЗАНН, а възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът
намира за неоснователни.
По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен
фиш е процесуално и материално законосъобразен и като такъв следва
да се потвърди, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от
ЗАНН съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К и №7599195, издаден от
ОДМВР- Благоевград, с който на И. А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р ,
ул.“ “№ , е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
400.00лв./четиристотин лева/, във връзка с административно нарушение по
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8