№ 3776
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100513631 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20147769/28.06.2021г., постановено по гр.д. №53159/2019г.
по описа на СРС, 66 състав, е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД против А. Д. Ш. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ във вр. с чл.86, ал.1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 952,06
лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от 13.07.2016г. до 30.04.2018г. до топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к.
„******* *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.07.2019г. до окончателното
й погасяване, както и сумата от 151,23 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 14.09.2016г. до 02.07.2019г., като е отхвърлен искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата до
пълния предявен размер от 1490,29 лева и за периода от 01.05.2015г. до
12.07.2016г., искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 236,73 лева, а иска с
1
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 52,16 лева за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2018г. – главница за дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.07.2019г. до окончателното й погасяване и иска по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху задължението за дялово разпределение
в размер на 10,12 лева за периода от 30.07.2016г. до 02.07.2019г. – в цялост,
като неоснователни и недоказани. Осъден е А. Д. Ш. да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „Т.С.“ ЕАД сумата от 52,89 лева – разноски по гр.д.
№39979/2019г. по описа на СРС, 66 състав, както и сумата от 384,64 лева –
разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника А. Д. Ш., чрез пълномощника
адв. В. Д., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени,
като се излагат оплаквания, че в обжалваната част решението е недопустимо,
неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че съдът
постановил решение по нередовна искова молба, тъй като не ставало ясно за
кой период какво е предоставено, каква е неговата цена, каква е лихвата за
забава. Съдът постановил решение по недопустим иск поради ненадлежно
упражнено право на иск от ищеца, тъй като ответникът своевременно
направил възражение за това, че искът е предявен от лице, което не разполага
с представителна власт и не може да представлява дружеството – ищец.
Допуснатите от съда процесуални нарушения водели до недопустимост на
постановеното решение, поради което е направено искане същото да бъде
обезсилено. На следващо място ответникът оспорил наличието на сключен
между страните договор при общи условия, а съдът не уважил направеното
искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал документи,
приложени към исковата молба. Липсвало коректно измерване и
индивидуализация на продадената стока и искът противоречал на нормите на
Закона за измерванията. Не били представени доказателства за реално
потребена от ответника топлинна енергия, не били представени в оригинал и
дялови разпределения с отразени в тях данни относно количество потребена
енергия и суми за плащане. В основата на формулата за изчисляване на
дължимата от абоната сума стояло нищожно измерване, което като
противоречащо на закона било равно на нула. Не било посочено от ищеца
2
какво количество топлинна енергия е продал на ответника, какви са
параметрите и качеството на продадената стока, каква е нейната цена в
различните периоди от време. Тези обстоятелства не се установявали от
приетата по делото СТЕ, която била оспорена от ответника. Било направено
своевременно възражение, че между страните не са налице договорни
отношения, че не е налице облигационна връзка, както и, че ответникът не е
собственик на имота през процесния период, за който се претендират суми от
ищеца. Към исковата молба бил представен препис от нотариален акт, но
съдът не уважил направеното от ответника искане за задължаване на ищеца
да го представи в оригинал, поради което направените въз основа на
документа изводи на съда били неправилни. Оспорва претенцията за
мораторна лихва, като поддържа, че такава се дължи след покана от ищеца,
каквато нямало данни да е отправяна. Поради изложеното моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от насрещната страна „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт
Ф.И., с който жалбата се оспорва изцяло.
Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД не е изразило становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
3
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу
А. Д. Ш. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№39979/2019г. на СРС, 66 състав.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за
недопустимост на решението поради липса на надлежно учредена
представителна власт на юрисконсулт И.Г., подписал исковата молба, по
отношение на ищеца, тъй като видно от приложеното към исковата молба
пълномощно (л.49 от първоинстанционното производство), същият е
упълномощен от изпълнителния директор на ищцовото дружество да
представлява дружеството пред съда. Направеното от ответника позоваване
на липсата на представителна власт на юрисконсулт И.Г. за предявяване на
иска е неотносимо към спора в производството, тъй като пълномощното не се
преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на
спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да
оспорва съществуването на упълномощителната сделка чрез оспорване на
съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя
подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, което се
счита за обвързано от тях. Това е лицето, посочено като упълномощител в
пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице
може както да се позове на това, че действията на пълномощника са
извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така
и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване
принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без
представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на
представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица
не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се
прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до
невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. (в този смисъл
Решение № 296 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г., IV ГО, ВКС).
Установява от събраните по делото доказателства, че през процесния
4
период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 205450 в качеството му на собственик
на процесния топлоснабден имот: ап.95, ж.к. „******* *******, (видно от НА
за дарение на недвижим имот №146, том ХІІІ, дело №2462/1991г.).
Ответникът не е оспорил представения от ищеца нотариален акт, като
искането да бъде представен оригинала на същия по реда на чл.183 от ГПК и
твърдението, че оригинал не се намира при ищеца, не представляват
оспорване на същия, нито е проведено насрещно доказване, че през
процесния период притежаваното от ответника вещно право е било
отчуждено. Следва да се отбележи също така, че е приета като доказателство
по делото и молба-декларация от ответника А. Д. Ш., подадена до ищцовото
дружество на 01.11.2001г. да му бъде открита партида за доставка на
топлинна енергия на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
5
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
С оглед на действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, се установява от кредитираното заключение
на СТЕ и от представените документи за главен отчет от третото лице –
помагач. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията
на действащите технически правила и норми. Установява се още, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през
процесния период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение
на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като
са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за
абонатен №205450. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и
стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на сумата от 1717,42 лева.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че
е платил на ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна
енергия за процесния период, не е ангажирал по делото доказателства за
извършени плащания. С първоинстанционното решение е разгледано
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност и
правилно е определен размерът на дължимите непогасени по давност
вземания за периода от 13.07.2016г. до 30.04.2018г., а именно 952,06 лева.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземанията за доставената топлинна енергия:
6
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период от 13.07.2016г. до 30.04.2018г. са
приложими Общи условия на "Т.С." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2017 г. и 2018 г. разпоредбата на чл. 33,
ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2017 г., и
31.07.2018г., а 45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2017 г., респективно на
14.06.2018 г. (45 дни след изтичане на периодите, за които се отнасят
фактурите, считано от 30.04.2017 г., респ. 30.04.2018 г.). При това положение,
с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на Общите условия,
7
съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е отправена от ищеца до
ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен и поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции решението в частта, с
която този иск е уважен, следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което искът се отхвърля.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта,
с която А. Д. Ш. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за
първоинстанционното производство за разликата над сумата от 330,62 до
присъдения размер от 384,64 лева, както и разноски за заповедното
производство за разликата над сумата от 45,47 лева до присъдения размер от
52,89 лева. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 25,99 лева.
Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски за
въззивното производство. С оглед частичното отхвърляне на жалбата, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство за въззивното производство в размер на 87 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20147769/28.06.2021г., постановено по гр.д.
№53159/2019г. по описа на СРС, 66 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1
от ЗЗД, че А. Д. Ш. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 151,23 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2016г.
до 02.07.2019г., както и в частта, с която А. Д. Ш. е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство за разликата над
сумата от 330,62 до присъдения размер от 384,64 лева, както и разноски за
заповедното производство за разликата над сумата от 45,47 лева до
8
присъдения размер от 52,89 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Д. Ш. положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 151,23 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2016г.
до 02.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39979/2019г. по описа на СРС, 66
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение №20147769/28.06.2021г., постановено по
гр.д. №53159/2019г. по описа на СРС, 66 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Д. Ш. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за въззивното
производство в размер на 87 лева.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на А. Д. Ш. разноски за
първоинстанционното производство в размер на още 25,99 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9