№ 253
гр. К., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100619 по описа за 2023 година
Предявен е иск С. А. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Н. кв.
“*********“ 1, чрез адв. М. Д., АК-С.З. против С. Г. М. с ЕГН ********** с
адрес гр.Г. ул.“******* с правно оС.ние в чл. 49 и сл. СК.
В иС.та молба ищецът сочи, че с ответницата заживели на семейни
начала, сключили граждански брак на *******., който бил първи и за двамата.
Имали родени две деца, навършили пълнолетие - Ш. С. М. род. на ******г.и
А. С.ов М. род. на ******.
Твърди, че първоначално семейният им живот бие нормален, но с
течение на годините отношенията помежду им се променили и с ответницата
се отчуждили.
По време на семейния им живот той и ответницата не са придобили
недвижими имоти и МПС.
Сочи, че с ответницата се разделили окончателно през 2015г., като той
заминал за чужбина, където живеел и работя и до сега. Разбрал, че
ответницата също живеела и работила извън България. От раздялата им до
сега не е виждал ответницата, не я чувал и по телефона.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен, ведно с всички произтичащи от това
законови последици, като съдът да не се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от иС.та молба и приложенията към нея.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
1
брак на ****** г. в гр. Н., обл. С.З. /удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз оС. на акт за сключен граждански брак № 0007 от ****** г.,
на община Н./.
Видно от Удостоверение за раждане, изд. въз оС. на акт за раждане №
***/******* г. на Община Н.; Удостоверение за раждане, изд. въз оС. на акт
за раждане № ***/*** г. на Община Н. страните са родители на две
навършили пълнолетие деца, съответно Ш. С. М. и А. С.ов М..
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят А. С.ов М., баща на ищеца, желае да свидетелства сочи, че
синът му и ответницата не живеели заедно от 2015 г. С. работил в Г., а С. - в
Х.. Синът му бил категоричен в желанието се за развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз оС. на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз оС. на събраните по делото доказателства, които сочат, че същите
от 2015 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало усещането за
общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот,
отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от
необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността,
доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма
възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като
дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че брачният иск е доказан по оС.ние. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
2
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът
по делото в иС.та си молба заявява, че не желае съдът да се произнася по
този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите имат две родени деца, които са навършили
пълнолетие поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Семейното жилище на страните е било в гр. Н., кв. „*********“ 1.
Същото следва да се предостави на ищеца.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ответницата не е взела становище по този
въпрос, поради което след прекратяването на брака, същата ще продължава
да носи фамилията – М..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****** г. в град К. граждански брак
между С. А. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Н., обл. С.З., кв. “*********“ 1 и
С. Г. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Г., обл. С.З. ул.“*******, като дълбоко
и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
брачното си фамилно име – М..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Н., обл. С.З. кв. “*********“ 1, на С. А. М. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА С. А. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00
стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
3
ОСЪЖДА С. Г. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00
стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4