Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Ю. Т. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], бул. „България“ № 81, ет. 5, ап.10, вх. А, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0906-000184/27.09.2024 г., издадена от В. Р. Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с която ѝ е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец, а именно за 30 дни и отнети документи: Преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение 30271.

В жалбата се твърди, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката сочи още, че в заповедта не се сочи кое именно ППС се спира временно от движение, като същевременно не става ясно и на коя дата се твърди, че е извършено нарушението и в какво се изразява то. При тези съображения моли съдът да отмени оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата по заявените в нея основания и в подробни писмени бележки, като претендира и сторените по делото разноски за внесена държавна такса.

Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР Ловеч се явява лично. Оспорва жалбата, като счита, че изложеното в заповедта е ясно описано.

Настоящият състав на Административен съд - Ловеч намира жалбата за процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за нея.

Разгледана по същество е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 27.09.2024 г. против Ю. П. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А. бл. № 0504411 (л. 15) за това, че на 01.07.2024 г. около 15:42 часа в [населено място], път 401 км 27+900 м-т С. тепе, при обстоятелства: за това, че на 04.09.2024 г. в 13:17 часа, отказва да предостави информация за водача, управлявал собствения ѝ автомобил Ф. Ф. с peг. № [рег. номер] на 01.07.2024 г. в 15:42 ч. в [населено място] път 401 км 27+900 м-т С. тепе с посока на движение към [населено място], със скорост 101 км/ч при максимално разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Превишението от 51 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 120CD3D, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 120CD3D/0214147 радар ARH CAM S1 с№ 120CD3D. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение № 30271 от 01.07.2024 г., в отсъствието на нарушителя, след като е поканена. В АУАН нарушението е [жк], ал. 1 във връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0906-000184 от 27.09.2024 г. (л. 11). С нея на основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващата е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП – временно спиране на ППС за срок от 1 месец, а именно 30 дни.

В заповедта е отразено, че са отнети документи: Преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение 30271.

Оспорената заповед е връчена на 03.10.2024 г., видно от отбелязването в разписката в самата заповед (л. 11- гръб), а жалбата против същата е подадена директно в съда на 08.10.2024 г. (л. 2).

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „л“ от ЗДвП.

Министърът на вътрешните работи със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 24-25) е определил да осъществяват контрол по ЗДвП основните структури на МВР, сред които в т. 1.3 и ОДМВР.

Директорът на ОДМВР Ловеч със Заповед № 295з-31/07.01.2022 г. (л. 22-23) е оправомощил да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 от ЗДвП служители от ОДМВР Ловеч, сред които в т. 1.11 фигурират младши инспектори на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч за цялата територия на ОДМВР Ловеч. Тази заповед е цитирана в оспорената ЗППАМ като оправомощаваща нейния издател – В. Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР Ловеч. Следователно, оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма. Процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.

В производството по издаване на оспорената заповед обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Посочената в издадената ЗППАМ дата на извършване на нарушението, заради което е наложена процесната принудителна административна мярка е неясна, както и заради какво конкретно вменено на П. нарушение ѝ се налага – дали за това че на 01.07.2024 г. е шофирала със скорост над разрешената за населено място от 50 км/ч, или за това че на 04.09.2024 г. е отказала да предостави информация за водача на притежавания от жалбоподателката лек автомобил.

Съдът намира, че не се установява по безспорен начин наличието на приетите от компетентния орган за осъществили се релевантни юридически факти, изложени като мотиви в ЗППАМ, а именно – нито дали П. е управлявала процесния автомобил, нито кога. Точното време на извършване на нарушението, което обуславя налагането на ПАМ е от съществено значение, доколкото е единият от елементите, които формират отговорността на жалбоподателя.

Волята на органа трябва да бъде ясна и съответстваща на отразеното от актосъставителя, което в случая не е изпълнено. От една страна в АУАН като нарушена разпоредба се сочи чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, а от друга – в процесната ЗППАМ органът се позовава единствено на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч при пътно превозно средство от категория В в населено място – 50 км/ч.

Съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тази разпоредба обаче не е посочена в обжалваната ЗППАМ.

Непрецизното словесно описание на нарушението, обусловило налагането на ПАМ, безспорно е довело до нарушаване на правото на защита на оспорващата. ЗППАМ следва да отразява фактическата обстановка такава, каквато е представена в АУАН, послужил за издаването ѝ. При липса на съответствие между фактическите установявания в тези два документа, се препятства от една страна правото на защита на оспорващия и от друга – не може да се обоснове безпротиворечив извод дали и кога соченото от органа нарушение се е случило.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина.

Отделно от горното, в диспозитива на заповедта не се сочи кое именно ППС се спира от движение, като липсва каквато и да било негова индивидуализация – най-малкото с регистрационен номер.

Липсва яснота и по отношение на отнетите документи, като единстевно визирането на номера на водена от административния орган преписка, в случая – Преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение 30271 безспорно не би могло да представлява отнет документ вследствие на наложена ПАМ от вида на процесната, доколкото съобразно чл. 40, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, на временно спрените от движение превозни средства се изземва част втора на свидетелството за регистрация и се поставя знак „Спрян от движение“ (Приложение № 9).

Заповедта е издадена и при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Според чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ.

Съгласно чл. 171, т. 2 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка на собственик, който при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч – за срок един месец.

В конкретния случай, видно от описанието на административното нарушение в оспорената заповед, както вече се посочи, не става ясно дали административният орган е приел, че е налице управление на МПС при превишаване на максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, или че е налице нарушение, изразяващо се в отказ да се предостави информация за водача на притежавания от жалбоподателката лек автомобил.

Доколкото в случая не могат безспорно да се установят материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, в тази връзка следва да бъдат споделени доводите в жалбата против същата.

Отделно от това срокът за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП е с фиксиран в тази разпоредба размер - един месец, което не дава възможност на органа при налгането на ПАМ от вида на процесната да определя друг срок в дни, както е сторено в случая.

В заключение, при извършената служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата форма, но същата е издадена при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, а оттук и с целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата на Ю. Т. П. се явява основателна, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора основателно се явява искането на оспорващата за възстановяване на направените от нея разноски, които са в размер на 10,00 лева за внесената по сметка на съда държавна такса (л. 5).

С оглед горното, следва да се осъди ОДМВР Ловеч като юридическо лице, в чиято структура се намира административния орган – издател на заповедта, да възстанови направените от П. разноски в размер на 10,00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от Ю. Т. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0906-000184/27.09.2024 г., издадена от В. Р. Д. – мл. автоконтрольор в сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с която ѝ е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „л“ от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от 1 месец, а именно за 30 дни и отнети документи: Преписка № 906р-1627/21 г. с нарушение 30271.

ОСЪЖДА ОДМВР Ловеч да заплати на Ю. Т. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, направените и доказани разноски в настоящото съдебно производство в размер на 10,00 (десет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.